Р
Е Ш Е Н И Е
№
…
Гр.
Враца, 10.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно
заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря
Н. Георгиева, като разгледа гр.д. № 265 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 330 ГПК във вр. с чл. 50 и чл. 51 СК.
Образувано е
по постъпила молба от Г.Х.Т. и Н.К.Т. за допускане на развод по взаимно
съгласие.
Молителите
желаят прекратяване на сключения между тях на 29.07.2003 г. граждански брак.
Към молбата са приложили споразумение, с което са уредили последиците от
прекратяване на брака.
В съдебно
заседание молителите поддържат искането за развод по взаимно
съгласие и молят постигнатото между тях споразумение да бъде
утвърдено.
Съдът, след
като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
От
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Враца въз основа
на акт за граждански брак № ********. се установява, че на 29.07.2003 г. Г.Х. В. и Н.К.Т. са сключили
граждански брак в гр. Враца, като съпругата е приела да носи фамилното име Т..
От брака си
молителите имат две ненавършили пълнолетие деца – К.Н.Т., родено на *** г.,
което се установява от приетото по делото заверено удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № *******., съставен в гр. Враца, и В. Н.Т.,
родено на *** г., което се установява от приетото по делото заверено
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №*****.,
съставен в гр. Мездра.
С оглед на
така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е
сезиран с молба за развод по взаимно съгласие, с правна квалификация чл. 50 СК
вр. с чл. 330 ГПК.
Молбата за развод
по взаимно съгласие е допустима, а разгледана по същество - основателна.
Страните се
намират в брачна връзка, като същите са активно легитимирани да искат нейното
прекратяване.
Между
съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата и в съдебно заседание, е налице
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за
развода са без значение, поради което съдът не следва да ги издирва.
По делото е
представено споразумение по чл. 51 СК, с което съпрузите уреждат личните и
имуществени си отношения след прекратяване на брака, както и упражняването на
родителските права спрямо непълнолетните деца, местоживеенето и издръжката им.
След като извърши проверка на представеното споразумение, съдът намира, че то
не противоречи на закона, охранява интересите на непълнолетните деца, поради
което следва да бъде утвърдено с решението.
От изложеното
по-горе може да се направи извод, че са налице законовите предпоставки за
допускане на развод по взаимно съгласие и прекратяване брака на Г.Х.Т. и Н.К.Т..
Съпрузите
са постигнали споразумение разноските, направени в процеса, да бъдат за двамата
поравно. При образуване на делото страните са представили доказателство за внесена
държавна такса в размер на 25,00 лв., дължима за образуване на производството.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40,00
лв. при допускане на развода, като всяка от страните следва да бъде осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца сумата от по
20,00 лв.
На основание
чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК Н.К.Т. следва да бъде осъден да
заплати сумата от 224,00 лева, представляваща държавна такса в размер на 2%
върху тригодишните платежи за издръжката на двете непълнолетни деца, считано от
депозиране на сезиращата съда молба до навършване на пълнолетието на детето К. Н.Т.,
респ. за период от три години за детето Виктор Н.Т..
Така
мотивиран и на основание чл. 330 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод между Н.К.Т.
с ЕГН ********** и Г.Х.Т. с ЕГН **********, сключили граждански брак на
29.07.2003 г. в гр. Враца, за което е съставен акт за граждански брак № ********
г. в гр.Враца
УТВЪРЖДАВА постигнатото
между Н.К.Т. с ЕГН ********** и Г.Х.Т. с ЕГН ********** споразумение по чл. 51,
ал. 1 СК, както следва:
1. Упражняването
на родителските права по отношение на децата К.Н.Т. с ЕГН ********** и В. Н.Т.
с ЕГН ********** се предоставят на майката Г.Х.Т. с ЕГН **********;
2. Местоживеенето
на родените от брака деца К. Н.Т. с ЕГН ********** и В. Н.Т. с ЕГН **********
се определя при майката Г.Х.Т. в жилище, находящо се в ***********, собственост
на родителите на съпругата Г.Х.Т.;
3. Бащата Н.К.Т.
с ЕГН ********** има право на лични отношения с децата К.Н.Т. с ЕГН **********
и В. Н.Т. с ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и един месец през
лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката;
4. Бащата Н.К.Т.
с ЕГН ********** ще заплаща в полза на децата К. Н.Т. с ЕГН ********** и В. Н.Т.
с ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител Г.Х.Т. с ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ месечно за всяко от
децата.
5. Тъй като
семейното жилище не е собственост на страните, същите нямат претенции относно
него.
6. След
развода съпругата Г.Х.Т. с ЕГН ********** ще носи брачното си фамилно име – Т..
7. Страните
са постигнали съгласие относно вещите, придобити по време на брака и представляващи
съпружеска общност, поради което нямат претенции един към друг.
ОСЪЖДА на осн. чл. 6, т. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Г.Х.Т. с
ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд гр. Враца сумата от 20,00 лв., представляваща
окончателна държавна такса при допускане на развода.
ОСЪЖДА Н.К.Т. с ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.
Враца сумите, както следва:
- съгласно
чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК сумата в размер на 20,00 лв., представляваща окончателна
държавна такса при допускане на развода;
-
съгласно чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК сумата в размер на 224,00 лв., представляваща
държавна такса в размер на 2% върху тригодишните платежи за издръжката на детето
В. Н.Т. и до навършване на пълнолетие на детето К. Н.Т..
Решението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: