№ 3812
гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110204323 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***************, против Наказателно
постановление №677297-F662990/21.11.2022г., издадено от Директор на офис
Оборище в ТД на НАП София, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на
основание чл. 355, ал.1 от КСО, за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.4,т.1
от КСО, вр.чл.3, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява,
изпраща процесуален представител- адв. С./ с пълномощно по делото /. Моли
да се отмени обжалваното НП по изложените в жалбата съобръжентия, където
са изложени такива касаещи процесуални нарушения. Заявява, че
жалбоподател е подал декларация, но същата не е приета. Моли да се
присъдят направени разноски по делото.
Въззиваемата страна – редовно призована, изпраща процесуален
представител –
юрисконсулт В.. Моли да се отхвърли жалбата, тъй като жалбоподател не е
изпълнил законово задължение касаещо подаване на декларация №1. Заявява,
1
че е налице протокол с който е отхвърлена подадената от дружеството
декларация. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно
постановление, като приема за установено от фактическа страна следното :
На 31.05.2022г. е извършена проверка на жалбоподател *************** в
качеството му на работодател и осигурител. В хода на извършена проверка е
установено, че дружеството не е било изпълнило задължението си по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО за подаване на декларация образец № 1 за сумите за
дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване,
Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнително
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд, , Гарантирани
вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху
доходите на физическите лица за периода месец февруари 2022 г. в
законоустановения срок. В конкретния случай за посочения период,
жалбоподател е имал задължения по чл. 4, ал. 1, т. 1, б.“а" от Наредба № Н –
13/17.12.2019 г. на МФ за съдържанието сроковете, начина и реда за подаване
и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица да подаде декларация образец № 1 в срок до 25
– то число на месеца, следващ този за който се отнасят данните, а в случая до
25.03.2022 г. Процесната декларация е била подадена на 09.06.2022г. и приета
с Протокол № 22000224051664 /09.06.2022г. като нарушението е било
извършено на 26.03.2022 г. – датата, следваща тази, до която търговеца е
следвало да подаде декларация образец № 1 за месец февруари 2022 г.
Бездействието на жалбоподателя водело до установяване на
административното нарушение и съставянето на АУАН на 10.06.2022 г., въз
основа на който било издадено и обжалваното наказателно постановление.
В хода на съдебно следствие е разпитан св.Г. /актосъставител/ , която
описва проверка и установено нарушение извършено от жалбоподател. Сочи,
че жалбоподател е подал необходимата Декларация със закъснение, за което
му е съставен и АУАН.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради
което и съдът я прие за безспорно установена и доказана от събраните по
делото писмени доказателства.
2
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице,
а АУАН е съставен от компетентен орган.
Независимо от това, съдът намира, че са допуснати съществени
нарушения при съставянето на АУАН и НП, които са довели до ограничаване
правата на жалбоподател.
АНО е квалифицирал нарушението като такова по чл. 5, ал. 4, т. 1 от
КСО, вр.чл. 3, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.
Разпоредбата на чл. 3 от сочената за нарушена Наредба обаче гласи
единствено: "Лицата по чл. 1, т. 3 подават заявление съгласно приложение №
8". Иначе казано, налице е разминаване между фактическите твърдения и
сочената за нарушена разпоредба, като в край на сметка не става ясно какво
нарушение се твърди да е извършено, което безспорно накърнява правото на
защита на жалбоподателя. Тази цифрова квалификация за нарушение на чл. 3,
ал. 1, т. 1, б.“а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.е била посочена и при
съставяне на АУАН, която механично е пренесена и в обжалваното НП.
Всичко изложено сочи, че в производството са допуснати процесуални
нарушения, които водят до накърняване правото на защита и са основания за
отмяна на обжалваното постановление на собствено основание. Налице е
съществено разминаване между фактическите твърдения и сочената за
нарушена разпоредба, като по този начин не става ясно какво нарушение се
твърди да е извършено от страна на жалбоподател. Извършената от
наказващия орган неправилната правна квалификация на установеното
административно нарушение е съществено процесуално нарушение, което е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е
необходимо да се изследва въпроса за неговата материална законосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно
процесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно
3
чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен договор за правна защита в който е отразено, че е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Тъй като не бе направено
възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д от ЗАНН, предвижда, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано
възнаграждение в размер на 360 лв. Претендираното възнаграждение
съответства на минимално предвидения размер в Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения към датата на договора за правна
помощ- 05.12.2022 г. Съдът намира, че следва да осъди НАП да заплати
сторените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 677297-F662990/21.11.2022г., издадено от Директор
на офис Оборище в ТД на НАП София, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.
355, ал.1 от КСО, за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.4,т.1 от КСО, вр.чл.3, ал.1, т.1,
б.“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на ***************
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София
град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4