РЕШЕНИЕ
Град Асеновград, 03.06.2021г.
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с Председател СТЕФКА ПАШОВА,
като разгледа в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и
двадесет и първа година, при участието на секретаря Юрия Кискинова,
докладваното от председателя на състава, нахд № 184.2021г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 20-0438-001507 от 02.11.2020г. на
Началника на РУ към ОДМВР- Пловдив, с което на М.Н.М., ЕГН – ********** с
адрес: ***, е наложена Глоба в размер на 2000 лева – две хиляди лева и
„Лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца“, за нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП.
По
същество:
Страните, редовно призовани, не изпращат процесуални
представители в хода на делото по същество.
В депозираната срещу обжалваното НП жалба, от
процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Х.Р., се иска отмяна на
обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно, изготвено в нарушение на
материалния и процесуални закони. В депозираното становище по същество, се
релевират пространни доводи в подкрепа на наведените в жалбата основания за
исканата отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител. В депозираното от нея становище, се иска
потвърждаването на обжалваното НП.
По
процедурата:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен на 17.10.2020г., а обжалваното НП е издадено на 02.11.2020г., поради
което и съдът намери, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, като този извод
е относим и към датата на вмененото адм.нарушение – 17.10.2020г.
АУАН е съставен от некомпетентен орган – „младши
полицейски инспектор“ при Трето РУ на МВР - Пловдив, за нарушение на ЗДвП,
извършено на територията на град Асеновград, бул.“България“, срещу №112.
Съгласно нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете,
с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, каквито са определени от нормата на чл.165, ал.1 от ЗДвП и Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
В тази заповед право да осъществяват контролна дейност по
„Закон за движението по пътищата“, да издават фишове за налагане на глоби и да
съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП са`1.4- полицейските органи от звената
„Териториална полиция“- полицейски и младши полицейски инспектори в
структурите на „Охранителна полиция“ при
СДВР/ОДМВР и районните управления /РУ/ в състава им, изпълняващи служебните си
задължения на изпълнителски и младши изпълнителски длъжности в отдел
„Специализирани полицейски сили, опазване и възстановяване на обществения ред“ и
сектор „Опазване на обществения ред и охрана в отдел „Охранителна полиция“ при
СДВР- но в рамките на обслужваната
територия.
В случая, на първо място, длъжността на актосъставителя
не е измежду тези, които са материално компетентни да извършват контрол по „Закон
за движението по пътищата“ и горепосочената заповед и второ, неговите
правомощия са на територията на Трето РУ на МВР- Пловдив, към която той
принадлежи служебно и в рамките на която се разпростират неговите служебни
правомощия, поради което и съобразно цитираната заповед, териториална
компетентност да извършва дори действия по службата си, на територията на Асеновград,
актосъставителят няма. Такава няма и съобразно заеманата длъжност.
Следователно, като е издал акт за установяване на
административно нарушение, без материална и териториална компетентност за това,
той е съставил един нищожен акт за установяване на административно нарушение,
който не поражда поради своята нищожност, никакви правни последици, поради
което и така е невалидно стартирал административно – наказателното производство.
С оглед на нищожността на акта започват това производство – по чл. 36, ал.1 от ЗАНН, то същото се води ненадлежно отпочнато, а НП – издадено без надлежно
съставен акт за установяване на административно нарушение, което е недопустимо
по закон.
Всички тези административни нарушения, са от категорията
на съществените такива, тъй като нарушават правото на защита, водят до едно
невалидно отпочнато наказателно производство, поради което и те по своя
характер представляват изключително сериозни процесуални нарушения, които
напълно лишават от право на защита жалбоподателя, поради което и дават
основание на съда да отмени на процесуално основание обжалваното НП, без да
разглежда въпроса по същество.
Въззиваемата страна, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН
вр.чл. 143, ал.1 от АПК, дължи разноски за адвокат на жалбоподателя, които са
изплатени изцяло и в брой, съобразно представеният договор за правна помощ, в
размер на 830 лева- осемстотин и тридесет лева. От друга страна е направено
възражение за прекомерност, като се иска намаляване размера на дължимите
разноски до минималното възнаграждение.
При разглеждане на възражението за дължими разноски,
съдът намери, че видно от договора за правна помощ, е договорено възнаграждение
за процесуално представителство пред всички органи и институции, съд, като това
пълномощно не е ограничено до една инстанция.
Съгласно чл. 2, ал.4 от „Закон за адвокатурата“, Възнагражденията
за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при
връщане на делото за ново разглеждане.
Следователно, така договореното възнаграждение е за една
инстанция.
Минималното такова е
регламентирано в нормата на чл.8. (1) (Отм. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419
от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. -
ДВ, бр. 68 от 2020 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес възнаграждението е:
2. при интерес от 1000 до 5000 лв. -
300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв.;
В случая наложеното административно
наказание на жалбоподателя е в размер на 2000 лева – две хиляди лева, поради
което и минимално дължимото по горния текст на наредбата адвокатско
възнаграждение е в размер на 370 лева.
Следва да се отчете правомощието на съда да
намали възнаграждението за адвокат, но не по- малко от минималното такова,
което е разписано в нормата на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН:
„Ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата.“
Следва да се отчете, че нито фактическата,
нито правната сложност на настоящето производство е знатичителна. Вменено е
едно адм.нарушение, което не представлява фактическа сложност, нито правна
такава.
По делото са водени няколко заседания, едно
от които в Районен съд – Пловдив, по които адвокат Р. се е явявал. Същият е
депозирал жалбата срещу НП, както няколко писмени становища. Ангажирал е време
и за пътуване за участие в съдебни заседания пред Районен съд – Асеновград.
Като отчете, че от една страна, делото не
представлява правна и фактическа сложност, а от друга, фактът, че
горепосочената работа на адвоката изисква време, парични средства и лишаване,
когато е ангажиран с това дело, да поема други дела и да реализира доходи и
като отчете, че същият упражнява свободна професия, източник на доходи от която
е именно неговата работа като адвокат, съдът намери, че е налице основание да
намали договореното възнаграждение от 830 лева като прекомерно, но до размер,
който да отговаря на действително ангажираните време, труд, пътни и разноски,
поради което и счете, че следва да присъди размер от 790 лева – седемстотин и
деветдест лева.
С оглед изложените мотиви и на основание
чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 20-0438-001507 от 02.11.2020г. на Началника на РУ
към ОДМВР- Пловдив, с което на М.Н.М., ЕГН – ********** с адрес: ***, е
наложена Глоба в размер на 2000 лева – две хиляди лева и „Лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца“, за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
На основание чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, намалява размер на
дължимото от въззиваемата страна възнаграждение за адвокат от 830 лева-
осемстотин и тридесет лева, на 790 лева –седемстотин и деветдесет лева.
На основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр.чл.
143, ал.1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, за заплати на М.Н.М.,
ЕГН – ********** с адрес: ***, сумата от 790 лева- седемстотин и деветдесет
лева, разноски за адвокат.
Решението да се съобщи на жалбоподателя,
адвокат Р. и въззваемата страна.
Същото
подлежи на обжалване пред Административен съд-Пловдив, по реда на глава 12 от
АПК, на касационните основания, визирани в НПК, в 14- дневен срок от неговото
съобщаване на страните, чрез Районен съд – Асеновград.
Районен
съдия: