№ 1586
гр. Варна, 30.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница С.
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.ова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница С. Въззивно гражданско дело
№ 20243100501809 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:38 часа се явиха:
Въззивниците Е. Т. Н. и Д. Т. Г., редовно и своевременно призовани,
явява се лично Е. Н., представляват се от адв. М. Т., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
Въззивницата Е. С. С., редовно и своевременно призована, не се явява,
представлява се от адв. С. Б., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
Въззиваемите Б. И. Г. и С. Р. Г., редовно и своевременно призовани,
явява се лично Б. Г., представляват се от адв. В. Д., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
Третото лице помагач М. С. Г., редовно и своевременно призована, не
се явява, представлява се от адв. Ц. Б., редовно упълномощен и приет от съда
от преди.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
1
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 59424/22.07.2024г. от Е. Т. Н.,
ЕГН **********, Д. Т. Г., ЕГН **********, и Е. С. С., ЕГН ********** срещу
Решение № 2367/21.06.2024г., постановено по гр.д.№ 20223110107006 по
описа за 2022г. на ВРС, с което съдът ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Т. Н.,
ЕГН **********, Д. Т. Г., ЕГН **********, и Е. С. С., ЕГН **********, срещу
Б. И. Г., ЕГН **********, и С. Р. Г., ЕГН **********, при участието на третото
лице помагач М. С. Г., ЕГН **********, на страната на ответниците Б. И. Г.,
ЕГН **********, и С. Р. Г., ЕГН **********, искове за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на: 1)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в ***, с идентификатор ***, с площ 1000 кв.
м., при граници имоти с идентификатори: ***, при квоти за първите две ищци
– по 341/1000 ид. ч. и за третата ищца – 318/1000 ид. ч. и 2) ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в ***, с идентификатор ***, с площ 1065 кв. м., при
граници имоти с идентификатори: ***, *** и ***, при квоти за първите две
ищци – по 428.66/1065 ид. ч. и за третата - 207.68/1065 ид. ч., както и за
осъждане на ответниците да им предадат владението върху тези имоти, на
основание чл. 108 ЗС.
Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния
закон и необоснованост.
Сочи, че в мотивите на съдебния акт не са обсъдени всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, както и наведените от ищците
възражения. Съдът не е обсъдил, че на скиците, издадени на 04.02.2009г. от
СГКК- Варна, като единствен собственик на процесните имоти е посочен
прехвърлителя Т.А.П.. Необосновано не е кредитирал показанията на
свидетеля Н.Б. и св. Н.Й. Н., които се подкрепят от представените и приети
писмени доказателства. Съдът не е обсъдил и следните писмени
доказателства: Билет №457, вх. №5455/10.07.1968г., Констативен акт от
2
16.12.1985г., съставен от служители на отдел „Арх. и благоустройство" - район
Приморски" – РНС, Протокол № 44/21.05.1965г. на комисията по §85 от
ППЗПИНМ, писмо изх. №6903/21.05.1965г., удостоверение №А
У02296918/09.03.2022г., във връзка със заключението на вещото лице,
Наказателно постановление №40/03.06.1985г. на Приморски Народен съвет,
Наказателно постановление №120/23.12.1985г, на Приморски Народен съвет,
Заповед N91/03.01.19862., Констативен протокол №04953 от 26.10.1998г. на
данъчна служба „Приморско", Писмо на Началник на ДС "Приморско",
Заповед №1385/17.08.2000г. на кмета на Община Варна , Заповед
№1384/17.08.2000г. на кмета на Община Варна, Заповед N9856/29.06.2001г. на
Началник ДНСК. От гласните и посочените писмени доказателства се
установява твърдението в исковата молба, че сградата /обект на посочената
по-горе писмена документация/ е била построена от Т.А.П. - баща на ищците
Е. Т. Н. и Д. Т. Г., в парцел VI-3263 по ЗРП на КК"Чайка", гр.Варна и съборена
поради свлачищни процеси още преди те да придобият правото на
собственост през 2009г. Не са обсъдени и Писмо рег.№ МД- Т23004575ВН
002ВН/29.05.202Зг. на Дирекция МД- Община Варна, В писмо рег.№ МД-
Т23003561ВН_001ВН/25.04.2023г. на Дирещия МД - Община Варна и
подадени от Т.П. копия от данъчни декларации за процесния имот, квитанции
за платени данък и такса битови отпадъци от ищците.
Сочат още, че представения от ответниците Протокол от 08.03.2004г. за
определяне на строителна линия е ПИ 3263, не е породил правно действие,
както поради липса на строителни книжа, така и по ради факта, че имотът
попада в район с въведена строителна забрана съгласно заповед №РД-02-14-
300/21.04.1997г. на МТРС-София, която не е отпаднала и понастоящем,
съгласно Писмо с изх.№145/12.03.2024г. на „ГЕОЗАЩИТА"ЕООД. Твърдят,
че съдът не е обсъдил, че издаденото от главния архитект на район
„Приморски"-Община Варна удостоверение за търпимост на строеж
№198/03.12.2020г. е нищожно, поради липса на обекта, за който се издава, тъй
като в имота липсва постройка. Съдът неправилно е приел за основателно
възражението на процесуалния представител на ответниците, че съдебното
решение по гр.д.№869/1959г. на ВНС, V район е непротивопоставимо на
ответниците, тъй като не са участвали в съдебното производство по
цитираното дело. Районният съд не е съобразил, че страни по гр.д.№869/1959г.
са били А.А.П. и Т.А.П., последният праводател на ищците, като влязлото в
3
сила решение е задължително за страните и техните правоприемници съгласно
чл.298, ал.1 и 2 от ГПК.
Считат, че районният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение по смисъла на ГПК, като не е указал на страните необходимостта
от изясняване на обстоятелството кои лица са били страни по гр.д.
№869/1959г., за да се определят субективните предели на СПН на
постановеното по това дело решение. (в този смисъл цитираното в мотивите
на обжалваното съдебно решение №1/28.04.2021г. по гр.д.№4852/2019г. на
ВКС, I ГО).
Сочат, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви. От една страна
районният съд приема, че вписаното решение по гр.д.№869/1959г. на ВНС е
съществуващ документ и е валидно, а от друга страна прави извод, че ищците
не са установили, че праводателят им Т.П. е бил собственик на имотите въз
основа на обявения от съда за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД
предварителен договор с решението по гр.д.№869/1959г. Оспорват се
констатациите на съда, че имотът по декларацията от 1949г. е различен от
имота по нотариален акт №166/1952г. Считат, че декларирания имот е този по
нотариален акт №166/1952г., с който А.П. е придобил от баща си А.П.
собствеността върху 2 дка в същата местност, за който имот вещото лице С. К.
установява, че граничи с море и се намира под пътя за Зл.пясъци, докато
процесният имот се намира над пътя. Считат за доказано, че праводателят на
ищците - Т.П. не е бил член на ТКЗС и притежаваният от него имот не е
внасян в ТКЗС или друга кооперативна организация. А.А.П. е бил
членкооператор, но няма доказателства, че същият е притежавал и внесъл
процесния имот в земеделска кооперация. След като А.А.П. не е притежавал и
не е внесъл в ТКЗС процесния имот, намиращ се над пътя за Зл.пясъци,
същият не е могъл да поиска възстановяване правото на собственост по реда
на ЗСПЗЗ. Считат, че доколкото решение от 13.04.1999г. по гр.д.№5478/1998г.
на ВРС, няма обвързваща за ищците сила, то им е непротивопоставимо и
решение №615/07.06.1999г. на ПК, постановено въз основа на решението по
гр.д.№5478/1998г. на ВРС.
Твърдят, че А.П. не се легитимира като възстановен собственик по
земеделска реституция, поради което не е могъл да прехвърли на М. Г.
правото на собственост, оттам ответниците не се легитимират като
собственици въз основа на деривативното си придобивно основание.
4
Необоснован е и направеният от районния съд извод, че е основателно
въведеното от ответниците в условията на евентуалност възражение за
придобиване на имота по давностно владение, започнало след покупко-
продажбата от 22.08.2002г. и упражнявано от М. Г. (праводателка на
ответниците и трето лице помагач в процеса) явно и необезпокоявано, с
намерение за своене. Съдът не е обсъдил, че в заключението на вещото лице
С. К. е посочено, че в КП от 2000г. поземленият имот попада в зона на
свлачище, отразено с общ номер 321, защото границите на поземлените
имоти, материализирани с огради на место са заличени. Свидетелят К.К. е
заявил, че ограждането на имота е извършено през 2004г., а не през 2002г.,
както е приел съда.
Въззивниците молят съда да бъде отменено обжалваното решение и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена исковата
претенция.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемите страни Б. И. Г. и
С. Р. Г., са депозирали становище за неоснователност на въззивната жалба.
Сочат, че съдът е обсъдил всички релевантни по делото доказателства, а
необсъждането на останалите не е процесуално нарушение, което да се
отразява на правилността на съдебния акт. Подчертават, че тежестта на
доказване по исковете е на ищците, като същите не са доказали правата си в
процеса. Не е доказана идентичността на имотите, предмет на сделките, с
които са придобили твърдяната собственост и процесните имоти. Това е
установено от изслушаните по делото две съдебнотехнически експертизи.
Навеждат и собствени разсъждения по отношение на липсата на идентичност
на имотите във връзка със частично съвпадащите имена на съседите на
имотите през годините. Не оспорват, че Т.П. е осъществявал фактическа власт
върху имота, но сочат, че фактическата му власт не произтича от твърдените
му права на собственост. Считат, че видно от Заповед № 1/03.01.1986г. на
Началника на отдел Архитектура и благоустройство, имот 3263 е бил
предоставен за земеделско ползване, т.е. не е бил частна собственост. Ищците
не основават собствеността си на друго правно основание, освен съдебното
решение от 1960г. Сочат още, че посочването на Т.П. като собственик на имот
618 - лозе и част от имот 619 - ов. градина в Протокол за отчуждаване и
определяне на обезщетение от 21.05.1965 г. за корекция на пътя Варна Зл.
Пясъци не е достатъчно за формиране на извод, че той е бил собственик на
5
тези имоти по силата на съдебното решение от 1960 г. Дори и да бъдат
презюмирани евентуални негови права върху тях, двата документа
категорично установяват, че правата му върху отчуждените 1190 кв.м. общо за
двата имота 618 и 619, са погасени с внасяне на сумата, определена за
заплащане. Подчертават, че съдебното решение от 1960 г. е представено и
вписано в Служба вписвания на 10 май 1979 г. (19 години по-късно) след
реализиране на отчуждителното мероприятие - корекция на шосето курорта
„Дружба" - „Златни пясъци“. Твърдят, че на стр.7 от обжалваното решение
съдът неправилно е възприел отразените в нот. акт No 165/1952 г. съседи като
граници на придобития от Т.П. имот от 2 дка. в местност О.. При преценка на
доказателствата сочат, че няма дори и индиция, че местонахождението на
имота по съдебното решение е било от горната страна на пътя, за да се търси
идентичност с процесните имоти. Непроведеното от въззивниците пълно и
главно доказване, че имотът, предмет на решението е идентичен с процесните
имоти по действащата КК, е самостоятелно и достатъчно основание за
отхвърляне на предявените искове, без да е необходимо съда да се произнася
по заявените от ответниците права върху имотите. Въпросът за приложението
на чл.298 ал.1 и 2 ГПК (чл.220 ГПК отм.) не променя решаващия извод на съда
за неоснователност на исковете. Няма спор, че А.А.П. (праводател на
прехвърлителката им М. Г. С.) и Т.А.П. са братя - синове на А.А.П.. С оглед на
това счита и, че не следва да бъде прието като доказателство по делото
представеното с въззивната жалба удостоверение за наследници на А.А.П..
Молят за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна /третото
лице помагач/ М. С. Г. е депозирала становище за допустимост на въззивната
жалба, но неоснователност. Счита, че въззивната жалба е неоснователна,
доколкото съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Съдът
правилно не е кредитирал показанията на св. Б. на осн. чл. 172 от ГПК.
Оспорва релевантността на посочените от въззивника писмени доказателства
към предмета на спора. Сочи, че ищците не са доказали идентичността на
притежаваните от тях имоти и процесните. С оглед липсата на доказване на
собствеността им, правилно е бил отхвърлен предявеният от тях иск. С оглед
на това счита, че първоинстанционното решение следва бъде потвърдено.
6
АДВ. Т.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговорите. Моля да бъде
преразгледано определението в частта, с която е оставено без уважение
направеното доказателствено искане за приемане на удостоверение за
наследници на А.П., или ако съдът прецени с оглед евентуалното становище
на третото лице помагач, че не оспорва факта, че А.П. е праводател и баща на
А.П., праводател на третото лице помагач М. Г., и на Т.П., то моля да се
произнесете с определение в този смисъл.
АДВ. Б.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговорите.
АДВ. Д.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора. По отношение на изречението в
доклада, че в отговора на въззивната жалба се твърди, че не е доказана
идентичността на имотите, предмет на сделките, с които са придобили
твърдяната собственост на процесните имоти, твърденията са, че не е доказана
идентичността на имота, с който праводателят на въззивниците се е
легитимирал пред нотариуса, когато е прехвърлил собствеността през 2009 г.
През 2009 г. са прехвърлени имоти, за които няма спор, че са идентични с
процесните. Твърденията пред първа инстанция на ответниците, които са
поддържани и в момента, и са заявени са, че при изповядване на сделките през
2009 г. праводателите на ищците не са били собственици на тези имоти, които
са предмет на сделките през 2009 г., тъй като липсва идентичност между
имотите, посочени в решението от 1960 г., с което са се легитимирали пред
нотариуса за извършване на тези сделки. Не оспорваме твърдението, че А.П. е
баща на Т. и А.П.и.
АДВ. Б.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора. Не оспорвам, че А.П. е баща на Т. и
А.П.и.
СЪДЪТ намира с оглед становищата на страните, изразени в днешно
съдебно заседание, че следва да приеме за безспорен и ненуждаещ се от
доказване факта, че А.А.П. с ЕГН **********, починал на 27.02.1982 г., е
баща на Т.А.П. с ЕГН ********** и А.А.П. с ЕГН **********, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
7
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРЕН И НЕНУЖДАЕЩ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
факта, че А.А.П. с ЕГН ********** е баща на Т.А.П. с ЕГН ********** и
А.А.П. с ЕГН **********.
АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Т.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемите страни адвокатско възнаграждение.
АДВ. Б.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемите страни адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да уважите въззивната жалба и да присъдите
направените по делото разноски. Поддържам доводите, изразени във
въззивната жалба. Моля да ми бъде предоставен срок за представяне на
писмени бележки с оглед изразяване на становище по изразените в отговорите
на въззивните жалби доводи на въззиваемите страни.
АДВ. Б.: Моля да отмените първоинстанционното решение поради
пороците, които подробно сме изложили във въззивната жалба, и на основание
8
чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмените издадените в полза на ответниците
нотариални актове. Моля да приемете, че след като съдът в днешното съдебно
заседание прие за безспорно установено, че праводателката на ответниците е
частен правоприемник на А.А.П., то силата на пресъдено нещо по отношение
на решение по гр.д. № 869/1959 г. обвързва същите. Подробно сме изложили
доводи и съображения защо считаме решението за неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Поддържаме всички изложени доводи във въззивната
жалба, моля да отмените първоинстанционното решение с присъждане на
разноски в наша полза.
АДВ. Д.: Моля след преценка на събраните по делото доказателства да
формирате извод за неоснователност на предявения иск поради недоказаност
на материалноправната легитимация на ищците като главен извод по
повдигнатия спор и да потвърдите обжалваното пред вас решение. В
условията на евентуалност поддържам и моля да разгледате и приемете
въведеното в процеса възражение за придобиване по давност от доверителите
ми на процесния имот за основателно и на това основание да потвърдите
обжалваното решение.
С оглед направените в обстоятелствената част на исковата молба
твърдения, от които ищците черпят правата си и възраженията на
доверителите ми в първоинстанционното производство, основен крайъгълен
камък в процеса, който подлежи на установяване, е дали имотът, който е
предмет на съдебното решение от 1960 г., е идентичен с имота, предмет на
сделките през 2009 г., т.е. по отношение на имота, с който са се разпоредители
праводателите на ищеца, били ли са те собственици на заявеното от тях
основание, а именно решение, с което е обявен за окончателен частен договор
за покупко-продажба на имот. Много трудно беше в процеса да се установи
идентичност между този имот, впоследствие между имотите, които са били
предмет на сделките, като такава частична идентичност е установена по
отношение имотите, предмет на сделките, и имот № 3263 по кадастралния
план от 1990 г. По отношение на имота, от който праводателят на ищците
твърди, че черпи права, този имот не е индивидуализиран с номер по
действащ план, а това е бил планът на крайбрежието от 1956 г., съответно
обособени като имот № 3263 през 1990 г. по плана от 1990 г. Съдебната
практика приема, че когато имотът не е индивидуализиран по план, възможни
9
индивидуализиращи белези на този имот, за да се установи неговото
местонахождение, това са изследване на имената на съседите по действащи в
различни периоди от времето планове, доколкото пространственият обхват на
всяко едно право на собственост се простира до там, където се появява
пространственият обхват на съседите на този имот. В тази връзка лицата,
посочени като съседи в съдебното решение от 1960 г., по никакъв начин не
фигурират като съседи нито на бившия имот № 618 по плана от 1956 г., нито
на последващия индивидуализиран имот № 3263 по плана от 1990 г. За този
имот вещото лице установи, че има само частично съвпадение между този
имот и имот № 618 по плана от 1956 г., като само една част от имота – 1 500
кв.м., попада в бившия имот № 618. По делото е представено доказателство –
нотариален акт от 1939 г., с който А.П., бащата на Т. и А., е придобил имот от
4 дка в „О.“, и в този нотариален акт от 1939 г. като съседи са посочени лицата,
които са вписани после като съседи в съдебното решение от 1960 г. С този
имот, придобитият през 1939 г., са извършени две разпоредителни сделки от
А.П. в полза на Т. и А., при съвпадение на две от имената, посочени като
съседи. Между страните не е имало спор, двете страни сме заявили в съдебно
заседание и са представени писмени доказателства, че имотът, който е
придобит през 1939 г. с тези посочени лица като съседи и с тази площ,
впоследствие с който са извършени през 1952 г. разпоредителни сделки, се
намира от долната страна на пътя, източната, процесните имоти са от
западната страна. Категорично вещото лице не можа да установи и да даде
заключение, че имотът, който е от източната страна на пътя, за който са
заявили, че е имот № 3263 по плана от 1990 г. и с който след това са
извършени разпоредителните сделки, е идентичен с имотите по съдебното
решение. Вещото лице не можа да удостовери и да каже къде се намират тези
имоти.
По делото е представен отчуждителен протокол, видно от който през
1965 г. част от имот № 618, също 1 500 кв.м., е отчужден за изграждане на
разширение на пътя Варна – Златни пясъци. В този отчуждителен протокол е
посочено, че имотът се отчуждава от Т.П., т.е. дори към онзи момент да е
имало индикации, че Т. П. неясно на какво основание е бил собственик на
имот № 618, от който след това е обособен частично имот № 3263, този имот е
отчужден. Следвало е да има процедура по отмяна на отчуждаването и на това
основание да бъдат заявени права на собственост. Освен решението, на което
10
се позовават ищците от 1960 г., те не са заявили никакво друго придобивно
основание, от което евентуално техният праводател Т.П. да черпи права при
прехвърляне на имотите. Казали са, че е владял имот № 3263 дълго и
необезпокоявано, но толкова. Упражняваната от Т.П. фактическа власт, за
която има данни по делото, че действително е била упражнявана, не е
обвързана със заявени и възникнали права на това лице върху този имот.
След 90-те години при настъпване на земеделската реституция са
представени документи, че имотът е възстановен с решение на Поземлената
комисия на дядото на праводателката на доверителката ми. В тази връзка те са
направили възражение, че ако бъдат признати права на праводателите на
въззивниците върху процесните имоти, съответно имат противопоставими
права самите те, които са ги придобили с оглед изтичане на кратката и дългата
придобивна давност.
Записано е в проекта за доклад, че в отговора на въззиваемите са
направени собствени разсъждения върху констатациите на вещото лице, което
е изготвило двете заключения пред Районния съд. Моля да направите такива
собствени разсъждения. Много тежък е фактологичният материал по делото,
доколкото само въз основа на косвени доказателства биха могли да бъдат
направени някакви изводи относно местонахождението на имота от 1960 г., но
доколкото аз представлявам ответниците в процеса, считам, че
доказателствената тежест се носи от ищците, които трябва да убедят съда, че
са собственици на имота и са придобили собствеността върху имота от лице,
което е било негов собственик, при това по начин, по който доказателствата,
въз основа на които се формира изводът, не оставят никакво съмнение за друг
обратен на твърденията им извод. Моля за решение в този смисъл. Моля да ни
присъдите сторените разноски.
АДВ. Б.: Моля да оставите въззивната жалба без уважение. Моля да
постановите съдебен акт, с който да потвърдите първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
АДВ. Д.: Доводът във въззивната жалба за действието на решение с
оглед правоприемството между страните е наистина съществен, не следва да
бъде отчетена разпоредбата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, но въпросът е не
дали А.П., който е праводател на М. Г., а тя на моите доверители, е обвързано
това решение, а дали имотите, които са описани в това решение, са идентични
с имота, който Т.П. прехвърля впоследствие. Преценката за действието на
11
силата на пресъдено нещо в този случай следва да бъде направена както по
отношение на субективните предели, така и по отношение на обективните,
каквито считам, че липсват.
АДВ. Т.: Съдебно-техническата експертиза в първа инстанция не можа
да установи идентичност на имота по решение по гр.д. № 869/1959 г., с което
Т.П. е обявен за купувач с решението, поради липса на вписани съседи в
плана, поради което вещото лице не можа да индивидуализира имота, а не
поради друго. Действително правоприемството при ответниците се явява въз
основа на реституционно решение на А.П.. В самото реституционно решение,
постановено от Поземлена комисия, по силата на постановеното съдебно
решение по гр.д. № 5478/1998 г. по описа на Районен съд – Варна, е записано,
че имотът, който се възстановява на А.П., е владян от неговия брат Т.А.П. въз
основа на съдебното решение по това гражданско дело от 25.11.1960 г. Както
колегата каза, че крайъгълен камък е да се установи дали имотът по
решението от 1960 г. е идентичен с имот № 3263 по кадастралния план от 1990
г., нека да докажат тяхното основание къде в това реституционно решение е
вписано, че А.П. е бил собственик на имот № 618 по предходния план или част
от имот № 619, защото според експертизата имот № 3263 по кадастралния
план от 1990 г. обхваща няколко имота по предходен план. Те не са
установили, че А.П. е бил собственик на имот по предходен план, действащ
към момента на евентуалното одържавяване на този имот, който се установи,
че не е бил одържавен.
АДВ. Д.: С оглед качеството ни в процеса ние нямаме задължение да
установяваме правата на нашите праводатели, затова сме оспорили, и
възражението, което е направено, позовавайки се на решението, и основното
възражение е давност.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалните представители на
въззивниците и на третото лице помагач да представят писмени бележки в
едноседмичен срок, считано от датата на съдебното заседание.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:01 часа.
12
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13