Решение по дело №30/2020 на Окръжен съд - Враца

    Р Е Ш Е Н И Е № 161

 

 гр. ВРАЦА,19.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                    Председател:РЕНАТА Г. МИШОНОВА - ХАЛЬОВА

                        Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА

                       мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ       

                    

  в присъствието на секретаря Виолета Вълкова, като разгледа докладваното  от мл. съдия Никифорски в.гр.дело N 30 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 18200 /17.10.2019 година, подадена от  адвокат Б.Н. ***, в качеството й на особен представител на С.Х.Г., с ЕГН ********** против Решение № 787/02.10.2019 г., постановено по ч.гр. дело № 926/2018г. на PC - Враца.

    Иска се от въззивния съд да се произнесе по същество на спора и отмени атакуваното решение, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да отхвърли искането за издаване на дубликат на изпълнителен лист.Претендира се хонорар за особен представител, за процесуалното представителство на С.Х.Г., с ЕГН ********** пред въззивната инстанция.

    Твърди се в жалбата, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, с оглед приобщеният доказателствен материал по делото, постановено е при нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.

    Посочва се, че искането за издаване на дубликат на изпълнителен лист е неоснователно доколкото то е направено с молба, в която са формулирани едновременно искания по чл. 247 от ГПК и чл. 409 от ГПК. Посочва се, че не е възможно към един и същ момент да са на лице едновременно основания за сезиране на съда, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист и за издаване на негов дубликат.

   Твърди се, че молителят С. не е ангажирал доказателства, с които да установи кой, кога и при какви обстоятелства е изгубил/унищожил изпълнителният лист и че той е изгубен/унищожен. За доказване на този факт, като свидетел по делото е разпитана неговата майка - Н.М.С., показанията на която следва да се ценят, с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като на заинтересовано от изхода на делото лице.Счита се, че от тези показания не може да се изведе обоснован и неоспорим извод, че изпълнителният лист е изгубен/унищожен, защото от тях не става ясно кога е установена липсата му, у кого всъщност се е намирал оригинала - у адвоката или у майката на молителя и че той наистина е изгубен/унищожен.

    На следващо място се навеждат аргументи,че молителят не е ангажирал доказателства, за това, че в продължителен период от време не е образувал изпълнително производство против длъжника С.Х.Г., с издадения му вече изпълнителен лист, и че вземането против нея не е прехвърлено или погасено по друг начин, а съгласно трайната практика на ВКС това са предпоставките молбата за издаване на дубликат на изпълнителен лист, да бъде уважена. Съда не е обсъдил наличието на тези предпоставки, при произнасянето си по основателността на искането. Счита се, че показанията в тази насока, дадени от майката на молителя, не могат да се приемат за доказателство, за установяване на факта, че не е образувано изпълнително производство, че вземането не е прехвърлено на трето лице или погасено.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на възиваемата страна , която е депозирала писмен отговор,в който се твърди,че обжалваното решение е правилно, а подадената въззивна жалба неоснователна и необоснована.Развиват се подробни съображения в тази насока.  

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК  и е насочена против подлежащ на обжалване  съдебен акт.При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Атакуваното решение на РС- гр.Враца е валидно и допустимо.

С депозираната до районен съд - гр. Враца молба молителят С.С. е поискал от съда да издаде дубликат на изпълнителен лист, издаден на 13.03.2018 г., за вземанията съгласно разпореждане № 1601 от  13.03.2018  г. и заповед за изпълнение на парично задължение № 609/13.03.2018 г. по ч.гр.дело № 926/2018 г. на ВРС, с оглед факта, че първообраза на изпълнителния лист е изгубен.

Ответницата по молбата С.Х.Г. с ЕГН:**********, чрез назначения особен представител адвокат Б.Н. оспорва искането като намира,че същото е недопустимо с оглед факта,че първоначално е искана поправка на очевидна фактическа грешка.Особеният представител заявява,че не е в състояние да направи възражения по отношение на дълга и конкретно такива по чл.409, ал.З от ГПК за евентуално погасяване с оглед факта,че няма връзка с ответницата по молбата.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е издал разпореждане № 1601 от 13.03.2018 г. и заповед за изпълнение на парично задължение № 609/13.03.2018 г. по ч.гр.дело № 926/2018 г. на ВРС в полза на С.Г.С. с ЕГН:********** *** против длъжника С.Х.Г. с ЕГН:********** *** въз основа на сключен договор за заем от 05.04.2016г. с нотариална заверка на подписите, per.№338/05.04.2016 г. на нотариус В.В. с район на действие PC Враца за сумата от 3700лв.     - главница и за 74лв.- разноски за настоящата инстанция за внесена държавна такса.Издаден е изпълнителен лист, който е предаден лично на молителя на 28.03.2018 г., съгласно отметка по делото в тази насока.

За изясняване на обстоятелствата по делото районният съд е събрал гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Н.М.С. — майка на С. ,която заявява,че е присъствала при даването на сумата от 3700 лв. от страна на сина й на ответницата в кантората на нотариус В.В.. Твърди, че предаването се най - вероятно се е осъществило през месец април 2016 год. В последствие синът и търсил длъжницата по телефона,ходил на срещи и тя обещавала,че ще върне парите доброволно,но това не се случвало и синът й се принудил да заведе дело. Получил изпълнителен лист, но тъй като работел в чужбина предал този лист на майка си, а тя от своя страна тя да го предала на адвоката - С.Х..Адвокат Х. се обадила, че ще идва в гр.Враца по повод на друг клиент и се уговорили със свидетелката да я изчака пред Сувенирната палата, за да й предаде изпълнителния лист и пълномощното от сина й, с цел образуване на изпълнително дело. Доколкото свидетелката си спомня това станало през месец март 2019 г. Тя го взела. Не се образувало изпълнително дело,защото сина на свидетелката разбрал,че длъжницата започнала работа в гр.Ботевград и се опитвал да я намери да се издължи доброволно.По-късно адв.Х. се обадила на свидетелката, не знае колко време по късно, с молба свидетелката да прегледа документите по делото и да види дали там не е оригинала на изпълнителния лист, но свиделката знае, че и го е предала. Бил в папка - джоб. До настоящия момент не е образувано изпълнително дело. Не си спомня точно колко време е минало от получаването на изпълнителния лист до предаването на листа на адв.Х.. Доколкото си спомня свидетелката синът й искал от адв.Х. да се образува изпълнително дело. Всичките му документи стоят в дома на свидетелката и тя ги съхранява. Много месеци наред разговаряли с адв.Х., че е търсила изпълнителния лист в кантората и тя казала на свидетелката, че като приключат делата унищожава същите и може така да е бил унищожен и изпълнителния лист по този начин.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

За да уважи направеното искане за издаване на дубликат от изпълнителния лист,районният съд е направил извод, че са налице основанията за това, визирани в разпоредбата на чл.409, ал.1 ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя изложените от районния съд мотиви за уважаване на молбата, поради което препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК. Съображенията за това са следните:

Въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за приемане на изводи от правна страна, различни от тези, до които е достигнал първостепенният съд.

Съгласно  чл. 409, ал. 1 ГПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. В това производство молителят следва да докаже изгубването или унищожаването на изпълнителния лист и да представи изпълнителното основание. Длъжникът може да се защити, като оспорва условията, при които може да бъде издаден дубликат от изпълнителния лист или като възрази, че дългът по изпълнителния лист е погасен /чл. 409, ал. 3 от ГПК/. Длъжникът може да се позовава не само на плащане, но и на други правопогасяващи факти, включително и  на погасителна давност. Когато е установено, че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен /в този смисъл решение № 263 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1138/2011 г. на І г. о.; определение № 1079 от 10.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2585/2014 г. на ІV г. о.; решение № 134 от 17.03.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1713/2010 г. на ІV г. о. и др. /.

Събраните в настоящето производтво писмени доказателства установяват,че е имало правно основание за издаване първообраза на изпълнителния лист, издаването на чийто дубликат се иска, че изпълнителен лист е издаден и предаден на правоимащия ищец, както и се създава достатъчно убеждение,включително и чрез показанията на свидетеля Н.М.С. — майка на С., ценени по реда на чл.172 ГПК, че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин, каквито обостоятелства не са й въведени от ответника в производството.

Предвид гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на процесуалния представител на въззивника, че не са налице основанията за издаване на дубликат от изпълнителния лист, както и че молителят не е доказал, че в продължителен период от време не е образувано изпълнително производство и че вземането по изпълнителния лист не е погасено.

 

По разноските:В производството пред настоящата инстанция въззивника С.Х. е представлявана от назначения й от районния съд особен представител - адвокат Б.Н. ***.На въззимаемия - С.С. съдът указа да внесе депозит от 300.00 лева за особения представител на насрещната страна, но въпреки това указанията на съда не бяха изпълнени и сумата не бе внесена.Съгласно нормата на чл. 77 ГПК, ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.Предвид това, С.Г.С., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати на адвокат Б.Н. сумата от 300.00 лева,за осъщественото в полза на С.Х.Г., ЕГН ********** процесуално представителство пред настоящата инстанция.

 

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

                 Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 787/02.10.2019 г., постановено по ч.гр. дело № 926/2018г., по описа на Pайонен съд - гр. Враца.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК С.Г.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б.Н. от Адвокатска колегия гр. Враца, със служебен адрес: гр. Враца, ул. *** сумата от 300.00 лева, за осъщественото процесуално представителство на С.Х.Г. пред настоящата инстанция.  

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаването му.

 

 

 

 

     Председател:.......     Членове:1..........  2..........