Русенската районна прокуратура е обвинила подсъдимия Х.И.Х. в това, че за периода 26.11.2015 г. – 17.02.2016 г. в гр.Русе в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление – на четири пъти отнел чужди движими вещи – 1 бр. моторна резачка марка “Chain Saw”, 1 бр. дамска чанта, 1 бр. дамско портмоне, 1 бр. органайзер за козметични принадлежности, 2 бр. спирали за очи, 1 бр. фон дьо тен марка „Avon”, 2 бр. гланц за устни, 1 бр. вазелин за устни марка „Nivea” и 1 бр. мобилен телефон марка „Nokia” модел „225RM-1011” с ІМЕІ 355730069201864, парична сума в размер на 1230,00 лв. – всичко на обща стойност 1503,00 лв., от владението на С.С., П.Й.Г., Р.С.И. и Н.Д.Н. *** без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1от НК.

Прокурорът поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия, така както е изложено в обвинителния акт.

Х.Х. се признава за виновен и по реда на чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът като взе предвид направеното от подсъдимия признание по чл.371 т.2 от НПК и събраните по делото доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс. Х. е роден на *** ***. Има завършено основно образование. Не е семеен.

Към момента на извършване на деянията, предмет на настоящото наказателно производство, Х. е осъждан общо осемнадесет пъти, почти всички за престъпления против собствеността. С присъда по НОХД № 600/2012 г. по описа на РС Мездра му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26 ал.1 чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК. Наказанието е изтърпяно на 18.09.2015 г.

След излизането си  от затвора Х. се установява да живее при майка си, която го издържа. През това време не работи и не разполага с парични средства, поради което решава да си набави такива чрез извършване на престъпление.  

Свид. П.Г. работи във фирма “Вендинг груп”. На 26.11.2015 г. около 16,00 часа отива със свои колеги да монтират кафе автомат на павилион на “***” на бул. “Х. Ботев”. На предната седалка поставя портфейла си с парична сума и тото-фиш. Спира микробуса пред магазина и го оставя със запален двигател. На спирката до павилиона подс. Х. чака автобус. Забелязва, че шофьорът оставя микробуса със запален двигател и решава да си набави средства като извърши кражба от намиращите се в него вещи. Приближава към микробуса, качва се през шофьорската врата, взема от портфейла на Г. намиращата се в него парична сума в размер на около 400 лв. и тото-фиш и слиза бързо. Очевидец на станалото е свид. Й.Г. - продавач в павилиона. Когато приключват с монтирането на машината и се връщат в буса, Г. установява, че от портфейла му липсва парична сума и тото-фиш. Пострадалият разговаря с Г., който му разказва какво е видял, но е предположил, че това е техен колега. 

Г. подава заявление в Първо РУ Русе за извършената кражба и проверката по случая е възложена на свид. С. Х. – криминален разузнавач в Първо РУ при ОД МВР Русе. Преглежда записите от видеокамери, монтирани на павилиона на “***” и при извършените оперативноиздирвателни мероприятия установява, че извършител е Х.Х.. При проведената беседа Х. признава за извършеното. 

Свид. С.С. стопанисва магазин за промишлени стоки, разположен в две помещения едно срещу друго на територията на Централния общински пазар в гр. Русе. Пред помещенията подрежда по-големите предмети, които вечер прибира в магазина. На 15.12.2015 г. около 17,00 часа подс. Х. се разхожда в пазара и когато минава покрай магазина на свид. С. забелязва изложена моторна резачка марка “Chain Saw”. Вижда, че няма никой наоколо, взема резачката и се отдалечава с нея от магазина. Малко след това я продава на неустановено в хода на делото лице и спечелените пари задържа за себе си. 

С. подава заявление в Първо РУ Русе за извършената кражба и проверката по случая е възложена на свид. С. С. – разузнавач в Първо РУ при ОД МВР Русе. С. преглежда записите от охранителните камери на Централния общински пазар и при извършените оперативноиздирвателни мероприятия установява, че извършител е Х.Х.. При проведената беседа Х. признава за извършеното. 

На 29.12.2015 г. Х. влиза да пазарува в магазин “Кауфланд”, намиращ се в кв. “Дружба”. По същото време свид. Р.И. също пазарува, като взема количка и слага дамската си чанта в нея. Спира до един от щандовете, за да говори със своя позната и оставя количката и чантата без надзор, но държи количката с ръка. В този момент подс. Х. вижда намиращата се в количката дамска чанта с намиращите се в нея вещи - дамско портмоне, органайзер за козметични принадлежности, две спирали за очи, фон дьо тен марка „Avon”, 2 бр. гланц за устни и вазелин за устни марка “Nivea” и парична сума в размер на около 800 лв., взема я и се отдалечава бързо между стелажите към изхода на магазина. И. усеща движението на количката докато Х. взема чантата и се обръща. Вижда мъж, който държи нейната чанта, да се насочва към касите. И. тръгва след него, но го изпуска от погледа си. Обяснява на една от касиерките какво се е случило, а тя от своя страна я насочва към охраната. Охранителите преглеждат записите от камерите и съобщават на И., че се вижда как мъж се приближава до количката ú, взема чантата и тръгва да бяга. През това време Х. спира в близост до магазина, взема от портмонето паричната сума и изхвърля останалото в контейнер.

На свид. А. И. – мл. разузнавач в Първо РУ при ОД МВР Русе е възложено да извърши оперативноиздирвателни мероприятия, свързани с подадената от свид. Р.И. жалба. След като преглежда предоставените му записи от охранителните камери, разпознава извършителя като Х.И.Х., който му е познат във връзка с работата му.

Свид.  Н.Н. стопанисва магазин за риба и рибни продукти на Централния общински пазар в гр. Русе. На 17.02.2016 г. подс. Х. отива на пазара и се среща със свой познат. Спират да говорят в близост до магазина на свид. Н.. Докато разговарят Х. забелязва, че близо до вратата на магазина има хладилник, върху който е оставен мобилен телефон. Свид. Н. обслужва клиент и Х. се възползва от това, влиза в магазина, взема бързо мобилния телефон марка „Nokia” модел „225RM-1011” и се отдалечава. Докато обслужва клиента, Н. чува, че вратата се отваря, но предполага, че това е продавачката, която се връща и не поглежда към вратата. По – късно разбира, че телефонът му е откраднат и подава заявление за извършената кражба.

Проверката по случая е възложена на свид. С. С. – разузнавач в Първо РУ при ОД МВР Русе. С. преглежда записите от охранителните камери на Централния общински пазар и при извършените оперативноиздирвателни мероприятия установява, че извършител е Х.Х.. При проведената беседа Х. признава за извършеното и връща отнетия телефон, който по – късно е предаден на собственика му. 

Видно от съдебната ценова икономическа експертиза стойността на отнетите вещи и пари възлиза на общата стойност от 1503,00 лв., като стойността на вещите отнети от владението на свид. С.С. възлиза на 100,00 лв., от владението на свид. П.Г. възлиза на 400,00 лв., от владението на свид. Р.И. възлиза на 903,00 лв. и причинените на свид. Н.Н. имуществени вреди възлизат на 100,00 лв.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, както въз основа на признанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, така и от следните доказателства събрани в хода на досъдебното производство приобщени по реда на чл.372 ал.4 от НПК – обясненията на Х., дадени в хода на досъдебното производство, свидетелските показания на С.С., П.Й.Г., Р.С.И. и Н.Д.Н., Й.Г., С. Х., С. С., А. И., както и от писмените доказателства по делото: свидетелство за съдимост, автобиография, декларации по ЗСГ, както и от заключенията на ценовата експертиза и техническата експертиза.

От справката за съдимост се установява какви са последните предходни наказания наложени на подсъдимия и кога е изтърпяно наказанието по последната присъда.

От показанията на свид. С.С., П.Г., Р.И. и Н.Н. и обясненията на подсъдимия се установяват фактите относно отнемането на вещите,времето и начина на извършването на деянията, местонахождението на вещите и начина на достигането до тях. 

Средната пазарна стойност на вещите се установява от заключението на съдебно-ценовата експертиза.

Приетото за установено дава основание на съда да направи следните единствени и несъмнени изводи относно деянието и дееца:

Със своите действия подсъдимият Х. е осъществил обективните признаци на състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като за периода 26.11.2015 г. – 17.02.2016 г. в гр.Русе в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление – на четири пъти отнел чужди движими вещи – 1 бр. моторна резачка марка “Chain Saw”, 1 бр. дамска чанта, 1 бр. дамско портмоне, 1 бр. органайзер за козметични принадлежности, 2 бр. спирали за очи, 1 бр. фон дьо тен марка „Avon”, 2 бр. гланц за устни, 1 бр. вазелин за устни марка „Nivea” и 1 бр. мобилен телефон марка „Nokia” модел „225RM-1011” с ІМЕІ 355730069201864, парична сума в размер на 1230,00 лв. – всичко на обща стойност 1503,00 лв., от владението на С.С., П.Й.Г., Р.С.И. и Н.Д.Н. *** без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият е прекъснал по противоправен начин владението на собствениците върху вещите. Установил е върху тях трайна фактическа власт и се е разпоредил с тях като със свои.

Деянието е осъществено при условията на опасен рецидив от вида по чл.29 ал.1 б.а” от НК, тъй като Х. е бил осъждан на лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца и от изтърпяването на наказанието не е изтекъл срок по-голям от посочения в чл.30 от НК.

От субективна страна Х. е осъществил престъплението при пряк умисъл. С оглед на възрастта и интелектуалното си ниво, както и с оглед на съдебното си минало е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на противоправните последици от него. Съзнавал е, че вещите са чужди за него и ги свои пряко съгласието на владелеца им.Съзнавал е и обстоятелствата, че е осъждан на лишаване от свобода за срок повече от една година и не са изтекли пет години от изтърпяването на последното наложено му наказание.

При индивидуализацията на наложеното наказания съдът отчете следните обстоятелства:

При определяне на размера на наказанието предвидено в санкцията на чл.196 ал.1 т.1 от НК,съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените признания.Отегчаващи извън квалифициращите липсват. При наличието на тези смекчаващи отговорността обстоятелства съдът определи наказанието лишаване от свобода съобразно разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК между минимума и средата на предвидената санкция в разпоредбата на чл.196 ал.1 т.1 от НК от четири години и след редукцията на чл.58а от НК наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца. Това наказание на основание чл.60 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража следва да се изтърпи в затвор. Първоначалният режим следва да бъде определен като строг съобразно правилата на чл.61 т.2 от ЗИНЗС.

Подсъдимият следва да заплати направените разноски по делото в хода на досъдебното производство, предвид на обстоятелството, че е признат за виновен.

Причини за извършване – незачитане на чуждата собственост и желание за облагодетелстване по неправомерен начин.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

 

                                                                    Районен съдия: