ПРОТОКОЛ
№ 6009
гр. София, 02.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М. Ц. Р.
и прокурора А. З. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20251110204277 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ М. А. К., редовно уведомен, се явява лично, доведен
от органите на ОД „Охрана“ от Следствения арест на НСлС, и със
УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ М. К.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА с представител А. Х.
редовно уведомена.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото. Нямам възражения.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ М. К.: Запозната съм с материалите по
делото. Мога да организирам правото на защита на моя подзащитен. Моля да
се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. А. К.: Да се даде ход на делото.
ПРИ ЛИПСАТА НА ПРОЦЕСУАЛНИ ПРЕЧКИ
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ СЪГЛАСНО ЛК,
1
ПРЕДОСТАВЕНА ОТ ОД „ОХРАНА“, КАКТО СЛЕДВА:
М. А. К. - роден на *********г. в гр.Р. българин, български гражданин,
средно образование (грамотен), трудово ангажиран, осъждан, неженен, с
две деца на 10г. и на 6г., с адрес по лична карта – гр. С.****************, с
настоящ адрес по пребиваване: гр. С.*************; с ЕГН: **********.
СЪДЪТ ВЪРНА ДОКУМЕНТА СА САМОЛИЧНОСТ на органите на
ОД „Охрана“.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на ОБВИНЯЕМИЯ М. А. К. в
настоящото производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. А. К.: Разбирам правата си. Нямам въпроси.
Нямаме възражения за отвод на съдебния състав, прокурора и съдебния
секретар. Не възразявам. Нямам искания.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме искания по чл. 274 и чл. 275
НПК.
На основание чл. 276, ал. 1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на състава с
прочитане на искането на СРП, с което е направено искане спрямо
ОБВИНЯЕМИЯТ М. А. К. да се определи мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ на основание чл. 64, ал. 1 НПК.
(ПРОЧЕТЕ СЕ ИСКАНЕТО НА СРП).
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча други
доказателства.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ М. К.: Oспорвам искането. Моля да
приемете, като документ удостоверение за раждане на малолетната М. К.и М.
М. К., като малолетни деца на моя подзащитен. От съдебен протокол от СРС е
видно, че родителските права се упражняват от обвиняемия К., а не от
майката. Представям и удостоверение от дружеството „М. Б.“ ЕООД, на което
К. е управител, което дава данни за трудовата му ангажираност и
отговорностите му. Други искания нямам.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. РА. К.: Оспорвам предложението на прокурора.
2
Не смятам да се укривам. Ако съм искал щях да го направя. Единадесет
месеца чакам да ме извикате, за да разбера какво ме чака. Дал съм точни
адреси. Имам две деца. Спрял съм да употребявам всякакви наркотици.
Управител съм на фирма. Раздавам заплати. Зареждам салона. Общо взето
говоря по телефона. Разговарям. С лазерна епилация се занимаваме. Имаме
клиенти. Имаме търговско име. Важен човек съм във фирмата. Имаме
четирима служители. Много обичам децата си. Никога повече няма да правя
тази грешка. Много съжалявам господин съдия. Само на мен са присъдени
родителските права. Разделихме се и тя не иска да гледа децата повече. Аз се
грижа за децата. Беше много трудно тези единадесет месеца с автобуси да
пътувам. Като ме спряха, аз бях извън колата, като ме задържаха. Аз бях извън
колата. Не съм карал кола, ако има значение. Аз съм добър човек. Не
възнамерявам да правя повече така. Обичам майка ми и децата ми и всички.
Не знам какво друго да кажа. Съжалявам.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ чл. 283 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА, ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото писмените материали и
представените в днешното заседание писмени доказателства, които съдът ще
прецени с крайния си съдебен акт, и НАМИРАЙКИ, ЧЕ ДЕЛОТО Е
ИЗЯСНЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия поддържам искането на
СРП за определяне на мярка за неотклонение спрямо обвиняемият К.
„задържане под стража“. Намирам, че са налице предпоставките на чл.63 от
НПК за определяне на същата мярка. Повдигнатото обвинение на обвиняемия
К. по чл.343б, ал.3 НК е за умишлено престъпление. Определеното за
наказание е наказание „лишаване от свобода“ от 1 (една) до 3 (три) години. На
следващо място, следва да се насочи към настоящия момент, че от събраните
доказателства, категорично се потвърждава обосновано предположение, че
обвиняемия К. е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Именно на 10.05.2024г. в гр.София е управлявал МПС- „БМВ 535“,
след употреба на наркотични вещества, като посоченото деяние се явява
извършено в изпитателния срок на предходното му осъждане. Това
обстоятелство сочи изключително висока степен обществена опасност на
деянието и дееца. Поради това намирам, че е налице изискуемата от закона
предпоставка, че ако обвиняемият бъде с различна мярка за неотклонение,
същият би извършил друго престъпление. Този извод се налага не само от
3
обстоятелството за предходната му присъда, а от факта на приобщените
доказателства. Наркотичните вещества са предадени от самия обвиняем и
съгласно съдържанието им по време на извършване на деянието, за което му е
било повдигнато обвинение. Този факт сочи допълнително високата степен на
обществена опасност на дееца, макар още да не е финализирано ДП.
Впоследствие ДП ще продължи за прецизно привличане и предявяване.
Следва да се отбележи, че за предходната съдимост осъждането му по
предходно деяние е било на 04.04.2023г., което е малко повече от една година
преди настоящото деяние, за което му е повдигнато обвинение в момента.
Считам, че въпреки наложеното му наказание по предходното осъждане, това
не му е оказало своето възпиращо въздействие. Едните обстоятелства
характеризират обвиняемия, като личност с висока степен на обществена
опасност и склонност към извършване на такива престъпления. Поради което
към настоящия случай намирам, че е необходимо да се вземе предвид
тежестта на обществния интерес. Поради тази причина предлагам да вземете
спрямо обвиняемия К. най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ М. К.: Не мога да се съглася с доводите от
колегата. Действително налице е обосновано предположене за извършено
престъпление от моя подзащитен и съм съгласна с напълно доказаните факти,
че е налице предходно негово осъждане, за такова престъпление. Очевидно
условното осъждане не го е възпрепятсвал да извърши отново престъпление.
Намирам обаче, че целите наказанието по чл.36 от НК се постигат не с
наложената мярка за неотклонение, а с налагане на крайния осъдителен акт на
съда. На моя подзащитен му предстои наказателен процес. Той е наясно.
Обяснила съм му какви са последиците от поведението му. Той знае, че
предходното осъждане ще бъде ефективно такова и ще получи нова присъда.
Тук е моментът да кажа, че мярката за неотклонение не бива да бъде наказание
за това налице, а тя трябва да го осигури за по-нататъшното развитие на
процеса. Следва да се прецени от съда дали това лице действително би могло
да се укрие или да извърши други престъпления. Предвид факта, че господин
К. има 2 (две) малки деца, за които той полага грижи, но той сподели със съда,
доколкото ми е известно, че майката две години не е търсила децата си.
Господин К. е човекът, който се грижи за тези малки деца. Има и трудова
обвързаност, и постоянен адрес. Намирам, че не е налице опасност той да се
укрие. Един баща няма да изостави децата си, за да избегне присъди, за които
мисля, че ще се съгласите с мен. Няма да бъдат големи. При подписване на
споразумения наказанията за този тип престъпления са по няколко месеца.
Нямаме основания да смятаме, че господин К. ще избегне правосъдието. От
миналата седмица господин К. знаеше от мен за призовката и че ще му бъде
предявено постановление за задържане за 72 (седемдесет и два) часа. Явили
сме се съвсем съвестно. Съдействали сме. Видимо е, че той не се крие.
Относно опасността К. да извърши престъпление, считам, че не е налице
такава. Действително господин К. е извършил ново престъпно деяние в
изпитателен срок. Оттам на сетне в продължение на единадесет месеца няма и
4
не е имал никакви други прояви. Напротив. Доколкото съм наясно изчаквахме
да излезе кръвната проба и нищо не се случваше през този продължителен
период от време. През цялото това време без никаква опасност той можеше да
употребява наркотични вещества и да шофира. Той осъзнава какво се случва.
Осъзна какви са последиците и си сложи граници, които повече не е
пристъпвал. Знам, че говоря без доказателства на съда, тъй като имам
възможността от предходното му производство да го защитавам, но той
претърпя огромна промяна, като личност. За мен е видимо, че преди да имаше
употреба на наркотични вещества, в момента няма такава. Предвид факта, че
същност малките деца на господин К. зависят от него и четирима човека
негови служители, чиято прехрана зависи от него. Моля съдът да не
неглижира чисто личните качества и да не приема автоматично, че моят
подзащитен е лице с висока степен на обществена опасност. Говорите за
висока степен на обществена опасност, това може да са хора, които продават
тонове наркотични вещества, а не една цигара. Всички сме наясно, че
настоящата уредба по този въпрос не е съвсем съвременна и на съд подлежат
лица, които са употребявали наркотични вещества преди известен период от
време, а не директно преди управлението на МПС. Аз смятам, че такива лица
представляват висока обществено степен на опасност. Ние все още нямаме
яснота кога точно К. е употребил наркотични вещества. Моля за
снизходителност и да му наложите по-лека мярка за неотклонение, която ще
наложи своето въздействие върху него. Ще оставя на уважаемия съд да
прецени дали мярката ,,домашен арест“ ще възпрепятства К. да излиза извън
дома си да шофира. Тя ще му позволи да се грижи за децата си и
дистанционно да управлява бизнеса си. Разговарял съм с него има такава
възможност. Считам, че налагането на най-тежката мярка за неотклонение ще
се яви едно преждевременно наказание и ще накаже не само него, а и
семейството му.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам какво да добавя в хода на пренията.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. А. К.: Съгласявам се със становището на адвоката
ми. Няма какво да добавя.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕДОСТАВЯ НА ОБВИНЯЕМИЯ М. А. К. ПРАВОТО МУ НА
ПОСЛЕДНА ДУМА.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. А. К. В ПРАВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ДУМА
КЪМ СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ: Искам справедливост. Спрял съм да
употребявам и шофирам. Не съм опасен човек за обществото. Моля съдът да
ми определи по-лека мярка за неотклонение.
5
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, КАТО СЪОБРАЗИ приложението на
процесуалния закон; характера и предмета на наказателното производство по
реда на чл. 64 ал 1 от НПК и предвид доводите, възраженията и исканията на
страните, НАМИРА СЛЕДНОТО:
СЪГЛАСНО ДЕФИНИТИВНАТА НОРМА на чл. 63, ал. 1 от НПК
мярка за неотклонение „задържане под стража“ се определя в случаите, когато
събраните по реда и способите на НПК доказателства и доказателствени
средства сочат наличието на обосновано предположение наказателно
преследваното лице да е съпричастно към конкретно престъпление от общ
характер, наказуемо по закон с наказание „лишаване от свобода“ в определени
граници, като доказателствата по делото следва да сочат в условията на
кумулативност една от алтернативно изискуемите предпоставки на така
наречените „опасности“ - а именно реална опасност от укриване и/или реална
опасност от извършване на престъпление.
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ досъдебното производство (ДП) е било
образувано на 20.05.2024г., като бързо производство с първи действия по
разследване - а именно, с оглед на местопроизшествие. Бързото производство
е било преобразувано в ДП по смисъла общите принципи на НПК.
Прокурорът е обективирал съответни указания. Обвиняемият М. А. К. е бил
задържан на 20.05.2024г. за срок до 24 (двадесет и четири) часа, съгласно
издадената заповед по ЗМВР. В ДП са приложени протокол от оглед от
местопроизшествие от 20.05.2024г. и протокол за доброволно предаване на
инкриминирания автомобил от обвиняемия К.. Разпитани са били свидетели.
Разпитаните свидетели са П. С. П.; Т. Н. Г.; Х. И. Х.; Н. Л. Л. И тримата
свидетели са дали показания на 20.05.2024г. Приложени са били справки за
автомобила и протокол за доброволно предаване. Изпълнена е експертна
справка на конкретен предмет, което е отчело положителна проба за
канабиноиди. Съставени са АУАН и заповеди на 20.05.2024г. Събраните
писмени доказателства са от 20.05.2024г. Спрямо обвиняемият К. е била
извършена проверка дали притежава регистрирани огнестрелни или
неогнестрелни оръжия на територията на страната. На 29.05.2024г. е била
назначена експертиза на конкретен предмет - „пистолет“, като същият
представлявал въздушен и не е бил огнестрелно оръжие по смисъла на закона.
СЪДЪТ ОТЧИТА ЧЕ на 20.05.2024г. са били предоставени кръвни проби.
По ДП не са били извършени процесуално-следствени действия след този
момент. Едва на 18.02.2025г., след повече от 8-9 (осем, девет) месеца е била
изпълнена химико-токсикологична експертиза на предоставените биологични
материали, пробите, от които са установили наличие на наркотични вещества.
Приложена е справка за съдимост, като на 05.03.2025г. представител на СРП е
повдигнал обвинение спрямо българския гражданин М. А. К. за престъпление
от общ характер по чл.343б, ал.3 за това, че на инкриминираната дата
19.05.2024г. около 5 (пет) минути след полунощ в гр.София е управлявал
инкриминираното превозно средство след употреба на наркотични вещества -
метаамфетамин и тетрахидроканабинол. За посоченото престъпление законът
6
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 (една) до 3 (три) години. В
съответствие с тълкувателните постановки на т.2 на Тълкувателно решение
№1 от 2002г на ОСНК на ВКС се установява наличие с висока степен на
вероятност обвиняемият К. да е съпричастен към конкретното престъпление.
СЪДЪТ НЕ СПОДЕЛЯ становището на прокурора, че обвинението не
е доказано по онзи начин, по който счита, че следва да се докаже.
СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ единственото процесуално-
следствено действие, което предстои да бъде извършено е назначаването на
съдебна оценителна експертиза, ако инкриминираният автомобил не е
собственост на обвиняемия К.. Ако е негова собственост, същият би могъл да
бъде предмет на отнемане по реда на чл.343б, ал.5 от НК, ако са налице
законовите предпоставки, затова в последващ момент и без наличие на
експертиза.
СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ ПРОКУРОРЪТ е положил достатъчни усилия да
обоснове обвинителната си теза по един обоснован начин. Процесуалният
проблем по делото не се основава на липсата на доказателства или
доказателствени средства, а поради това, че разследването е било
изключително забавено. По делото липсват доказателства и обективни
находки, които да са довели до възможното забавяне, включително относно
това дали медицинският обект, в който са се изследвали кръвните проби, е бил
възпрепятстван да изследва навреме кръвните проби. От друга страна,
прокурорът не е извършил достатъчен надзор по отношение на ръководеното
ДП, като даде съответни указания за навременното завършване на
разследването или да изясни паричните за забавянето в изследването на
пробите. Процесуалното нарушение е по отношение на забавяне на
производството. СПОРЕД СЪДА е намаляла степента на реалната опасност
от извършване на престъпление. Нещо повече, спрямо обвиняемият К. са били
създадени условия, същият в един период от време, след инкриминираните
проява на 19.05.2024г., да покаже, че се въздържа от извършването на
престъпления. Спрямо него не са регистрирани други извършени
престъпления.
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ обвиняемият М. А. К. е лице с установена
самоличност. Същият има регистриран постоянен и настоящ адрес. Полага
грижи за низходящите си родственици от първа степен. Упражнява търговско
занятие по професия. Изпълнява работодателски функции, т.е. не е налице
опасност от укриване. От друга страна, обвиняемият К. е съдействал изцяло
на органите на разследването, като се е отзовал в момента на уведомяването
му, че следва да се яви, а не, че примерно се е укривал в срока на изследване
на кръвните проби. През този период същият не е бил търсен, но и по ДП не са
се извършвали други процесуални действия.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ не е налице онази висока
интензивна опасност от извършване на престъпление, която да обуславя,
въпреки обремененото съдебно минало на обвиняемия К., вземането на най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо същия.
Безспорно обвиняемият К. е осъждано лице. Спрямо него с влязло в сила
7
споразумение му е било наложено наказание от 04.04.2023г. по НК с
определен изпитателен срок от 3 (три) години. Настоящото деяние попада в
пределите на изпитателния срок на това осъждане, но според съдебния състав
факторът време, изминалото време влияе върху интензивността на
обществената опасност на личността на извършителя на деянието, което води
до намаляване на опасността от извършване на друга криминална проява или
друга престъпна дейност. Мярката за неотклонение „задържане под стража“ е
процесуален способ, който има за функцията да гарантира целите на
наказателния процес, за да даде възможност на прокурора да събере и провери
чрез тази мярка определен обем от доказателства и доказателствени средства.
Тази мярка за неотклонение „задържане под стража“, ако не обуславя целите,
за които следва да се наложи, същата е незаконосъобразна.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ СЧИТА, ЧЕ именно изминалото време влияе
пропорционално на намаляването на реалната опасност от извършване на
престъпление. Мярка за неотклонение „задържане под стража“, би имала
значение, ако се взима непосредствено при този вид обвинения за този вид
дела към момента, когато е било извършено деянието, а не, за да се изчакат
резултатите от кръвното изследване. Близо девет месеца са изминали и едва
тогава дори, след като прокурорът е събрал доказателства, е поискал да се
определя такава мярка за неотклонение „задържане под стража“. Обвиненото
лице не е възпрепятствало органите на правосъдието. Не е укривал
доказателства. Не се е укривал в рамките на разследването. Повече от 9-10
(девет, десет) месеца не са били извършвани процесуално-следствени
действия. Обективната невъзможност за изследване на кръвните проби,
поради евентуално натовареност на съответния медицински център, не
изключва отговорността на прокурора да извършва пряк надзор върху
разследването, респективно същият е могъл да прехвърли извън него
обективната невъзможност за извършване на процесуално-следствени
действия в хода на ДП. СПОРЕД СЪДА прокурорът е имал възможност да
даде съответни указания и разпореждания да установи причините за
забавянето в изследването на кръвна проба, дори нещо повече, прокурорът
според събраните доказателства не е бил задължен да изчака изследването на
кръвните проби, което е могло да се осъществи паралелно в хода на самото
разследване или в хода на производството в непосредствен момент към
деянието, когато е могъл да поиска взимане на мярката за неотклонение
„задържане под стража“. Обремененото съдебно минало на обвиняемия К. и
фактът, че не е на свобода повече от 9-10 (девет, десет) месеца са обективно
доказателство, че същият не би извършил и не е извършил други
престъпления от същия идентичен вид. Респективно, опасността от
извършване на престъпление е намаляла в значителна степен. СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ СЧИТА, ЧЕ мярката за неотклонение „задържане под стража“ е
незаконосъобразна и непропорционална на процесуалния закон, тъй като
преизпълва целите на закона, след като прокурорът е събрал всички
необходими и нужни доказателства, дори да повдигне обвинение с
обвинителен акт. СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ не следва да определя мярка за
неотклонение „задържане под стража“, заради самата мярка. Този
8
процесуален способ следва да се налага единствено, когато са налагат
законовите предпоставки непосредствено към момента на деянието, а не на
по-късен етап, доколкото обвиняемия К. не е проявил недобросъвестно
процесуално поведение. Нито е извършил друго обществено опасно деяние.
Само поради тежестта на повдигнатото обвинение и с оглед обремененото му
съдебно минало, което има значение за наказателната отговорност на
обвиняемия К., не следва да се санкционира по реда на НПК. Мярката за
неотклонение „домашен арест“ също е непропорционална и неефективна, тъй
като се приравнява на мярката за неотклонение „задържане под стража“. От
друга страна, както тази мярка и мярката за неотклонение „задържане под
стража“ ще създадат значителни вреди в личния и правен интерес на
обвиняемото лице К.. СЪДЪТ СЛЕДВА ДА БАЛАНСИРА този интерес,
както и обществения интерес и интересите на правосъдието. СПОРЕД СЪДА
най-адекватна, най-пропорционална и най-ефективна е мярката за
неотклонение „парична гаранция“ в определен размер, тъй като тази мярка за
неотклонение ще ангажира обвиняемия К. към процесуална добросъвестност.
Същата ще създаде достатъчни стимули да изпълни задълженията си по закон
по делото, респективно същият следва да се въздържа от извършване на
каквато и да е криминална престъпна деятелност. Мярката за неотклонение
„парична гаранция“ ще задължи обвиняемият К. да предостави временно една
своя имуществена ценност, която да го обвърже с целите на процеса за
определен период. Същият, ако не нарушава закона и прояви добросъвестно
процесуално поведение и не създава основания да извърши друга деятелност
от тук насетне, сумата ще му бъде върната. В противен случай, би се върнала
в полза на Държавата, което ще доведе до друго изменение на процесуалния
му статус в по-тежък. СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ СЪБРАЗЯВА, ЧЕ към датата
на деянието и към днешна дата минималната работна залата е била в порядъка
между 900.00 лева и 1070.00 лева.
СПОРЕД СЪДА и доколкото обвиняемия К. упражнява търговска
дейност, същият следва да отдели една парична ценност за сумата от 1000.00
лева, която да внесе по сметка на разследващия орган или прокуратурата като
размер на „парична гаранция“. СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ това е постижимо за
неговите възможности и доколкото СЪДЪТ ОТИЧТА, ЧЕ същият полага
грижи за деца. Мярката „парична гаранция“ следва да е в разумен размер, а не
да създава основания да затруднява финансовото положение на обвиняемото
лице с невъзможност да я внесе, което би дало възможност на прокурора да
прецени или да заяви искане за изменение на мярката в по-тежка. ПО ТЕЗИ
СЪОБРАЖЕНИЯ, СРС, НО 9-ТИ СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ ИСКАНЕТО НА СРП за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ СПРЯМО М. А. К., с
ЕГН:.********* - обвиняем по ДП № 223 ЗМК 965/2024г. по описа на 01 РУ-
СДВР.
9
ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“ В
РАЗМЕР НА 1000.00 ЛЕВА СПРЯМО М. А. К., с ЕГН:.************* -
обвиняем по ДП № 223 ЗМК 965/2024г. по описа на 01 РУ-СДВР.
ОПРЕДЕЛЯ 15 (ПЕТНАДЕСЕТ) ДНЕВЕН СРОК от датата на
влизането в сила на постановеното определение за представяне на
доказателства, че определената от съда „парична гаранция“ е внесена по
сметка на разследващите органи или прокуратурата.
Определението на съдебния състав може да бъде обжалвано и/или
протестирано от страните пред Софийски Градски съд в 3 (три) дневен срок от
днес, като в случай на жалба и протест НАСРОЧВА делото пред СГС за
01.04.2025г. г. от 10:00 часа, за която дата и час страните да се считат за
редовно уведомени от днес.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. А. К., с ЕГН:********* ДА БЪДЕ
ОСВОБОДЕН НЕЗАБАВНО от Следствения арест, освен ако не се задържа
на друго законово основание.
Преписи от настоящия протокол да се издадат на страните при
поискване без нарочна молба.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:10
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10