Решение по дело №11709/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 490
Дата: 10 януари 2025 г.
Съдия: Михаил Драгомиров Драгнев
Дело: 20241110111709
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. М.А
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110111709 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от Т. А. М., чрез адв. П. В./л.4/, с правно основание чл. 405, ал.1
КЗ за заплащане на сумата от 2100 лв., частично от 3000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени имуществени вреди на
л.а. „Мазда 3“, с рег. № СА3130ХМ, вследствие настъпило на 07.01.2024 г. застрахователно
събитие – „злоумишлено действие на трето лице“, представляващо покрит застрахователен
риск, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 01.03.2024 г., до
окончателното изплащане.
По иска по чл. 405, ал.1 КЗ ищецът твърди, че на 07.01.2024 г., в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, сключен с ответника,
е настъпило събитие - „злоумишлено действие на трето лице“, изразяващо се в надраскване с
твърд остър предмет на дясната страна на МПС-то, вследствие което бил увреден собствения
му лек автомобил с марка „Мазда 3“, с рег. № СА3130ХМ. Сочи, че е отстранил вредите в
избран от него сервиз за сумата от 2733 лв. Твърди, че ответникът предложил да заплати
обезщетение в размер от 707,27 лв., като отказал да доплати дължимия остатък. Поради
това претендира заплащане на горепосочената сума, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото.
Ответникът „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, чрез юрк. Р. И., е депозирал отговор в
законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и размер. Счита, че
действителната стойност на нанесените щети е в размер от 707,27 лв., съгласно извършена
оценка. Сочи, че застрахователят не дължи обезщетение за отстраняване на вредите в
официален сервиз, както е било сторено, а единствено в доверен сервиз по средни пазарни
цени. Навежда доводи, че ищецът не е спазил процедурата предвидена в т. 12.1.2.4 от ОУ на
дружеството да представи оригинал на фактура и МПС-то си за оглед след извършения
ремонт. Счита претендирания размер за необосновано завишен. Моли за отхвърляне на иска,
претендира разноски.

Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за
1
установено следното:

Относно иска с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ
Основателността на предявения иск предполага ищецът при условията на пълно и
главно доказване за установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.
съществуване на действително правоотношение по договор за имуществено застраховане
между страните 2. настъпване на застрахователно събитие по покрит застрахователен риск и
причинна връзка с причинените вреди на застрахованото имущество.
С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните е обявено обстоятелството, че между същите е съществувало действително
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане към дата
07.01.2024г. относно собствения на ищеца автомобил – „Мазда 3“, с рег. № СА 3130 ХМ по
полица № 440123213034721, валидна за периода 25.03.2023г. до 24.03.2024г.
В хода на съдебното производство ищецът е ангажирал доказателства – писмени,
гласни и САТЕ, от които се установява наличието на застрахователно събитие на датата и
мястото описани в исковата молба.
В показанията си св. Росица М.а, които съдът кредитира като подробни и
непротиворечиви, сочи, че на 07.01.2024г. по л.а. „Мазда 3“, с рег. № СА3130ХМ, паркиран
на ул. „Кутловица“ № 21, в близост до жилището , са били констатирани щети изразяващи
се в надиране на всички панели на дясната част на автомобила, както и задна лява врата.
Предполага, че вредите са били нанесени с остър предмет, но счита, че е възможно и да са
възникнали от съприкосновение с друго МПС. Свидетелства, че автомобилът не е имал
увреждане на тези му детайли преди въпросната дата. Говори за това как автомобилът е бил
отремонтиран от съпруга за сума над 2000 лв., като, обаче, застрахователят по каското му
предложил едва 700 лв. обезщетение. Тези показания се подкрепят от останалия
доказателствен материал по делото и от заключението на вещото лице по допуснатата
САТЕ, която съдът кредитира. С оглед горното съдът възприема следния механизъм на
настъпване на ПТП-то, а именно:
На 07.01.2024г. в гр. София на ул. „Кутловица“, пред № 21 собственикът на л.а. „Мазда
3“, с рег. № СА3130ХМ намерил автомобила си с увредена задна дясна врата, задна дясна
броня, задна лява врата, предна дясна врата и предна дясна броня.
Вещото лице в заключението си разяснява още, че увреждането на преден десен калник
и предна дясна врата представлява хоризонтално задиране с малка широчина и е получено
от въздействието на тънък и остър предмет. Намира, че обикновено такъв тип увреждания се
получават от злоумишлени действия. Горното увреждане на задната дясна врата
представлява хоризонтално задиране и счита, че като вид и характер би могло да бъде
получено от надиране с остър предмет в паркирано състояние. Увреждането в долната част
на калника и вратата счита, че са получени от съприкосновение с твърд предмет или друго
МПС, като намира, че същите биха могли да бъдат получени в паркирано състояние или по
време на движение на лекия автомобил.
Така описания механизъм на настъпване на вредите, независимо дали са причинени от
задиране с тънък и остър предмет, съприкосновение с друго МПС или комбинация от двете,
представляват покрити застрахователни рискове. Съгласно т.2.1.3.2 от ОУ на дружеството
такива рискове са: увреждане на застрахованото МПС в паркирало състояние от друго
превозно средство и съгласно т.2.1.5 са: злоумишлени действия на трети лица – причинени
повреди на МПС от трети лица чрез механично въздействие, каквото е и надраскването с
остър и тънък предмет.
Ответникът въвежда възражения, че вредите са настъпили при предходно събитие, за
което е било заплатено обезщетение, но не са били отстранени от собственика. Тези
твърдения на ответника са опровергани от приетите в заседание, проведено на 15.11.2024г.,
писмени доказателства, от които е видно, че щетите по претенции от 31.08.2020г. са били
отстранени от „Техно Колор Груп“ ООД, а тези от 16.02.2016г. в официален сервиз по
2
възлагане от застрахователя. Същото приема и вещото лице при изслушването си в
заседание, проведено на 15.11.2024г., след запознаване с доказателствения материал.
Допълва единствено, че детайлите увредени през 2015г., за които няма данни да са били
ремонтирани, не съвпадат с процесните. Още повече, сочи, че от снимковия материал от
17.11.2020г. не се констатират увреждания на детайли на МПС-то, съответно същото е било
отремонтирано. Подобно възражение сочи за недобросъвестност от страна на
застрахователя, по чиято поръчка действително са били отстранени щетите от предходни
претенции, съответно тези обстоятелства следва да са му били известни.
Ответникът навежда доводи, че ищецът не е спазил процедурата предвидена в т.
12.1.2.4 от ОУ на дружеството да представи оригинал на фактура и МПС-то си за оглед след
извършения ремонт, поради което не дължи обезщетение. Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор
и е довело до възникване на застрахователното събитие. С доклада по делото доказването на
тези обстоятелства е било разпределено в тежест на ответника. Въпреки това не е било
проведено доказване или аргументация в тази насока. Очевидно непредставянето на
оригинал на фактура и МПС за оглед след настъпване на застрахователното събитие не би
могло да доведе до неговото възникване. Ето защо най-малко тази предпоставка от състава
не е била осъществена. Няма други основания, освен предвидените в чл. 408 КЗ, на които
застрахователят да откаже изплащане на обезщетение. По тези причини наведеното
възражение за неизпълнение на задължения от общите условия, които съдът не намира и за
значителни с оглед интереса на застрахователя, се явява неоснователно.
Тук следва също да се добави, че константната съдебна практика приема, че
отстраняването на вредите по автомобила от страна на застрахования, съответно
представяне на доказателства в тази насока- фактури, протоколи и др., не е предпоставка за
възникване на отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение. Съответно
съдът намира, че наведените възражения в тази насока също са неоснователни.
С оглед посочения механизъм на увреждане несъмнено е налице и причинно
следствена връзка с причинените щети.
Спорен между страните е размерът на обезщетението за причинените вреди.
Според чл.386, ал.2 КЗ, При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя. При положение, че друго не е уговорено се приема,
че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно
дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на увреденото МПС в изправно
техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и частите, които са повредени, в
действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в
задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то
ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
3
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о. постановени по реда на чл. 290 ГПК и
представляващи задължителна за съдилищата практика на ВКС.
Вещото лице изготвило САТЕ сочи, че стойността необходима за възстановяване
уврежданията по автомобила, изчислена на база на средни пазарни цени е 1653,60 лв. С
оглед горецитираната практика съдът намира, че следва да възприеме тази сума за
стойността на действително претърпените от събитието вреди. Размерът на обезщетението
не се определя от стойността необходима за възстановяване уврежданията по автомобила
при официален представител на марката, алтернативни доставчици или осреднена между
различни показатели сума. Също така размерът на обезщетението не се определя от реално
заплатената за ремонта сума, в случая видно от фактура от 12.04.2024г. в размер на 1850 лв.
Както сочи вещото лице и както приема съдът реално заплатената сума би могла да бъде
както в по-висок, така и в по-нисък размер от пазарната стойност за отстраняване на
вредата. Това, обаче, не означава, че на застрахованият се дължи тази сума, вместо
стойността на обезвредата, изчислена по средни пазарни цени.
По тези съображения съдът счита, че искът подлежи на уважаване за частта от 1653,60
лв., а в останалата част до пълния предявен размер, подлежи на отхвърляне.

Относно разноските по делото

Предявен размер: 2100 лв. Уважена част: 1653,60 лв. Отхвърлена част: 446,40 лв.
Разноски на ищеца: ДТ - 84 лв., депозит САТЕ- 350 лв., адвокатско възнаграждение –
609 лв. или общо 1043 лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът носи отговорността за заплащане на
направените от ищеца разноски по делото с оглед уважената част от исковете в размер на
821,29 лв.
Разноски на ответника: депозит САТЕ – 50 лв., юрисконсултско възнаграждение – 100
лв. или общо 150 лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът носи отговорността за заплащане на
направените от ответника разноски по делото с оглед отхвърлената част от исковете в
размер на 31,89 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд



РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, Милениум център, да
заплати на Т. А. М. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Г. С. Раковски“
№ 111, ет. 4, офис 20, както следва:

-на основание чл.405 ал.1 от КЗ сумата от 1653,60 лв., представляваща
застрахователно обезщетение относно л.а. „Мазда 3“, с рег. № СА 3130 ХМ, застрахован по
4
договор за имуществено застраховане сключен по полица № 440123213034721, валидна за
периода 25.03.2023г. до 24.03.2024г., поради настъпване на застрахователно събитие по
покрит риск, настъпило на 07.01.2024г. в гр. София на ул. „Кутловица“, пред № 21, ведно
със законната лихва върху главницата считано от 01.03.2024г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1653,60 лв. до пълния предялен размер от 2100 лв.,
частично от 3000 лв., като неоснователен;

-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 821,29 лв.

ОСЪЖДА Т. А. М. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Г. С.
Раковски“ № 111, ет. 4, офис 20, да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б,
Милениум център, на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноските по делото в размер на 31,89
лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5