Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 15.03.2018
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Боряна Воденичарова при
секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова гр.дело
№ 1489 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.11.2017 г. по гр.д. № 26367/17 г.,
СРС, ГО, 153 с-в е отхвърлил предявените
от Ю.И.О., ЕГН ********** срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК ******** обективно съединени
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищеца от длъжността „машинен оператор ГРС”, извършено с
предизвестие № 4/21.03.2017 г. на ответника „Б.“ ЕАД; по чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ за възстановяването на ищеца на заеманата до уволнението длъжност
„машинен оператор ГРС” и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 14 874,48 лв. за оставане без
работа в резултат от незаконното уволнение за период от 21.03.2017 г. до
21.09.2017 г. Осъдил е Ю.И.О., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата 100 лв. - разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Ю.И.О., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника му по делото адвокат П.Д.Т. от САК, с адрес: ***
с мотиви,
изложени в нея. Сочи, че съгласно чл.328, ал.1, т.10 б КТ, в сила от 01.01.2016
г., когато работникът не притежава изискуемия пълен осигурителен стаж, условие
за едностранно прекратяване на трудовия договор е не само да е придобил право
на половин пенсия, но и да го е упражнил. Правото на пенсия е лично на ищеца и
той решава дали и кога ще го упражни. Той не е упражнил правото си на пенсия и
поради това не са налице основанията, посочени в чл.328, ал.1, т.10 б КТ във
връзка с чл.68 КСО за едностранно прекратяване на трудовия договор без негово
желание. Незаконосъобразно съдът е приел наличието на основанията за
прекратяване на трудовия договор посочени в чл.328, ал.1, т.10 КТ. Този текст
визира случаите, при които работникът е придобил право на пълна пенсия, а не на
частична. Правото на частична пенсия е уредено в чл.328, ал.1, т.10 б КТ в сила от 2016 г.,
като неправилно съдът е приел, че този текст се прилага само за бъдещи
правоотношения, а процесното не е такова. Меродавна е датата на прекратяване на
ТПО, а не неговото възникване. Юридическият факт, който се разглежда в случая,
е прекратяването на договора, а не датата на сключването на трудовия договор. В
съдебно заседание на 13.03.2018 г., пълномощникът променя позицията си като
твърди, че не са налице и основанията на чл.328, ал.1, т.10 КТ, а чл.328, ал.1,
т.10 а, т.10 б и т.10-в, нямат отношение към настоящия спор. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат уважени изцяло
предявените искове, включително и за възстановяване на работа и заплащане на
обезщетение.
Въззиваемата страна „Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от Изпълнителния директор Георги Гегов оспорва въззивната
жалба. Претендира разноски за настоящата
инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следното:
Предявени са конститутивни искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1,2 и 3 КТ от Ю.И.О., ЕГН ********** срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК ******** за отмяна на уволнение, извършено с Предизвестие № 4/21.03.2017 г. на
ответника „Б.“ ЕАД, за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност-„машинен оператор ГРС” в „Б.“ ЕАД и осъдителен иск за заплащане на
сумата 14 874,48 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение за период от 21.03.2017 г. до 21.09.2017 г.
Ответникът „Б.“ ЕАД е оспорил предявените искове.
По делото е безспорно, че страните са били в ТПО, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „машинен
оператор ГРС отговорен оператор в ГРС Кремиковци”, което е било прекратено на
21.04.2017 г. с едномесечно предизвестие № 4/21.03.2017 г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 10, пр. 1 КТ, връчено на ищеца на същата дата, както и че към
момента на прекратяване на правоотношението ищецът е притежавал осигурителен
стаж в размер на 36 години и 2 месеца и е бил навършил 69 години.
По развитите във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема
следното:
Основният спорен въпрос е свързан с обстоятелството дали е осъществен фактическият
състав на процесното уволнително основание, а именно чл. 328, ал. 1, т. 10, пр.
1 КТ, с поред който 1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 в следните случаи: т 10. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 1996 г., изм. - ДВ,
бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., изм.
- ДВ, бр. 7 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.)
при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване
на 65-годишна възраст - за професори, доценти и доктори на науките, освен в
случаите на пар.11 от преходните и
заключителните разпоредби на Закона за висшето образование. Фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 КТ включва придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на отправяне на
предизвестието, доколкото същото може да не бъде спазено от страната, към която
се отправя и към този момент да настъпи прекратителният ефект. Предпоставките
за придобиване право на пенсия са уредени в чл. 68 КСО /Изм. - ДВ, бр. 100 от
2010 г. в сила от 1.01.2011 г., бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр.
61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г./.
Както е посочено в определение № 153 от 27.02.2017 г. по гр.д. № 4208/16
г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, съдебната практика на Върховния
касационен съд по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 КТ приема, че придобиването на право на пенсия е уредено в разпоредбата на чл.68 КСО, където са предвидени две
хипотези-право на пълна пенсия съгласно ал.1 и на намалена пенсия при условията на ал. 4 (редакция на чл. 68 към
01.01.2000 г., респ., ал. 3 в
редакциите към 01.01.2011 г. и 01.01.2012 г. ). За придобиване право на пълна пенсия е необходимо достигане на възраст от 60 години и 10
месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и сбор от продължителността
на осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за
мъжете. В случай, че тези предпоставки не са налице, то за работника може да
възникне право на намалена пенсия,
но само при условие, че е навършил 65 години и 10 месеца и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. Безспорен е изводът, че правото на пенсия за
стаж и възраст възниква при кумулативно наличие на две предпоставки, едната от
които винаги е достигане на определена възраст, а другата на определен
осигурителен стаж.
В конкретния казус, към датата на отправяне на
предизвестието ищецът е бил достигнал сочената и в ал. 1 и в ал. 3 на чл. 68 КСО възраст, но не и размера на
осигурителния стаж, предвиден в ал. 1, т.е. по отношение на него е бил завършен
единствено фактическият състав на чл. 68,
ал. 3, без този на ал. 1 КСО. Настоящата инстанция също приема, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение се е реализирало обективното основание на чл. 328, ал.
1, т. 10 КТ вр. с чл. 68, ал. 3 КСО.
След изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 от 2001 г., законът изоставя
изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя при наличието
на право на пълна пенсия за изслужено време и старост (както тогава е била наричана пенсията за осигурителен
стаж и възраст) и включва в кръга на работниците и служителите, които могат да
бъдат уволнявани по тази разпоредба и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Тази законодателна позиция свързана с обстоятелството, че
уволнението по чл.328, ал.1 КТ се извършва по преценка на работодателя, включително
и по т. 10, сочи че това е предоставена правна възможност, а не задължение на
работодателя, от което следва, че и в случаите, когато работникът или
служителят е придобил право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят разполага с правото
да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, т.е. право на
работодателя е да прецени, с коя норма да се съобрази - с общата или със
специалната, което не подлежи на съдебен контрол. На контрол подлежи
обстоятелството дали са спазени изискванията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
предвидени в общата или в специална разпоредба на осигурителния кодекс. В този
смисъл решения по гр. дело № 3003/2013 г., четвърто г. о., ВКС, гр. дело №
258/2010 г., четвърто г. о., ВКС, гр. дело № 2280/2008 г., трето г. о., ВКС,
гр. дело № 1169/2009 г., трето г. о., ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. За да реализира потестативното си право по чл. 328,
ал. 1, т. 10 КТ за работодателя не е нужно предварително изявено желание от
работника, а единствено придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68 КСО. Касае се за нов юридически факт, който трябва да е
възникнал след сключване на трудовия договор и при наличието на който
уволнението би могло да се извърши законосъобразно / Решение № 838 от
17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1739/2009 г., IV г. о. и Решение № 379 от
10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 300/2011 г., III г. о./. Ето защо
неоснователно се явява възражението на въззивника, че ответникът е упражнил
чужди права.
Неоснователно е и твърдението, че в конкретния казус намира приложение
нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10 6 КТ /нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от
18.06.2010 г., изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., предишна т.
10а, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г./, според която работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя
в сроковете по чл.326,
ал.2 когато
трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е
придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Нормата е ясна, няма нужда от
тълкуване, а от разбиране и сочи изрично, че правото на пенсия и осигурителен стаж следва да е придобито и упражнено преди
възникване на трудовото правоотношение. Настоящият казус не е такъв.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на
основание чл.271, ал.1, изр. І, пр.І ГПК следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и претенцията на въззиваемия
за разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, то такива не му се следват, тъй като отговорът
на въззивната жалба е подписана като подадена от Изпълнителния директор на
въззиваемото дружество. Липсва и приложено пълномощно за настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 07.11.2017 г. по гр.д.
№ 26367/17г. на СРС, ГО, 153състав.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване преписа на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.