Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.
Кърджали, 20.04.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мариана Кадиева и в присъствието
на прокурор Георгиева
от ОП-Кърджали, като разгледа
докладваното от съдия Шефки канд
№ 11 по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2
от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и сл.
от АПК. Образувано е по касационна жалба
от Г.Д.Д. от
***, чрез пълномощник, против Решение
№260097/26.11.2020 г., постановено по анд
№427/2020
г.
по описа на
Районен съд - Кърджали.
Касаторът намира оспореното решение за незаконосъобразно. Счита, че
установената фактическа обстановка е противоречива, поради което нарушението и
неговото авторство не били доказани по несъмнен начин. Излага подробни
съображения за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, в т.ч.
и на показанията на разпитаните по делото свидетели. Прави искане за отмяна
на оспореното решение, както и на потвърденото
с него наказателно постановление. Претендира деловодни разноски
за двете инстанции.
Ответникът по касация – Началник отдел “Рибарство и котрол - Южна България”
–Пловдив при ГД “РК” към ИАРА, чрез процесуалния си представител-
юк.А., намира жалбата за неоснователна. В о.с.з.
и в депозирания писмен
отговор, поддържа законосъобразност
на оспореното решение и на издаденото
наказателно постановление. Сочи и конкретни
доводи, свързани с възраженията
на касатора. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Кърджали, изразява становище
за неоснователност на
касационната жалба, като намира изложените в жалбата съображения, за
необосновани. Счита, че оспореното решение съдържа подробни мотиви, от които
става ясно, че е извършено нарушението, за което е наказан касаторът.
Административният съд,
като извърши
проверка на оспореното решение и прецени
допустимостта и основателността
на касационната жалба,
приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1
от АПК,
от страна по
делото,
за която то
е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Кърджалийският районен съд е потвърдил
наказателно постановление № 10001/07.02.2020 г., издадено от началник
отдел „Рибарство и контрол-Южна България”-Пловдив, с което на основание чл.73
от ЗРА, на Г.Д.Д. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., за нарушение по чл.39а, ал.1 от ЗРА,
като на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на
държавата на 1 бр. надуваема лодка и 2 бр. гребла за лодка. С горното решение касаторът е осъден да заплати на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, със седалище в град Бургас,
деловодни разноски в размер на 120 лв.
За да постанови решението
си, районният съд е приел за установено, че на 17.01.2020 г., около *** часа, свидетелите С.
Е. и П. Х. – служители в ИАРА, ***, извършили проверка, в хода на която
установили, че на горната дата, в яз.„***”,
местността на ***, до ***, жалбоподателят Г.Д. и свидетелят А. Т. са
извършили риболов със 150 метра хрилни мрежи, годни за употреба, с размер на окото 8 см. След
разговор със свидетеля-очевидец И. К., който по-рано възприел нарушителите да
извършват риболов с лодка и хрилни мрежи,
проверяващите открили пуснати във водата 150 метра хрилни
мрежи с размер на окото 8 см. и уловени в тях три броя шаран, с общо тегло
10.00 кг. Служителите на ИАРА извадили мрежите от язовира, претеглили рибата и
я пуснали във водата, а след това се върнали на брега. В лагера на
нарушителите, който бил съвсем близо до язовира, установили, че същите имали
принадлежности за риболов – надуваема лодка, гребла, въжета като тези, с които
били вързани котвите на процесните мрежи и рибарски кеп. Горната фактическа обстановка съдът приел за
установена от приложените писмени доказателства, както и от анализа на
показанията на свидетелите И. К., С. Е., П. Х., П. П. и С. Р., които кредитирал
изцяло, като достоверни и незаинтересовани; както и от показанията на
свидетелите А. Т. и Д. К., които кредитирал само в частите, относно това, че на
процесната дата жалбоподателят действително се намирал на яз.„***”, в местността на ***, където
на същия била извършена проверка от служители на ИАРА и му бил съставен АУАН.
Показанията на К. са кредитирани в частите, в които той свидетелствал, че
жалбоподателят е влизал с лодка в язовира и извършвал риболов. В останалите им
части, показанията на Т. и К. не са възприети, като противоречиви, както помежду си, така и другите
доказателства по делото. За свидетеля Т. е отбелязано, че се явява и
заинтересован от изхода на делото, поради това, че при същата проверка му бил съставен
АУАН и е нормално да поддържа позиция в полза на жалбоподателя, целяща и
двамата да избегнат административнонаказателна
отговорност. При така установените факти,
районният съд приел за установено по несъмнен начин, че
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.39а, ал.1 от ЗРА, тъй
като на 17.01.2020 г. е извършвал риболов с мрежени
риболовни уреди /хрилни мрежи/ в язовир „***”
и поради това правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Прието е също, че определената санкция е в минимален размер и съответства на степента на обществена опасност
на деянието и на нарушителя, както и че законосъобразно, на основание чл.90,
ал.1 от ЗРА, наказващият орган е постановил отнемане на уредите и средствата, с
които е извършен риболовът – лодка и гребла за същата.
При
извършената служебна проверка, районният съд не констатирал съществени нарушения
на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на наказаното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление били съставени от компетентен орган и с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, с посочване на
времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление
факти било ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено
и каква е неговата правна квалификация. Даденото описание на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка, били съответни на посочената като нарушена правна норма, както
и на санкционната такава. По изложените съображения, районният съд стигнал до извода,
че оспореното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло,
като правилно и законосъобразно.
Решението е правилно.
Настоящият съд споделя изложените в оспореното решение
изводи за доказаност на описаното в АУАН и НП нарушение, както и за липса на съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита
на наказаното лице.
Установено е по делото, че срещу касатора Д. е бил съставен АУАН от служители
в сектор “Рибарство и контрол”-
Кърджали, а въз основа на акта е издадено НП, за това, че на 17.01.2020
г. е извършвал риболов с хрилни
мрежи в язовир „***”, нарушавайки
правилото на чл.39а, ал.1 от ЗРА.
В
посочената като нарушена разпоредба на чл.39а, ал.1 от ЗРА, е въведена забрана
за риболов с мрежени риболовни уреди в обектите по чл. 3, ал. 1, с изключение
на риболова, извършван: 1. във водите на Черно море и река Дунав, при условията
на чл. 17; и 2. от лица, регистрирани по реда на чл. 25 – във водните обекти,
за които е извършена регистрацията.
Безспорно е в случая, че язовир „***”
е изкуствен воден обект по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от ЗРА, както и че не са налице
изключенията по т.1 и т.2 на чл.39а, ал.1 ЗРА, тъй като водният обект е
различен от посочените в т.1, а по делото няма твърдения, нито са представени
доказателства, Д. да е бил надлежно регистриран по реда на чл.25 ЗРА. При това
положение, по отношение на касатора е приложима
забраната по чл.39а, ал.1 ЗРА за риболов в язовир „***“, с мрежени риболовни
уреди, в т.ч. и с хрилна мрежа.
От показанията на свидетелите И. К. и Д. К. свидетели – очевидци на
извършването на нарушението се установява по безспорен начин, че касаторът е осъществил риболов по смисъла на §
1, т. 26 от ДР на ЗРА, поставяйки хрилна
мрежа във водите на язовир „***“ - съставомерно от
обективна и субективна страна деяние – административно нарушение по чл.
39а, ал.1 ЗРА и основание за налагане на
административно наказание по чл.73, ал. 1 от ЗРА. Правилно съдът е кредитирал
изцяло показанията на свидетеля К. и тези на св.К., в частта им, в която е
заявил, че жалбоподателят е влизал с лодка в язовира и извършвал риболов. От
показанията на първия се установява, че е възприел двама души с лодка,
поставящи мрежа във водите на язовира, като и двамата свидетели сочат, че
единият от тях е Г.Д.. Другите свидетели – служители на ИАРА и РУ-Кърджали описват
по непротиворечив начин: повода за извършване на проверката; начина, по който е
извършена; откритите и иззети вещи-гумена лодка, гребла и въжета, като е
установено, че въжетата са идентични с тези, с които е била закотвена процесната хрилна мрежа; начина
на изваждане на хрилната мрежа от водите на язовира и
наличието на уловена в нея риба. По отношение на относимите
факти, горните показания са последователни, логични, еднопосочни и напълно
съответстват на описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, като липсват
данни за тенденциозност при извършване на проверката или заинтересованост от
изхода на делото. В мотивите към оспореното решение са изложени доводи за
причините, поради които съдът не е дал вяра на показанията на св.А. Т., които
настоящата инстанция споделя напълно. Освен това, показанията на Т.
противоречат на всички останали доказателства и единствени подкрепят защитната
теза на касатора.
В тази връзка, неоснователни са възраженията за
противоречива фактическа обстановка, респ. за недоказаност на процесното нарушение.
По изложените съображения, настоящият съд намира, че нарушението, за което
е наказан касатора е установено по безспорен начин от
обективна и субективна страна. Районният съд правилно е приложил материалния
закон и не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, поради което постановеното
от него решение, следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Ето
защо, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260097/26.11.2020
г., постановено по анд №427/2020 г. по описа на
Районен съд - Кърджали.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.