Р Е Ш Е Н И Е № 153/19.7.2021 г.
19.07.2021г., гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На седми
юли
2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
Велина Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 170 по описа на 2021 година.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс/АПК/ във вр. с чл.
172, ал. 5 от Закон за движението по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на З.А.Н. ЕГН ********** и адрес *** срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 10-0358-000063/01.05.2021г.,
издадена от началник на РУ * при ОД на
МВР гр.*, с която на основание чл.171 т.2А буква Б от ЗДП е прекратена
регистрацията на МПС л.а. „***“ с рег. №
***** за срок от 6 месеца до една година, а именно 6 месеца.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като
издадена в противоречие с материалноправни
разпоредби. Жалбоподателя твърди, че не е шофирал в нетрезво състояние и не е
спиран за извършване на проверка. Прави се искане процесната
заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се явява лично
и с процесуален представител адв. М. Т., който поддържа жалбата и направеното искане. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Допълнително представя писмени
бележки по делото.
Ответната страна началник на РУ *
при ОД на МВР гр.* редовно призована не се явява и не изпраща представител.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена следната фактическа обстановка:
На 01.05.2021 г. в гр. *,
служител на РУ * към ОД МВР * на
длъжност младши автоконтрольор, в присъствието на двама
свидетели, е съставил Акт за установяване на административно нарушение серия АA № 51910 на З.А.Н.
за това, че: на същата дата, около 17,00ч. в гр. * на ул. „*“ управлява собствения си лек
автомобил „***“ с рег. № *****, като водачът е с концентрация на алкохол в
кръвта 1,39 промила измерено чрез обема
на издишания от водача въздух с техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7410+ с
фабричен номер АRSE- 0151. На
водача е предложен талон за изследване 0051056 придружен със седем броя холограмни стикера. Актосъставителят
е квалифицирал констатираното нарушение като такова по чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП, като АУАН е съставен
в присъствието на оспорващия Н. който го
подписал и направил възражения, че не е бил спиран за извършени нарушения, а
проверката за алкохол била извършена след като вечебил
спрял автомобила. При съставяне на АУАН, актосъставителя
е иззел СУМПС на Н., свидетелството за
регистрация, част втора и 2 броя регистрационни табели ***** на лек автомобил „***“.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 10-0358-000063/01.05.2021г.,
издадена от началник на РУ * при ОД на МВР гр.*, на основание чл. 22 от ЗАНН на З.А.Н. е наложена принудителна административна
мярка на основание чл.171 т.2А буква Б от ЗДП –
прекратяване на регистрацията на МПС л.а.
„***“ с рег. № ***** за срок от 6 месеца. В
обстоятелствената част на заповедта е
посочено като установено при извършената
проверка, че Н. управлява процесното МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,39
промила измерено чрез обема на издишания
от водача въздух с техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7410+ с фабричен номер АRSE- 0151.
Заповедта е връчена на оспорващия срещу подпис на 05.05.2021 г., видно от отбелязването върху екземпляр от самата заповед, а жалбата е подадена чрез адм. орган с вх.№ 358000-613 от 19.05.2021г.
По делото е приета адм.
преписка по издаване на оспорената заповед, от която е видно, че на оспорващия със
Заповед № 10-0358-000063/01.05.2021г. е наложена и друга принудителна административна
мярка на основание чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца. По делото е приета и служебно
изисканата от съда справка от РП-*, ТО * с вх.№ 1597/28.06.2021г. от която е
видно, че по случая срещу З.А.Н. има
образувана прокурорска преписка с № 2076/2021 г. по описа на РП-*, досъдебно
производство № 55/01.05.2021 г. по описа на РУ - * и същия с постановление от 18.05.2021 г. е
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. По делото по искане на оспорващия в качеството на свидетели са разпитани
лицата Н. Р. и М. Б., чиито показания съдът не кредитира, като изолирани от
останалите доказателства и дадени от
лица заинтересовани от изхода на делото.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата се преценя
като неоснователна по следните
съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168
от АПК, вр. чл. 142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези,
посочени от оспорващия, като установяването на нови факти от значение за делото
след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания. За да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да
са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е
издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да е в съответствие
с целта на закона. Липсата на някое от посочените изисквания за
законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят
неговата отмяна.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, с оглед служебно известната на съда Заповед № УРИ
1253з-479/20.03.2019 г. на Директора на ОД на МВР *.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Това законово
изискване е спазено при издаване на оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 10-0358-000063/01.05.2021г. – в същата са посочени
както фактическите, така и правното основание послужили за издаването й. Съдът
не констатира при издаване на оспорената заповед да е допуснато съществено
нарушение на административно производствени правила. Като правно основание за издаване на последната е посочена разпоредбата на чл.171, т.2А, буква Б от ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В обстоятелствената част на оспорения
акт е посочено, че в нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП
оспорващия е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 1,39
промила измерено чрез обема на издишания
от водача въздух с техническо средство. Именно във връзка с това нарушение и на
основание чл. 22 от ЗАНН на оспорващият
е наложена принудителната административна мярка със срок от 6
месеца.
По делото липсват данни дали Н. е изпълнил предписанието дадено с талон за
изследване № 0051056 за вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, но от справката изготвена от ЯРП се
установява, че за осъщественото деяние
същия е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, т.е. за управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 промила. Наличието на
материално правните предпоставки за издаване на оспорената заповед се
установява по категоричен начин от представените писмени доказателства в
настоящето производство, които не бяха оспорени и които са послужили като
основание за образуване на наказателно производство срещу оспорващия. Изложеното
налага извода, че обжалваната заповед е съобразена с материалния закон. Административният
орган в случая е действал при условията на обвързана компетентност, доколкото
разпоредбата на чл. 171, т.
2А, буква Б от ЗДвП
не му дава право да преценява дали да
приложи мярката прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда, като същата е приложена за минимално предвидения от
законодателя срок от 6 месеца. Правомощието на органа да приложи тази мярка е
едновременно и задължение и не е обвързано от други изисквания на закона.
Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 10-0358-000063/01.05.2021г. е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е
регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 и тя е опазването на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения.
Предвид изложеното, съдът счита, че
заповедта, като постановена от компетентен орган, при спазване на изискуемата
форма на акта, и в съответствие с административнопроизводствените
правила и материалния закон, както и с целта на закона се явява законосъобразна, а жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на З.А.Н. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 10-0358-000063/01.05.2021г., издадена от началник на РУ * при ОД на МВР гр.*, с която
на основание чл.171 т.2А буква Б от ЗДП е прекратена регистрацията на МПС л.а. „***“ с рег. № ***** за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /п/ не се чете