РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.кият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №1783 по описа за 2020г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град С., район „М.”, ж.к.”М.**”, ** С., **, ЕИК **, представлявано от изп. директор О.Б.Ш., чрез упълномощения адвокат З.Ц.от АК-С., със съдебен адрес:*** срещу С.К.И., ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите определени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №340/28.04.2020г. по ч. гр. д. №872/2020г. по описа на ДРС, а именно: 118.72 лева по фактура № **/05.05.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 27.04.2020 г. до окончателното изплащане;
-153.29 лева по фактура №**/05.06.2018г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението 27.04.2020 г. до окончателното изплащане;
- 1429.76 лева по фактура № **/05.08.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 27.04.2020г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните са били сключени следните договори, а именно: договор за мобилни услуги с предпочетен номер ** ; договор за мобилни услуги с предпочетен номер **и договор за лизинг ; договор за мобилни услуги с предпочетен номер **; договор за мобилни услуги с предпочетен номер **и договор за лизинг към него.
По горните договори за предложените услуги, ищецът е издал 3 бр. фактури с №**/05.05.2018г. на стойност 118.72 лв., №**/05.06.2018г. на стойност 153.29 лв. и № **/05.08.2018г. на стойност 1429.76 лв., или общо 1701.77 лв.
Ответникът не е заплатил на ищеца сумите. Предвид гореизложеното, ищцовото дружество е прекратило едностранно договорите за ползваните услуги и е издал процесните фактури на обща стойност 1701.77 лв., като претендира горната обща сума, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за парично изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Поради неплащане от страна на С.К., ищецът е подал заявление пред ДРС по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е било образувано ч. гр. д. №872/2020г., като съдът е издал заповед за изпълнение №340/28.04.2020г. срещу длъжника С.К.И. за сумите от: 118.72 лева по фактура №**/05.05.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 27.04.2020 г. до окончателното изплащане; 153.29 лева по фактура №**/05.06.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 27.04.2020г. до окончателното изплащане; 1429.76 лева по фактура №**/05.08.2018г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението 27.04.2020г. до окончателното изплащане, както и разноските в заповедното производство в размер на 34.04 лева за държавна такса и 360.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът на осн. чл.415 от ГПК е указал на заявителя да предяви искове срещу С.И. в едномесечен срок от получаване на разпореждането.
В указания му срок заявителят /ищецът/ е подал настоящата искова молба срещу ответника.
Ищцовото дружество моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо и неудовлетворено притезание спрямо С.И. в горепосочените размери и на горепосочените основания и за процесните периоди.
Ищцовото дружество претендира и сторените съдебни разноски както в настоящото установително производство, така и в заповедното.
Към исковата молба, ищецът прилага: договорите за мобилни услуги и за лизинг и 3 бр. фактури, описани по-горе.
С разпореждане от 28.10.2020г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от назначения особен представител на И. – адв. Д.Ж. от ДАК на 28.01.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание, проведено на 29.04.2021г., ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените съдебни разноски в установителното и в заповедното производства.
Ответникът, чрез назначения му особен представител изразява становище, че исковете са допустими и вероятно основателни.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: между ищеца и ответника са били сключени следните договори, а именно:
- на 26.09.***г. е подписан договор за мобилни услуги с предпочетен номер ** за срок от 24 месеца по програма „Тотал 24.99 с неограничени нац. минути и роуминг в зона ЕС” със стандартен месечен абонамент в размер на 24.99 лв. На същата дата е сключен и договор за договор за лизинг, като ищецът предоставя за временно и възмездно ползване на ответника мобилно устройство марка ***
- на 14.12.***г. е подписан договор за мобилни услуги с предпочетен номер **за срок от 24 месеца по програма „Тотал 24.99 с неограничени нац. минути и роуминг в зона ЕС” със стандартен месечен абонамент в размер на 24.99 лв. На същата дата е сключен и договор за договор за лизинг, като ищецът предоставя за временно и възмездно ползване на ответника мобилно устройство марка *** за обща лизингова цена в размер на 378.97 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 12.89 лв. и първоначална вноска – 82.50 лв.;
- на 21.02.***г. е подписан договор за мобилни услуги с предпочетен номер **за срок от 24 месеца по програма „Тотал 30.99 с неограничени нац. минути и роуминг в зона ЕС” със стандартен месечен абонамент в размер на 30.99 лв. На същата дата е сключен и договор за договор за лизинг, като ищецът предоставя за временно и възмездно ползване на ответника устройство марка ***;
- на 14.03.***г. е подписан договор за мобилни услуги с предпочетен номер **за срок от 24 месеца по програма „Тотал 44.99 с неограничени нац. минути и роуминг в зона ЕС” със стандартен месечен абонамент в размер на 44.99 лв. На същата дата е сключен и договор за договор за лизинг, като ищецът предоставя за временно и възмездно ползване на ответника мобилно устройство марка *** за обща лизингова цена в размер на 253.36 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 3.19 лв. и първоначална вноска – 179.99 лв.;
И. не е изпълнил задълженията си по сключените договори и е останал задължен към ищеца, който е издал следните три фактури: № **/05.05.2018г. за отчетен период от 05.04.2018г. до 04.05.2018г. на обща стойност 160.14 лв., от която се петендира сумата от 118.72 лв., поради извършено частично плащане, №**/05.06.2018г. за отчетен период от 05.05.2018г. до 04.06.2018г. на обща стойност 153.29 лв. и фактура № **/05.08.2018г. за отчетен период от 05.07.2018г. до 04.08.2018г. на обща стойност 1429.76 лв. Ответникът не само не е платил задълженията си, но и не е върнал на ищеца мобилните устройства, дадени му за ползване на лизинг.
Ведно
с договорите ответникът е подписал и декларация, че е получил от ищеца
екземпляр от общите условия, както и че е съгласен с тях, а като приложение към
договора е подписал и ценова листа за абонаментни планове за частни
лица от 14.03.2018г. и от 22.02.16г., от 14.12.2017г. и от 26.09.2017г.
/приложени по ч. гр. д. №872/2020г. – ДРС/.
Между страните няма спор относно съдържанието на общите
условия, прилагани от доставчика при сключване на четирите договора с този
клиент, към които всяко от подписаните от потребителя съглашения изрично
препраща. В чл. 19б от общите условия изрично е предвидено право на доставчика
да прекрати договор с потребител, който не е платил дължима на падеж сума. Като
възприема тази уговорка в съвкупност с чл. 19д, предвиждащ освобождаването на
мобилния номер по прекратения договор, съдът преценява, че макар и да е оповестено
като „прекратяване“, по последиците си правото на доставчика е равносилно на
разваляне без предизвестие поради неизпълнение, тъй като цели да
освободи занапред оператора от задължението му да гарантира достъпа на клиента
до далекосъобщителните услуги. Доколкото цената за абонаментната услуга е
уговорена като ежемесечно предплащане, явно е че с пропускане на падежа,
клиентът нарушава задължението си за авансиране, което съответно поражда
правото на насрещната страна да се освободи незабавно от своето задължение,
чието изпълнение би останало икономически неоправдано. Затова и предоставянето
с клаузата от общите условия на правото на кредитора да прекрати договора без
да предупреждава длъжника за предстоящото отпадане на възможността да ползва
услугата не създава значително неравновесие в правата и задълженията на
страните. Обратното, ако общите условия допускаха договорът да бъде съхранен и
при неплащане на абонамент, това би обременило потребителя, оставащ задължен с
цената за поддръжката на достъпа му до мрежата като телефонен номер до края
на действащия абонаментен план дори и без да може да използва
услугите, тъй като забавата е основание за доставчика да задържа своята
престация чрез ограничаване на изходящи повиквания и трафика на данни. Затова и
съдът намира, че с уговорката, предоставяща на оператора право едностранно и
без предизвестие да прекрати договора занапред правата на потребителя не са
накърнени и съответно тази клауза валидно дерогира общото правило на чл. 87,
ал.1 ЗЗД.
Клаузите от общите условия не предвиждат особена форма, в
която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което
съдът приема, че волеизявлението може да бъде и конклудентно – с предприети от
доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги. При така установеното едностранно прекратяване на договора,
считано от 30.07.2018г., възникват вредите, чието компенсиране е уговорено с
процесната неустойка, тъй като се поражда основанието за обезщетение за
накърнения негативен интерес на кредитора. В случая на типичен договор с
продължително изпълнение и фиксиран срок, този интерес се измерва само с частта
от липсващото договаряне до края на срока.
В
процесните договори за мобилни услуги е уговорено, че в случай на прекратяване
на ползването на услугите, предоставени от оператора по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка от сумата за стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта до края
на този срок, а в случаите, в които е предоставено устройство и разликата между
цената му без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на оператора
към момента на прекртяване на договора и заплатената от потребителя цена за
устройството в брой или общата лизингова цена по договра за лизинг.
На
съдът е служебно известно, че е налице спогодба по гр. д. №15539/14г. на СГС
между ищеца и КЗП, съгласно която, за съществуващи клиенти, неустойката не може
да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти за всяка СИМ
карта, за която е налице едностранно предсрочно прекратяване. Именно тази
практика е приложена от ищеца при изчисляване размера на претендираните
неустойки.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
иск за установяване на задължението за заплащане на сумата 1386.92 лв.
е основателен и доказан. Между ищеца и ответника са сключени четири
договора за предоставяне на мобилни услуги и за лизинг. С тези
договори ищецът се е задължил да доставя на
ответника мобилни услуги, респ. мобилен интернет срещу такси, които
последният ще заплаща. Предоставените услуги и дължимата цена са
индивидуализирани в договорите, сключен между двете страни чрез посочване на
вида на ползваната услуга. Претендираната от ищеца сума в размер на общо
1701.77 лв. е получена като дължим остатък от задължението на ответника по
четирите договора за мобилни услуги и за лизинг за периода 05.04.18г. - 04.08.18г.
след направено приспадане на сумата от 41.42 лв. /поради частично плащане от
ответника/ от дължимата сума от 160.14лв. по първата фактура, изд. на
05.05.2018г., като в издадените три процесни фактури са включени и начислени
неустойки в общ размер на 314.85 лв.
Установено по делото е, че ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника, поради неплащане
от страна на последния, считано от 30.07.18г., поради което ищцовото
дружество основателно претендира уговорената в договорите неустойка. Така
начислените неустойки ищецът е редуцирал, съгласно спогодба с КЗП до трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти за всяка СИМ карта, за която е налице
едностранно предсрочно прекратяване. Предвид на това, основателен и доказан е и
вторият предявен иск от ищеца по чл.92 ЗЗД. За мобилен номер **
неустойката е в
размер на 62.46 лв. За мобилен номер **неустойката
е 62.46 лв. За мобилен номер **неустойката е 77.46
лв. и за мобилен номер **неустойката е в
размер на 112.47 лв. Сборът на четирите суми обосновава основателността на установителния
иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.92 от ЗЗД, за заплащане на неустойка в общ
размер на 314.85 лв.
Ищецът има право на направените в настоящото производство
разноски в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК. В
настоящото производство ищцовото дружество е направило разноски в размер
на 71.44 лв. – държавна такса /л.16-17 и л.25,26 и 27/, 349.12 лв. –
внесен депозит за особен представител на ответника /л.45/ и 418.94 - лв. адвокатско
възнаграждение /л.65/, или общо – 839.50 лв., за които е представило
доказателства и списък по смисъла на чл.80 от ГПК /л.64/.
Съответно,
в заповедното производство по ч. гр. д. №872/2020г. по описа на ДРС са
присъдени разноски в размер на: 34.04 лв. – внесена държавна такса и 360.00 лв.
– адв. хонорар, или общо 394.04 лв., които следва да се възложат в тежест на
ответника.
По
гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на С.К.И., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Т.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: град С., район „М.”, ж.к.”М.**”, ** С., **, ЕИК **, представлявано
от изп. директор О.Б.Ш., сумите от: 1386.92 лв.
/хиляда триста осемдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/,
представляващи неплатени месечни абонаментни такси за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ** от 26.09.2017г. и договор за лизинг от същата дата; договор за мобилни
услуги с предпочетен номер **от 14.12.2017г. и договор за лизинг от същата дата;
договор за мобилни услуги с предпочетен номер **от 21.02.2018г. и договор за
лизинг към него от същата дата; договор за мобилни услуги с предпочетен номер **от
14.03.2018г. и договор за лизинг към него от същата дата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2020 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата 314.85 лв. /триста и четиринадесет лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща сбора от неплатени неустойки по: договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ** от 26.09.2017г., договор за мобилни услуги с
предпочетен номер **от 14.12.2017г., договор за мобилни услуги с предпочетен
номер **от 21.02.2018г. и договор за мобилни услуги с предпочетен номер **от
14.03.2018г., за които суми ищецът е издал следните фактури: № **/05.05.2018г. за
отчетен период от 05.04.2018г. до 04.05.2018г. на обща стойност 160.14 лв., от
която се петендира сумата от 118.72 лв., поради извършено частично плащане, №**/05.06.2018г.
за отчетен период от 05.05.2018г. до 04.06.2018г. на обща стойност 153.29 лв. и
фактура № **/05.08.2018г. за отчетен период от 05.07.2018г. до 04.08.2018г. на
обща стойност 1429.76 лв., за които парични вземания
е издадена Заповед за изпълнение №340/28.04.2020 г. по ч. гр. д.
№872/2020г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА С.К.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: град С., район „М.”, ж.к.”М.**”, ** С., **, ЕИК **, представлявано
от изп. директор О.Б.Ш., сторените съдебни
разноски по настоящото дело в размер на 839.50
лв. /осемстотин тридесет и девет лева и петдесет стотинки/, от които:
71.44 лв. – държавна такса, 349.12 лв. – внесен депозит за особен
представител на ответника и 418.94 - лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.К.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: град С., район „М.”, ж.к.”М.**”, ** С., **, ЕИК **, представлявано
от изп. директор О.Б.Ш., сторените съдебни
разноски по ч. гр. д. №872/2020 г. на РС Д. в размер на 394.04 лв. /триста деветдесет и четири
лева и четири стотинки/, от които: 34.04 лв. – внесена държавна такса и
360.00 лв. – адв. хонорар.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Д.кия
окръжен съд.
След
влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик
по ч.гр.д. №872/2020г. на ДРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: