Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 29.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание
на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретар Виктория И., като разгледа докладваното от съдия
Луканов въззивно гр. дело № 17352 по описа за 2018г. на Софийски градски съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ищцата по
насрещната искова молба М.Г.П., чрез надлежно упълномощени представители, срещу
съдебно решение № 534586 от 14.11.2018г. по гр. дело № 13183/2018 г. на СРС,
ІІІ ГО, 149 състав, с което на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК)
е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А.ДП.
на бащата Д.П.П., определен е режим на лични отношения между детето А.П. и
майката М.Г.П., като последната е осъдена да заплаща и ежемесечна издръжка за
детето в размер на 200 лева. Осъдена е и да заплати направените разноски по
делото. Първоинстанционнното решение е обжалвано изцяло от М.Г.П..
Във въззивната жалба са изложени съображения
за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Във въззивната жалба се твърди, че от първата инстанция не
е съобразено заключението на вещото лице психолог, че отглеждането на детето от
страна на бащата не е в негов интерес. Във въззивната жалба се посочва още, че
преценката на съда, че бащата притежава родителска годност за отглеждане на
детето, не се базира на доказателствата по делото, които категорично се
оспорват от представените доказателства по делото и показанията на изслушаните
свидетели. Поддържа се, че с предоставянето на родителските права за
упражняване на бащата и местоживеенето на детето при бащата се прекъсва напълно
връзката с майката. Твърди се, че детето към настоящия момент няма добра
емоционална връзка с нито един от родителите си. Иска от съда да бъде отменено
обжалваното решение и да бъде уважена насрещната искова молба (записано в
жалбата като обратен иск). Заявени са доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
В открито съдебно заседание въззивницата
поддържа въззивната жалба. В хода на устните състезания, чрез представителя си
по пълномощие – адв. Р. С.И. от АК - гр. Шумен, пледира за отмяна на
обжалваното решение. Иска въззивният съд да постанови решение, с което родителските
права да бъдат присъдени изцяло на майката М.П., както и да бъдат определени
нови привременни мерки, а детето да бъде с местоживеене в дома на майката.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата страна Д.П.П., чрез представителя си по
пълномощие – адв. Р.И.А. от САК, с който оспорва изложеното в жалбата и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В хода на устните състезания, пледира за отхвърляне на въззивната жалба. Сочи доказателства.
Претендира разноски само пред първата инстанция.
Във въззивното производство са събрани нови
доказателства.
Софийски градски съд, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
С обжалваното решение по гр. дело № 13183/2018
г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, съдът е предоставил на основание чл. 127, ал. 2
от СК упражняването на родителските права по отношение на детето А.ДП. на
бащата Д.П.П., определил е режим на лични отношения между детето и майката М.Г.П.,
както следва: За първите четири месеца, считано от влизане на решението в сила,
майката има право да вижда и взима детето всяка последна събота и неделя от
месеца в детски контактен център, към сдружение „Център отворена врата“ и
асоциация „Деметра“, без присъствието на бащата, където може да се извършва
наблюдение от съответни специалисти (социални работници, педагози и/или
психолози, включително и чрез предоставяне на съответна социална услуга на
страните и детето) на контактите на детето с майката. Срещите да продължават до
три часа, като се провеждат след предварително уговорен график между Центъра и
родителя. Бащата има задължение да води и взима детето до срещите. За следващите
два месеца майката има право да взима и вижда детето всяка последна събота и
неделя от месеца от 10 до 18 часа, самостоятелно, но без преспиване в дома на
майката. След изтичане на определения шестмесечен срок на защитни мерки,
майката има право да взима и вижда всяка първа и трета седмица от месеца от
петък от 10.00 часа или след учебните занятия до неделя в 16.00, с преспиване на детето при
майката, както и през: Лятната ваканция на всяка четна календарна година от
18.00 часа на дата 15.06. до 18.30 часа на дата 15.07. без прекъсване и всяка
нечетна календарна година от 18.00 часа на дата 15.07. до 18.30 часа на дата
15.08. без прекъсване; Есенната ваканция на всяка нечетна календарна година -първата
половина от ваканционните дни от 10.00 часа на първия ден /от първата половина
на ваканцията/ до 18.00 часа на последния ден /от първата половина на
ваканцията/; всяка четна година - втората половина от ваканционните дни от
10.00 часа /от втората половината ваканцията /до 18.00 на последния ден/ от
втората половина на ваканцията/; Зимната ваканция на всяка четна календарна
година - първата половина от ваканционните дни от 10.00 часа на първия ден /от
първата половина на ваканцията/ до 18.00 часа на последния ден /от първата
половина на ваканцията/ всяка нечетна календарна година - втората половина от
ваканционните дни от 10.00 часа на първия ден /от втората половина на
ваканцията/ до 18.00 часа на последния ден /от втората половина на ваканцията/;
Коледната ваканция /включваща Коледните и Новогодишните празници/ всяка четна
година за Коледните празници, считано от 18:00 часа на 24 - ти декември до
18:00 часа на 26 - ти декември; всяка нечетна година за Новогодишни празници,
считано от 19:00 часа на 30 - ти декември до 19:00 часа на 2 -ри януари; Пролетната
ваканция на всяка нечетна календарна година - от 10.00 часа на първия ден /от
първата половина на ваканцията/ до 18.00 часа на последния ден; всяка четна
година - втората половина от ваканционните дни от 10.00 часа на първия ден /от
втората половина на ваканцията/ до 18.00 часа на последния ден; Рождените дни
на всеки от родителите детето прекарва самостоятелно с тях с преспиване,
независимо от действащия към момента режим на контакти, всяка четна година за
рождения ден на детето - от 10 часа на 09.10. до 10.00 на следващия ден.
Съдът е осъдил майката М.Г.П. да заплаща
ежемесечна издръжка за детето в размер на 200 лева, чрез неговия баща и законен
представител, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини за нейното изменение или
прекратяване. На основание чл.242, ал.1, пр. І от ГПК е допуснал предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
С определение от 27.04.2018г.,
първоинстанционият съд е допуснал привременни мерки относно упражняването на
родителските права и издръжката на детето.
Въззивната жалба е подадена е в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим
съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй
като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба (насрещната искова молба), а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Между
страните не е спорно, че всяка от тях живее в различни градове на страната.
Въззивницата живее в гр. Батак, а въззиваемата страна живее в гр. София.
С определение
по доклада на делото, в проведеното открито съдебно заседание от 29.06.2020г.,
съдът е приел за безспорно и ненуждаещото се от доказване, че въззивницата М.Г.П.
е с прекратени трудови правоотношения и не полага труд по трудово
правоотношения считано от 01.06.2020 година, както и че мобилните номера, които
са ползвани от страните през периода за който е представена разпечатката за
телефонни разговори от 19.06.2020г. са както следва: от бащата е ползван телефон
с номер ********** и от майката телефон с номер **********. Приел е също за безспорно
в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, че въззивницата М.П.
не е подавала в писмен вид молби за съдействие към ДСП Възраждане и ДСП гр.
Батак, във връзка с отношенията между страните по настоящото дело и
упражняването на родителските права по отношение на детето А., освен това което
е представено по делото. Приел е също за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че Д.П.П. е подавал молба за включване на М.П., А.П. и Д.П. за социална
услуга в контактен център, по която молба е получил отказ, тъй като му е било
заявено, че по служебен ред не може да се предостави такава услуга.
Пред въззивната
инстанция са събрани доказателства за трудовата ангажираност и доходите на бащата,
разпитан е свидетелят Й.В.Д.чийто показания се установява начина на общуване и
осъществяването на личните контакти на родителите с детето А.П. след
постановяване на първоинстанционното съдебно решение.
Прието е
заключение на допуснатата съдебно-психологична експертиза и са приобщени социални
доклади, изготвен от ДСП-Възраждане и ДСП-гр. Батак.
При
въззивното разглеждане на делото са изслушани двамата родители на основание чл.
59, ал. 6 от СК (лист 182-184 от делото) и е прието заключението на
съдебнопсихологична експертиза (лист 210-221 от делото), изготвена от вещото
лице Р.И.М., клиничен и детски психолог.
Детето А.ДП. е
родено на *** г., т.е. то е на 7-годишна възраст. При изслушването му от
въззивната инстанция на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДт, то е заявило, че живее
в гр. София кв. „Красна поляна 2-ра част“, с баща си и неговите родители.
Детето е посочило, че посещава 92-ро основно училище „Д. Талев“. Съдът не
обсъжда мнението на детето относно отношенията му с родителите, тъй като
приема, че то е в ниска възраст и степента на неговото развитие не е достатъчна
за да изрази категорично отношение по спора на неговите родители (в каквато
насока е и заключението на експерта по делото).
В социалния
доклад, изготвен от ДСП-Възраждане, е отразено, че детето А.има силна
емоционална връзка с баща си и има подкрепяща среда от страна на родителите на
бащата, което намалява риска за социална изолация на детето. Наблюдава се доверителна
връзка и откритост в комуникацията на детето с бащата. В заключителната част е
изразено становище, че срещите с детето и майката следва да се осъществяват по
плавен начин в защитено пространство и в присъствието на медиатор или на
територията на контактен център, като срещите не бива да имат насилствен
характер.
В социалния
доклад, изготвен от ДСП - гр. Батак, е отразено, че М.Г.П. живее в жилището на
своя баща в гр. Батак, което е в сграда на три етажа. Не са установени вредни фактори
и опасни предмети, които могат да застрашат живота, здравето и развитието на
детето, за което има обособена детска стая на втория етаж. В заключителната
част е изразено становище, че майката притежава необходимия родителски
капацитет за полагане на добри грижи и задоволяване на основните жизнени и
емоционални потребности на сина си А.ДП., а членовете на разширеното семейство
могат да гарантират спокойно среда за развитието на детето.
С оглед
задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото
пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл. 127, ал. 2 от СК,
въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и съдът не намира причини да не го
кредитира. Вещото лице Р.И.М. е дало заключение относно емоционалната
привързаност на детето към всеки един от родителите му, емоционалното състояние
на детето, наличието при детето на конфликт на лоялност по отношение на всеки
от родителите, родителския капацитет на всеки един от родителите и относно
подходящ режим на лични отношения на детето с всеки един от родителите му.
От
експертното заключение се установява следното: детето е привързано към двамата
си родители, но след установяването му в гр. София при бащата, контактите с майката
са редуцирани и непълноценни. Вещото лице дава заключение, че детето проявява
силна привързаност към баща си, а към майка му привързаността е подтисната, но
не и напълно разрушена. Отношението на детето към бащата е изцяло положително,
а по отношение на майката експертът приема, че на пръв поглед отношението е
негативно, но при адекватна подкрепа и подход детето има положително отношение
и очакване към майката. Конфликтът на лоялност, в който детето А.е поставено,
определено застрашава неговото емоционално развитие, който детето се опитва да
разреши, като заема страната на единия родител и омаловажава връзката с другия.
Експертът приема, че детето е в конфликт на лоялност и по отношение на двамата
си родители и усеща загубата на единия си родител, което го кара да търси
опора, сигурност и да бъде лоялен към другия. Според заключението на вещото
лице това „решение“ на конфликта на лоялност е и един от критериите на синдрома
на родителско отчуждение – отблъскване и омаловажаване на родителя при когото
детето не живее. Вещото лице приема, че и двамата родители имат добри
възможности за задоволяване на всички базисни потребности на детето, като и
двамата имат подкрепяща среда от своите родители, но същевременно и при двамата
родители са налице негативи. В заключението си експертът предлага конкретен
режим на лични отношения на майката с детето.
В съдебното
заседание, проведено от въззивния съд на 04.11.2019 г., вещото лице - психолог
е уточнило, че неспазване на режима по привременните мерки се дължи на други
причини, а не е на желанието или нежеланието от страна на бащата. Заявява пред
съда, че детето има нужда да се види само с майка си, но в защитена среда и с
участието на специалист. Вещото лице счита, че първоначално контактите трябва
да са в защитена среда.
Въззивният
съд не обсъжда показанията на разпитания във въззивното производство свидетел Й.В.Д–
съсед на Д.П., тъй като същият не установява конкретните факти за които са
допуснати показанията му, а и преценявайки ги при съблюдаване разпоредбата на
чл.172 от ГПК, го счита за предубеден в полза на въззиваемата страна.
Представената
с молба на въззивницата от 19.04.2019г. разпечатка от електронна комуникация
между неизвестни лица (лист 200-202 от делото) не е допустимо доказателствено
средство по ГПК, респ. не доказва релевантни за настоящото производство факти.
Въззивният
съд не обсъжда и данните по представената разпечатката за телефонни разговори от
19.06.2020г. (лист 287-315 от делото), тъй като от същата не може да се
установят релевантни за спора факти, доколкото от същата не се установява дали
от посочените за бащата телефон с номер ******** и за майката телефон с номер ******действително
са разговаряли страните по настоящото производство (или евентуално други лица
на които е предоставен телефона), а още по-малко може да се установи на каква
тема са били разговорите.
Във връзка
със спора между страните за упражняване на родителските права и местоживеенето
на детето съдът приема следното:
Нормата на чл.
127, ал. 1, изр. 1 от СК регламентира, че когато родителите не живеят заедно,
те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Според чл.
127, ал. 2, изр. 1 от СК ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59,
142,
143 и 144.
Съгласно ППВС
№ 1 по гр. дело № 3/1974 г., което не е загубило своята актуалност и за
настоящото производство, определянето на родител, който еднолично ще упражнява
родителските права в бъдеще става, като се държи сметка за интересите на
децата. В понятието „интереси на децата“ по смисъла се включват необходимостта
от възпитателски качества на родителите, като се взема предвид образованието,
културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния родител, като
същественото е не тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се
определя авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради това от
значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава
положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н.
Следва да се
държи сметка за грижите и отношение на родителите към децата, като под грижи за
децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им,
надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата,
като не е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у
тях на отрицателни възгледи към труда в семейството и обществото, за живот в
излишество и лентяйство.
Следва да се
държи сметка и за желанието на родителите да отглеждат децата, привързаността
на децата към родителите, като привързаността е налице, когато са се развили
чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради
угаждане и разглезване. Следва да се има предвид полът на децата, като е
прието, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от
женски пол, както и възрастта на децата, а също и съвместното живеене на
децата, като е посочено, че когато децата живеят и растат заедно у тях се
развиват чувства на привързаност и взаимопомощ.
В случая,
съдът съобразявайки географската отдалеченост на двамата родители (разстоянието
между гр. София и гр. Батак по републиканската пътна мрежа е около 147 км), а
също и приетото в т. 2 от ТР № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. по тълк. дело №
1/2016 г., ОСГК на ВКС, съгласно което разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изключва възможността родителските права да
бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по
упражняването им, налага изводът, че родителските права следва да бъдат
предоставени за упражняване само на единия от двамата родители, за които - видно
от заключението на вещото лице по приетата СПЕ от въззивната инстанция, се
установи, че имат добри възможности за задоволяване на всички базисни потребности
на детето, като и двамата имат подкрепяща среда от своите родители. Следва, че
и двамата родители имат достатъчно добър родителски капацитет за да упражняват
родителските права по отношение на общото им дете.
Настоящият
въззивен съдебен състав приема, че родителските права следва да бъдат
предоставени на въззиваемия Д.П., който и към момента на образуване на
съдебното производство, както и към момента на приключването на устните
състезания пред въззивната инстанция е полагал и полага непосредствените грижи
за детето и между тях е изградена стабилна емоционална връзка. Не се установи
по някакъв начин с поведението си бащата да е създавал риск за развитието на
детето А., както и да е използвал неподходящи за възрастта на детето възпитателски
похвати. В случая съдът съобразява и обстоятелството, че детето е от мъжки пол
и е в ученическа възраст (родено е на *** г. и е завършило първи клас), а
майката е избрала да напусна града в който детето е родено и са живели с детето
и бащата (гр. София), като е дала приоритет на личното си желание да живее и
работи в друго населено място при своите роднини (гр. Батак), а по този начин
(макар и без да е го е целяла, но е била длъжна да го съобрази - с оглед на
професионалните си квалификации на детски учител и магистър по специалност консултативна
психология – дипломи по лист 50-51 от делото на СРС) сама е лишила детето от
ежедневната майчина грижа и ласка. По делото не са събрани доказателства от
които да се обоснове извод, че именно въззиваемия Д.П. е допринесъл с
поведението си към майката или детето, за избора на въззивницата да живее в гр.
Батак. Същевременно се установи, че бащата полага ежедневно необходимите лични
усилия във връзка с отглеждането и възпитанието на детето А., което
обстоятелство се признава и от въззивницата при изслушването й от съда във
въззивното производство („Абсолютно зачитам, че бащата се грижи добре за детето
и винаги е бил добър баща“-лист 182 от делото).
На следващо
място съдът съобрази, че детето А.ДП. има изградена своя среда в гр. София,
както в училището където учи, така и с разширеното семейство на бащата и
приятелите си (изложено в социалния доклад на ДСП-Възраждане). Евентуалното
преместване на детето от гр. София в гр. Батак би могло да го постави в
стресова ситуация, поради промяната в обкръжаващата го среда, което няма да е в
интерес на детето, а и съдът не установява необходимост от такава промяна с
оглед на родителския капацитет на родителя при когото детето живее. Отделно от
изложеното местоживеенето на детето в гр. София е по-добрата възможност и
поради това изцяло в интерес на детето, тъй като в този случай детето ще има
по-голям избор и достъп до учебни заведения, културни мероприятия, спортни
занимания и извънучилищни дейности, които ще способстват за цялостното му
развитие и изграждане като личност.
С оглед
изложено въззивният съдебен състав приема, обжалваното решение на районния съд
в частта относно упражняването на родителските права по отношение на детето А.ДП.
и местоживеенето на детето за правилно, като постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон, и в тази част следва да бъде потвърдено.
Относно
режима на лични отношения между майката и детето съдът приема следното:
Съгласно
чл.59, ал. 3 от СК, определянето на режима на личните отношения между
родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят
може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните
празници и личните празници на детето, както и по друго време.
Съгласно цитираното
ППВС № 1 по гр. дело № 3/1974 г., съдилищата, като изхождат от обстоятелствата
на конкретния случай, трябва да определят така личните отношения между
родителите и децата, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези
отношения, като е необходимо определените мерки с решението да не стават
допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Според
същото ППВС, поддържането на подходящи лични отношения може да става не само
със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя,
като е допустимо воденето на кореспонденция, размяна на телеграми, телефонни
разговори, посещения на културни тържества, отиване на театър, опера и т. н.,
но с решението на съда не е необходимо да се изброяват всички възможни форми на
лични отношения, някои от които следва да се изберат свободно от родителя или
от самото дете.
Настоящият състав
намира, че не съществуват рискове за детето А.ДП. при контактите му с неговата майка
М.Г.П. и личните контакти на детето с въззивницата не следва да бъдат
ограничавани, но същевременно следва да бъде съобразено и заключението на
вещото лице М., че първоначално контактите трябва да са в защитена среда.
Майката има
добър родителски капацитет и подходящи жилищни условия за детето, вкл. с
преспиване на детето при нея в самостоятелна стая (отразено в социалния доклад на
ДСП-гр.Батак), като може да разчита на подкрепата на своите родители при отглеждането
на детето във времето, когато то ще пребивава в нейния дом. В този смисъл
решението на първоинстанционния съд е правилно и е постановено изцяло в интерес
на детето. Независимо от изложеното въззивният съд намира предложения от вещото
лице преходен период за възстановяване на отношенията и емоционалната връзка на
майката с детето, за удачен и изцяло в интерес на детето.
По разбиране
на настоящия въззивен състав, за да не се стресира детето майката следва да го вижда
и взима, както следва:
За първите
два месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение, майката има право
да вижда и взема детето всяка последна събота и неделя от месеца в Детски
контактен център без присъствието на бащата, където може да се извършва
наблюдение от съответните специалисти (социални работници, педагози и/или
психолози) на контактите на детето А.ДП. с майката М.Г.П.. Срещите ще продължават
до три часа, като се провеждат след предварително уговорен график между Центъра
и родителя. Бащата Д.П.П. се задължава да води и взема лично или чрез друго
познато на детето пълнолетно лице, детето до и от срещите;
За следващите
четири месеца след изтичане на първия двумесечен срок - всяка първа и трета
събота и неделя от месеца в Детски контактен център, без присъствието на
бащата, където може да се извършва наблюдение от съответните специалисти (социални
работници, педагози и/или психолози) на контактите на детето с майката. Срещите
ще продължават до три часа, като се провеждат след предварително уговорен
график между Центъра и родителя. Бащата има задължение да води и взема лично
или чрез друго познато на детето пълнолетно лице, детето до и от срещите;
За следващите
два месеца след изтичане на гореописания шестмесечен период - майката има право
да вижда и взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00
часа до 18.00 часа, самостоятелно без присъствието на трети лица, но без
преспиване на детето при майката;
След изтичане
на описания осеммесечен преходен период майката има право да вижда и взима
детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота,
като го взима от дома на бащата, като го връща в дома на бащата до 18.00 часа в
неделя, с преспиване на детето при майката, както и 20 (двадесет) дни през
лятото, с преспиване при майката, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата;
Майката има
право да взима детето от дома на бащата за Великденските празници (петък,
събота, неделя и понеделник) както следва: през нечетните години от 09.00 часа
в петък и го връща в дома на бащата до 18.00 часа в понеделник;
За Коледните
и Новогодишни празници: през четните години от 09.00 часа на 24 декември и го
връща в дома на бащата до 18.00 часа на 28 декември, а през нечетните години от
09.00 часа на 29 декември и го връща в дома на бащата до 18.00 часа на 02
януари;
Есенната
ваканция, определена съгласно съответната заповед на министъра на МОН, майката
има право да взима детето на всяка четна календарна година от 10.00 ч. на
първия ден на ваканцията и го връща на бащата до 20.00 часа на последния й ден,
без прекъсване и с преспиване на детето при майката;
Пролетната
ваканция, определена съгласно съответната заповед на министъра на МОН, майката
има право да взима детето на всяка нечетна календарна година от 10.00 ч. на
първия ден на ваканцията и го връща на бащата до 20.00 часа на последния й ден,
без прекъсване и с преспиване на детето при майката;
Лятната
ваканция, определена съгласно съответната заповед на министъра на МОН, всяка
четна календарна година през първата половина от ваканцията, като майката ще
взима детето от дома на бащата в 10.00 на втория ден от ваканцията и ще го
връща на бащата в 17.00 часа на деня половящ тази ваканция, а всяка нечетна
календарна година през втората половина на ваканцията като майката ще взима
детето от дома на бащата в 10.00 часа на деня половящ тази ваканция и ще го
връща в дома на бащата на 13.09. в 10.00 часа;
Рожденият ден
на всеки един от родителите детето ще прекарва с този родител самостоятелно и с
преспиване, независимо от действащия режим на контакти, а рождения и именния дни
на детето, то ще прекарва съвместно с двамата родители, независимо от
действащия режим на контакти;
Майката М.Г.П.
има право да вижда и взима детето А.ДП. и в други интервали от време при
наличие на изрично съгласие на бащата, изразено чрез електронно съобщение - SMS
(кратко текстово съобщение), „Viber“, или чрез друга платформа за комуникация (нaпp.
„Whats Арр“ или др.). За желанието си майката следва да уведоми бащата най-късно
24 часа преди момента на вземане на детето.
Така определеният от съда режим на
лични отношения е съобразен със събраните доказателства в производството по
разглеждания иск по чл. 127, ал. 2 от СК, както и с действащия режим, съгласно
определението по привременните мерки по гр. дело № 13183/2018 г. на СРС, ІІІ
ГО, 149 състав.
Предвид изложеното, обжалваното
решение на районния съд следва да бъде отменено само в тази част, като се
измени определения режим на лични отношения на въззивницата с детето А.ДП..
Във въззивната жалба не са изложени
никакви възражения за определената месечна издръжка на детето - за сумата от 200
лв., дължима считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини за нейното изменение или
прекратяване, поради което и на основание чл.269, изр.2 от ГПК, съдът намира
първоинстанционното решение за правилно в тази част и го потвърждава.
По разноските съдът приема следното:
Страните нямат право на разноски.
Производството по делото е такова на спорна съдебна администрация, приложима
при спор относно режим на лични отношения, предпоставен от невъзможност
родителите да постигнат споразумение. Съдебното решение се постановява за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им дете, ползва и
двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора. Доколкото въззиваемата страна не
претендира разноски във въззивното производство, съдът не дължи изричен
диспозитив в решението си относно разноските на тази страна. Държавната такса
за въззивното производство е внесена и не следва да се присъжда.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, І въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 534586 от 14.11.2018г. по гр. дело № 13183/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 149 състав, в частта, с която е определен режим на лични отношения на майката М.Г.П., ЕГН ********** с детето А.ДП., ЕГН ********** и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката М.Г.П., ЕГН ********** и детето А.ДП., ЕГН **********, както следва:
За първите
два месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение, майката има право да вижда
и взема детето всяка последна събота и неделя от месеца в Детски контактен център
без присъствието на бащата, където може да се извършва наблюдение от
съответните специалисти (социални работници, педагози и/или психолози) на
контактите на детето А.ДП. с майката М.Г.П.. Срещите ще продължават до три
часа, като се провеждат след предварително уговорен график между Центъра и
родителя. Бащата Д.П.П. се задължава да води и взема лично или чрез друго
познато на детето пълнолетно лице, детето до и от срещите;
За следващите четири
месеца след изтичане на първия двумесечен срок - всяка първа и трета събота и
неделя от месеца в Детски контактен център, без присъствието на бащата, където
може да се извършва наблюдение от съответните специалисти (социални работници,
педагози и/или психолози) на контактите на детето с майката. Срещите ще продължават
до три часа, като се провеждат след предварително уговорен график между Центъра
и родителя. Бащата има задължение да води и взема лично или чрез друго познато
на детето пълнолетно лице, детето до и от срещите;
За следващите два месеца
след изтичане на гореописания шестмесечен период - майката има право да вижда и
взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до
18.00 часа, самостоятелно без присъствието на трети лица, но без преспиване на
детето при майката;
След изтичане на описания
осеммесечен преходен период майката има право да вижда и взима детето всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота, като го взима
от дома на бащата, като го връща в дома на бащата до 18.00 часа в неделя, с
преспиване на детето при майката, както и 20 (двадесет) дни през лятото, с
преспиване при майката, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата;
Майката има право да
взима детето от дома на бащата за Великденските празници (петък, събота, неделя
и понеделник) както следва: през нечетните години от 09.00 часа в петък и го
връща в дома на бащата до 18.00 часа в понеделник;
За Коледните и
Новогодишни празници: през четните години от 09.00 часа на 24 декември и го
връща в дома на бащата до 18.00 часа на 28 декември, а през нечетните години от
09.00 часа на 29 декември и го връща в дома на бащата до 18.00 часа на 02
януари;
Есенната ваканция,
определена съгласно съответната заповед на министъра на МОН, майката има право
да взима детето на всяка четна календарна година от 10.00 ч. на първия ден на
ваканцията и го връща на бащата до 20.00 часа на последния й ден, без
прекъсване и с преспиване на детето при майката;
Пролетната ваканция,
определена съгласно съответната заповед на министъра на МОН, майката има право
да взима детето на всяка нечетна календарна година от 10.00 ч. на първия ден на
ваканцията и го връща на бащата до 20.00 часа на последния й ден, без
прекъсване и с преспиване на детето при майката;
Лятната ваканция,
определена съгласно съответната заповед на министъра на МОН, всяка четна
календарна година през първата половина от ваканцията, като майката ще взима
детето от дома на бащата в 10.00 на втория ден от ваканцията и ще го връща на
бащата в 17.00 часа на деня половящ тази ваканция, а всяка нечетна календарна
година през втората половина на ваканцията като майката ще взима детето от дома
на бащата в 10.00 часа на деня половящ тази ваканция и ще го връща в дома на
бащата на 13.09. в 10.00 часа;
Рожденият ден на всеки
един от родителите детето ще прекарва с този родител самостоятелно и с
преспиване, независимо от действащия режим на контакти, а рождения и именния дни
на детето, то ще прекарва съвместно с двамата родители, независимо от
действащия режим на контакти;
Майката М.Г.П. има право
да вижда и взима детето А.ДП. и в други интервали от време при наличие на изрично
съгласие на бащата Д.П.П., изразено чрез електронно съобщение - SMS (кратко
текстово съобщение), „Viber“ или чрез друга платформа за комуникация (нaпp. „Whats
Арр“ или др.). За желанието си майката следва да уведоми бащата най-късно 24 (двадесет
и четири) часа преди момента на вземане на детето.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение № 534586 от 14.11.2018г. по гр. дело № 13183/2018 г. по описа на Софийския
районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 149 състав, в частта, с която е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето А.ДП., ЕГН **********
на бащата Д.П.П., ЕГН **********, в частта, с която е постановено детето А.ДП.,
ЕГН ********** да живее при бащата Д.П.П., ЕГН **********, както и в частта, с
която е осъдена М.Г.П., ЕГН ********** да заплаща на малолетното дете А.ДП.,
ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Д.П.П., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, считано от влизане в сила на
решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване
на причини за нейното изменение или прекратяване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на М.Г.П., ЕГН **********, за присъждане на разноски по въззивно
гр. дело № 17352/2018г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение,
І въззивен брачен състав, като неоснователно.
Решението в частта за
издръжката е окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалата част може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България с касационна
жалба, в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.