№ 280
гр. Пазарджик, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20235200500698 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 294, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №50079 от 22.11.2023г. по гр.д.№1886/2022г. по описа на ВКС е отменено
решение № 21 от 01.02.2022г. по възз.гр.д.№684/2021г. по описа на Окръжен съд –
Пазарджик, поправено за допуснатите в него очевидни фактически грешки с решение №418
от 28.11.2022г. в следните негови части: в частта, с която е потвърдено решение №277 от
10.04.2020г. по гр.д.№1299/2018г. по описа на РС-Пещера, поправено за допуснатата в него
очевидна фактическа грешка с решение №260316 от 10.06.2021г. в частта му за осъждане на
Р. С. Б. да заплати на Г. С. К. сумата от 11 045 лв., представляваща стойност на извършените
в делбения имот подобрения и в частта за присъдените разноски за въззивното производство
/осъждане на Г. К. да заплати на Р. Б. сумата 100лв. и осъждане на Р. Б. да заплати на Г. К.
сумата 1 300лв./ и делото в тези части е върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд.
Въззивно решение № 21 от 01.02.2022г. по възз.гр.д.№684/2021г. по описа на Окръжен
съд – Пазарджик, поправено за допуснатите в него очевидни фактически грешки с решение
№418 от 28.11.2022г., е влязло в сила в следните негови части: в частта му, с която е
обезсилено решение №277 от 10.04.2020г. по гр.д.№1299/2018г. по описа на РС-Пещера в
частта му, с която е допуснат до делба поземлен имот с идентификатор 56277.502.1133 по
плана на гр. Пещера до размер на 1/2 ид.част, като делба се извърши само за допуснатата 1/2
ид.част от имота; в частта му, с която е потвърдено решение №277 от 10.04.2020г. по гр.д.
№1299/2018г. по описа на РС-Пещера, в частта на последното, с която е извършена съдебна
1
делба, като е възложен в дял по реда на чл.349, ал. 2 от ГПК на съделителя Г. С. К. с ЕГН
********** от гр. Пещера, ул. „Панорама“ № 8, следният недвижим имот: 1/2 идеална част
от поземлен имот с идентификатор 56277.502.1133 по плана на гр. Пещера, ведно с 80 кв.м.
от приземен етаж, целият с площ от 120 кв.м. с определен начин на реално ползване на
южната му част, както и целият първи редовен жилищен етаж с идентификатор
56277.502.1133.2.2 - жилищен апартамент с площ от 120 кв.м., построени в триетажна
жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 56277.502.1133 в кв.103 по
плана на гр. Пещера, при граници: 56277.502.976; 56277.502.964; 56277.502.540;
56277.502.539; 56277.502.9564, както и масивен гараж с площ от 14 кв.м. с идентификатор
56277.502.1133.3, построен в същия поземлен имот; в частта му, с която е осъден
съделителят Г. С. К. да заплати за уравнение на дела от гореописания недвижим имот на Р.
С. Б., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул. “Крайречна” № 34, ет.6, ап. 24, сумата от 42 145
лева и е присъдена държавна такса съобразно дяловете на страните; както и в частта му, с
която е отменено Определение № 260149 от 07.12.2020г., постановено по гр.д. № 1299/2018г.
по описа на РС - Пещера и вместо него е осъден Г. К. да заплати на Р. Б. сумата от 31,82 лева
- разноски за установяване основателността на претенцията й по чл. 31,ал. 2 ЗС, съобразно
уважената част от иска.
Същевременно първоинстанционното решение №277 от 10.04.2020г. по гр.д.
№1299/2018г. по описа на РС-Пещера, поправено за допуснатата в него очевидна фактическа
грешка с решение №260316 от 10.06.2021г., не е било обжалвано и е влязло в сила в частта
му, с която е осъден Г. К. да заплати на Р. Б. сумата от 840 лева - обезщетение по чл. 31, ал. 2
ЗС, като до предявения размер от 2640 лева, искът е отхвърлен, както и в частта му, с която е
отхвърлена претенцията на съделителя Г. К. за извършени от него подобрения в имота за
разликата над уважения размер от 11 045 лв., до претендирания размер от 16 948 лева.
Предмет на повторното разглеждане на делото от въззивния съд е въззивната жалба,
подадена от Р. С. Б. срещу първоинстанционното решение №277 от 10.04.2020г. по гр.д.
№1299/2018г. по описа на РС-Пещера, както и жалбата й срещу допълнителното решение
№260316 от 10.06.2021г., в частта на жалбите, съдържаща оплаквания за неправилност на
решенията, досежно уважената част от предявения от съделителя Г. К. иск по чл. 346 ГПК –
за сумата от 11 045 лв., представляваща стойност на извършени от него подобрения в имота,
съответстваща на припадащата му се ид.част от съсобствеността. В жалбите са изложени
аналогични съображения за неправилност на извода на съда за основателност на
претенцията за подобрения, доколкото последната не била доказана, както и за
постановяване на решението в тази му част в противоречие със събраните по делото гласни
доказателства. Направеното искане е решението да бъде отменено в обжалваната част и да
бъде постановено друго решение по същество, с което претенцията за подобрения да бъде
отхвърлена, като на жалбоподателя се присъдат разноските за производството.
В депозираните в законоустановения срок от Г. С. К. отговори на въззивните жалби са
изложени идентични доводи за тяхната неоснователност, съответно се прави искане за
потвърждаване на обжалваната част от решението и за присъждане на разноски.
2
В настоящото въззивно производство, при повторното разглеждане на делото,
въззивният съд, съобразявайки задължителните указания, дадени с решение №50079 от
22.11.2023г. по гр.д.№1886/2022г. по описа на на ВКС, е поставил допълнителна задача на
съдебно-техническата експертиза да даде заключение за стойността на разходите за всяко
едно от извършените в делбения имот подобрения към момента на тяхното извършване и за
това с колко се е увеличила стойността на имота в резултат на тези подобрения, указал е на
съделителя К. да уточни претенцията си за подобрения, извършени в делбения имот - първи
редовен жилищен етаж с идентификатор 56277.502.1133.2.2, като я индивидуализира по
период на извършване на всяка една от ремонтните дейности в имота, описани в молбата му
от 09.05.2019г., както и е задал въпроси и събрал доказателства в насока дали съделителката
Б. е знаела за извършените подобрения в имота и ако е знаела - била ли е съгласна с тях или
се е противопоставяла на извършването им.
С молба от 25.01.2024г., в изпълнение на указанията на въззивния съд, съделителят К.
е уточнил претенцията си по сметки, като е конкретизирал времевия период, в който е
направено всяко от подобренията, извършени в имот с идентификатор 56277.502.1133.2.2.
В проведеното по делото публично съдебно заседание на 22.02.2024г., в изпълнение на
указанията на въззивния съд, съделителката Б. е отговорила на поставените й въпроси, като
е уточнила, че е разбрала за подобренията, когато е посетила имота и същите са били в
процес на извършване, като не се е противопоставяла на извършването им и не е изразявала
отношение. Посочила е период, в който счита, че е направен ремонтът.
По делото е прието и заключение по допуснатата допълнителна съдебно-техническа
експертиза.
Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и като се
съобрази със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от
ВКС, приема следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата начл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част по иска,
предявен по реда на чл. 346 ГПК, доколкото, макар и същият да не е бил достатъчно
индивидуализиран към момента на предявяването му (претендираните от съделителя К.
подобрения са били посочени като вид и като стойности по пера, но не и към кой момент са
били извършени), нередовностите са отстранени от съделителя след дадените му указания
от въззивната инстанция, като същият е конкретизирал претенцията си за подобрения като
времеви период на извършване на всяка от ремонтните дейности. Предвид горното и
съгласно чл. 269, изр. второ ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по
изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по
3
същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор относно претенциите
по сметки.
С решение № 179 от 26.02.2019 година по гр.д. № 1299/2018г. по описа на РС - Пещера
е допуснато извършването на съдебна делба между Г. К. и Р. Б. на следните недвижими
имоти: 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 56277.502.1133 по плана на гр.
Пещера, ведно с 80 кв.м. от приземен етаж, целият с площ от 120 кв.м. с определен начин на
реално ползване на южната му част, както и целият първи редовен жилищен етаж с
идентификатор 56277.502.1133.2.2 -жилищен апартамент с площ от 120 кв.м., построени в
триетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 56277.502.1133 в
кв.103 по плана на гр. Пещера, при граници: 56277.502.976; 56277.502.964; 56277.502.540;
56277.502.539; 56277.502.9564, както и на масивен гараж с площ от 14 кв.м. с
идентификатор 56277.502.1133.3 построен в същия поземлен имот, при квоти по 1/2 ид.част
за всеки от съделителите.
В първото съдебно заседание след допускане на делбата съделителят К. е предявил иск
за заплащане на извършени от него подобрения в делбения имот - първи редовен жилищен
етаж с идентификатор 56277.502.1133.2.2, описани по вид, размер и цена на извършените
СМР и единичната стойност на всяка от тях, в общ размер на 33897 с ДДС, от които
претендира присъждане на половината сума или 16 948,84 лева. Първоинстанционният съд е
приел за съвместно разглеждане претенцията на съделителя за заплащане на сумата от 16
948,84 лева, представляваща направени от него подобрения в имота. Претенциите за сметки
са уточнени с молба от 09.05.2019г., в която същите са били описани по пера, а с молба от
25.01.2024г., депозирана пред настоящата инстанция, съделителят е конкретизирал и
периода на извършване на всяко едно от подобренията. Първоинстанционният съд е уважил
предявения иск до размера от 11045лв., като е приел, че тази сума представлява дължимата
от съделителката Б. част, съобразно квотата й в съсобствеността, от увеличената
експлоатационна годност на процесния имота в следствие направените от К. подобрения в
него.
Относно правната квалификация на иска следва да се отбележи, че отношенията във
връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от
конкретните условия, при които са извършени подобренията и от условията, при които
съсобственикът подобрител е упражнявал фактическата власт – като държател или владелец
на правата на останалите съсобственици – в този смисъл Тълкувателно решение № 85 от
1968 г. на ОСГК на ВС и ППВС № 6/1974г.
От събраните по делото гласни доказателства /по-конкретно от показанията на св. Д.
К./ се установява, че всички описани от съделителя Г. К. строителни работи в първия
жилищен етаж от делбения имот, са извършени от него, като всичките ремонтни дейности са
извършени след смъртта на баща му през 2013г., което отговаря и на посочения от
съделителя период на извършването им - 2014 г. – 2017 г. Така, свидетелят К. подробно и в
достатъчна степен конкретизирано изброява всички видове ремонтни дейности, извършени
от съделителя - ищец, в обитавания от него и семейството му първи жилищен етаж от
4
делбения имот, като с точност посочва какви промени са били предприети във всяка една от
стаите, а именно - сменил е дограмата на жилищния етаж, направил баня и тоалетна,
ремонтирал двете тераси - направил разширение, ремонтирал кухнята и монтирал ново
кухненско обзавеждане, направил изолация на таваните, поставил ламинат на подовете /с
изключение на хола, където имало изциклено дюшеме/, поставил гипсокартон в детската
стая и кухнята, сменил външните врати, направил нова ВиК и ел. инсталация. Сходни са и
част от показанията на другия разпитан по делото свидетел - В.Б., а именно, че в първия
жилищен етаж са извършвани ремонти дейности - сменена дограма, вход, изградени баня и
тоалетна,обновено кухненско обзавеждане, поставена изолация. Разминаването в
показанията на двамата свидетели е единствено в това в кой период са извършвани
изброените дейности и с чии средства, като св. К. ясно разграничава, че ремонтът на първия
жилищен етаж е поет финансово единствено от съделителя К., а майката на страните е
заплатила разходите за ремонтни дейности, извършвани на приземния етаж /които не са
предмет на исковата претенция на съделителя К./, докато показанията на св. Б. се
характеризират с непоследователност, противоречивост и липса на конкретика относно
периода на извършване на всяка от посочените дейности /соченият от него период е с голям
интервал - преди 2012г., но след 2005г., без ясно посочване кои дейности кога са били
предприети/, както и относно обстоятелството кой е извършвал физически ремонтните
дейности във всяка от стаите, както и кой е заплатил разходите за това, поради което и в тази
им част настоящият състав не ги кредитира. Аргумент в тази насока е и близката родствена
връзка на св. Б. със съделителката Б. /неин син/, което обуславя и вероятната му
заинтересованост от изхода на спора, както и младата му възраст към момента на
извършване на процесните СМР. От друга страна, показанията на свидетеля К., който
установява личните и непосредствените си впечатления за извършените дейности в имота,
доколкото е съсобственик в него и живее постоянно там, както и доколкото този свидетел,
макар и в роднинска връзка със страните /техен чичо/, е равно отдалечен от тях, се
характеризират с нужната последователност и обективност, поради което и настоящият
състав изцяло ги кредитира.
Посочените ремонтни дейности съставляват подобрения по смисъла, вложен в
горепосочената тълкувателна практика на ВС, тъй като вложените за извършването им труд,
средства и материали са довели до увеличаване на стойността на имота, което се установява
от приетото по делото заключение на допълнителната СТЕ. В производството пред първа
инстанция, както и при първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция са
приети заключения по допуснати съдебно-технически експертизи, изготвени от същото
вещо лице, от които се установява, че подобренията, претендирани от съделителя К., са
реално извършени и са налице в имота, доколкото експертът е направил оглед на място на
имота при изготвяне на първото заключение и е констатирал лично подобренията. Съгласно
посоченото от експерта в заключението му по допуснатата от настоящия състав
допълнителна СТЕ, разходите за всяко едно от извършените подобрения в имота към
момента на тяхното извършване по посочените от ищеца периоди е в общ размер на 17
582,09 лева, а размерът на увеличената стойност на делбения имот в резултат на тези
5
подобрения, представляваща разликата между цената на имота към настоящия момент и
цената, която той би имал към същия момент, ако те не бяха извършени, е в размер на 16 830
лева.
Съгласно дадения отговор на поставените на съделителката Б. въпроси пред
настоящата инстанция, а именно, че същата е разбрала впоследствие за извършените
подобрения в имота и че не е изразила отношение към тях, искът на съделителя К. за
присъждане на стойността на извършените в процесния имот подобрения следва да бъде
квалифициран по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, доколкото по делото се установи, че Б. не е изразила
съгласие – изрично или с конклудентни действия – за извършване на подобренията в имота.
Съгласно задължителното за настоящия състав Решение № 50079/22.11.2023г. по гр.д. №
1886/2022г. по описа на ВКС и цитираната в него съдебна практика, когато съсобственикът е
извършил подобрения в имота без съгласието и без знанието на останалите съсобственици и
без този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от
имота и държател на частите на останалите съсобственици, то отношенията между него и
останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда
работа без пълномощие по смисъла на чл. 61, ал. 2 ЗЗД. В този случай, ако съсобственикът е
действал и в свой интерес /например за да осигури годно за обитаване за себе си жилище/,
другите съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски,
но само до размера на обогатяването им, т. е. дължат по-малката сума между обедняването
/направените от подобрителя разноски/ и обогатяването /увеличената стойност на имота в
следствие на така направените подобрения/.
В случая от събраните по делото гласни доказателства – кредитираните в цялост
показания на свидетеля К., както и от заключението на вещото лице по допуснатата пред
първата инстанция СТЕ и пред настоящата инстанция допълнителна СТЕ, се установява, че
подобренията са реално извършени в имота. Действително по делото не са представени
доказателства за заплащането им, но настоящият състав приема, че съвкупната преценка на
така описаните доказателства води до извод, че подобренията, извършени в първия редовен
жилищен етаж, са били заплатени от съделителя К., доколкото свидетелските показания на
свидетеля Д. К. са непротиворечиви и конкретни в тази насока /като от същите се установява
как са поделени разходите по извършените ремонтни дейности в къщата – съделителят К. е
извършил и заплатил разходите за подобренията на обитавания от него и семейството му
първи жилищен етаж, предмет на исковата му претенция, а майката на съделителите
приживе е ремонтирала и заплатила разходите за подобренията, извършени в обитавания от
нея приземен етаж от къщата, които са извън обхвата на исковата претенция/. Предвид
обстоятелството, че тези подобрения, извършени от ищеца, са довели до увеличаване на
стойността на делбеното имущество, същият има право да получи от останалите
съсобственици обезщетение за тях и в случаите, когато при делбата този имот е поставен в
негов дял, тъй като подобренията увеличават стойността на съсобствения имот, а оттук – и
паричната равностойност на дела на всеки съсобственик съобразно квотата му в
съсобствеността.
6
С оглед така изложеното, въззивният съд, като съобрази заключението на вещото лице
по допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза, намира, че стойността на
направените разходи за извършените от К. строително-ремонтни дейности възлиза на сумата
17582,09 лв., а стойността на имота в резултат на тези СМР се е увеличила със сумата 16830
лв., т. е. увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения е по-малка
от размера на направените от подобрителя разноски. Следователно, съделителката Б. дължи
на съсобственика – подобрител съответната на квотата й в съсобствеността увеличена
стойност на съсобствения имот, съставляваща размера на обогатяването й. Следва да се
отбележи за пълнота на изложението, че в дадения от тази съделителка отговор на
поставените й въпроси пред настоящата инстанция, се съдържа известно противоречие за
липсата или наличието на противопоставянето й на извършването на подобренията, но
доколкото по делото е безспорна липсата на съгласие, дадено от нея, за извършване на
подобренията, то наличието на изрично противопоставяне е от значение единствено за
правната квалификация на претенцията по сметки – по чл. 61, ал. 2 или по чл. 61, ал. 3, вр.
чл. 59 ЗЗД. И в двата случая, обаче, резултатът е един и същ - обезщетение се дължи в
размера на обогатяването, т. е. размера на увеличената стойност на квотата й – или същата
дължи по-малката сума измежду направените от подобрителя разноски и увеличената
стойност на имота.
С оглед на горното ищецът К. има право да претендира от другия съделител Б.
съответната на квотата й в съсобствеността увеличена стойност на делбения имот, а именно
сумата от 8415 лв., представляваща пропорционална на квотата й в съсобствеността част от
сумата от 16830 лв., с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените
от ищеца подобрения. За тази сума претенцията по сметки на К. за извършените от него
подобрения в делбената сграда са основателни. За разликата над тази сума до уважения с
първоинстанционното решение размер от 11 045 лв., предмет на въззивно обжалване, искът
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради липсата на съвпадение в правните изводи на първата и на настоящата въззивна
инстанция, в обжалваната и невлязла в сила част съдебното решение следва да бъде
отменено за разликата над 8 415 лева и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск от Г. К. с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД да бъде отхвърлен за горницата
над 8 415 лева до уважения размер от иска му за сумата от 11 045 лева. Доколкото решението
се явява правилно в частта, с която е уважена претенцията за подобрения до размера от 8 415
лева, то в тази обжалвана част, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При съобразяване предмета на въззивната жалба на съделителката Б., както и
обстоятелството, че същата е частично основателна, на жалбоподателката се дължат
разноските за въззивното производство по в.гр. д. № 684/2021 г. на Окръжен съд –
Пазарджик, разноски за касационното производство по гр.д. № 1886/2022г. по описа на ВКС
на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, както и разноски за настоящото производство, съобразно
уважената част от жалбата й и съгласно правилото на чл. 355, изр. 2, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
7
Представен е списък по чл. 80 ГПК, както и по делото са налични доказателства за реалното
извършване от нейна страна на разноски за трите посочени производства в общ размер на
4494,90 лева, от които следва да й бъде присъдена сумата от 1070 лева, съобразно уважената
част от жалбата.
На ответника по въззивната жалба се дължат претендираните и направени разноски в
производството по в.гр.д. № 684/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, за които е
представил списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за реалното им извършване, поради
което, съобразно отхвърлената част от жалбата, следва да му бъде присъдена сумата от 990
лева.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 277 от 10.04.2020г. по гр.д. № 1299/2018г. по описа на РС-
Пещера, поправено за допуснатата в него очевидна фактическа грешка с решение № 260316
от 10.06.2021г., В ЧАСТТА, с която е осъдена Р. С. Б., с ЕГН **********, да заплати на Г. С.
К., с ЕГН **********, сумата над 8 415 лева до уважения размер на претенцията от 11 045
лева, представляваща подобрения, извършени в имота, съответстващи на ½ идеална част от
правата й, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г. С. К., с ЕГН **********, с правно основание чл. 61,
ал. 2 ЗЗД, за осъждане Р. С. Б., с ЕГН **********, да му заплати сумата над 8 415 лева до
уважения размер от 11 045 лева, представляваща пропорционална на квотата й в
съсобствеността част от увеличената стойност на допуснатия до делба имот вследствие на
извършените от ищеца подобрения в него.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 277 от 10.04.2020г. по гр.д. № 1299/2018г. по описа на
РС-Пещера, поправено за допуснатата в него очевидна фактическа грешка с решение №
260316 от 10.06.2021г., в останалата обжалвана част, с която е осъдена Р. С. Б., с ЕГН
**********, да заплати на Г. С. К., с ЕГН **********, сумата в размер на 8 415 лева
представляваща пропорционална на квотата й в съсобствеността част от увеличената
стойност на допуснатия до делба имот вследствие на извършените от ищеца подобрения в
него.
ОСЪЖДА Г. С. К., с ЕГН **********, да заплати на Р. С. Б., с ЕГН **********, сумата
в общ размер на 1070 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в
производството по в.гр.д. № 684/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, разноски за
касационното производство по гр.д. № 1886/2022г. по описа на ВКС, както и разноски за
настоящото производство, съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Р. С. Б., с ЕГН **********, да заплати на Г. С. К., с ЕГН **********, сумата
в общ размер на 990 лева, представляваща разноски, направени в производството по в.гр.д.
№684/2021г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, съобразно отхвърлената част от
8
жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9