№ 21
гр. Ивайловград, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Мара Г. Йорданова
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело №
20235650100010 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:
В РС - Ивайловград е предявена искова молба от Е. А. М. с ЕГН
********** от с. Кондово, общ. Ивайловград, Хасковска област, с адрес за
призоваване – гр. Хасково, ул. „******“ № 8, ет.4, офис 23 против
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ – гр. София, Петте
кьошета, бул. „Христо Ботев“ № 55.
Искът е за установяване право на собственост, по силата на наследство
и давностно владение върху недвижими имоти – селскостопански сгради в
селата Плевун и Кондово, общ. Ивайловград, Хасковска област и намира
правно основание в чл. 124 от ГПК.
Като материален интерес (цена на иска) е посочената от ищеца сума от
6640.10 лв.
Делото е подсъдно на съда по правилата на родовата и местната
подсъдност.
Не са налице основания за спиране или прекратяване на
производството.
Налице са основанията за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание по общия ред.
В исковата молба се сочи, че ищцата е наследник на Алдин Илиев
Чилингиров, б.ж. на с. Кондово, общ. Ивайловград. Наследодателят е бил
дългогодишен член на ТКЗС „Ориентал“, с. Плевун, общ. Ивайловград. След
влизане в сила на ЗСПЗЗ, се пристъпило към ликвидация на земеделското
стопанство. Създадената ликвидационна комисия, вземайки предвид
участието на член – кооператора, издала компенсационни копюри,
1
отговарящи на трудов стаж, внесените в стопанството земи и др. основания,
посочени в закона, при което наследодателят й заедно с други член –
кооператори закупили с тези копюри, имущество на ТКЗС „Ориентал“, както
следва:
1.Селскостопанска сграда – овчарник с идентификатор по ККР
55748.150.1.1 с площ от 1570 кв. м., построена в имот държавна собственост с
идентификатор 55748.150.1, в землището на с. Плевун, общ. Ивайловград,
при граници на имота – път и общински пасища;
2. Селскостопанска сграда – кошара, с идентификатор 38248.49.1.1 с
площ от 318 кв.м., построена в имот държавна собственост с идентификатор
38428.49.1, в землището на с. Кондово, общ. Ивайловград при граници – от
две страни път и общински пасища.
С допълнение към исковата молба, моли съда да приеме, че исковата
молба е заведена и по отношение на:
3. Селскостопански обект – кошара с идентификатор 55748.150.1.3 с
площ от 72 кв.м., построен в държавен имот 55748.150.1, в землището на с.
Плевун, общ. Ивайловград.
След закупуването на посочените имоти през 1995 г., до настоящия
момент единствено наследодателят на ищцата и самата ищца като негова
дъщеря владеели посочените имоти и никога не е имало спорове по
отношение на владението и собствеността. След смъртта на наследодателя й,
всички имоти били декларирани от ищцата и били заплатени дължимите
данъци и такси.
За ищцата бил възникнал правен интерес да се снабди с документ за
собственост на имотите. Поради тази причина подала молба – декларация до
кмета на Ивайловград и след извършена проверка било установено, че
процесните имоти не са общинска собственост. При извършена проверка в
Областна администрация – Хасково се установило, че имотите са актувани с
АДС №№ 624, 627, 628, 629 и 632 от 23.07.1971 г. на ОНС Кърджали за
имотите в с. Плевун, а имотът в с. Кондово бил актуван с АДС № 621 от
23.07.1971 г. След преминаването на Община Ивайловград от Кърджалийска
към Хасковска област нямало промяна в отбелязването на собствеността на
сградите. Въпреки представените писмени доказателства от нейна страна
пред Областна администрация – Хасково, съдържащи протоколи за покупка
на имотите, удостоверения за идентичност на имотите и молба да бъдат
деактувани, това не било сторено. Счита, че освен посочените доказателства
за собствеността в случая било налице и основанието, с оглед отмененият
вече мораториум, за придобивна давност по отношение на държавни и
общински имоти.
Моли с ответника МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
(МЗХ) да бъдат призовани на съд и след като докаже твърдяното от нея,
съдът да постанови решение с което да приеме по отношение на МЗХ, че
ищцата е собственик по силата на наследство и давностно владение на
гореописаните три имота. Претендира и за направените разноски.
2
Прилага, копие от исковата молба и всички приложени доказателства за
ответника.
Ответникът в законоустановения срок не дава отговор.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. Димо Стоянов от
АК – Хасково, с пълномощно по делото.
Ответната страна не се явява, не се представлява. Постъпила е молба от
Радосвета Радомирова Демирева – гл. юрисконсулт в ОД „Земеделие“ –
Хасково и представител по пълномощие на Министъра на земеделието и
храните, с представено пълномощно № К001 – 149 от 12.06.2023 г. Не
възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Представя
първични документи за Стопански двор в с. Плевун, общ. Ивайловград, както
и историческа справка за създаването, реорганизациите и закриване на
стопанството на ТКЗС – с. Плевун, изготвена от ДА „Архиви“, Отдел
„Държавен архив“ - Кърджали. Дава становище по същество, в което моли
съда да отхвърли предявената искова молба като неоснователна и недоказана.
Излага подробни мотиви. Претендира и направените по делото разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Приобщени доказателства:
Молба – декларация до Кмета на Община Ивайловград и
Удостоверение, че два от имотите не са актувани като ПОС, Удостоверение
за наследници, Скици от 1994 г. с координатни точки и оценка на парцела – 2
бр.; Скица на имот с идентификатор 55748.150.1.3 от 22.03.2022 г., Копия от
протоколи за продажба на имущество от ТКЗС „Ориентал“ с №№
85/29.08.1995 г., 82/23.08.1995 г., 80/23.08.1995 г., 76/23.08.1995 г., без
номер/28.08.1995 г., 73/28.08.1995 г., 72/28.08.1995 г., 71/….09.1995 г.,
64/23.08.1995 г., 62/23.08.1995 г., 32/23.08.1995 г., 30/23.08.1995 г.,
29/23.08.1995 г., 28/23.08.1995 г., 21/24.08.1995 г., 14/23.08.1995 г.,
13/23.08.1995 г., 10/23.08.1995 г., 8/05.09.1995 г., Удостоверения за данъчни
оценки – 2 бр., Скица на имот с идентификатор 55748.150.1.1 от 07.09.2022 г.,
Скица на имот с идентификатор 38248.49.1.1 от 07.09.2022 г. Представените с
молбата на Министерството на земеделието и храните доказателства, а
именно: Обяснителна записка за извършени технически и проектни дейности,
Парцеларен план на стопански двор на с. Кондово – част 1 , част 2 и част 3,
Протокол от 19.07.1994 г., изготвен на основание чл. 45, ал. 3 от правилника
за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи
/ППЗСПЗЗ/, индивидуални скици на обектите в стопанския двор с
необходимата им нормативно определена прилежаща площ, ведно с
координати на ъгловите точки на парцела и оценка на парцела /16 броя/
данни за проектираните в стопанския двор пътища, за свободните земеделски
земи в границите на стопанския двор, Списък на кадастралните единици на
стопански двор с. Кондово, Списък на обектите, стопанисвани от ЛС на ТКЗС
„Ориентал“, с. Плевун; Историческа справка за създаването, реорганизациите
и закриване на стопанството на ТКЗС с. Плевун, изготвена от ДА „Архиви“,
отдел „Държавен архив“ – Кърджали, удостоверения за идентичност на имот
3
№ 12 и на имот № 9, издадени от Общинска служба по земеделие гр.
Ивайловград с № ПО -21-147 – 1 от 27.04.2022 г. и № ПО-21-147-2 от
27.04.2022 г.
Установена фактическа обстановка:
От представените по делото доказателства се установява, че с Протокол
№ 8 от 05.09.1995 г. на Комисия, избрана от ОС на правоимащите за
разпределение на имуществото според трудовото участие от заличеното ТКЗС
„Ориентал“, с. Пелевун (Плевун), общ. Ивайловград, обл. Хасковска е взето
решение да бъдат продаден на Алдин Илиев Чилингиров „Част от долни
кошари западно крило 115 кв. м. Х 200 лв.“ на стойност 23000 лв. и „Част от
горните кошари 43 кв.м. Х 128 лв. „ на стойност 5504 лв. В Протокола е
посочено, че обектът се е изплатил в копюри.
Приложени са и отделни протоколи на Комисията с взети решения за
продажба на т.нар. „горна“ и „долна“ кошари на трети лица.
От приложеното Удостоверение за наследници с изх. № 2 от 10.01.2023
г, издадено от Кметски наместник с. Кондово, общ. Ивайловград е видно, че
ищцата Е. А. М. е наследник на Алдин Илиев Чилингиров с още четирима
наследници– брат и три сестри, една от които е починала преди
наследодателя и е оставила низходящи.
От представените удостоверения за данъчни оценки с №№
**********/10.02.2023 г. и **********/10.02.2023 г. е видно, че като
съсобственик на имоти с планоснимачен номер 38248.49.1, находящ се в с.
Кондово и 55748.150.1, находящ се в с. Плевун е посочена ищцата Е. А. М. с
още петима съсобственици.
От приложени Скици на сгради с №№ 15-1033763-07.09.2022 г., 15-
300076-22.03.2022 г. и 15-1033806-07.09.2022 г., издадени от Таня
Бахчеванова – ОСЗ – Ивайловград, чрез Служба по геодезия, картография и
кадастър – Хасково е видно, че като собственик на имоти с идентификатори
55748.150.1.1, 55748.150.1.3 и 38248.49.1 е посочен „Държавен поземлен фонд
– МЗГ“.
Представени са два броя скици без номера от 08.07.1994 г. и без данни
за собственици на масив № 12 по плана на с. Кондово и на масив № 9 по
плана на с. Кондово, ЕКНМ 38248.
Представени са и Удостоверения за идентичност с № ПО-21-147-
1/27.04.2022 г. и ПО-21-147-2/27.04. от ОСЗ – Ивайловград от които е видно,
че имот № 9 в документи от парцеларния план на стопански двор на с.
Кондово е идентичен с имот № 049001 по КВС на землището на с. Кондово,
ЕКАТТЕ 38248, община Ивайловград и имот № 12 в документи от
парцеларния план на стопански двор с. Плевун е идентичен с имот № 150001
по КВС на землището на с. Плевун, ЕКАТТЕ 55748, община Ивайловград.
От приложения списък на кадастралните единици на стопански двор с.
Кондово е видно, че не съществуват обекти наречени „горна“ и „долна“
кошари. Соченият като „овчарник“ в приложената от ищцата скица,
4
съответстваща на парцеларния план на стопанския двор на с. Кондово, на
масив 12, както и от оценка на парцела към тази скица, представена и от
ответната страна е посочено „кошара за 500 овце и 300 агнета“ с площ от
1546 кв.м. и „къща на овчаря + хранилка“ с площ от 74 кв.м. Тези два обекта
се доближават като квадратура до два от обектите сочени в исковата молба –
„овчарник“ и „кошара“, но се намират в землището на с. Кондово ( стопански
двор), а не в това на с. Плевун, както се сочи в исковата молба. Сочената като
„кошара“ в приложената от ищцата скица (по парцеларния план) на масив №
9, както и от оценка на парцела към тази скица, представена и от ответната
страна е посочено „овчарник“ с площ от 333 кв.м. Този обект се доближава
като квадратура до третия обект, сочен в исковата молба – „кошара“ с площ
от 318 кв.м. и се намира в землището на с. Кондово (стопански двор).
В приложения от ответната страна списък на обектите, стопанисвани от
Ликвидационния съвет на ТКЗС „Ориентал“, са посочени няколко обекта –
„овчарник“, „кошара“ и „жилище овчари“ в с. Плевун и с. Кондово, но същите
са посочени само като стойност по оценка към 30.06.1992 г., без повече
индивидуализиращи признаци. Обекти масив № 9 и масив № 12 са отразени в
парцеларния план на стопанския двор на с. Кондово (части 1 и 2), представен
от ответната страна.
От разпита на свидетелите Е. О., С. И. и С. Е. се установява, че св. О.
знае, че бащата на ищцата имал „места“ – „саи“ в старото ТКЗС от около 25-
30 години. Ходила е на гости у ищцата, виждала овце, но не била ходила на
„саите“, а само чувала. Св. И. е роднина по сватовство с ищцата. Знае, че
бащата на ищцата бил придобил кошари в землищата на с. Плевун и с.
Кондово с копюри, а после ищцата ги наследила и ги ползвала. Кошарите
били на две места – в. Плевун и с. Кондово. При предявяване на парцеларния
план на стопанския двор на с. Кондово, посочва масив № 12 и заявява, че го
разпознала, защото имало „езеро“ (масив 14 – водоем по парцеларния план).
Другата кошара била „много по – нагоре“, но не може да я посочи. Св. Е. била
работила, помагала преди около 30 години два пъти, по за два – три дни на
кошарите на бащата на ищцата в с. Плевун и с. Кондово. Не можа да каже по
какъв начин бащата на ищцата е придобил кошарите, а ищцата ги имала по
наследство.
Правни изводи
Предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който се иска
установяване право на собственост, по силата на наследство и давностно
владение върху недвижими имоти – селскостопански сгради в селата Плевун
и Кондово, общ. Ивайловград, Хасковска област установяване право на
собственост, по силата на наследство и давностно владение върху недвижими
имоти – селскостопански сгради в селата Плевун и Кондово, общ.
Ивайловград, Хасковска област е допустим – заявен от лице, което твърди, че
е придобило право на собственост на основание давностно владение и
наследство, пред надлежния съд – по местонахождение на имота.
5
За да се твърди, че правото на собственост върху недвижимия имот е
придобито на основание давностно владение следва в условията на пълно
главно доказване да се установи в хода на процеса, че ищецът по този иск е
установил своя фактическа власт върху вещта, която фактическа власт е
противопоставил на всяко трето лице и освен това е осъществявал владението
продължително – 10 години, спокойно и необезпокоявано. Следва да е налице
всеки един от елементите на давностното владение, т.е. следва за
основателността на този иск да се установи в хода на процеса, че ищецът е
установил върху вещта своя фактическа власт, представляваща владение на
имота, а не държане. Според легалната дефиниция на чл. 68 от Закона за
собствеността, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Съдебната практика приема, че владението трябва да е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като
логическо следствие от основните два признака- упражняване на фактическа
власт и намерение за своене на вещта, субективния елемент на владението –
намерението да се държи вещта като своя – animus domini. Без да се установи,
че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една
вещ не може да се определи като владение.
Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и
несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер
и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта.
Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични
посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за
свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица.
В конкретния случай, обаче, се претендира освен придобивна давност и
собственост по силата на наследство.
От представеното удостоверения за наследници е видно, че
наследодателят е починал на 20.07.2020 г. От представените удостоверения за
данъчни оценки е видно, че ищцата е в съсобственост с други лица – брат,
сестри и техни наследници по отношение на декларираните имоти.
Придобивната давност по наследство има свои специфики, различни от
придобивната давност при обикновена съсобственост. Според трайно
установената съдебна практика, психологическият елемент на владението -
намерението animus possidendi, за който съществува презумпция, че е
наличен, не се предполага при придобивна давност между наследници спрямо
наследствения имот. Предполага се, че наследникът – владелец, който сам
владее останалите части от имота, принадлежащи на другите наследници,
всъщност ги владее за тях, докато не докаже противното. Владелецът следва
сам да докаже, че изрично е заявил и е показал чрез действията си на
останалите наследници, че владее имота за себе си – напр. недопускане на
останалите наследници въпреки техните изрични искания. По делото не се
представиха доказателства в тази насока.
От декларациите по ЗМДТ, въз основа на които са издадени
6
удостоверенията за данъчни оценки за изявено намерение за своене, тъй като
те се подават в изпълнение на административно- данъчно задължение пред
орган който налага специфични изисквания относно начини за попълване на
декларация, а откриването на данъчна партида за недвижимия имот е
административна дейност и от тях не може да се направи категоричен извод
за права на съсобственици и/или за владението или липса на такова.
Освен това в конкретния случай смъртта на наследодателя е настъпила
преди 3 години. Дори да се приеме, че по отношение неговото владение на
имотите има основание за придобиване на собственост по силата на
давностно владение, то по отношение на ищцата няма такова основание.
Самата тя в исковата молба сочи, че тя и наследодателят й са владели
имотите да смъртта му, когато били декларирани от нея. От свидетелските
показания също се установява владение от страна на бащата до смъртта му,
когато ищцата ги наследява.
Ето защо, съдът счита, че искът е неоснователен.
Искът е и недоказан. Въпреки твърденията на ищцата, че баща й е
придобил чрез покупко – продажба с копюри части от имоти, то тя не можа
да докаже твърдението си, че придобитите части от имоти са именно от тези
имоти за които е исковата претенция. С определението си за насрочване на
делото, при разпределяне на доказателствената тежест, съдът изрично е
указал на ищцата, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал.1 от ГПК, спорните
факти, които са от значение за решаване на делото и връзките между тях
подлежат на доказване и, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения, като й е посочил конкретните
обстоятелства, нуждаещи се от доказване, в т.ч. да уточни и да представи
доказателства за това какво точно от процесните имоти и от кои имоти е
придобита от наследодателя й. От свидетелските показания се установи, че от
около 30 години наследодателят на ищцата е владял някакви имоти –
„кошари“, „саи“, в землищата на с. Плевун и с. Кондово. От свидетелските
показания се установява, че се касае за две кошари – в с. Плевун и в с.
Кондово. Исковата претенция е за три имота. Никъде от представените
документи, не се установи връзка между придобитите от Алдин Чилингиров
части от „горни“ и „долни“ кошари с претендираните с исковата молба
обекти. От представените в съдебно заседание удостоверения за идентичност
на имотите също не се установи по безспорен начин, че идентичността касае
процесните имоти. Не се доказа и взаимовръзка между имотите в
представените скици на имоти в с. Кондово (към парцеларния план), с
представени скици на имоти в землището на с. Плевун.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските, при този изход на спора ответникът има
право на разноски.
Претендираното юрисконсултско възнаграждение, доколкото не е
посочено по размер, то следва същото на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК да бъде
7
определено от съда. Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност
на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за
плащане на правната помощ, определя юрисконсултско възнаграждение в р-р
на 100 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. А. М. с ЕГН ********** от с. Кондово,
общ. Ивайловград, Хасковска област, с адрес за призоваване – гр. Хасково,
ул. „******“ № 8, ет.4, офис 23 за приемане за установено по отношение на
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ – гр. София, Петте
кьошета, бул. „Христо Ботев“ № 55, че ищцата е собственик по силата на
наследство и давностно владение на следните имоти:
1.Селскостопанска сграда – овчарник с идентификатор по ККР
55748.150.1.1 с площ от 1570 кв. м., построена в имот държавна собственост с
идентификатор 55748.150.1, в землището на с. Плевун, общ. Ивайловград,
при граници на имота – път и общински пасища;
2. Селскостопанска сграда – кошара, с идентификатор 38248.49.1.1 с
площ от 318 кв.м., построена в имот държавна собственост с идентификатор
38428.49.1, в землището на с. Кондово, общ. Ивайловград при граници – от
две страни път и общински пасища.
3. Селскостопански обект – кошара с идентификатор 55748.150.1.3 с
площ от 72 кв.м., построен в държавен имот 55748.150.1, в землището на с.
Плевун, общ. Ивайловград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ищцата Е. А. М., със снета по делото самоличност да заплати
на МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ – гр. София, Петте
кьошета, бул. „Христо Ботев“ № 55 направените разноски по делото –
юрисконсултско възнаграждение в р-р на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
8