Решение по дело №380/2019 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е   №…

гр.Козлодуй, 31 януари 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 23 януари 2020 година, в състав:

Районен съдия: Адриана Добрева

при секретаря Валентина Гъркова

като разгледа докладваното от съдията Добрева АНД № 380 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е административно – наказателно по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.Б.М., ЕГН ********** с адрес *** против наказателно постановление № 19-0288-000250 от 21.06.2019г., издадено от Началника на група към ОД МВР – Враца, с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца и на основание чл.174, ал.1 пр.2 от ЗДвП  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

  В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е съставено при допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон, а също така и при противоречива и неясна описана в него фактическа обстановка, която лишава жалбоподатея да разбере в какво според наказващия орган се изразява извършеното нарушение на ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но участва чрез пълномощник адвокат М.Д. ***, който поддържа жалбата и иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

По делото са събрани писмени доказателства – материалите съдържащи се в административната преписка по обжалваното наказателно постановление. Изслушани са от страна на наказващия орган актосъставителя, младши автоконтрольор С.Д. и полицая свидетел присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта за установяване на административното нарушение Л.К..

От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателя Г.Б.М., ЕГН ********** е правоспособен водач на МПС.

На жалбоподателя Г.М., на 26.05.2019г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение с № 269 приложен на л.5 в делото от свидетеля С.Д. на длъжност младши автоконтрольор, за това, че на същата дата 25.05.2019г., около 05.30 часа в гр.Козлодуй на улица „Кирил и Методий”  до дом № 43, управлява лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № ВР 2987 ВН, собственост на Безпалчук Петро, ЕГН ********** от гр.Козлодуй, като отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7410 Дрегер  с № ARSМ-0052 и за употреба на наркотични вещества с техническо средство дъгчек 3000. Издадени талони за изследване с № 0031840 и №0031841. Актосъставителя е записал, че са нарушени чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.174, ал.3 от ЗДвП. Акта е съставен в присъствие на един свидетел също полицейски служител Л.К..

Актът бил предявен и връчен на нарушителя Г.М., като той присъствал и при съставянето му, за което се е подписал, като не е записал в него възражения.

 Впоследствие срещу жалбоподателя Г.М. е издадено обжалваното наказателно постановление, като административно наказващия орган възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя, НО ДОПИСАЛ  фактическата обстановка в частта досежно описание на всяко от двете нарушения и наложил на жалбоподателя две наказания за две нарушения квалифицирани като такива по чл.174, ал.1 пр.1 от ЗДвП за отказа за установява алкохол в кръвта и по чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП за отказа за установяване на наркотични вещества.

Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на 29.11.2019г.

В хода на съдебното следствие бе приобщен и копия на двата талона за медицинско изследване, а също и Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и справка за нарушител/водач на жалбоподателя.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени, а именно свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля присъствал при установяване на нарушението и при съставяне акта за нарушение, писмените материали - преписката по обжалваното наказателно постановление, включително акта за установяване на административно нарушение, талони за медицинско изследване и заповед на министъра, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

По отношение показанията на актосъставителя съда съобрази, че те са твърде общи и не потвърждават фактическата обстановка описана в АУАН, тъй като свидетеля сочи, че е съставил два АУАН за отказа на нарушителя да бъде изпробван за алкохол и за отказа да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, което не се потвърждава, тъй като е съставен от същия свидетел един АУАН. Освен това свидетеля не уточнява при какви обстоятелства нарушителя е отказал да бъде изпробван и посредством анализ на кръвна проба. Аналогично свидетеля посочен като очевидец и подписал АУАН твърди ред съда, че въпреки предявяване на акта не може да с спомни проверката, констатациите от нея и обстоятелствата по съставяне на АУАН.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок от надлежна страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОД на МВР Враца, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

 АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

 АУАН е съставен в присъствието на  жалбоподателя и на един свидетел, които го е подписал и е бил надлежно предявен и връчен на наруителя.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав  намира, че съставеното въз основа на акта за установяване на административно нарушение наказателно постановление съдържа съществени процесуални нарушения и е постановено при неспазване на задължителните изисквания на 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН относно наложеното наказание по чл.174, ал. 3 пр.1 и пр.2 от ЗДвП.

Съгласно чл.174 ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че липсва точна и правилна законова квалификация на всяко от двете нарушения, тъй като съставът на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа две хипотези на изпълнително деяние (отказ за алкохолно изследване или неизпълнение на предписание за медицинско изследване), съответно отказ за проба за употреба на наркотични вещества или неизпълнение на предписание за медицинско изследване), а в настоящия случай в наказателното постановление кумулативно са изписани и двата състава на нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДвП, което ограничава съществено правото на защита на жалбоподателя и води до невъзможност да разбере точно за какво нарушение му се налага съответното административно наказание.

Определящо за съставомерността на деянието по посочения законов текст, в алтернативата "не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози", е да бъде конкретно посочено, по какъв начин е обективиран отказа на нарушителя да изпълни предписанието за медицинско изследване, което не е направено нито в АУАН, нито в НП. В описанието на нарушението и в АУАН, и в НП, както бе посочено по-горе, фигурира единствено "На водача са издадени талониза медицинско изследване." По арг. от чл. 6 на Наредба № 30 / 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на МПС, неизпълнението на предписанието за медицинско изследване може да се прояви в няколко форми: водачът да откаже да получи издадения му талон за медицинско изследване, което се удостоверява с подписа на един свидетел / чл. 6, изр. посл., каквито са твърденията на свидетелите на административно-наказващия орган в настоящата хипотеза /; водачът да не се яви в определеното с талона лечебно заведение или да откаже да даде кръв за изследване употребата на алкохол, което се удостоверява от лекаря в протокола за медицинско изследване, с подпис на изследвания и/или на свидетел / чл. 11, ал. 4 от Наредбата /. Тези обстоятелства не са конкретизирани и описани нито от актосъставителя, нито от административно-наказващия орган. Описанието на нарушението се ограничава до това, че има издадени талони за медицинско изследване, които се съдържат в копие в представената по делото преписка и не е ясно дали от лицето е направен отказ за кръвна проба, за което липсва удостоверяване съобразно изискванията на Наредбата. Липсва нужната яснота и точност в обстоятелствата на нарушенията, което да позволи привеждането им към хипотезите на закона, с оглед преценката за съставомерност на деянието.

В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се съдържат две деяния, като административният орган не е конкретизирал кое от тях приема за нарушено, което също не дава възможност на жалбоподателя да разбере в цялост вмененото му нарушение. На първо място, административният орган е описал фактическа обстановка, в която е отразил, че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство, какъвто състав на нарушение не се съдържа в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а на второ място - не е налице и хипотезата на неизпълнение на предписание за медицинско изследване, тъй като в АУАН и в НП е посочено единствено, че е издаден талон за медицинско изследване, т.е. нито една от двете хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП не е била отразена като нарушение, както в АУАН, така и в НП, което води до извода, че на жалбоподателя е вменено нарушение на норма, за което не са изложени данни в обстоятелствената част на АУАН и НП. По този начин са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият не е имал възможност да разбере естеството на вмененото му нарушение, кои са виновните действия, които административния орган е приел, че водят до констатираните нарушения и какво всъщност му е вменено като нарушения.

Освен това наказващият орган не е посочил в обстоятелствената част на НП нарушената повелителна и запретителна норма на нарушения, която в случая е тази по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП (забрана за правоуправление под въздействие на алкохол), а е посочил санкционата– чл.174, ал.3, което също се явява процесуално нарушение, водещо до невъзможност за жалбоподателя да разбере за какво нарушение му се налага съответното наказание.

Това води до извода, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

При този изход на спора и съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 от АПК съдът следва да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски за платеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 498.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

            

Р    Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно наказателно постановление № 19-0288-000250 от 21.06.2019г., издадено от Началника на група към ОД МВР – Враца, с което на Г.Б.М., ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца и на основание чл.174, ал.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН Началника на група към ОД МВР – Враца да заплати на Г.Б.М., ЕГН ********** с адрес *** направените по делото разноски за платеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 498.00 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Враца в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: