Решение по дело №626/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл.215, вр. чл.225а от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Н. П. П. и Г. Ц. П., срещу Заповед № РД-25-622/01.06.2023 г., издадена от кмета на Община Ракитово, с която е наредено да премахнат незаконен строеж – „Пристройка“, намираща се в УПИ II-1022, кв.84 по регулационния план на с. Дорково, с адрес с. Дорково, [улица].

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че административния орган неправилно е определил пристройката като такава с жилищни функции. Твърди се, че същата е съществувала към момента на придобиване на имота. В жалбата се навеждат аргументи, че ограждащите стени на пристройката служат като външна стена на намиращата се в имота къща и ограда към съседния имот, а отделно от това първото ниво на пристройката е вкопано в земята, попада под нивото на терена и не представлява незаконен строеж. Допълнителни аргументи се навеждат в представени писмени бележки. Претендира се присъждане на разноски, представляващ депозит за вещото лице по назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, както и внесената държавна такса.

Ответникът - кмета на Община Ракитово, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, моли същата да се отхвърли, а обжалваната заповед да се потвърди като правилна и законосъобразна. Допълнителни доводи навежда в представено писмено становище по същество на делото. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Заинтересованата страна - С. И. З. в депозиран писмен отговор по жалбата счита същата за неоснователна и недоказана, моли оспорената Заповед да бъде потвърдена.

Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалб. Н. П. и Г. П. се легитимират като собственици на поземлен имот с идент. 23008.8.755 по КККР на с. Дорково, [улица], общ. Ракитово, одобрени със Заповед № РД – 18-17/25.03.2010г. на изп. Директор на АГКК, с площ от 720 кв.м., по скица 734 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, заедно с построената в имота жилищна сграда с идент. 23008.8.755.1 по КККР на с. Дорково, със застроена площ от 119 кв.м, а по представеното удостоверение № 14/15.10.2015г. за въвеждане в експлоатация на строеж на гл. архитект на общ. Ракитово от 142.73 кв.м, брой етажи - 1, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, съгласно нотариален акт № 99, том III, рег. № 7077, дело 490/2015г.

Съгласно удостоверение № 14/15.10.2015г. на гл. архитект на общ. Ракитово за въвеждане в експлоатация на строеж – еднофамилна къща жилищна сграда / ЗП-142.73 кв.м. /РЗП-261.18 кв.м /, строежът е пета категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ.

Във връзка с постъпила жалба вх.№ 94-224/18.10.2022 г. от ЗС С. З. работна група от служители на общ. Ракитово извършили проверка по контрол на строителството на място и по документи на строеж: „Пристройка, към жилищна сграда намираща се на регулационна линия“, находящ се в имот с идент. 23008.8.755 по КК на с. Дорково, / УПИ II -1022, кв.84 по регулационния план на с.Дорково/, с административен адрес с.Дорково, [улица].

При проверката контролните органи установили, че Пристройката е с размери, дадени на скицата и приложение 1. Строежа е изпълнен на границата със съседен имот УПИ-1022кб. 84 (ПИ 23008.8.754) на с.Дорково общ. Ракитово. Върху подпорна стена е изградена стоманобетона конструкция. Постройката е двуетажна масивна с етаж приземен с площ приблизително 26,61 кв.м, първи етаж с две помещения с обща площ 44,65 кв.м и изпълнен покрив с керамични керемиди, стените са изпълнени от керамични тухли с дебелина на зида 25см.

Пристройката представлява „строеж“ по смисъла на §5 т.38 от ЗУТ и е пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. “а“ от ЗУТ и Наредба №1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Изпълнена е без необходимите строителни книжа, одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, в нарушение разпоредбите на чл.148, ал. 1 от ЗУТ и е незаконна по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Собственици на имота са жалб. Г. П. и Н. П. съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот за продажба от 26.11.2015г., вписан в Служба по вписванията с вх. peг. №78, том 7 peг. 2019. Собственици на съществуващата сграда с идентификатор 23008.8.755.1 по КК на с. Дорково са жалб. Г. П. и Н. П., съгласно нот. акт №78 от 26.11.2015.

При проверката и от събраните документи контролните органи установили, че възложител и извършител на строежа са жалбоподателите. Строежа е построен след придобиване на сградата през 2015година.

Съгласно становище на гл.архитект на община Ракитово, за гореописания строеж не е приложим режима на търпимост по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ или §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, с оглед периода на построяване.

За проверката бил съставен Констативен акт № 1/27.02.2023г. /КА/ в присъствието на жалбоподателите, като препис от същият им бил връчен на 27.02.2023г., след приключване на проверката. В законоустановения седемдневен срок жалбоподателите подали възражение срещу КА, в който твърдели, че пристройката е частично построена от бившите собственици – ЗС З. и Д. З., а те затворили отворите и направили покрив. Ответника посочил, че видно от приложените към възраженията снимки през 2016г. пристройката не е била построена, липсвала и плътна ограда към имота на жалбоподателите, което се потвърждавало и от сертификата за енергийна характеристика на нова сграда, издаден на 10.10.2015г., където пристройката не съществува.

По отношение твърдението, че пристройката не е „жилищна”, а лека постройка за стопански нужди и инвентар по чл.151 ал1, т.3 от ЗУТ в оспорената Заповед е посочено, че при проверката на служителите по контрол на строителството е установено, че постройката е масивна, което е видно от направените снимки, втория етаж се ползва за жилищен. Има обзавеждане, прозорци с алуминиева дограма, мебели, соларен панел.

Въз основа на тези аргументи ответника е приел, че Пристройката представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване и чрез оспорената Заповед, на основание чл. 225а, ал.1, вр.чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ наредил на жалбоподателите да го премахнат.

Вещото лице по назначената и приета СТЕ дава заключение, че от констатациите на място и приложеното Удостоверение № 14/15.10.2015 год. за въвеждане в експлоатация на строеж на гл. архитект на общ. Ракитово, обекта, предмет на процесната заповед, представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи. Отговаря и на всички характеристики на пета категория на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ.Строежът не попада в изключенията по чл.151, ал. 1 от ЗУТ, за изграждането му се изисква Разрешение за строеж. Терена на имота не е равен, а с денивелация. На границата между имот с идентификатор 23008.8.755 и имот с идентификатор 23008.8.754 е изпълнено: В частта към улицата е изпълнена стъпаловидно само масивна стоманобетонна ограда+надстройка с оградна мрежа; В продължение на междусъседската ограда, с дължина - 14,55 м. е изградена масивна стоманобетонна „Пристройка” до съществуваща жилищна сграда, вкопана частично в терена откъм имот с идентификатор 23008.8.755. Оформена е като такава чрез изграждане първоначално на подпорна стена, а в последствие стена на Пристройката и покриване, чрез удължаване северозападния скат на покрива на жилищната сграда до нея. Терена е в денивелация и Пристройката е частично на две нива: - Първо ниво - приземно. Чрез вкопаване - 60 см. и подравняване на пръста, са обособени два склада за отоплителни материали и инвентар. Пода им е на ~ 38 см. над пода на жилищната сграда. Светлата височина е -2,05 м. и ширина -2,80 м; - Достъпа до втория етаж е през външен вход и вътрешното стълбище на жилищната сграда. Входа за втория етаж е през удължена тераса /веранда/ на жилищната сграда, одобрена с проекта й, и след нея са обособени две помещения - едното за склад с дървен под, а другото обзаведено със спални мебели с „г” образна форма на един етаж с наследен стоманобетонен под, покрит с теракотни плочи. Вкопано е - 60 см. под ниво терен. Стените са изградени от стоманобетон и частично от керамични тухли с дебелина - 12 см. Светлата височина е 2,20 м., частична дължина 5,15 м. и частична ширина 4,60 м. Конструкцията на Пристройката е масивна монолитно изпълнена, с бетонни стени и тухлена зидария, обрамчена с пояс и стоманобетонни колони, върху който ляга дървен гредоред. Отвън стените са изолирани с изолация 8 см. Покрива е дървена конструкция, частично едноскатна, покрита с керамични керемиди. При посещение в Техническата служба на общ. Ракитово на +-ШВЛ, не били предоставени строителни книжа за изграждане на процесният строеж. Към момента на изготвяне на СТЕ строежа не е нанесен в кадастралната карта или регулационния план. Изискванията на нормативите за разстоянията на сградите до страничната граница на урегулирания поземлен имот при ниско жилищно застрояване съгласно чл. 31. (1) от ЗУТ са спазени за основното застрояване. В приложените документи няма предвидено изграждане на Пристройка до имот с идент. 23008.8.754.

При извършения оглед на място на изградената Пристройка ВЛ не констатирало видими дефекти - слягания, завъртания, пукнатини, деформации, провисвания и други повреди в носещите конструктивни елементи на сградата, в следствие на експлоатационните условия. Процесите на консолидация в почвата са затихнали и не се очакват бъдещи слягания в земната основа. За да се установи дали е променена конструктивната и сеизмична устойчивост на основната сградата, в резултат на извършената Пристройка е необходимо извършване на конструктивно обследване.

Терена на имота е с денивелация. Процесният строеж е изпълнен на границата между жилищната сграда в имот с идентификатор 23008.8.755 и имот с идентификатор 23008.8.754. Между съществуваща жилищна сграда и в продължение на междусъседската ограда, с дължина ~ 14,55 м. е изградена масивна стоманобетонна Пристройка, вкопана частично в терена откъм собствения имот с идентификатор 23008.8.755. Пристройката е ориентирана в посока : югоизток - северозапад. Входа й е от югоизток, а поради денивелацията е частично на две нива. Приземният етаж е изграден чрез вкопаване на ~ 60 см. фасадната югозападна стена на „пристройката“. Подравнена е пръста и са обособени две помещения за съхранение на отоплителни материали и инвентар. Стените са частично от бетон и по - малка част от керамични тухли. Тавана е дървен гредоред. Пода им е без настилка и е на ~ 38 см. над нивото на пода на жилищната сграда. Светлата височина е 2,05 м. и ширина -2,80 м. През второто складово помещение се влиза в съществуващ вход на жилищната сграда и през нейното вътрешно стълбище се стига до втори етаж и на сградата и на „пристройката”. Входа към втория етаж на „пристройката” е през удължена тераса на жилищната сграда /частично одобрена с проекта й/. Обособени са: веранда без парапет / над първото, приземно, складово помещение/; помещение над второто приземното складово помещение служещо за склад и проход към спално помещение. Пода е гредоред и дървени плоскости. Тавана е видима дървена, скатна, покривна конструкция, с h ~ =2,25 м. и 3,75 м.; спалното помещение с „г” образна форма, вкопано на ~ 60 см. под ниво терен и е на един етаж с наследен стоманобетонен под /по думите на предишните собственици/, покрит с теракотни плочи. Стените са изградени от стоманобетон и частично от керамични тухли с дебелина ~ 12 см. Светлата височина е 2,20 м., частична дължина 5,15 м. и частична ширина 4,60 м. Покрива на „пристройката” е изпълнен, чрез удължаване северозападния скат на покрива на жилищната сграда. Конструкцията е дървена, частично едноскатна, покрита с керамични керемиди. Конструкцията на „пристройката” е масивна монолитно изпълнена, с бетонни стени и тухлена зидария, стоманобетонни колони и обрамчена с пояс, върху който ляга дървен гредоред. Отвън стените са изолирани с изолация - 8 см. Югозападната стена на „пристройката“ е фасадна. Ако е без покрив и няма вкопаване, може да изпълнява функцията на междусъседска ограда. Ако е подпорна стена височина й трябва да е до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата й терен, когато не е елемент на транспортен обект; Не е градински или парков елемент. Северозападната стена на „г” образното спално помещение също е фасадна. Вътрешните стени са за оформяне на помещения с различно предназначение. В конкретния случай функцията на всички стени е да оформят отделни помещения. Изградената пристройка не е самостоятелна къща. Стените са обрамчени с пояс, което не ги прави самостоятелни. Ако вместо „пристройка” има подпорна стена нейната височина е ограничена до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата им терен. В конкретния случай височината на стената е от - 1,65 м. до – 3, 66 м. /измерено откъм имот с идентификатор 23008.8.754/. Градинските и паркови елементи са преместваеми съоръжения в рамките на поземления имот. Поставянето им е регламентирано в чл. 151 ,ал.1, т.12 от ЗУТ. Ограничителната височина е до 2,5 м над прилежащия терен. Средната височина на вкопаната част на „пристройката“ е 60 см. под терена. В одобрения проект, няма фиксирана кота +- 0,00. Пода на приземеният етаж е на ~ 38 см. над нивото на пода на първия жилищен етаж на сградата. Пода на второто равнище на „пристройката” е равно на нивото на пода, на втория етаж на жилищната сграда. към експертизата ВЛ е приложило геодезическо заснемане на имота с отразени в него коти, протокол за определяне на строителна линия и ниво на сградата на основното застрояване в имота, фасадите от част „Архитектура” на одобрения инвестиционен проект, както и снимков материал преди продажбата на имота и понастоящем. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно, точно и безпристрастно, вкл. и разясненията, дадени в открито съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – кметът на общината, съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, както и предвид приетата категория на строежа.

Оспореният в настоящото производство акт е издаден след изпълнение на процедурата по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, в хода на която съдът не констатира допуснати нарушения. Спазени са изискванията преди издаване на заповедта да се състави КА от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ, който да се връчи на нарушителя. Поради това следва да се приеме, че съобщаването е поставило началото на срока за възражения по КА, респективно лицето е уведомено за началото на административното производство по смисъла на чл.26 от АПК. Противно на твърдението в жалбата, видно от събраните по делото доказателства, КА е съставен в присъствието на жалбоподателите, на които е връчен препис от същия, подали са писмени възражения срещу него, обсъдени в цялост в мотивната част на оспорената Заповед.

Относно формата на акта от гледна точка на изискванията към административните актове, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и по-конкретно т.4 от същия текст, съдът приема, че в същия са изложени мотиви за издаването му, като е направено пълно и точно описание на обекта и на относимите факти, мотивирали административния орган да приеме, че е налице незаконен строеж. Посочена е разпоредбата на закона, оправомощаваща административния орган да издаде акт от рода на процесния, както и тези, отнасящи се до квалификацията на строежа като незаконен. Посочен е и периода, през който е прието, че е извършен строежът, визиран и в съпътстващите документи, включително и в КА. Разгледано е постъпилото от жалбоподателите възражение.

Спазено е и изискването на чл.59, ал.1, т.5 от АПК. Разпоредбата изисква в разпоредителната част на административния акт да са посочени ясно и конкретно правата и задълженията, които произтичат от неговото издаване. В случая това е спазено, като административният орган е наредил премахване на конкретно описан незаконен строеж. Предвид изложеното съдът приема, че в хода на проведеното административно производство не са допуснати процесуални нарушения във формата на акта от категорията на съществените, които да обусловят неговата отмяна.

С оглед установеното в хода на съдебното производство съдът приема, че атакуваната заповед е и материално законосъобразна. Същата е издадена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като се нарежда премахването му. За да е законосъобразно издадена на първо място със заповедта следва да е разпоредено премахване на обект, който представлява строеж. Легалното определение на „Строеж“ се съдържа в разпоредбата на §5 т.38 ДР на ЗУТ, според който текст “строеж” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. В оспорената Заповед изрично е посочено, че обекта представлява строеж от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ, съобразено с посоченото в чл.10, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /Наредбата/. Тези данни се подкрепят от депозираните по делото доказателства, от които е видно, че процесния строеж е от пета категория, извличащ се от всички представени с преписката данни, съобразени поотделно и в тяхната съвкупност. Съгласно заключението на вещото лице, извършило оглед на място, конструкцията на „пристройката” е масивна монолитно изпълнена, с бетонни стени и тухлена зидария, стоманобетонни колони и обрамчена с пояс, върху който ляга дървен гредоред. Отвън стените са изолирани с изолация - 8 см. Югозападната стена на „пристройката“ е фасадна. Ако е без покрив и няма вкопаване, може да изпълнява функцията на междусъседска ограда. Ако е подпорна стена височина й трябва да е до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата й терен, когато не е елемент на транспортен обект; Не е градински или парков елемент. Северозападната стена на „г” образното спално помещение също е фасадна. Вътрешните стени са за оформяне на помещения с различно предназначение. В конкретния случай функцията на всички стени е да оформят отделни помещения. Изградената пристройка не е самостоятелна къща. Стените са обрамчени с пояс, което не ги прави самостоятелни. Ако вместо „пристройка” има подпорна стена нейната височина е ограничена до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата им терен. В конкретния случай височината на стената е от - 1,65 м. до – 3, 66 м. /измерено откъм имот с идентификатор 23008.8.754/. Градинските и паркови елементи са преместваеми съоръжения в рамките на поземления имот. Поставянето им е регламентирано в чл. 151 ,ал.1, т.12 от ЗУТ. Ограничителната височина е до 2,5 м над прилежащия терен. Предвид така направените изчисления и разяснения на вещото лице в съдебно заседание не може да се възприеме довода на жалбоподателите , че ограждащите стени на „пристройката“ представляват външна страна на жилищната сграда, намираща се в имота, съответно ограда със съседния имот. Видно от снимковия материал от 23.07.2015г. / посочен и коментиран в СТЕ /, е налице изградена жилищна сграда и частично изпълнение на „Пристройка“ без дограма и покрив, но към момента на извършване на проверката от контролните органи, предвид всички изброени в експертизата спецификации процесната „пристройка“ представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи. Отговаря и на всички характеристики на пета категория на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ. Строежът не попада в изключенията по чл.151, ал. 1 от ЗУТ, за изграждането му се изисква Разрешение за строеж.

Доколкото процесната „пристройка“ е строеж, за да е законно изградена, следва да има издадено разрешение за строеж. В този смисъл са действащите разпоредби на ЗУТ – чл.148. На изискванията на тези разпоредби строежът не е отговарял към момента на извършване на проверката, до който извод се стига на база събраните доказателства, следователно правилно административният орган е приел, че за строежа няма издадени строителни книжа, следователно същият е незаконен. В оспорената Заповед ясно и точно е посочено, че строежа следва да бъде премахнат като незаконен, поради което липсва неяснота относно това обстоятелство, вкл. и по отношение на неговите адресати.

Предвид изложеното съдът приема, че процесният строеж е незаконен и като такъв подлежи на премахване, освен ако не е търпим. С оглед годината на построяване – след придобиване на сградата през 2015г., относима за преценка на търпимостта е разпоредбата на §16, ал.3 ПЗР от ЗУТ съгласно която незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон /тоест до 02.01.2001 г./, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. Съгласно данните по делото строежът не е бил допустим по действалия към момента на изграждането му план, както и понастоящем, строежа не е нанесен в кадастралната карта или регулационния план, в приложените документи няма предвидено изграждане на Пристройка до имот с идент. 23008.8.754. Не е налице и третата кумулативно предвидена предпоставка, предвидена в §16, ал.3 ПЗР ЗУТ. В определения от закона срок не се твърди и не се установи собствениците да са декларирали строежа. Следователно строежът не може да бъде приет за търпим, поради което подлежи на премахване.

Предвид тези съображения, съдът намира обжалвания индивидуален административен акт за законосъобразен, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък - юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер на 100 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото, 600 лева – депозит за ВЛ, както и 5 лева за издадено съдебно удостоверение, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателите.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. П. П. и Г. Ц. П., срещу Заповед № РД-25-622/01.06.2023 г., издадена от кмета на Община Ракитово.

ОСЪЖДА Н. П. П. и Г. Ц. П. да заплатят солидарно на Община Ракитово сумата от 705 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.