№ 940
гр. С., 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет
и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело №
20211100509743 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е частна жалба с вх. №11 235/02.08.2021г. от длъжника „Т. С.“
ЕАД срещу постановление /без дата/ постановено по изпълнително дело №
20218630401612, с което е отказано намаляване на разноските в
изпълнителното производство.
Жалбоподателят - „Т. С.” ЕАД поддържа, че срещу определените в
изпълнителното производство разноски е подал възражение срещу размера на
адвокатското възнаграждение, като е направил искане същият да бъде
намален до 200 лв. С обжалваното постановление съдебният изпълнител не е
уважил направеното възражение, поради което жалбоподателят поддържа, че
същият е прекомерно завишен. Посочва, че определеният размер на
адвокатското възнаграждение не е съобразен с факта, че към момента на
изпращане на поканата е извършено само действие по образуване на
изпълнителното дело и следователно не се дължи възнаграждение на адвокат
по т. 10.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – за водене на изпълнително дело. Моли съда да отмени
обжалваното постановление и да намали определения адвокатски хонорар до
посочения минимум от 200 лв. и съответно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Претендира направените разноски за настоящото производство и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Взискателят – Е.Л.Б. в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирал
възражение. В него се поддържа, че размерът на договорения и заплатен
адвокатски хонорар е определен коректно, поради което жалбата е
неоснователна.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител
заявява становище за неоснователност на частната жалба.
Софийски градски съд, след като разгледа обжалвания акт, обсъди
1
изтъкнатите в частната жалба доводи и се запозна с материалите по делото,
приема следното:
Изпълнително дело № 20218630401612 е образувано въз основа на
молба подадена на 01.06.2021г. с вх. № 3119 от Е.Л.Б., в качеството му на
взискател, чрез пълномощника му адв. К.С., срещу „Т. С.“ ЕАД, в качеството
на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист на 10.05.2021г. по гр.д.
№ 87 125/2017г. по описа на Софийски районен съд, 166 състав, съгласно
който „Т. С.” ЕАД е осъдена да заплати на Е.Л.Б. сумата от 103, 21 лв. –
разноски в исковото производство.
Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от адвокат
К.С., за която е приложено към нея договор за правна защита и съдействие, в
който е уговорено адвокатско възнаграждение за изпълнителното
производство в размер на 360 лв., с включено ДДС, платими в брой, в деня на
сключване на договора. В раздел 2, т. 4 от същия е вписано „за получения
адвокатски хонорар по този договор, адвокатът издава платежен документ,
съгласно Закона за адвокатурата”.
На 03.06.2021г. е връчена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, в която са вписани като разноски 360 лв. адвокатско
възнаграждение и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 103, 58 лв.
На 11.06.2021г. е подадено възражение от длъжника, с вх. №33 538
относно определените разноски от 360 лв. за адвокатско възнаграждение и
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Обжалваният акт е съобщен на длъжника на 06.07.2021г., а жалбата е
подадена до ЧСИ на 13.07.2021г. с вх. №39 901.
Към възражението на взискателя по частната жалба е представена за
първи път издадена фактура №142 от 01.06.2021г. с издател – пълномощника
на длъжника, получател – длъжника и вписано основание „образуване на
изпълнително производство и процесуално представителство срещу Т. С.
ЕАД” за сумата от 360 лв., като е отбелязано, че плащането ще бъде
направено по сметка. Предвид различния посочен способ за плащане във
фактурата и в договора за правна помощ и съдействие, както и липсата на
допълнителни индивидуализиращи белези на предмета на изпълнителното
производство освен името на длъжника, настоящият съдебен състав приема,
че от така издадената фактура не се установява извършване на плащане на
адвокатското възнаграждение посочено в нея.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав формира следните правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски
в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата
част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност
2
в изпълнителното производство.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. постановено
по т. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат когато се установи, че страната е заплатила
такива. От представения и описан по-горе договор за правна защита и
съдействие сключен между взискателя и неговия процесуален представител
се установява, че е уговорен размер на адвокатското възнаграждение 360 лв.
като начина на плащане е – в брой, за което се издава нарочен документ.
Такъв по изпълнителното дело не е представен. По-горе са изложени мотиви
относно фактурата, приложена към отговора на частната жалба и че същата
също не установява факта на извършване на плащане по описания договор за
правна помощ и съдействие. С оглед на така установеното и посоченото
тълкувателно решение следва, че от събраните доказателства не се установява
реално заплащане на адвокатско възнаграждение от взискателя, поради което
не следва и да му се присъждат разноски за такова. Доколкото обаче в
частната жалба се възразява само относно размера на адвокатското
възнаграждение над 200 лв., настоящият съдебен състав приема, че следва да
бъде отменен обжалваният акт над сумата от 200 лв., за която длъжникът не
оспорва, че дължи като разноски за адвокатско възнаграждение.
Допълнително следва да се посочи, че процесното изпълнително дело
не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за
воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – при материален интерес до 1 000 лв.
– 200 лв. В конкретния случай от страна на процесуалния представител на
взискателя освен депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело
няма извършени други процесуални действия. Предвид това настоящият
съдебен състав приема, че не следва да се включи адвокатски хонорар
определен по чл. 10, т. 2, предл. 1 от Наредбата.
Относно второто възражение на жалбоподателя относно определения
размер на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Общия размер на задължението
съгласно поканата за доброволно изпълнение е: 103, 21 лв. – съгласно
представения изпълнителен лист, 200 лв. – адвокатско възнаграждение или
общо 303, 21 лв. Относно този размер на задължението съгласно т. 26, б. „б”
от ТТРЗЧСИ таксата е 30, 32 лв. без ДДС или 36, 38 лв. с ДДС. С оглед на
така направените изчисления настоящият съдебен състав приема, че и в тази
част жалбата е основателна и следва да бъде намален определения размер на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 103, 58 лв. на 87, 58 лв.
Относно направените разноски за настоящото производство
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона.
Доколкото в настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно
изброените изключения, следва, че направените разноски за настоящото
производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и
направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
С тези мотиви съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление /без дата/ постановено по изпълнително дело №
20218630401612, с което е отказано намаляване на разноските в
изпълнителното производство, в частта, в която е оставено без уважение
направеното възражение с вх. №33538 от 11.06.2021г. от длъжника „Т. С.”
ЕАД относно определените разноски от 360 лв. за адвокатско възнаграждение
и по т. 26 от ТТРЗЧСИ по посоченото изпълнителното дело И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение изх.
№17802/02.06.2021г. по изпълнително дело №20218630401612 разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателите от 360 лв. на 200 лв. и таксите по
от ТТРЗЧСИ от 103, 58 лв. на 87, 58 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4