Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 06.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на тридесет и първи октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря
Албена Ламбева,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 1924 по описа на състава за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ.
Ищецът И.Ц.З. (малолетен и представляван от Т.Н. – негов
родител и представител по закон) твърди че е претърпял значителни неимуществени
вреди, както и имуществени вреди, в резултат от пътно-транспортно произшествие,
което настъпило на 17.04.2017г. около 19:00ч. в района на с.Бистрица на ул. „Бистришко шосе“. Самото произшествие настъпило в следствие противоправното поведение на водача на лекия автомобил
„Рено 19“ с рег. № ********Ц.И.З., който поради движение с несъобразена с
конкретните пътни условия и състоянието на настилката скорост, навлязъл в
лентата за насрещно движещи се автомобили и се ударил челно в лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № ********, който бил управляван
от С.Г.. В качеството на пътник на
задната седалка на лек автомобил „Рено 19“ с рег.№ ********, ищецът получил
контузии в областта на лявото бедро и лявата мишница, а също и множество
контузии по тялото. След инцидента пострадалото дете било транспортирано в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където след проведени медицински изследвания и обработка
на травмите били установени закрито счупване на бедрената кост с дислокация и
закрито счупван на раменната кост в горния край. На левия долен крайник била
поставена директна скелетна екстензия като след
стабилизиране било проведено оперативно лечение на таза и долния крайник чрез репониране на фрактурата и фиксиране с поставянето на два
еластични титаниеви пирона. В продължение на 30 дни
на фрактурата на раменната кост била поставена имобилизация.
Ищецът били изписан от болничното заведение на 24.04.2017г., а на 09.10.2017г.
била извършена повторна оперативна интервенция на долния крайник за
отстраняване на поставените титаниеви пирони. Травмите
и получените хематоми причинили интензивни болки, нарушения в съня и нормалното
притичане на ежедневието на ищеца, който започнал да изпитвал страх от
автомобили и непознати лица, станал тревожен и раздразнителен. От оперативните
интервенции останали трайни козметични белези по бедрото му, а при натоварване
и влошаване на времето изпитвал болки в крака и ръката. За целите на
хирургичното лечение, ищецът бил принуден да направи разходи разходи в размер на 1912 лева, за закупуване на ендер и разширен остеосинтезен
пакет. Доколкото отговорността на водача на лек автомобил “Рено 19“ била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ била
застрахована при ответното дружество – ищецът отправил претенция по реда на чл.
380, ал.1 КЗ с вх.№ОК-488881/12.09.2017г. към ответното застрахователно
дружество. При представен пълен набор от документи - застрахователят не се
произнесъл по отправеното искане за заплащане на застрахователно обезщетение в законоустановения срок, поради което според ищеца- изпаднал
в забава в деня на подаване на писмената претенция пред застрахователя т.е. на
12.09.2017г. и от този момент дължал законната лихва. При изложените фактически
твърдения ищецът претендира за осъждане на ответното дружество да му заплати
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 60
000 лв., като част от обезщетение в размер на 80 000 лв., да заплати застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 1 912 лв., както и да
заплати законната лихва върху сумата на
всяко едно от претендираните суми за застрахователно
обезщетение, изчислена за периода, считано от 12.09.2017г. до деня на окончателното
изплащане. С оглед очаквания благоприятен изход на спора - ищецът претендира
заплащането на направените в исковото производство разноски.
Ответното дружество ЗК „Б.И.“ АД поддържа становище за
неоснователност на иска. Оспорва твърдението на ищеца за осъществено противоправно поведение от страна на водача Ц.З., чиято
гражданска отговорност е била застрахована от него, като в тази насока оспорва
собствената си материална легитимация като ответник по иска. Поддържа
твърдение, че поведението на другия участник в ПТП - лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, който бил осъществил навлизане в
лентата за насрещно движение. Оспорва
размера на претендираното обезщетение, като посочва,
че при ищеца нестъпило пълно възстановяване от получените увреждания и в такава
насока поддържа становище за прекомерност на претендираното
обезщетение, което не съответствало на обема на вредите. Същевременно релевира и възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, който пътувал в нарушение на
нормативно установените специални правила за безопастност
- бил без правилно поставен колан в поставеното в автомобила детско столче. Моли за отхвърляне на претенциите и във връзка
с това претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни
разноски за настоящия процес.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетите като доказателства преписи от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №к-251, АУАН №
601786/ 17.04.2017г. и Наказателно постановление № 17-4332-008442/17.05.2017г.
на СДВР отдел Пътна полиция установяват, че на 17.04.2017г.
в гр. София, по ул. „Бистришко шосе“ е настъпило пътно- транспортно произшествие, с
участието на лекия автомобил „Рено 19“ с рег. № ********, управляван от водача Ц.И.З.
и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, който
бил управляван от С.Г..
При това контролните органи на Пътна полиция при СДВР са установили като причина за инцидента - поведението
на водача на лекия автомобил „Рено 19“ с рег. № ********, който в нарушени на
чл. 20, ал.2 от ЗДвП, управлява автомобила с несъобразена за конкретните пътни
условия скорост, губи контрол и навлиза в лентата за насрещно движещи се
автомобили и в тази лента се удря челно в насрещно движещия се лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № ********. В качеството на пътник на задната седалка на
лек автомобил „Рено 19“ с рег.№ ********, ищецът получил контузии в областта на
лявото бедро и лявата мишница, а също и множество контузии по тялото.
Съдържащите се в посочените документи описания на факти и данни за
механизма на настъпване на процесното ПТП не се
обсъждат подробно, тъй като са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза (което е изготвено от вещо лице
Х.И., със специалност технология и безопасност в автомобилния транспорт)
мотивира следните изводи относно правно значимите факти:
На
17.04.2017 г. в по ул. „Бистришко шосе“, свързваща гр. София
и с. Бистрица, при мокра
пътна настилка се е движил лек автомобил „Рено 19“ с peг.
№ ********, с посока на движението си към
град София. Автомобилът е управляван от Ц.И.З., а на задната седалка се намирали пътниците
Т.К.Н. и И.Ц.З.. В същото време
и по същия път, но в противоположната
посока се е движил лек автомобил
„Опел Астра“ с peг. № ********, който
е бил управляван от С.П.Г.. След десен завой на
около 1000 метра преди края на
населеното място - водачът З. губи контрол върху движението
на автомобила и навлиза в лентата за насрещно движещи
се автомобили, където реализира челен удар с насрещно
движещия се „Опел Астра (в предната
лява част на последния). Техническа причина за настъпването на инцидента е отклонението на автомобила „Рено 19“ с peг. № ********в лентата
за насрещно движение, което може да се
обясни с мократа пътна настилка и загубата на контрола
над управлението при конкретно избраната
от водача скорост на движение.
Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника изявление
и представената с исковата молба справка- извлечение от ИЦ на Гаранционен фонд,
съдът приема, че към датата на настъпване на процесното
ПТП, гражданската отговорност на собственика на процесния
лек автомобил „Рено 19“ с peг. № ********,е била застрахована от ответното дружество.
Като доказателство по делото са приети медицински документи: Епикризи от 24.04.2017г. и от 17.10.2017г., както и разходен
документ – фактура № **********/21.04.2017г. която съдържа сведение за заплащане
на медицински стоки и услуги - 2 бр. ендер на
стойност 933, 34 лева без ДДС и разширен остеосинтезен
пакет на стойност от . От съдържанието на тези документи се установяват специализирани
медицински данни относно диагностицираното здравословно състояние на пострадалия
– както след пътния инцидент, така и след проведеното медицинско лечение.
Споменатите данни, представляващи медицинска информация не се обсъждат
подробно, доколкото са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска
експертиза.
Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, изготвена от д-р Б.Б. (специалност ортопедия и травматология), мотивира
следните изводи относно правно значимите факти:
В резултат от настъпване на процесното ПТП ищецът
е получил закрито диафизарно счупване на лявата бедрена
кост и фрактура (инфракция) в горната част на лявата
раменна кост. Описаните по-горе травматични увреждания се дължат на
внезапно нанесени удари с висока кинетична енергияи са пряк резултат от механични удари в интериора на автомобилното
купе. В процесният случай, под въздействието
на развилите се мощни инерционни
сили на инициалния
челен удар - тялото на детето
е политнало в предна посока и е получило удари в детайлите от интериора, намиращи
се пред него
- вътре в автомобилното купе. Това е станало
възможно, поради недобре укрепеното тяло на детето
на задната седалка.
Травмите на детето са
тежки по вид и трудни за
лечение, като се отчита възрастта
на пострадалото дете, тъй като
те са и разположени
в различни анатомо-топографски
области на тялото.
Полученото закрито диафизарно счупване на лявата
бедрена кост е причинило трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за срок
по- дълъг от 30 дни (в случая
до 8 месеца), докато фрактурата на лявата раменна
кост е причинила на трайно затруднение
на движенията на левия горен
крайник за срок по-дълъг от
30 дни (в случая до 4 месеца).
След инцидента, пострадалото дете е получило спешна медицинска помощ и лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД София. Постъпило е в добро общо състояние,
контактно , адекватно , с болки, оток, деформаци
на левия горен и левия долен
крайник и без възможности да движи увредените крайници. По спешноет е била поставена временна имобилзиция на левия горен крайник,
а левият долен крайник е бил поставен
на шина на
директна екетензия. След проведена предоперативна подготовка детето е било оперирано на 19.04.2017г. - с цел да бъде извършена необходимото открито наместване на счупената
бедрена кост и стабилзиране на фрактурата с два
еластични интрамедуларни пирона. След гладко протекъл следоперативен период, детето е било изписано
от болницата на 24.04.2017г. и лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и предписани обезболяващи лекарства. В периода от 09.10.2017г. до 12.10.2017г. обаче, ищецът е претърпял втора, планирана операция за
отстраняване ( изваждане) на металните пирони
от зарасналата вече лява бедрена
кост и лечението е продължило амбулаторно. Общо лечебният и възстановителен период при пострадалия
И.З. е продължил до 8 месеца.
Актуалното състояние на пострадалия
се характеризира като напълно възстановено. Счупените кости са зараснали
окончателно, а движенията на контузените крайници са възвърнали обема и силата
си, след отстраняване на металните остеносинтези.
Няма данни за усложнения или други негативни последици за дравето
на детето. Фрактурите не са били локализирани в растежните зони на костите, а
при това са били диафизарни, поради което не са
оказали съществено въздействие върху развитието на детето. От извършените две операци – върху кожата на лявото бедро са останали белези с
дължина около 7-8 см. Детето се придвижва самостоятелно без помощни средства с
нормална походка.
Според становището на вещото лице д-р
Б., звършените разходи за закупуване на медицински
материали за оперативното лечение са били необходими и имат връзка с
проведеното лечение.
Заключението на приетата комплексна
съдебно- медицинска и авто-техническа експертиза,
изготвено от вещи лица д-р Б. и Х.И., мотивират извод, че процесния
автомобил „Рено 19“ с peг. № ********, в който е
пътувал ищеца, в действителност е бил фабрично оборудван триточкови предпазни
колани на задната седалка – позволяващи монтиране на детско столче. Естеството
на получените травми мотивират категоричен извод на вещите лица, че
пострадалото дете или не е пътувало в детско столче, както и нормативно
предписано или това столче не е било надлежно фиксирано върху седалката,
посредством съществуващия предпазен колан. Според становището на експертизата –
ако по време на настъпване на инцидента, тялото на детето е било обезопасено,
фрактурите на крайниците, за които се претендира застрахователно обезщетение не биха се получили, понеже тези
фрактури са пряк резултат от свободното движение на тялото на детето, под
въздействието на инерционните сили и последвалите удари в твърди тъпи предмети
от интериора на автомобилното купе. В този случай, може да се допусне, че
детето би получило значително по- леки увреждания по гърдите, в резултат от
въздействието на ремъците на предпазния колан.
Заключението на изслушаната съдебно-
психологическа експертиза, която е изготвена от вещо лице С.П. /детска
психология/ мотивира извода, че ищецът демонстрира нежелание да разговаря за
травматичния инцидент и причината за това са болезнените емоционални спомени за
събитието. При това не се наблюдават
специфични психологически белези, които
да сочат на наличие на психологическа травма /вещото лице сочи, че не се
наблюдава т.нар. „обръщане срещу себе си“, затваряне в себе си, бягство от
реалността, агресия или автоагресия, нито реактивност,
не се наблюдават механизми за изравняване на псифични
или физиологични дефицити/. Наблюдават се единствено регресивни тенденции,
които не са привични за календарната възраст на детето и може да са свързани от
стрес и фрустриране.
В дадените пред съда показания, свидетелят Т.К.Н. заявява, че има преки
впечатления от възстановителния период на ищеца, тъй като бил неин син, тя присъствала
на мястото на пътния инцидент и по принцип полагала грижи за детето. Според
впечатленията на свидетелката, ищецът първоначално изпитвал силни болки и бил
уплашен. След изписването от болницата, детето било оставено под надзора и
грижите на майката на свидетелката, а самата свидетелка постоянно се
интересувала от състоянието му и по тази причина имала впечатления в тази
насока. Свидетелката сочи, че понесените
неимуществени вреди повлияли негативно върху психологическото състояние на ищеца,
който започнал да се страхува да тича и да контактува с други деца, понеже те
му се подигравали, че накуцва.
Страните не спорят и
приетият като доказателство документ: „Претенция за изплащане на обезщетение“
/на стр. 21 от делото/ сочи, че на 12.09.2017г. ищецът е предявил пред
ответника претенция по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ, която съдържа уведомление
за настъпване на процесното ПТП и искане за изплащане
на застрахователно обезщетение.
Самото съдържанието на писмената претенция несъмнено установява, че не е
посочен номер на банкова сметка, ***ателно
обезщетение. В писмената претенция е посочен като числов израз само размер на
обезщетение за имуществени вреди, но очевидно застрахователят е възприел
претенцията и като такава за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
макар конкретния им размер да не е посочен
– извод в тази насока се установява изрично от самото съдържание на приетия
като доказателство отговор на претенцията - с изх. № НЩ-6529/29.09.2017г. /стр.29
от делото/.
С допълнително писмо от 18.10.2014г. и от 26.10.2014г. /на стр. 24 и 25 от
делото/ ищецът е представил пред застрахователя медицински документи.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявените
искове са процесуално допустими.
Претенциите на ищеца се основават на твърдението, че при
наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, за ответника се поражда задължение да
изплати на ищеца застрахователно обезщетение, за да компенсира неимуществените
вреди, които са резултат от пътно транспортно произшествие, предизвикано от
виновното противоправно поведение на водач, със
застрахована от ответника деликтна отговорност.
По
правопораждащите предпоставки за изплащане на
застрахователно обезщетение и възражението за съпричиняване
на вредоносния разултат;
В заключение от анализа на събраните в хода на делото
доказателства, съдът намира за установени всички посочени по- горе и предвидени
в закона предпоставки, за възникване на задължение за ответника, да изплати на ищеца застрахователно обезщетение.
Самият ответник не оспорва твърдението, че е
застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил
„Рено 19” с рег. № ********, но оспорва тезата за противоправното
поведение на този водач. Доводите в тази насока са напълно неоснователни и бяха
опровергани от всички събрани в хода на процеса доказателства.
Кредитирайки изцяло заключението на съдебната авто-
техническа експертиза, която впрочем не бе оспорено от страните при приемането,
съдът счита, че настъпването на сравнително простия механизъм на пътния
инцидент се е осъществил, като пряка и непосредствена последица от поведението
на водача на участвалия в произшествието автомобил „Рено 19” с рег. № ********,
чието нарушение се изразява в неспазване на задължението му по чл.16, ал.1, т.1
от ЗДвП вр. с чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Водачът на процесния автомобил е бил длъжен да
избере такава скорост на движение на управлявания от него
лек автомобил, която да му позволи да осъществява непрекъснат контрол върху
лекия автомобил за да не допуска неконтролирано навлизане в лентата за насрещно
движение.
Налице е пряка
причинно- следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението
на водача на „Рено 19” с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е
била застрахована от ответника.
Настъпилия
вредоносен резултат също бе установен като вид и обем.
От друга страна, за настъпване на травмите, за които се претендира процесното застрахователно обезщетение, пряко е допринесло
и обстоятелството, че тялото на пострадалото дете не е било обезопасено по
време на пътуването. Според категоричното заключение на вещите лица – травмите
са настъпили, когато под въздействието на мощните инерционните сили, породени
от сблъсъка - тялото на малолетния И.З. се е ударило в твърди тъпи предмети от
интериора в купето на автомобила - именно защото е било свободно движещо се
т.е. не е било фиксирано към предпазно средство по чл. 137б от ЗДвП. А според константната
съдебна практика на ВКС, правилото на чл. 51, ал.
2 ЗЗД трябва
да се прилага и тогава, когато малолетно дете или невменяемо
лице допринесе за настъпване на вредоносния резултат, независимо от недееспособността на тези субекти
и невъзможността им да действат виновно - щом обективно
са създадени предпоставки за настъпване на увреждането/виж Решение № 280 от 05.11.2018 г. по т.д. № 659/2018г., Т. К., ІІ т.о. на ВКС и мн. други /.
Обстоятелството,
че прекия причинител на вредите в чиито автомобил е пътувало малолетното дете И.З.,
не е спазил задължението да се погрижи за безопасността на сина си съобразно предписанията на чл. 137б от ЗДвП, в качеството на родител има сериозни
морални измерения, но не рефлектира юридически върху правото на детето да получи дължимо
застрахователно обезщетение.
Преценката на вещите лица, които са изготвили
комплексната съдебно медицинска и авто- техническа
експертиза, мотивира настоящия съд да възприеме извода за значителен обем на съпричиняването
на вредоносния резултат, с не по- малко от 1/2 част от
причинно- следствената връзка. Този извод е мотивиран
от становището, че ако по време на настъпване
на инцидента, пътуващите в автомобила родители на детето, под чието надзор се е намирало,
бяха изпълнили задълженията си и тялото
на детето е било обезопасено по предписания от закона способ - фрактурите на
крайниците, за които се
претендира зпроцесното астрахователно
обезщетение, изобщо не биха настъпили.
При изложените по- горе изводи, съдът намира, че
разрешаването на спора по отношение на основанието
на исковете е постигнато и следва да се концентрира върху размера на платимото
застрахователно обезщетение, съответно за неимуществени вреди и за имуществени
вреди, който следва да бъде определен след прецизен анализ на събраните
доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.
За да направи необходимите изводи за естеството и обема
на вредоносните последици, които ищеца е понесъл – съдът съобрази показанията
на разпитания свидетел и заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза, но кредитирайки с приоритет експертните изводи,
които се основават на данните в медицинските документи.
По
претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди:
Размерът на платимото застрахователно обезщетение е
определяем, като се приложи критерия за справедливост, установен в разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД. Кредитирайки събраните
доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП
травматични увреждания за ищеца са довели до болки,
страдания и неудобства за сравнително кратък период от време от два месеца, а движението на пострадалия е било ограничено,
той и е имал нужда от помощ в битовото обслужване в продължение на период от около 8 месеца. В този период
пострадалото дете е претърпяло две оперативни интервенции и се е нуждаело от
допълнителни грижи.
От друга
страна, при преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат факта,
че по време на настъпване на инцидента, пострадалия е бил в ранна детска възраст,
тоест активен, но без социална ангажираност, нито факта, че след претърпените
болки и страдания - пострадалият се е възстановил напълно и без усложнения. Като
трайно негативна последица от получените травми може да бъдат посочени само
козметичните белези на крака на детето.
Като отчете съвкупността от всички изложени обстоятелства
със социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на
вредите (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната
работна заплата за страната по данни на НСИ за периода на 2017г.), съдът приема че компенсирането на вредните
последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното
проявление е справедливо оценимо на сумата от 40 000
(четиридесет хиляди) лева. За разликата – над посочената сума и до пълния
размер на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди - за сумата от 60 000 лева обаче, претенцията следва да бъде отхвърлена, поради
нейната прекомерност. За
да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост има и
социални измерения и се определя не само от максималните лимити на покритието
по застраховка „Гражданска отговорност”, но и от социално- икономическите
условия и жизнения стандарт в страната, към момента, в който са се проявили
вредоносните последици. Механично увеличение на размера на платимите застрахователните
обезщетения, при пълно абстрахиране от размерите на останалите видове доходи и
социални плащания в страната, за периода от време, в който са настъпили вредите
не способства за постигане на нормативно установения критерий за справедливост.
Определеното справедливо застрахователно обезщетение
следва да бъде редуцирано на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД с 1/2
част, съответна на значителния принос
за настъпването на вредоносния резултат. Следователно, предявеният иск за
присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
уважен до размер на сумата от 20 000 лева, а за разликата над присъдената
сума и до пълния претендиран размер на обезщетението за
60 000 лева, като част от претенция за сумата от 80 000 лева искът следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По
претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди:
Събраните в хода на процеса писмени доказателства /фактура № **********/21.04.2017г./ както и гласните доказателствени
средства/експертното мнение на д-р Б./ са достатъчни, за да мотивират извод за
основателност на иска. Извършения за лечение на пострадалото дете разход в
размер на 1912 лева представлява имуществена вреда, която застрахователят-
ответник по иска дължи да обезщети.
Размерът на вредата е равен на размера на направения
разход, но размерът на плативото застрахователно
обезщетение следва да бъде редуциран с ½
част, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД- по съображенията, които вече бяха
разгледани в мотивите на настоящото решение.
В заключение, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 956 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, а
за разликата над тази сума и до пълния претендиран
размер – искът следва да бъде отхвърлен.
По
претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
присъдено обезщетение за неимуществени вреди;
На основание чл. 409 от КЗ, ответникът би следвало да
заплати на ищеца законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за
период - считано от изтичането на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя.
Началото на срока за произнасяне на застрахователя по
претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение се брои от датата на упражняване
на правото по чл. 3 80, ал.1 от КЗ, което ответникът не оспорва, че е било
осъществено с молба от 12.09.2017г. Следователно, срокът за произнасяне е изтекъл на 12.12.2017г., а от този ден ответникът би следвало да е
изпаднал в забава за извършване на плащането, ако ищецът бе спазил изричното
изискване – да посочи номер на банкова сметка, *** застрахователно обезщетение.
Фактът, че
ищеца не е изпълнил задължението си да посочи банкова сметка, ***. 380, ал.3 от
КЗ негативни правни последици, които законът свързва със забава на кредитора. Уместно е в тази насока да се отбележи, че
прилагането на разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ не е предпоставено
от изрична покана на застрахователя към изпълнение на задължението за
представяне на банкова сметка, ***я закон, а знанието на закона е необорима
презумпция за правните субекти. Прецизният преглед на извършените от името на
малолетния ищец изявления и действия по реализирането на правото му да получи
застрахователно обезщетение за процесното ПТП сочат,
че предвиденото в разпоредбата на чл.
380, ал.1 от КЗ задължение за представяне на банкова сметка *** - за пръв
път в съдържанието на исковата молба тоест едва на 12.02.2018г.
Съобразявайки
това установено в хода на делото фактическо положение с най- актуалната практика на ВКС на РБ /Решение № 28 от 30.03.2020 г. по т.д. № 891/2019г., на І т.о. при ТК на ВКС/, настоящият състав на съда обаче следва да
приеме, че /цит./ “когато застрахователят
е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, но не е определил дължим размер на застрахователно
обезщетение и оспорва изцяло претенцията на увреденото лице,
включително в съдебното производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, в хода на което е посочена
от увредения банкова сметка ***етение - не е налице забава
на кредитора по см. на
чл. 380, ал. 3 КЗ - за периода
от изпадане на длъжника в забава
по чл.
497, ал. 1 КЗ - до посочване
от увреденото лице на пълните
и точни данни за банковата сметка,
по която да се извърши
плащането на обезщетението“.
Следователно, въпреки че ищецът не е представил банкова
сметка, ***, законна лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди
се дължи, считано от изтичането на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя –12.12.2017г., до деня на
окончателното плащане. Претенцията на ищеца за присъждане на лихва, в периода
от сезирането на застрахователя с претенцията по чл. 380, ал.1 от КЗ на
12.09.2017г. и до изтичане на тримесечния срок за произнасяне - 12.12.2017г. следва да бъде отхвърлена изцяло, като
неоснователна.
По
претенциите за направени съдебни разноски:
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът принципно би бил
легитимиран да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за
процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.
Но доколкото
ищецът е освободен от задължението да заплаща предварително държавна такса и
съдебни разноски, а в производството е бил представляван безплатно, то поетите
за сметка на съдебния бюджет разходи в тази насока, следва да бъдат възложени в
тежест на ответника, съразмерно с уважената част от исковете и на основание чл.
78, ал.6 от ГПК.
По изложените
съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 1550 лева ( 800 лева + 50 лева за държавна такса и 700
лева за съдебни разноски).
Процесуалният
представител на ищеца – адвокат М.Б. Н.-Т.с адв. №
********** е легитимирана да получи на
основание чл. 38 от ЗА от ответното дружество възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца в размер на сумата
от 1155 лева.
Ответното
дружество също има право на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да получи част от претендираните
съдебни разноски, за които е представило списък по чл. 80 от ГПК/ вкл. за
процесуално представителство на стр. 72-73 и 89-90 от делото/ и съразмерно с
отхвърлената част от иска. В случая, при липса на изрично възражение по чл. 78,
ал.5 от ГПК - размерът на разноските за събиране на доказателства и за процесуално
представителство, изчислени на база описани в списъка на разноските, възлиза общо
на сумата от 5 300 лева. От тези разходи, ищеца следва да бъде осъден да
заплати съответна част, равна на 3498
лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ********и със седалище ***, да заплати на И.Ц.З. с ЕГН **********, действащ чрез родител и
представител по закон Т.К.Н. и със съдебен адресат – адвокат М.Б. ***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр.
с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, както и сумата от 956 (деветстотин петдесет и шест) лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди,
които са настъпили
в следствие телесни увреждания при ПТП от 17.04.2017г., причинено от
водача на лек автомобил „Рено 19” с рег. № ********, заедно със
законната лихва върху всяка от присъдените суми на застрахователно обезщетение,
дължима на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ, за периода, считано от 12.12.2017г. до деня на окончателното
плащане, като при това отхвърля
претенцията за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, в частта за разликата - над присъдените 20 000 лева и до
пълния предявен размер за 60 000 лева, като част от претенция за сумата от 80 000
лева,
претенцията за застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, в частта за разликата - над присъдените 956 лева и до пълния размер
за 1912 лева,
и
претенцията за законна
лихва върху присъдените суми на застрахователни обезщетения, в частта по отношение на периода от
12.09.2017г. до 12.12.2017г.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ********и със седалище ***
да заплати на адвокат М.Б. ***, сумата
от 1155 (хиляда сто петдесет и пет) лева, за процесуално представителство
на И.Ц.З. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И.Ц.З. да заплати на З. „Б.и.“АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК- сумата от 3498
(три хиляда четиристотин деветдесет и осем) лева общо за съдебни разноски,
направени пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ********, да заплати по
сметката на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК- сумата от 1550 ( хиляда петстотин и петдесет)
лева за такси и съдебни разноски, които са направени от бюджета на Софийски
градски съд и от чието заплащане ищцата е освободена.
И.Ц.З. И. Ц.
може да бъде изпълнено чрез плащане по банкова сметка ***: ***, открита в „Б.
ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от
страните.
СЪДИЯ: