№ 180
гр. С., 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500190 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано във връзка с въззивна жалба депозирана от адв.Й.,
пълномощник на Ц. Д. М., ЕГН **********, против решение №
22/16.03.2025г. по гр.д. № 71/2024г. на РС – К., с което жалбоподателят е бил
осъден да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“
№ 5, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, сумата от 3168.00 лева (три хиляди
сто шестдесет и осем лева), представляваща регресна претенция за изплатено
от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ на Община С. застрахователно
обезщетение по застраховка „ГО“, вследствие на ПТП, настъпило на
15.09.2023 г. в гр.С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска 12.01.2024г. до окончателното й изплащане. В
останалата част до пълния претендиран размер от 4040.00лв. исковата молба е
била отхвърлена като неоснователна. Жалбоподателят е бил осъден да заплати
деловодни разноски в размер на 991.00лв., а насрещната страна разноски в
1
размер на 151.09лв.
Решението e обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Съдът не
бил приложил правилно материалния закон като при безспорно събрани
доказателства за настъпили щети по един брой светофарна трисекционна
уредба, съдът присъдил обезщетение за причинени щети в размер на
3168.00лв. представляващи стойността на регресна претенция за настъпили
щети по три светофарни секции ( 2 трисекционни и 1 двусекционна). В случая
застрахователното дружество било заплатило на Община С. заявената по
фактура 1801/20.09.2023г. сума, но в нея били включени и дейности извън
настъпилите по време на ПТП. Доказателствата по делото сочели, че на
Община С. са нанесени щети само по 1 бр. светофарна уредба с 3 бр.секции,
която според вида си била на стойност или 960.00лв. или 1200.00лв.
На следващо място страната изразява становище, че исковата претенция
е останала недоказана, тъй като ищецът не е установил по безспорен начин,
коя точно уредба с три секции е била увредена вследствие на настъпилото
ПТП и каква е била стойността и. Жалбоподателят не оспорвал факта на
настъпване на ПТП, но той бил дал объркано твърдение като посочил, че на
ударения стълб има само една светофарна секция, която била увредена.
Всъщност от снимковия материал по СЕТЕ се виждало, че на кръстовището,
на стълба находящ се в южния му край има монтирана само една светофарна
уредба с три секции, но на стълба находящ се в северния край на
кръстовището имало монтирани три светофарни уредби – 2 трисекционни и 1
двусекционна.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да
бъде отхвърлен изцяло. Алтернативно се иска съдът да измени постановеното
решение като присъденото обезщетение по регрес за причинени имуществени
вреди бъде редуцирано до 960.00лв., а до пълния претендиран размер искът да
бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете инстанции. Страната няма
направени доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.
В с.з.въззивникът редовно призован не се явава. Представлява се от
представител по пълномощие – адв.Й., който поддържа въззивната жалба и
моли тя да бъде уважена. Претендира деловодни разноски.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява.
2
Процесуалният и представител - адв.Д. в писмено становище оспорва
въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 20.03.2025г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 01.04.2025г. е
била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – К. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
Пред районния съд е бил предявен иск с правно основание с чл.500, ал.1
, т. 3 от КЗ във вр. с чл.50 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4044.00лв.,
регресно вземане по щета № 471022232306958 представляваща стойността на
заплатеното от дружеството застрахователно обезщетение по застраховка „
Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „Шкода“ с ДКН С 6189МН във
връзка с настъпило на 19.09.2023г., в гр.С. ПТП вследствие, на което са били
нанесени щети на трисекционна светофарна уредба, собственост на Община
С..
Разпоредбата на чл. 500, ал.1 т. 3 от КЗ предвижда, че застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи
виновният Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер,
суброгационно право.
В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде
3
установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между
пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение
от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на
задълженията му по застрахователното правоотношение.
От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия
състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка
между тях и вина на делинквента, като съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до
доказване на противното. Това е така, тъй като застрахователят, съобразно чл.
410, ал. 1, т. 1 от КЗ, встъпва в онези права, които обезщетения от него
пострадал има срещу делинквента. А пострадалият има права по отношение
на увредителя, само ако са осъществени елементите от фактическия състав на
деликта.
В настоящия случай няма спор за наличието на застрахователно
правоотношение „Гражданска отговорност“ за автомобила причинил щетите.
Не се спори, че е било налице противоправно поведение у водача на МПС
причинило щетите, както и факта на напускане на мястото на ПТП.
Ответникът не е доказал, че напускането е станало по медицински или други
наложителни причини. Няма спор и относно наличието на причинна връзка
между противоправното поведение на водача и причинените щети, както и
факта на заплащане от страна на застрахователя на парично обезщетение в
размер на 4044.00лв. Спорен е единствено въпросът, какви щети точно са
били причинени – вид и стойност.
Въззивникът твърди, че е причинил щети на един брой светофарна
трисекционна уредба на стойност 960.00лв., а не както е приел
първоинстанционният съд – щети по три светофарни секции ( 2 трисекционни
и 1 двусекционна) на стойност по 3168.00лв. трисекционни светофари са тези,
при които са разположени три отделни секции с различни светлини.
Обикновено това са червено, жълто и зелено. Светофарите могат да са и с две
или повече от три секции, когато светят с два цвята – зелено и червено (за
пешеходци), или към основните три светлини са прикрепени допълнителни
секции – за време. В случая се претендират щети от увреден трисекционен
светофар, т.е. с три светлини. Всяка една от светлините се осветява от едно
осветително тяло със съответната мощност - Ø300mm, Ø200mm и т.н.
4
На първо място следва да се посочи, че при анализа на събраните по
делото доказателства, съдът дава предимство на писмените такива.
Първото писмено доказателство, в което са налице данни за вида на
причинените щети е Протоколът за ПТП от 19.09.2023г.
Протоколът за ПТП представлява официален документ, по смисъла на
чл. 179 от ГПК, съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му и е
в предвидената от закона форма, поради което се ползва с доказателствена
сила относно отразените в него обстоятелства. Официалният свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в този документ. В настоящият казус не е
оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната
компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. Поради
това материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е
оборена, тя ще следва да бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.
В представения протокол за ПТП от 19.09.2023г. е отразено, че
материалните щети са „един брой светофарна, трисекционна уредба“. Тази
констатация на органите на МВР е потвърдена и от представената справка от
фирмата осъществяваща поддръжката на светофарните уредби –„Я и Я – С.“
ЕООД. Тази справка е съставена непосредствено след настъпване на ПТП, на
следващия ден – 20.09.2023г. и в нея отново е отразено, че установените щети
са „повредена секция А10 – Ø300mm, А11 – Ø200mm, П15 - – Ø200mm и
брояч за оставащо време“. В Справката е посочено, че при извършване на
ремонта са били подменени именно тези елементи и то по 1брой. Така
отразената констатация не съответства на проформа фактурата от 20.09.2023г.,
от която е видно, че от фирмата по поддръжка са били закупени по три броя от
всяка светлинна секция без да е уточнено, коя е причината за това (не е било
възможно да се закупи по 1 бр.лампа или друго). Така съставената фактура е
била изплатена от Община С., а по – късно и от застрахователното дружество
– ищец. Проформа фактурата дава информация и за действителната стойност
на причинените щети. Един брой лампа А10 – Ø300mm е на стойност
332.00лв. (996:3), един брой лампа А11 – Ø200mm е на стойност 311.00лв., а
П15 - – Ø200mm е 339.00лв.
По делото е представено и заявление за изплащане на застрахователно
5
обезщетение, в което отново са претендирани материални щети от повредата
на светофарна уредба с три секции.
Така отразените факти в писмените доказателства се подкрепят и от
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Нито един от
тях не посочва, че са били повредени три секции от светофара, а само една.
Вещото лице извършило СТЕ е дало своето заключение съобразно
отразеното в проформа фактурата – като не е взело предвид, че в нея е
отразено закупуването на по – голямо количество лампи от необходимото за
поправката на причинената щета. Поради това обстоятелство, съдът
съобразява заключението по СТЕ единствено до единичната цена на всеки от
артикулите. Така следва да се приеме, че стойността на един брой лампа А10 –
Ø300mm е 333.33лв. (1000:3), А11 – Ø200mm е 266.67лв., а на П15 - –
Ø200mm е 340.00лв. Към стойността на самите лампи не следва да се прибави
сумата от 160.00лв. – разходи за демонтажно – монтажна дейност, тъй като
такава не е претендирана с исковата молба/заявлението за заплащане на
застрахователно събитие. Общата стойност на причинените щети е 940.00лв. и
над тази сума исковата претенция е неоснователна. Обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение над
сумата от 940.00лв. Въззивникът е претендирал отмяна на решението за
сумата над 960.00лв., поради което решението не следва да се отмени за
присъдените суми над 940.00лв., а за над 960.00лв.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде частично
отменено.
По правилата на процеса следва да бъде изменено първоинстанционното
решение в частта на разноските. Съобразно уважената част на иска на ищеца
се следват разноски в размер на 313.87лв. Присъдените разноски над тази
сума следва да бъдат отменени. На ответника общо за първа инстанция се
следват 532.00лв. разноски. С обжалваното решение на страната вече са били
присъдени 151.09лв. разноски. Следва да се присъдят още 380.91лв. разноски.
За въззивна инстанция на въззивника се следват разноски в размер на
441.40лв., а на въззиваемата страна 46.00лв. Въззиваемата страна е направила
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
от въззивната страна ако то не е в минимален размер. Съдът намира, че
6
възражението не следва да бъде уважено, тъй като е бланкетно и
неаргументирано.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 22/16.03.2025г. по гр.д. № 71/2024г. на Районен
съд – К., в частта с която
Ц. Д. М., ЕГН ********** е бил осъден да заплати на ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 500, ал. 1, т.
3 от КЗ, сумата от 3168.00 лева (три хиляди сто шестдесет и осем лева),
представляваща регресна претенция за изплатено от ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ на Община С. застрахователно обезщетение по
застраховка „ГО“, вследствие на ПТП, настъпило на 15.09.2023 г. в гр.С.
за сумата над 960.00лв.
Ц. Д. М., ЕГН ********** е бил осъден да заплати на ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5 разноски за първа инстанция
в размер на 991.70лв. за сумата над 313.87лв.
Вместо това постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5 против Ц. Д. М., ЕГН ********** иск с правно основание чл.
500, ал. 1, т. 3 от КЗ за заплащане на изплатено от ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ на Община С. застрахователно обезщетение по застраховка
„ГО“, вследствие на ПТП, настъпило на 15.09.2023 г. в гр.С. за сумата над
960.00лв. като НЕДОКАЗАН.
7
ОТХВЪРЛЯ претенциията на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5 против Ц. Д. М., ЕГН ********** за разноски за първа
инстанция за сумата над 313.87лв като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“
№ 5 да заплати на Ц. Д. М., ЕГН ********** деловодни разноски за първа
инстанция в размер на още 380.91лв.
В останалата част потвърждава решението.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“
№ 5 да заплати на Ц. Д. М., ЕГН ********** деловодни разноски за въззивна
инстанция в размер на 441.40лв.
ОСЪЖДА Ц. Д. М., ЕГН ********** да заплати на ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5 деловодни разноски за въззивна
инстанция в размер на на 46.00лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8