РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Бургас , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20212000500214 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба,
депозирана от М. АХМ. Ш., М. АХМ. Ш., АМД. АХМ. Ш. и АХМ. АХМ. Ш.
чрез адв. М.Д. – АК Сливен, против решение №99 от 19.11.2020 г. по гр.д. №
29/2020 г. по описа на ОС-Сливен, в частта, в която са отхвърлени исковете
им против ЗАД „Д.Б.Ж.З АД за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди над размера от по 30 000 лв., присъден на всеки един от
тях, до предявените размери от 120 000 лв. на всеки от субективно
съединените искове.
Излагат се твърдения, че съдът неправилно приел съпричиняване в
размер на 75% от страна на пострадалия. Въззивниците-ищци твърдят, че от
автотехническата експертиза се установява внезапна причина за спиране на
автомобила в активната лента за движение – отваряне на предния капак по
време на движение. Това събитие според тях изключва вината на водача-
техен баща, поради което липсва основание да се приеме съпричиняване от
негова страна или поне не в толкова голяма степен. Молят съда да отмени
1
решението в отхвърлителната част и да им присъди обезщетения в пълен
размер.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ЗАД „Д.Б.Ж.З АД, с
който тя се оспорва. Въззивникът-ответник счита, че правилно от
първоинстанционния съд е възприета значителна степен на съпричиняване,
при това процентът на съпричиняване следва да бъде завишен поне на 90%.
Твърди се, че не се доказват претърпените неимуществени вреди –
изключителни болки и страдания, които да обосновават обезщетение в размер
на 120 000 лв. за всеки ищец.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица,
срещу акт подлежащ на съдебен контрол, до надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция и е допустима.
Постъпила е въззивна жалба и от ЗАД „Д.Б.Ж.З АД, с която
решението се обжалва в осъдителните му части, като неправилно,
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Въззивникът-ответник счита, че приносът на
пострадалия за ПТП е бил поне 90 %, което се доказва от събраните по делото
доказателства – експертизи и свидетелски показания. Намира, че приетия от
съда размер на съпричиняване е неправилен, тъй като противоправното
поведение на пострадалия е основен фактор за настъпване на деликта и
последиците от него. Твърди се, че не се доказват претърпените
неимуществени вреди - съдът неправилно кредитирал свидетелските
показания, като се е доверил безкритично. Съдът изобщо не е следвало да
кредитира показанията на майката на ищците -С., като недостоверни.
Евентуално, показанията могат да бъдат кредитирани в частта за лошите
битови условия за живот на ищците, което е индикация за липса на
родителски капацитет. Не е следвало да се кредитират и показанията на св.
Стоянова в частта им за неимуществените вреди поради явната
недостоверност и заинтересованост на свидетелката. Според въззивника-
ответник, съдът не е определил справедлив размер на обезщетението.
Прекомерно завишен е пълния размер на дължимото обезщетение от 120 000
лв., който не съответства на обективните критерии за справедливост по чл. 52
2
ЗЗД. Този размер не е съобразен и със съдебната практика по аналогични
случаи и с обективните икономически критерии. Съдът не дал достатъчен
анализ на тези критерии, поради което неправилно приел пълния размер на
обезщетението. Излагат се съображения, че неправилно съдът приел
дължимост на лихвата от датата на уведомлението, тъй като тя се дължи от
датата на исковата молба, в която за първи път е посочена банкова сметка на
осн. чл. 380, ал.3 КЗ.
Не е постъпил е отговор от М. АХМ. Ш., М. АХМ. Ш., АМД. АХМ. Ш.
и АХМ. АХМ. Ш..
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
срещу акт подлежащ на съдебен контрол, до надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция и е допустима.
Постъпила е и жалба от ЗАД „Д.Б.Ж.З АД против определение №
260089/05.02.2021 г. по гр.д. № 29/2020 г. по описа на ОС-Сливен, с което
съдът е оставил без уважение молбата на ЗАД „Д.Б.Ж.З АД за изменение на
решение № 99 от 19.11.2020 г. по гд № 29/2020 г. по описа на ОС-Сливен в
частта му за разноските. Твърди се, че дружеството е направило възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на
ищците, което не е протоколирано. Това възражение обаче се явява
безпредметно, тъй като на ищците е била оказана безплатна правна помощ и
определянето на минималния размер на адвокатското възнаграждение е
въпрос на правилно пресмятане от съда. Намират, че размерът неправилно е
изчислен от СлОС, като следва да бъде в размер на 30939 лв., а не в размера,
посочен в решението – 5 720 лв.
Насрещната страна не е депозирала отговор.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбите, с които е
сезиран, взе предвид следното:
Предявеният иск пред Окръжен съд Сливен е с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред Окръжен съд Сливен е образувано по искова молба
от М. АХМ. Ш., М. АХМ. Ш., АМД. АХМ. Ш. и АХМ. АХМ. Ш., всички –
3
деца на починалия на 12.12.2016 год. АХМ. АХМ. Ш., против ЗАД „Д.Б.Ж.З
АД, за присъждане на обезщетение в размер на 120 000 лв. за всеки за
претърпени от въззивниците-ищци неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на техния баща в резултат на ПТП от 28.10.2016 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до
окончателното изплащане. Твърдят, че в резултат на произшествието и
въпреки проведеното лечение, е настъпила смъртта на АХМ. АХМ. Ш..
Твърдят също, че от смъртта на техния баща са им нанесени за цял живот
неописуеми страдания и мъка; към момента на загубата той бил физически
здрав и им помагал във всичко и със смъртта му те загубили не само родител,
но и обичта и грижите му. Сочат, че с влязла в сила присъда по НОХД
№480/2017 год. виновният за произшествието водач Христо Ангелов Т. е
осъден на две години лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от
четири години. Присъдата е потвърдена с решение №212 от 12.12.2019 година
по наказателно дело № 853 от 2019 година на Върховен касационен съд.
Твърдят, че за автомобила, чийто водач е виновен за настъпването на
произшествието, има сключена застраховка „гражданска отговорност“ с
полица на валидност от 05.09.2016 година до 04.09.2017 година. Сочат, че
застрахователят-ответник покрива отговорността на застрахования за
причинените в следствие на станалото по негова вина пътнотранспортно
произшествие неимуществени вреди. Претендират заплащане на обезщетение
за неимуществените вреди в размер на по 120 000 лв. за всеки един от тях,
ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В приложения отговор срещу исковата молба въззивникът-ответник
оспорва иска. Признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение за лекия автомобил, управляван от виновния водач. Счита
че ако исковата претенция бъде намерена за основателна, размерът на
обезщетението следва да бъде намален най-малко с 90% поради
изключителното съпричиняване на произшествието и вредоносния резултат
от страна на бащата на ищците и водач на лек автомобил „Сеат Ибиза“ А.Ш.
А.ов, изразяващо се в спиране на магистрален път поради възникнала
аварийна ситуация не на указаното за това място - аварийната лента, а на
платното за движение, в управление на технически неизправно моторно
превозно средство, включително с неработещи задни светлини и на трето
4
място - в непоставянето на обезопасителен колан, с който лекият автомобил
„Сеат Ибиза“ е бил фабрично оборудван. Ответникът счита, че приносът на
А.ов за вредоносния резултат има изключителен превес спрямо действието на
водача, управлявал лек автомобил „Крайслер“ В случай на уважаване на
исковете претенции, ответникът моли обезщетението да бъде намалено
поради прекомерния му заявен размер. Счита, че цената на исковете е
завишена, не съответства на релевантните критерии, изпълващи със
съдържание понятието „справедливост“, както и на практиката на съдилищата
по аналогични случаи. Оспорва се и претенцията за лихва, от една страна
поради нейния акцесорен характер, и от друга страна се оспорва началният
момент, от който се претендира лихва за забава, като се твърди, че такава
следва да се присъди от датата на исковата молба, в която за пръв път се сочи
банковата сметка на ищците.
Страните не спорят по валидно сключеното застрахователно
правоотношение и настъпване на застрахователното събитие по време на
действието му. С влязла в сила присъда от 09.10.2018 год. по НОХД №480/17
год. по описа на ОС - Сливен Христо Ангелов Т. е признат за виновен в това,
че на 28.10.2016 година в района на километър 247.300 на автомагистрала
„Тракия“, при управление на лек автомобил „Крайслер Вояджър“ нарушил
правилата за движение по член 20 ал.2 от Закона за движение по пътищата и
по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, включително
на А.Ш., починал на 12.12.2016 година, като след деянието е направил всичко,
зависещо от него, за оказване помощ на пострадалите, поради което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, отложено
за изпълнение за срок от четири години. Доколкото престъплението, за което
е осъден виновния водач, съставлява и деликт, присъдата на наказателния съд
е задължителна за настоящия граждански съд относно деянието, неговата
противоправност и виновността на
дееца.
Според чл.429 КЗ с договора за застраховка "гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
5
застрахователното събитие“, като съгласно чл.432, ал.1 КЗ искът може да
бъде насочен и пряко срещу застрахователя. Ето защо ЗАД „Д.Б.Ж.З АД е
материално-правно легитимиран да бъде ответник в процеса.
Съгласно трайно установената съдебна практика – т.4 от ППВС № 4 от
25.V.1961г., кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-
близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга или лицето, с
което пострадалият е съжителствал на съпружески начала, като
обезщетението се следва заради загубата на морална опора и подкрепа,
каквато е представлявало починалото лице.
За доказване на претърпените неимуществени вреди въззивниците-
ищци са ангажирали гласни доказателства. От показанията на свидетелката
Я.С., тяхна майка, се установява, че всички деца живеели в едно домакинство
с баща си, който работел като шофьор и ги издържал. Установява се, че
децата понесли много тежко неговата загуба, много плачели и страдали за
него. Свидетелката изнася, че след катастрофата пострадалият бил на легло от
дома си в много тежко състояние, като за него се грижели основно тя и
децата. Всички деца били пълнолетни, не несемейни и живеели заедно с баща
си в къща, състояща се от една стая и салон. По твърдение на свидетелката,
макар че от 15 години тя да била разведена с пострадалия, продължила да
живее заедно с него до смъртта му, включително приела и отглеждала
извънбрачното му дете от друга жена. Свидетелката Т.С. твърди, че се
запознала с ищците покрай своята работа в адвокатска кантора. Те били
много разстроени от смъртта на баща си, особено М. която го намерила
починал. Според свидетелката всички живеели в една къща, много мизерно.
Преди смъртта си починалият издържал всички, а след загубата на бащата
най-големият брат се опитал да започне работа, за да помага на семейството.
По инициатива на въззивника-ответник също са събрани гласни
доказателства за обстоятелствата, релевантни към определяне вида и размера
на неимуществените вреди. Разпитана е свЙ., която е съжителствала с
починалия и му родила дете. Тя изнася, че по време на тяхното съжителство
се грижели общо за неговите деца, свидетелката работела в чужбина и
изпращала пари за издръжката на децата, а през време на нейното отсъствие
6
за тях се грижел А., с помощта на сестра си Мл. Докато бил жив А. всички
деца живеели с него, а от 4 години дъщеря му Мл живее в гр.Н. З..
Свидетелката сочи че, загиналият пребивавал в затвора два пъти - от
началото на 2001 до края на 2002 година и в периода от 2010 до 2012 година.
Докато бил в затвора, сестра му Мл гледала децата, а също и майка му, която
тогава още била жива. Бащата и децата се обичали много, били в добри
отношения, баща им ги издържал, а майка им Я. отвреме-навреме ги
посещавала като на свиждане. Докато А. бил болен, за него се грижели сестра
му Мл и децата.
От съпоставката на свидетелските показания е видно противоречие
между изнесеното от свС. и свЙ., но то е неотносимо към спора, тъй като
касае съжителството между свС. и починалия след развода им и полаганите
от нея грижи към децата. Отделно от това следва да се посочи, че нейните
показания за местоживеенето й след развода са противоречиви и се
опровергават от писмените данни за адрес в с.К. а не в грЯ.. Свидетелките
обаче нееднозначно изнасят, че бащата се е грижел за децата си, че той и
децата са живеели заедно в една къща като задружно семейство, той ги
издържал и единствен работел. Също така се установява, че след
катастрофата и след изписването си от болницата А. бил обгрижван от своите
деца докато почине. След неговата кончина децата му тежко понесли загубата
и страдали. Действително съществува съмнение за предубедеността в
показанията на св.Таня Р.С., която по нейни признания работи в адвокатската
кантора на пълномощника адв.Д. и е отправила уведомление до
застрахователя за осъществено с договор придобиване на вземанията на двама
от ищците – М. и Мл Ш.и. И без нейните показания обаче се установят
претърпените от въззивниците-ищци мъка, страдания и душевни терзания от
загубата на техния баща. Неоснователни са възраженията на въззиваемия-
ответник за липсващи вреди или такива в по-малък размер, тъй като
починалият е пребивавал в затвора, не издържал децата си и за тях били
получавани социални помощи. Действително са представени доказателства за
това, че майката Я.С. е била подпомагана в периода от 1.09.2002 год. до
31.10.2016 год. с месечни социални помощи за децата си, но това не изключва
близостта на децата с техния баща, дори и по време на престоите му в
затвора, които не са били с голяма продължителност. С оглед на така
7
установеното до тук въззивният съд приема, че заведените искове са доказани
по основание и следва да бъде уважени.
По отношение на неговия размер съдът съобрази следното: Става
въпрос за загубата на мъж на 48 год., в активна работоспособна възраст, без
данни за здравословни проблеми, който единствен е издържал голямото си
семейство. От представените от застрахователя писмени доказателства е
видно, че не са регистрирани трудови договори за починалия, не са подадени
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и няма данни за платени данъци и осигуровки, но
това не изключва възможността за реализиране на доходи от починалия в
сивата икономика, за което свидетелстватС. иЙ.. Установяват се отношения
на задружност, сплотеност, грижа, съвсем в рамките на нормалните за едно
семейство, ето защо съдът намира за справедлив размер на обезщетение
сумата от 120 000лв., която е съобразена с обществено- икономическите
условия в страната и застрахователните лимити към момента на настъпване
на вредите - м. октомври 2016г.
Въведеното от застрахователя възражение за съпричиняване от страна
на починалия е частично основателно. То се основава на фактическите
твърдения, че с поведението си, изразяващо се в спиране на магистрален път
поради възникнала аварийна ситуация не на указаното за това място -
аварийната лента, а на платното за движение, в управление на технически
неизправно моторно превозно средство, включително с неработещи задни
светлини и на трето място - в непоставянето на обезопасителен колан, с който
лекият автомобил „Сеат Ибиза“ е бил фабрично оборудван, пострадалият е
допринесъл в значителна степен за настъпването на произшествието и на
вредите.
Съпричиняване на вредоносния резултат е налице в случаите, когато
поведението на пострадалия е обусловило увреждането по някакъв начин или
е способствало за неговото настъпване (т.7 от ТР №1/23.12.2015 год. по т.д.
№1/2014 год. на ОСТК ВКС, решение №96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014
год. ІІ т.о. ВКС, решение №37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о.
ВКС и др.).
От съдебно-техническата експертиза се установява, че ударът между
двете превозни средства е настъпил в дясната лента за движение, по-близо до
8
дясната й граница. Към момента на удара лекият автомобил „Сеат“,
управляван от А.Ш., е бил в напълно спряно положение. От заключението
става ясно също, че от снимковия материал, изготвен при огледа на
автомобила, е видно увреждане на предното стъкло, което е счупено масивно.
Предният капак е увреден в областта на цялата му повърхност с пречупване
отдолу нагоре. Според вещото лице, тази деформация напълно отговаря да е
получена при отваряне на предния капак и удар в челното стъкло и тавана.
Дори и при такава техническа повреда, представляваща внезапно отваряне на
предния капак на автомобила по време на движение и загуба на видимост,
вещото лице категорично посочва, че водачът е имал техническата
възможност да премести лекия автомобил от дясната активна лента за
движение в аварийната лента на магистралата. Според отговора на задача №
12, основната техническа причина, довела до възникване на произшествието,
е неправилното поведение на водача на лекия автомобил „Сеат“ при
предприетото спиране в дясната лента за движение. При спиране на
автомобила в аварийната лента не би настъпил удар между автомобилите
„Крайслер“ и „Сеат“ – отговор на задача №6.
Не се доказва възражението на ответника, че водачът на л.а.“Сеат“ е
управлявал неизправно МПС, с неработещи габаритни светлини, с което е
затруднил възможността на водача на л.а.“Крайслер“ да възприеме
своевременно и пълноценно в тъмнината спрелия обект. Преди всичко следва
да се посочи, че тежестта на доказване на поведение, водещо до
съпричиняване на вредата, се носи от ответника-застраховател. Ангажирани
са показанията на св.Т., признат за виновен в допускане на произшествието,
който твърди, че л.а.“Сеат“ бил без светлини и обозначения. Това обаче са
субективните възприятия на другия участник в произшествието, на които
съдът не може да се довери, тъй като противоречат на констатациите в
протокола от оглед на местопроизшествието за това, че автомобил „Сеат“ е
бил намерен с включени габаритни - л.3 от протокола за оглед (долу). Дори
и пострадалият да е бил без поставен обезопасителен колан, това негово
поведение не е допринесло за вредите, тъй като те биха настъпила и при
поставен колан (заключение на комбинираната експертиза), а отделно от това
следва да се посочи, че в спряло положение на автомобила водачът не е
задължен да бъде с колан – арг.от чл.137а ал.1 от ЗДвП. Единственото,
9
несъмнено установено вредоносно поведение на пострадалия, се изразява в
спиране на управлявания от него автомобил след внезапна повреда в дясната
активна лента за движение по магистралата, а не в съществуващата на място
аварийна лента, при техническа възможност да предприеме преместване,
включително с помощта на другите пътуващи с него лица. Това поведение
обаче е допринесло съществено за настъпване на произшествието, тъй като по
мнение на вещото лице по техническата експертиза, при правилно поведение
от страна на водача на авариралия автомобил (преместване извън активната
лента) ударът не би настъпил. Пострадалият е допринесъл да настъпване на
вредите много повече, отколкото водачът на л.а.“Крайслер“, който се е
движил с допустимата, но несъобразена с конкретните условия скорост
(автотехническа експертиза), като съдът определя приноса на пострадалия в
размер на 75%. При така приетото, на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД
обезщетението следва да се присъди на въззивниците-ищци с редукция от ¾,
или по 30 000 лв. на всеки от тях.
С обжалваното решение е присъдено обезщетение за забава върху
главницата под формата на законна лихва, не от момента на увреждането,
както е поискано от въззивниците-ищци, а от момента, в който всеки от тях е
предявил искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Според
въззивника-ответник, той дължи лихва от по-късен момент – от датата на
подаване на исковата молба, в която правоимащите са посочили банкова
сметка.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.
В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на
10
увредените лица от момента на деликта, по общото правило на чл.84 ал.3 от
ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид
определения размер на обезщетението. След като липсват доказателства за
уведомяване на въззивника-ответника за събитието от самия застрахован, то
като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме
03.01.2017 год. за въззивниците-ищци А., А. и М.Ш.и и 24.07.2017 год. за
М.Ш. – датата, на която всеки от тях е подал заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение. Нормата на чл.380 ал.3 от КЗ, на която се
позовава въззивника-ответник, е неотносима, тъй като тя касае отговорността
за забава на самия застраховател, а не на деликвента.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат изцяло, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Оплакванията на въззивника-ответник против определение
№260089/05.02.2021 год., с което е оставена без уважение молбата му за
изменение на решението в частта на разноските, са неоснователни.
Въззивниците-ищци са били представлявани от адвокат при условията на 38
ал.2 от ЗА, ето защо в полза на представлявалия ги адвокат следва да се
присъди възнаграждение в минимума по Наредба №1/2004 год. на ВАС,
върху уважения размер на исковете. При определяне на възнаграждението по
този начин (върху уважения размер), вече е приложена редукция при
съблюдаване на правилото по чл.78 ал.1 от ГПК, а именно, че ищецът има
право на разноски съразмерно на уважената част от иска. За това няма
основание за повторна редукция, каквато е била поискана от въззивника-
ответник. Минимума на възнаграждението е определен от
първоинстанционния съд правилно и той възлиза на 1430 лв. за всеки ищец
или 5720 лв. общо. След като възнаграждението е определено в съответствие
с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004 год., обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
И двете страни са поискали присъждане на разноски пред настоящата
инстанция и имат право на такива, тъй като са осъществили защита против
въззивни жалби, които са били оставени без уважение (арг.от чл.78 ал.3 от
ГПК).
Въззивниците-ищци са поискали присъждане на възнаграждение по
11
реда на чл.38 ал.2 от ЗА и такова следва да се присъди на адв.Д. в размер на ¾
от размера в първата инстанция – 4290 лв. Въззивникът-ответник е поискал
присъждане на разноски пред настоящата инстанция по списък,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.,
държавни такси за въззивно обжалване в размер на 2400 лв. и за частна жалба
в размер на 15 лв. Тъй като и двете жалби са неоснователни, таксите за
разглеждането им не следва да се възлагат върху насрещната страна. От
възнаграждението за юрисконсулт в полза на въззивника-ответник следва да
се присъди 1/4 или 112,50 лв.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №99 от 19.11.2020 г. по гр.д. № 29/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Сливен.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260089/05.02.2021 г. по гр.д. №
29/2020 г. по описа на Окръжен съд –Сливен.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З“ АД с
ЕИК ***, представлявано от Б.И. и Ж.К. със седалище и адрес на управление
гр. СС., бул. „Г.М. Д.“ № *, да заплати на адв. М.Л. Д. от АК Сливен, със
служебен адрес гр. С., ул.“Г.С.Р.“ № *, офис *, възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на М. АХМ. Ш., М. АХМ. Ш.,
АМД. АХМ. Ш. и АХМ. АХМ. Ш. при условията на чл. 38, ал.2 от Закон за
адвокатурата в общ размер от 4 290 лв.
ОСЪЖДА М. АХМ. Ш. с ЕГН **********, М. АХМ. Ш. с ЕГН
**********, АМД. АХМ. Ш. с ЕГН ********** и АХМ. АХМ. Ш. с ЕГН
**********, да заплатят на„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З“
АД с ЕИК ***, представлявано от Б.И. и Ж.К. със седалище и адрес на
управление гр. СС., бул. „Г.М. Д.“ № *, разноски пред въззивната инстанция в
размер на 112,50 (сто и дванадесет 0.50) лв.
12
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13