РЕШЕНИЕ № 260344
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на деветнадесети май две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 13268 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „АСС - Синко“ ЕООД против Община Перущица
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и
чл. 266, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричното притезание, за което е издадена
Заповед № 3985/23.07.2020 г. по ч.гр.д. № 8913/2020 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, XIX граждански състав, за сумата от 2 407, 20 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение за извършване на услуга – ремонт на
общински автомобил с рег. № *** по договор за изработка, обективиран във
фактура № 1309/10.09.2019 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
22.07.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че по възложение на Община Перущица ищецът
осъществил ремонт на общински автомобил с рег. № ***. За осъществяване на
ремонта били вложени материали на обща стойност от 1 747, 20 лв. с ДДС, за
следните части и материали: лагери - 2 бр. от по 30 лв., лагери - 2 бр. от по
50 лв., зъбни колела - 3 бр. от по 75 лв., зъбни колела - 4 бр. от по 65 лв., синхронизатори
- 2 бр. по 38 лв., синхронизатори - 2 бр. по 45 лв., блокова ос – 1 бр. от 350
лв., вилки 2 бр. от по 100 лв., гарнитура – 1 бр. от 65 лв., масло скорости.
Твърди, че за осъществяване на ремонта на скоростите възложителя е следвало да
заплати сумата от 550 лв. без ДДС. За осъществяване на ремонта била издадена
фактура № 1309/10.09.2019 г. и работна карта. Претендира установяване на
паричното притезание по оспорената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
размер на сумата от 2 407, 20 лв. с ДДС по издадената фактура. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответната страна Община
Перущица е депозирала отговор на исковата молба. Счита предявената искова
претенция за нередовна, тъй като в последната не са изложени фактите и
обстоятелствата, на които се основава предявения иск, като намира, че не е
формулирано конкретно искане. Оспорва предявеният иск като неоснователен, тъй
като последният се основава на невярно изложени факти и обстоятелства. Твърди,
че положеният подпис на представената по делото работна карта не е на г-н В.,
поради което оспорват последния. Оспорват процесният автомобил да е бил
ремонтиран. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
В производството по делото следва да бъдат
съобразени и представените в заповедното производство по ч.гр.д. № 8913/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII граждански
състав, писмени доказателства, тъй като исковото производство, образувано по
реда на чл. 422. ал. 1 ГПК представлява продължение на заповедното.
От приложената по делото фактура № **********/10.09.2019
г. на стойност от 2 407, 20 лв. с ДДС, издадена от „АСС Синко“ ЕООД с
получател Община П., в която е обективирано извършването на услуга по ремонт на
общински автомобил с рег. № *** по работна карта от 10.09.2019 г. Фактурата е
подписана от представител на ответната община – Р. М..
В срок не е
оспорена представителната власт на лицето, подписало фактурата от името на
Община П., поради което следва да се приеме, че фактурата е подписана от
представител на ответника.
В производството по делото е
прието заключението по допуснатата от съда съдебно-техническа експертиза, която
е установила, че от датата на ремонта до момента на изготвяне на експертизата е
изминал период от 2 години и 7 месеца, поради което е невъзможно да бъде
установено дали е извършен ремонт на автомобила, при който да са вложени
посочените от ищеца части.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че процесната фактура №
**********/10.09.2019 г. е осчетоводена в счетоводството на двете страни, като
в счетоводството на ответника фактурата е осчетоводена като разход за външни
услуги и като задължение по сметка 4010 „Доставчици“ по партидата на „АСС –
Синко“ ЕООД. Вещото лице е посочило, че фактурата е отразена като незаплатена
със салдо от 2 407, 20 лв.
Съдът намира заключението по допуснатата и
приета без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза за компетентно
и безпристрастно изготвено, дало пълен и обоснован отговор на всички поставени
за разрешаване въпроси, поради което възприема фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
В
производството по делото са изслушани показанията на свидетеля Р. Б. М., който
след предявяване на фактурата, е посочил, че разпознава подписа си в полето
„приел“, като в този период е заемал длъжността „***“ на Община П..
Свидетелства, че в този период общината е осъществявала сметопочистването със
собствен камион, като попаднали в екстремна ситуация, която наложила скоростно
възлагане и отстраняване на повредата. Сочи, че доколкото си спомня повредата
била на скоростната кутия, като по негови спомени общинският автомобил бил
„Мерцедес Атего“, който е ползван от Община П. до края на м. януари 2021 г.
Свидетелства, че ремонтът на автомобила бил извършен бързо и в рамките на два
дни се възстановил графика на сметопочистването, като в качеството си на *** не
е имал забележки към ремонта и не си спомня след това да е осъществяван друг
ремонт.
Съдът намира, че от
представените по делото доказателства се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за изработка с
предмет осъществяване на ремонт на общински автомобил с рег. № *** срещу
възнаграждение от общо 2 407, 20 лв.
В случая съдът намира, че договорното правоотношение между страните е
възникнало по силата на неформален договор за изработка, за сключването на
който не следва да намерят приложение специалните правила на Закона за
обществените поръчки, установяващ специален ред за възлагане на услуги,
финансирани с публични средства, при прогнозна стойност на услугата над
определен праг, установен в закона. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОП „обществена
поръчка“ е придобиването от един или няколко възложители посредством договор за
обществена поръчка на строителство, доставки или услуги от избрани от тях
изпълнители, предназначени за обществени цел. С нормите на чл. 20, вр. чл. 18,
ал. 1 ЗОП са уредени приложимите процедури в зависимост от обекта и стойността
на конкретната обществена поръчка. Разпоредбата на чл. 20, ал. 4 ЗОП предвижда
прагове за директно възлагане на обществени поръчки от възложителите – при
строителство; при услуги по приложение № 2; при доставки и услуги извън тези по
т. 2. В ал. 5 на същия текст е посочено, че в случаите по ал. 4, т. 2 и 3
възложителите могат да доказват разхода само с първични платежни документи, без
да е необходимо сключването на писмен договор. Следователно при обществените
поръчки за услуги при условията на чл. 20, ал. 4 задължително се сключва
договор, а в останалите случаи разхода може да се докаже и само с първични
платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор. В този
смисъл е Решение № 7768 от 18.06.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 12803/2019 г., V отделение.
В процесния случай стойността на услугата е под установените прагове по
чл. 20, ал. 4 ЗОП, поради което следва да намери приложение изключението,
установено в разпоредбата на чл. 20, ал. 5 ЗОП, като за сключване на договора
не е необходима писмена форма, доколкото предмет на делото е услуга на стойност
от 2 407, 20 лв., като не са налице данни за наличие на правоотношение,
надхвърлящо тази стойност, за част от което да е издадена процесната фактура.
Следователно приложената по
делото фактура обективира наличие на валидно възникнали правоотношения по
силата на два договора за изработка за извършване на посочените услуги срещу
насрещното задължение на възложителя да заплати уговорената цена с включен ДДС.
Според съда след като процесната
фактура е постъпила при ответника, той не само не се е противопоставил на
обективираната в тях облагаема доставка (извършване на ремонтни услуги) веднага
след нейното узнаване, но и този първичен счетоводен документ е бил надлежно
осчетоводен и същият е включен в дневника на покупките. В този смисъл, като е
осчетоводил процесната фактура, в която са обективирани всички съществени
елементи на договора за изработка – страни, обект и цена, ответникът е признал,
че е сключен договор, по който в изпълнение на задължението на изпълнителя е
получил и приел без възражение работата, предмет на това правоотношение – арг.
чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, който предписва, че редовно водените
търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство
между търговци за установяване на търговски сделки.
В този смисъл е константната
практика на Върховния касационен съд – напр. Решение № 114/26.07.2013 г. по търг.д. № 255/2012 г., ТК, I т.о., Решение
№ 172 от 13.01.2016 г. по т. д. № 2535/2013 г., ТК, І т. о. на ВКС, с която
се приема, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в
самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването
й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.
Законът
задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането
като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2)
признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е
налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното
или мълчаливото изразено
изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане
означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако
не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена,
както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.
Съгласно
правната норма, уредена в чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поръчващият
(възложителят) трябва да заплати възнаграждението за приетата осъществена работа.
Съдът
намира, че възложената работа е осъществена съобразно поръчката на възложителя
и е надлежно приета без възражения, което обстоятелство се установява от
представените по делото доказателства – работна карта, подписана от
представител на ответната община.
В този смисъл съдът намира, че
след като фактурата носи подпис на представител на ответната община и е
надлежно осчетоводена от страна на ответника, услугата по ремонт на процесния
автомобил е надлежно осъществена от ищеца и приета от ответника, с оглед на
което заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, която не е
дала отговор на поставените от ответника въпроси, поради невъзможност за това е
ирелевантна досежно правния извод на съда и не следва да бъде ценена.
Обстоятелството, че процесната
работа е надлежно възложена от ответника и осъществена от ищеца се установява
от показанията на свидетеля.
Установява се, че претендираните
за заплащане на извършената работа са приети и одобрени от ответника, с оглед
доказателственото значение на счетоводно отразените фактури, тяхното надлежно
деклариране и ползване на данъчен кредит, поради което исковата претенция с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за приетата
работа се преценява като основателна.
Обстоятелството,
че възникналите от процесния договор за изработка парични задължения са
изпълнени, подлежи на доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, който не е представил доказателства за установяване, че задължението за
заплащане на цената е погасено.
Предвид
така изложеното предявеният иск за главница следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер за сумата от 2 407, 20 лв.
При този изход на правния спор в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. 8913/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIХ граждански състав – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска.
В
заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски за сумата от 48, 20
лв. за заплатена държавна такса и сумата от 240 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. Следователно се следват разноски в заповедното производство в
общ размер от 288, 20 лв.
В исковото производство ищецът е доказал
заплащането на държавна такса в размер от 48, 20 лв., 120 лв. – депозит за експертиза
и сумата от 400 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед
изложеното се следват разноски в исковото производство в общ размер от 568, 20
лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД по отношение на Община Перущица, ЕИК
*********, с адрес гр. Перущица, ул. „Отец Паисий“ № 2, че “АСС Синко” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перущица, Стопански Двор
№ 1, е носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 3985/23.07.2020 г. по
ч.гр.д. № 8913/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX граждански
състав, за сумата от 2 407, 20 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение за извършване на услуга – ремонт на
общински автомобил с рег. № *** по договор за изработка, обективиран във
фактура № 1309/10.09.2019 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
22.07.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Община Перущица, ЕИК *********, да заплати на “АСС Синко” ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 288, 20 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 8913/2020 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, XIX граждански състав, и сумата от 568,
20 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 13268/2020 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ