№ 1509
гр. Русе, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20224520102000 по описа за 2022 година
Предявен е пряк иск за заплащане от застрахователя на обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за вреди от непозволено
увреждане. Искът е с правно основание чл.432 от КЗ.
Претенцията на ищцата се основава на твърдение че на *** г. е пътувала като
пътник в лек автомобил Фолксваген „Голф“ с регистрационен номер ***, управляван
от трето лице. Около 12 часа и 45 минути автомобилът се движел в гр. Тополовград по
ул. *** в посока към ул. *** когато при излизане от десен завой водача не съобразил
скоростта на движение с релефа на местността и състояние на настилката, която била
мокра, загубил контрол над автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение
където блъснал правомерно движещ се друг автомобил Опел „Вектра“, управляван от
друго лице. Произшествието било посетено от служители на пътна полиция, съставен
бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица, бил съставен акт за нарушение
на ЗДвП и Правилника за прилагането му и наказателно постановление, което било
потвърдено с решение на РС – Тополовград. Автомобилът, с който било причинено
произшествието имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника ЗК ЛЕВ ИНС АД – София. В резултат на произшествието ищцата получила
редица телесни увреждания, подробно описани в исковата молба. Претърпяла
болнично лечение. Била изписана на 30.09.2020 г. Лявата й ръка била обездвижена с
гипсова имобилизация, която носила в продължение на 30 дни след изписването. Това
й създало редица неудобства. Освен физическите болки, претърпяла силна уплаха и
стрес, имала смущения в съня. В продължение на няколко месеца й било трудно да
1
преодолее страха си и се опасявала, че отново може да преживее същия ужас. За
болнично лечение заплатила такса в размер на 23,20 лева. Счита, че застрахователят на
виновния водач следва да понесе имуществена отговорност за причинените
имуществени и неимуществени вреди - в размер на 23,20 лв. за претърпени
имуществени вреди и 3 000 лв. за претърпени неимуществени вреди. Претендира за
осъждането на ответника да заплати обезщетение в посочените размери в качеството
на застраховател на отговворността на водача Х. И., управлявал лекия автомобил
Фолксваген „Голф“, в който тя пребивавала по време на произшествието. Претендира
за присъждане на разноските по делото.
Ответникът ЗК ЛЕВ ИНС АД – София, ЕИК ********* е подал отговор, с който
оспорва иска. Счита, че вина за произшествието има не водача Х. И., а водачът на
другия автомобил участвал в произшествието – Добромир Желязков. Твърдят, че
именно той е навлязъл в насрещното движение и е станал причина за произшествието.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като твърди, че тя е пътувала
без поставен обезопасителен колан. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер.
Счита, че с оглед критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД не се следва обезщетение
в такъв размер, а в значително по-нисък размер. Оспорва иска за присъждане на
законна лихва. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
За да се уважи предявения иск срещу застрахователя за заплащане на обезщетение
по застраховка „ГО” е необходимо да се установи наличието на ПТП, наличие на
застраховка „ГО”, действаща към момента на произшествието по отношение на водача
на застрахования автомобил, вина на водача за причиняване на произшествието и
вреди, претърпени от ищцата. В случая това е така, т. к. по делото е приложено
АНД №**** г. на РС Тополовград, с влязлото в сила решение по което е
потвърдено наказателно постановление №**** г. на началника на РУ –
Тополовград, с което на Х. И. като водач на лек автомобил Фолксваген
„Голф“ с регистрационен номер *** е наложено наказание глоба за
извършено нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП. От мотивите към решението е
видно, че И. е нарушил посочената разпоредба на ЗДвП и е причинил ПТП,
при което е пострадала и ищцата като пътник в управлявания от него
автомобил. Изрично е посочено, че е установено че другия участвал в
произшествието автомобил „Опел Вектра“ се е движел правилно в
съответната лента за движение, а И. е навлязъл в същата/за насрещно
движение спрямо него/ и го е блъснал. И. е разпитан като свидетел по
настоящото производство по искане на ответника. С показанията си също
2
установява, че другият автомобил се е движел правомерно и той го е блъснал.
Установява още, че както той, така и ищцата са били с поставени предпазни
колани. Този извод по отношение на ищцата се потвърждава и от
заключението на вещите лица по приетите автотехническа и съдебно-
медицинска експертизи. При така установеното и като съобрази, че по делото
се признава и е прието за безспорно, че настъпилото на *** г. ПТП с
участието на лекия автомобил Фолксваген „Голф“ с регистрационен номер
***, управляван от Х. Г. И. е застрахователно събитие, т.к. за автомобила е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника
съдът намира, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя за
причинените вреди на ищцата в резултата на настъпилото застрахователно събитие.
Същите могат да са както имуществени, така и неимуществени. В случая на първо
място се претендират неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. Съгласно чл.52 от
ЗЗД обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да се определи по
справедливост от съда. Понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се
съобразяват при определяне на размера на обезщетението. Обстоятелствата, които
съдът отчита при определяне на размера на обезщетение са вида и характера на
увреждането, а именно средни телесни повреди – сътресение на мозъка с неврологична
симптоматика и трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник поради
счупване на трета метакарпална кост с дислокация и разкъсно-контузна рана на лявата
ръка; периода на интензивни болки – най-силни след получаване на уврежданията и
по-слабо изразен през възстановителния период; периодът на възстановяване на
здравословното състояние на ищцата - около 2 месеца за счупването на трета
метакарпална кост, около 3 седмици за сътресението на мозъка и около 2-5 седмици за
разкъсно-контузната рана,трудностите при изпълнение на обичайни ежедневни
задължения и домакинска работа,необходимостта да бъде подпомагана от близки и
негативното отражение на случилото се върху психо-емоционалното й състояние
(видно от показанията на св.Ж. *** и св.П. ***). Съобразно гореизложените
обстоятелства, съдът приема, че справедливия размер на обезщетението за
претърпените вреди е в размер на 7000 лв., предвид което предявеният иск се явява
основателен до този размер, до който следва да се уважи, а за горницата до 8 000 лв. да
се отхвърли като неоснователен. Не са налице обаче основания за намаляване на този
размер поради съпричиняване. Възражението на ответника за съпричиняване поради
това че ищцата не била поставил предпазен колан е недоказано. На първо място
съгласно заключението на вещите лица по комплексната е-за не може да се направи
такъв извод, на следващо място са налице гласни доказателства, че предпазен колан е
бил поставен – показанията на св.Х. И., и на последно място естеството на
3
уврежданията е такова, че сочи именно ползване на предпазен колан. Неоснователно е
и възражението за недължимост на лихва за забава на осн. чл.497, ал.1 от КЗ. Това е
така, т.к. от представената по делото документация е видно, че ответникът е определил
обезщетение по претенцията на ищцата, но същото е в по-нисък размер от
определеното по настоящото дело и не е заплатено на ищцата, а кумулативно
изискване на чл.497, ал.1 от КЗ за недължимост на лихва за забава върху
обезщетението е не само да е определено обезщетение, а същото да е и заплатено на
пострадалото лице. От самото писмо на ответника до ищцата освен това е видно, че са
заплащането на определението от застрахователя суми е под условие да се сключи
споразумение, поради което същото не попада в приложното поле на горецитираната
разпоредба, която не въвежда такова изискване. По отношение на иска за имуществени
вреди следва да се присъди изцяло претендираната сума, т.к. същата се установява с
представен по делото писмен документ – фактура от 30.09.2020 г.
Разноските по делото следва да се разпределят между страните по компенсация
съразмерно с уважената/отхвърлената част от иск.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе” № 67А с ЕИК ********* да заплати на
Д. Т. М., ЕГН:********** сумата в размер на 7 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на *** г. в гр.Тополовград, ведно със законната лихва за
забава от същата дата до окончателното плащане, сумата в размер на 23,20 лв. –
имуществени вреди от същото ПТП, както и сумата в размер на 1 215,82 лв. – разноски
по компенсация по делото и ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата
му част – за горницата до 8 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе” № 67А с ЕИК ********* да заплати по
сметка на Районен съд Русе сумата в размер на 330лв.- държавна такса върху уважения
размер на исковете.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4