Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.С., 21.04.2020г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА       

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14 807 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 558, ал. 5 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 558, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 497 от КЗ.

Ищецът – Н.Д.К. твърди, че на 04.08.2017г. около 21.55 часа е пресичал бул. „Сливница” на маркирана пешеходна пътека на кръстовището с ул. „Кукуш”, когато е бил ударен от неизвестен лек автомобил, управляван от неизвестен водач, който се е движел по бул. „Сливница” в посока на ул. „д – р Петър Дертлиев” към ул. „Габрово”. Твърди, че в резултат на инцидента е получил изключително тежки травматични вреждания, изразяващи се в:

 - гръдно – коремна травма с фрактура на четири ребра 4 – то, 5 – то, 6 – то и 7 – мо ребра в дясно,

- екстрапреврален хематом вдясно на ниво 6 – 7 ребро аксиларно,

- подкожен емфизем аксиларно вдясно,

- сътресение на мозъка със загуба на съзнание и липса на спомен за случилото се,

- фрактура на дясна раменна кост,

- контузия на главата и лицето с обширен подкожен хематом и кръвонасядане на лицето от ляво,

- разкъсно – контузна рана на горния клепач на ляво око,

- охлузване на лява буза и скула,

- обширни охлузвания на десния горен крайник и торса от дясно,

- контузия на лява тазобедрена става с масивно кръвонасядане на меките тъкани,

- дълбоко охлузване и кръвонасядане на лява подбедрица. Ищецът посочва, че е бил приет в УМБАЛСМ „Пирогов” в тежко състояние със силни болки в областта на дясна ръка, дясна гръдна половина и таза, без спомен за случилото се. Горната част на тялото била напълно обездвижена. Не можел да си служи с дясната ръка, което налагало непрекъсната нужда от чужда помощ. Твърди, че продължава да изпитва главоболие, световъртеж, болки в областта на дясно рамо и счупените ребра. Моли да се постанови съдебно решение, с което да се осъди ответникът да му заплати:

- сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от описаното ПТП, ведно със законна лихва от 04.07.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. В съдебното заседание е представил списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 93 от делото/. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена защита по делото.

Ответникът – Г.Ф.в  законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който е признал следния факт:

- сезиране от ищеца относно заплащане на обезщетение относно описаното ПТП.

Наведено е възражение за прекомерност на предявената претенция. Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на ПТП, като посочва, че в определените от закона срокове се е произнесъл като е поискал ищецът да му предостави допълнителни документи, което не е направено от последния. Предвид изложеното поддържа, че не е станал причина за завеждане на делото.  В последното съдебно заседание е представен списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 94 от делото/. В определения от съда срок процесуалния представител на ответника е депозирал писмени бележки по делото.

             Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:    

         С определение постановено на основание ч.. 146, ал. 1 ,т. 3 и 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следния факт:

- сезиране от ищцата относно заплащане на обезщетение относно описаното ПТП.

         На лист 5 от делото е представен констативен протокол №К - 440 от 04.07.2018г. съставен от дежурен ПТП при СДВР относно процесното ПТП.

         На страници 7 – 9 е представена епикриза,от която се установява, че ищецът е постъпил на 04.07.2018г. в Хирургическата клиника на УМБАЛСМ „Пирогов” и изписан на 08.07.2018г.

На 01.08.2018г. е предявена от ищеца претенция до ответника с вх. №24 – 01 – 588.

На страница 23 е представено писмо от ответника, във връзка с предявената претенция от ищеца, в което са посочени документите, които допълнително следва да бъдат представени от последния.

По искане на ищеца по делото е допусната съдебно – медицинска експертиза с вещо лице - невролог, чието заключение, не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно.  В него е посочено, че вещото лице е извършило преглед на ищеца. В заключението са посочени неврологичните увреждания, получени от ищеца в резултат на настъпилото ПТП са:

- травмата на главата с мозъчно сътресение с краткотрайна загуба на съзнание  и

- контузия с разкъсно – контузна рана в областта на горния клепач на лявото око.

В заключението са описани предприетите медицински действия: вливания на инфузионни разтвори, противоболкови медикаменти и ЛФК, като раните в областта на лицето са обработени и залепени. Вещото лице посочва, че след проведеното лечение ищецът е с остатъчни явления изразени в дискоординационнен синдром, персистиращи оплаквания от пристъпно главоболие, световъртежи, които могат да продължат с години. В заключението е посочено, че първоначално ищецът е търпял силни болки и страдания, които продължават в по-лека степен и могат да продължат с години като постравматичен синдром след мозъчно сътресение включващ физически, емоционални и поведенчески проблеми като главоболие, световъртеж, затруднена концентрация, нарушение на съня, емоционална лабилност, лесна раздразнителност и депресия, фобии, психическо разстройство, гърчове. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че дискоординационният синдром се характеризира с оплаквания от световъртежни кризи, евентуално с гадене, може и с повръщане. Кризите представляват нарушено равновесие, което може да бъде до секунди или минута – две и да премине. Различна и индивидуална е честотата на тези кризи. Възможно е всички описани оплаквания от черепно – мозъчната травма в заключението да продължат с месеци, години или за цял живот. Във връзка с оплакванията на ищеца за световъртеж не са представени медицински документи за извършен преглед преди това при невролог.

По искане на ищеца по делото е допусната съдебно – медицинска експертиза с вещо лице - ортопед, чието заключение, не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно.  В него е посочено, че ортопедичните увреждания, получени от ищеца в резултат на настъпилото ПТП са:

- счупване на 4, 5, 6 и 7 ребра в дясно с подкожен хематом и подкожен емфизем /въздух/ - аксиларно, дясно и

- счупване на голямото туберкулно възвишение на дясна раменна кост.

В заключението е посочено, че няма представена медицинска документация за остатъчни явления. Посочено е, че първите 15 – 20 дни болките са били най – интензивни, както и в началото на раздвижването, като за в бъдеще при интензивно натоварване и помени във времето ищецът може да се оплаква от дискомфорт и болки в честата на счупванията. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че зарастването на рабрата без особено разместване и без засягане на белия дроб обикновено е към 45 ден и след това има едно рехабилитационно лечение, което може да продължи различно в зависимост от оплакванията. Относно второто увреждане вещото лице посочва, че тъй като за големия израстък на раменната кост се захващат мощна мускулна група и затова се исиква 45 дни имобилизация, като след петия месец следва да е бил напълно възстановен. Относно периода от пет месеца е съобщил ищеца.   

         По искане на страните по делото е допусната съдебно авто – техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от тях и съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно. Посочва, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, мокра пътна настилка и добра видимост от уличното осветление. Ням данни за налични препятствия по пътното платно, ограничаващи видимостта на водача и на пешеходеца. Водачът и пешеходецът са имали техническа възможност да се възприемат към момента на предприемане на пресичане на пътното платно от страна на пешеходеца. Максимално разрешената скорост за движение в населените места е 50 км/ч, като опасната зона за спиране при тази скорост е 32 метра. В заключението е изчислено, че при предприемане на аварийно спиране и спокоен ход на пешеходеца, водачът на автомобила е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.

По искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите – В.Б.С.и Д.Х.К.– майка на ищеца. Първият свидетел посочва, че е бил очевидец на процесното ПТП. Описва случилото се: на мястото е имало светофар за пешеходци, който е светел зелено и зумер, който към този момент е свирел, че може да се пресича. Видял е, че ищецът пресича на зелен светофар когато го е ударила кола, която е идвала от „Люлин” посока „Центъра”, като ударът е бил в средната лента. Водачът на лекия автомобил изобщо не е спрял, нито се е опила да направи нещо. Според свидетеля скоростта на лекия автомобил е била не по-малко от 60 км/ч. На спирката, където е бил свидетел е имало и други хора, които са чакали автобус и след удара са се притичали на помощ на ищеца, преместили са го на разделителния остров и са се обадили на 112. Ищецът непосредствено след инцидента не е бил адекватен, задавали са му елементарни въпроси, но същият не е могъл да отговори. Посочва, че ищецът се е движел нормално, като нито е тичал, нито е вървял бързо, когато е предприел да пресича на зелено.

Вторият свидетел описва състоянието на ищеца след ПТП и периода на възстановяване. Първите три месеца е лежал, като е трябвало да има човек до него, който да му помогне да отиде до тоалетна и до банята. Първоначално се е предвижвал до там с помощта на свидетеля, негова майка, а след това е ползвал две патерици. Не е могъл да се движи сам и тогава, тъй като му се е виело свят. Описва, че след случая ищецът много се е депресирал, че някой го е ударил и захвърлил, отчуждил се е от хората. Посочва, че главоболието продължава и до сега, като преди това той никога не е имал такива оплаквания, както и го боли рамото при влошаване на времето, не може да носи тежко. След инцидента половин година е живял при майка си, докато се възстанови. Сега продължава да пие обезболяващи, като преди това не е ползвал такива лекарства. Друго, което се е проявило след инцидента е безсънието на ищеца. След шестия месец е хвърлил бастуна и е бил по-добре, но са останали болките в рамото и крака, главоболието и световъртежа. Относно последните посочва, че същите са много непредвидими.

Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Относно предявения иск с правно основание чл. 558, ал. 5 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/

Съгласно разпоредбата на  чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.  Видно от законовата разпоредба, за да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетения на пострадали от пътно – транспортното произшествие лица, трябва да са осъществени следните предпоставки: да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи - деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република България и да е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.

         В направения на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК доклад е указано, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:

         - механизъм на настъпилото ПТП,

         -претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания,

         - причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,

         - предприети действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от описаното ПТП,

         - здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно от причинените травми или има трайно настъпили увреждания, които не могат да бъдат преодолени,

         - на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на неимуществените вреди от процесното ПТП и

         - какви документи са представени от ответника за установяване на претърпените от ищеца увреждания.    

Настъпването на пътнотранспортното произшествие съдът приема за установено от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства – събраните свидетелски показания на очевидец, авто- техническата експертиза и съдебно – медицинската експертиза. Противоправното поведение и вина на неизвестния водач се установяват от свидетелските показания  и заключението на авто – техническата експертиза. Вещото лице изрично е посочило, че при движение с разрешената скорост в този пътен участък водача на автомобила е могъл да предприеме действия, с които да спре преди мястото на удара.

От заключенията на двете медицински експертизи се установяват претърпените от ищцата увреждания, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите.

По отношение на посочените в исковата молба травми – контузия на лява тазобедрена става с масивно кръвонасядане на меките тъкани, дълбоко охлузване и обширно кръвонасядане на лява подбедрица, обширни охлузвания на десния корен крайник и торса от дясно следва да се посочи, че от представената медицинска документация и заключенията на двете съдебно – медицински експертизи, същите не се установяват да са претърпени от ищеца от настъпването на процесното ПТП. Също така не са представени документи от ищеца, от които да се установи, че общия период на временна нетрудоспособност след процесното ПТП е пет месеца. Единствено от представената епикриза се установява, че даденото становище за временна нетрудоспособност е 30 дни, като няма ангажирани доказателства за продължаване на този срок. При определяне на общия възстановителен период съдът съобрази и поясненията на вещото лице ортопед, дадени в съдебно заседание и описани по-горе. С оглед на това настоящия съдебен състав приема, че ориентировъчно възстановителния период за ищеца е бил над 3 месеца но не повече от пет месеца, тъй като по отношение на счупването на ребрата зарастването е 45 дни, а по отношение на счупването на раменната кост само периода на имобилизация е също 45 дни, като след това и относно двете травми следва периода на раздвижване, който е индивидуален.

По отношение на трайните остатъчни явления за ищеца от претърпените травми съдът приема, че те са изразяват в посочените в исковата молба оплаквания – главоболие, световъртеж, болки в областта на счупванията. Относно първите двете вещото лице невролог е посочило, че те са очаквана последица при средна черепно – мозъчна травма, каквато е претърпяната от ищеца. Нямаме данни за други неврологични заболявания на това лице, които да се установяват от извършения преглед, нито медицинска документация за това, поради което съдът приема, че тези оплаквания са в резултат на полученото от ищеца мозъчно – сътресение в резултат на процесното ПТП. Предвид така направения извод, съдът приема, че възражението на ответника за липса на причинно – следствена връзка, е недоказано и поради това неоснователно.

                От изложеното се установи, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника относно изплащане на обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.

Размерът на  обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, при съобразяване указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и страданията.  В разглеждания случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е претърпял следните увреждания от процесното ПТП: травмата на главата с мозъчно сътресение с краткотрайна загуба на съзнание, контузия с разкъсно – контузна рана в областта на горния клепач на лявото око, счупване на 4, 5, 6 и 7 ребра в дясно с подкожен хематом и подкожен емфизем /въздух/ - аксиларно, дясно и счупване на голямото туберкулно възвишение на дясна раменна кост. Към датата на процесното ПТП същият е бил на 38 години, като периода на възстановяване от описаните травми е между 3 – 5 месеца и в първите три месеца е имал нужда от чужда помощ за елементарните ежедневни свои нужди. И към настоящия момент няма пълно възстановяване на ищеца от претърпените травми, като индивидуален периода относно оплакванията за световъртеж и главоболие, и същият може да бъде и за цял живот, каквито са и проявите на болка в местата на счупване при натоварване и промяна на времето. В емоционален план процесното ПТП е предизвикало отчуждение от хората у ищеца и силно разочарование, както и безсъние. Като съобрази изложените обстоятелства съдът приема, че размерът на неимуществени вреди следва да се определи на 50 000 лв., което ще представлява справедливо обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания, който размер съответства на критерия за справедливост.

 

Относно предявения иск с правно основание чл. 558, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 497 от КЗ.

Ищецът претендира присъждане на законна лихва от датата на настъпване на процесното ПТП.

Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 от КЗ лихвите за забава от Гаранционния фонд се изплащат съобразно чл. 497 от КЗ. В последната посочена правна норма е вписано, че законна лихва върху размера на определеното обезщетение се дължи от по-ранната от двете дати: или 15 работни дни от представяне на всички изискани от ответника документи по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ или от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателствата изискани по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Следователно, за да започне да тече срокът за ответника за произнасяне по чл. 497, т. 1 или т. 2 във всеки един от двата разгледани случая е необходимо увреденото лице да е представило всички изискани документи по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. В разглеждания случай ответникът поддържа, че ищецът не е изпълнил това условие, поради което не е изпаднал в забава. От представеното и описано по-горе писмо, в мотивите на настоящото решение, се установява, че ответникът е изискал от ищецът да му представи: писменни данни за номера, хода и резултата от образуваното досъдебно производство, документи от това производство /конкретно посочени/ и копие от личната карта на увреденото лице. В заявената от ищеца претенция /стр. 22 от делото/ е посочено, че към нея е представен констативен протокол, епикриза и удостоверение за банкова сметка. ***. 496, ал. 4 от КЗ застрахователят/съответно и Гаранционния фонд/ могат да изискват документи от други компетентни органи и лица. Настоящият съдебен състав приема, че ответникът е имал възможност да се снабди с документите, които е изискал от ищеца и сам въз основа на посочената правна норма, поради което след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от ГПК на 01.11.2018г. е изпаднал в забава по отношение на ищеца – тоест от 02.11.2018г. и следователно от тази дата дължи заплащане на законна лихва върху определеното по-горе обезщетение до окончателното му изплащане, като за периода от 04.07.2018г. – 01.11.2018г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.  

          

Относно направените по делото разноски

Предвид изхода на делото и съгласно чл. 78 ГПК право на разноски за настоящото производство има само ищецът.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения представител на ищеца адв. С.К.Н. - Колева  адвокатско възнаграждение в размер на 2 030 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2 000 лв., както и 600 лв. разноски, платени от бюджета за депозити по допуснатите съдебно- медицински експертизи / по 250 лв./ и съдебно авто - техническа експертиза /100 лв./.

С тези мотиви съдът

 

РЕШИ:

 

          ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н.Д.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – чрез адвокат С.Н. – К., на основание чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от 50 000 лева,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, последица на ПТП, настъпило на 04.07.2018г. причинено от неидентифицирано МПС, за което е съставен констативен протокол №К – 440 от 04.07.2018г. от дежурен служител ПТП - ОПП на СДВР, ведно със законната лихва от 02.11.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 558, ал. 1 във връзка с чл. 497 от КЗ за заплащане на законна лихва за периода от 04.07.2018г. – 01.11.2018г.

         ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат С.К.Н. – К., с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата 2 030 лв.

         ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. С.,*** сумата от 2 600 лв.

         Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                     СЪДИЯ: