МОТИВИ:
Против подсъдимия Г.К.К.
*** е предявено
обвинение за това, че в периода месец юни - месец септември 2001 г. при условията
на продължавано престъпление, като представляващ „К. *** избегнал плащането на данъчни
задължения
като потвърдил неистина в подадени декларации пред Митница Свиленград,
Митническо бюро-Димитровград, както следва: ЕАД № 310184-310809.05.2001 г., ЕАД
№ 3101/4-387/27.06.2001 г., ЕАД № 3101/4-521/23.08.2001 г., ЕАД № 3101/4-520/23.08.2001
г., ЕАД № 310184-476/04.08.2001 г. и ЕАД № ПЗ 101/4-377/19.06.2001 г., които се изискват
по силата
на чл.98 от ППЗМ и в Справки-декларации по Закона за ДДС, представени пред
Данъчна служба-Пловдив с № 4378/11.06.2001 г. , № 5213/10.07.2001 г. и
№ 6858/10.09.2001 г., като с деянието са укрити данъчни задължения - мито в
размер на 57 188 лева и ДДС в размер на 46 096 лева -особено големи
размери от 103 284 лева, както и за това, че в периода месец май - месец юли 2001
г. при условията на продължавано престъпление, като представител на ЕТ „Г.К.-*** избегнал плащането на данъчни задължения като потвърдил
неистина в подадени декларации пред
митница-Свиленград, Митническо бюро-Димитровград с номер както следва: ЕАД № 3101/4-344/31.05.2001
г., ЕАД № 3101/4-317/17.05.2001 г. и ЕАД № 3101/4-359/09.06.2001 г., които се
изискват по силата на чл.98 от ППЗМ и
в Справки-декларации по Закона за ДДС, представени
пред Данъчна служба - Хасково с вх.№ 2436/13.06.2001 г. и 2737/11.07.2001 г., като с деянието са укрити
данъчни задължения /мито -26 820 лева
и ДДС - 21 067 лева/ в особено големи размери - 47 887 лева -престъпление по чл.257 ал.1 предл.1-во вр. чл.255
ал.1 предл.2-ро вр. чл.26 ал. 1 и
чл.2 ал. 1 от НК.
Подсъдимият разбира в
какво е обвинен, не се признава за виновен, не дава обяснения по предявеното му
обвинение.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият Г.К.К. ***. Към 2001 г. се
занимавал с търговска работа, а като юридическа форма, под която да осъществява
дейността си, той регистрирал две търговски структури - едноличен търговец с фирма „Г.К.-*** /решение за
вписване в търговския регистър от 23.01.1995 г. на Окръжен съд-Хасково/ и „К.
Комерсиал ООД"
със седалище в гр.Пловдив /решение за вписване в търговския регистър от
16.08.1995 г. на Окръжен съд-Пловдив/. И двете търговски структури имали
идентичен предмет на дейност, а приоритетната търговска
рабата, която подсъдимият извършвал през 2001
г. се изразявала във внос на хранителни продукти /главно захарни изделия с марката
„Ети"/ от РТурция и продажбата на същите във вътрешността на страната. В
същия период подсъдимият създал трайни търговски контакти с търговско дружество с
фирма „Сенкардеш", Адапазаръ, РТурция /"Шенкардешлер Гъда Санаи Виджарет, ЛТД,
Шти" - Удостоверение за търговска регистрация л. 197 т.№ II от
ДП/. Един от представителите на това търговско дружество бил свидетелят О.Ш., който изпълнявал
длъжността „директор". От това
дружество подсъдимият закупувал стоки, които превозвал до митническата
територия на РБългария със собствени или наети от него транспортни средства. Отделните сделки не били предмет на писмен
договор за търговска продажба,
сключен между двете страни. За всяка продажба били оформяни фактури, подписвани от подсъдимия и от свидетеля О.Ш.. Закупените стоки били декларирани под
съответен митнически режим пред
Митница-Свиленград, след което било издавано направление към вътрешно
митническо учреждение - Митническо бюро-Димитровград, Началник на управлението през 2001 г. бил свидетелят В.В.. През същата година в митническите органи били
създадени т.нар. „индикативни
списъци", които насочвали същите при преценката на действителността на писмено декларираната от
вносителя митническа стойност, когато тя се определяла по реда на чл. 35
от Закона за митниците.
За да постигне
по-добър финансов резултат в търговската си дейност, през 2001 г, подсъдимият решил да
избегне част от дължимите мита и дължимия ДДС, като декларира по-ниска митническа
стойност на внасяните хранителни продукти. Така той решил да представя пред
Митница-Свиленград документ, който да съдържа вместо реално платената на купувача цена,
друга по-ниска цена, която да бъде само привидно действителна. Така подсъдимият решил
да състави фактури, които да сочат по-ниска реално платена цена на закупените от горепосоченото
дружество стоки. На 26.06.2001 г.
подсъдимият като представител на „К. ***
закупил от турското дружество хранителни стоки за сумата 26 340,50 германски
марки. Била съставена и подписани от страните по сделката Фактура № 13
451/26.06.2001 г. Същата подсъдимият представил пред турската митническа
администрация при износа на стоките. При вноса на същите стоки в митническата
територия на РБългария К. обаче представил друга фактура - № 13629/25.06.2001
г., в която стойността на същите стоки била
5404 германски марки. Тази фактура той описал при писменото деклариране на вноса в ЕАД №
3101/4-387/27.06.2001 г. и по този начин
отразил митническа стойност по чл.35 от ЗМ в размер на 5404 германски марки. На тази база дължимия ДДС бил
определен на 1437 лева, а дължимото
мито - на 1783 лева. Паралелно фактуриране на закупени от същия търговец от
гр.Сакаря, окръг Адапазарлъ, РТурция стоки било извършено от подсъдимия и на 18.06.2001 г. Закупената на тази дата стока
била за сумата 43 560,70 ДМ, като сключената сделка била
обективирана във Фактура № 13442/18.06.2001.
/л. 207 от т. 1 на ДП/. Пред администрацията
на Митница-Свиленград подсъдимият представил Фактура с № 13616/18.06.2001 г., в която отразил като
действителна цена на закупените
стоки сумата 8480 ДМ /л.83 т.П от ДП/. Тази фактура К. посочил и в ЕАД №
3101/4-377/19.06.2001 г. при митническото оформяне на вноса. Според така декларираната стойност на
стоките дължимият ДДС възлизал на 2255
лева, а митото - на 2798 лева. На 03.08.2001 г. подсъдимият, действащ като представител на „К. Комерсиал ООД", отново закупил стоки от "Шенкардешлер Гъда
Санаи Виджарет, ЛТД, Шти", окръг
Адапазърлъ. За покупката била съставена Фактура 13501/03.08.2001 г., в която стоките били описани по артикул и
количество /л.231 т.11/. Цената им
възлизала на 34 669,50 ДМ. Тези стоки били внесени в митническата територия на страната през входяща митница
Свиленград, където митническата им
стойност била декларирана писмено от вносителя в ЕАД № 3101/4-476/04.08.2001 г. /л. 100 т.П/. В този
документ обаче реално заплатената от
подсъдимия цена по сделката не била отразена. Вместо нея била декларирана сумата 7383 ДМ, за установяването
на която била посочена Фактура №
13714/03.08.2001 г./л.85 т.П/. определените на тази база ДЦС и мито възлизали
на 1964 лева и 2436 лева.
На 22.08.2001 г.
подсъдимият, действащ като представител на търговеца „К. *** отново закупил
стоки от своя
контрахент, като реално заплатената цена по сделките /два броя/, отразена във Фактура
13525/22.08.2001 г. и Фактура № 13524/22.08.2001 г., възлизала съответно
на 38 876,90 ДМ /л.240 т.П/ и на 39405,25 ДМ /л.237 т.П/. Вместо тези фактури обаче, при
оформянето на формалностите за режима
„внос" пред Митница-Свиленград подсъдимият представил фактури от същата
дата, които съдържали опис на стоки, идентични с горепосочените документи. Представените от К. фактури от
22.08.2001 г. обаче имали друг
пореден номер и не били подписани от лицето, което се сочело като „продавач" по сключените в РТурция сделки.
Това били Фактура № 13757/22.08.2001
г. /л.87 т.П/, според която цената на закупеното възлизала на 8 219 ДМ и Фактура № 13753/22.08.2001 г.,
сочеща цена от 8199 ДМ. Тези покупни
цени на внесените стоки били декларирана съответно в ЕАД № 3101/4-521/23.08.2001 г. и ЕАД № 3101/4-520/23.08.2001
г. и послужили като основа при
определянето на дължимия ДЦС /2187 лева, респ.2181 лева/ и мито /2713 лева, респ.2706 лева/ по двата вноса.
Така описаното
„двойно" фактуриране на закупени в РТурция и внесени в РБългария
стоки К. извършвал и в дейността си като едноличен търговец. На 08.05.2001 г. закупил
стоки от /"Шенкардешлер Гъда Санаи Виджарет, ЛТД, Шти", които били
фактурирани във Фактура № 13454/08.05.2001 г. /точният номер на фактурата е
нечетлив, поради неясното копие, изпратено от митническите органи в РТурция/ - л.59
от СП.
Покупната цена била в размер на 26
202,50 ДМ. При поставянето на стоките под „режим внос" на
Митница-Свиленград от подсъдимия била представена декларация № 3101/4-310/09.05.2001 г., в
която цената на стоките била отразена като
възлизаща на 5669 ДМ, а като документ, установяващ реално заплатеното или подлежащо на плащане по смисъла
на чл.35 ал.4 от ЗМ била приложена
Фактура № 13414/08.05.2001 г. На тази база били определени дължимите митни
сборове - ДЦС в размер на 1508 лева и мито в размер на 1871 лева. На 17.05.2001
г. подсъдимият извършил внос на стоки, закупени от същото дружество-продавач. Вносът бил оформен пред входяща Митница-Свиленград на база ЕАД №
3101/4-317/17.05.2001 г., в която подсъдимият
като ЕТТеорги К.-*** отразил посочена
във Фактура № 13433/16.05.2001 г. цена на стоките в размер на 6567,05 ДМ /л.88 т.П/. Въпреки че тази фактура не
била подписана от лицето, сочено
като „продавач", тя била приета като източник за размера на реално заплатената или подлежаща на плащане цена от
вносителя, поради което била
възприета като митническа облагаема стойност и така дължимото от К. мито било определено на 2168 лева, а дължимия
ДДС - на 1747 лева. Действително
платената от К. цена била предмет на друга Фактура - № 13413/08.05.2001 г.
/л.64 от СП/, която той представил при износа пред митническата администрация на РТурция и според
която цената на закупеното била 26
202,50 ДМ. На 31.05.2001 г. и 09.06.06.2001 г. едноличен търговец с фирма „Г.К.-Кери" декларирал два
вноса на хранителни продукти от
РТурция - ЕАД № 3101/4-344831.05.2001 г. и ЕАД № 3101/4-359/09.06.2001 г.
Декларатор и по двата вноса бил подсъдимият. Като счетоводни документи, отразяващи платената от него цена в държавата-износител
той посочил съответно Фактура 13458/30.05.2001 г. и № 13605/08.06.2001 г.
Посочените в тях размери на платената цена били съответно 7282 ДМ и 7898 ДМ - л.89 и л.90 т.П от ДП. Действителната цена
на стоките обаче била друга -
отразена във Фактури №№ 13428/30.05.2001 г. /л.226-227 ДП т.П/ и 13435/08.06.2001 г./л.228-229 т.П ДП/ и тя
възлизала съответно на 36 578,80 ДМ
и 35 754,50 ДМ.
Гореописаните Фактури с №№
13451/26.06.2001 г., 13442/18.06.2001 г., 13525/22.08.2001 г., 13524/22.08.2001
г, 13501/03.08.2001
г., 13494/08.05.2001 г., 13428/30.05.2001 п, 13413/16.05.2001 г. и 13435/08.06.2001 г. били изпратени от
турската митническа администрация по повод
извършена насрещна проверка от ЦМУ-София
и последвала молба за правна помощ, удовлетворена при условията на Договора за правна помощ по
граждански и наказателни дела , сключен между НРБ и РТурция през 1978 г.
На изпратените документи е бил извършен
превод на български език в хода на досъдебното производство, а на две от фактурите /№ 13494/08.05.2001 г. и №
13413/16.05.2001 г./ в хода да
съдебното производство. С оглед постъпилите от турската митническа администрация документи, установяващи
декларираната при извършения
износ цена на стоките са били издадени
Решения на Началника на Митница Свиленград, с които първоначално приетата
митническа облагаема стойност е била коригирана и е била определена нова такава,
базирана на посочената в изпратените фактури цена, за която е прието, че
подсъдимият в качеството си на представител на „К. *** и в качеството си на едноличен търговец, реално е
заплататил на дружеството-продавач.
По делото е назначена и изслушана
счетоводна експертиза, която е дала заключение относно разликата между платените от
подсъдимия /съответно за ЕТ
"Г.К.-Кери" и „К. Комерсиал ООД"/ мита и данък добавена стойност, дължими на база представените при износа фактури и сумите, които са били заплатени при
извършения внос, описан по-горе като
мито и данък добавена стойност. Различните стойности са представени от експерта в табличен вид и те
представляват цифрови разлики, установени
по гореописания начин. В резултат на тях от експертизата е прието, че размерът на задълженията, които
подсъдимият е избегнал да плати при
упражняване на търговската дейност чрез двата търговски субекта се равняват на 84 008 лева мита и 67 163 лева
данък добавена стойност. В допълнително заключението експертът е анализирал
всяка една разлика за отделните фактури и за съответния данъчен период
/едномесечен/, като по този начин е
установено, че разликата между дължимия и заплатения ДДС по всяка една фактура е следната: по Фактура
13413/16.05.2001 г. /респ.13433/16.05.2001 г./ - 5074 лева, по Фактура №
13428/30.05.2001 г. /№ 13458/30.05.2001
г./ - 8263 лева, по Фактура № 13435/08.06.2001 г./фактура № 13605/08.06.2001 г./ - 7730 лева, по Фактура №
13494/0.05.2001 г. /фактура №
13414/08.05.2001 г./ - 6151 лева, по Фактура 13442/18.06.2001 г. /фактура № 13616/18.06.2001 г./ - 9598 лева, по Фактура №
13451/26.06.2001 г. /фактура № 13629/25.06.2001 г./ - 5836 лева, по
Фактура № 13501/03.08.2001 г. /фактура №
13714/03.08.2001 г./ - 7524 лева, по Фактура № 13525/22.08.2001 г. /фактура № 13757/22.08.2001 г./ - 8421 лв., по
Фактура № 13524/22.08.2001 г.
/фактура № 13753/22.08.2001 г./ - 8566 лева. В съдебно заседание експертът пояснява, че установените
митнически стойности, платени данъци и
констатирани разлика се основават на проверка както на постановените решение на
Началника на Митница Свиленград, така и на дневниците за покупки и съдържанието на месечните
Справки-декларации по ЗДДС. В
съдържанието на последните били отразени подадените митнически декларации, а те пък отразявали
по-ниската фактурна стойност между
декларираната при износа и при вноса на стоките - л.258, 266, 274, 281, 289 и 296 от т.1 на ДП. Според назначената по
делото графична експертиза, изготвена
от вещото лице К.Ц. подробно описаните
по-горе декларации, представени при вноса на входяща митница Свиленград /ЕАД/
са подписани от подсъдимия К., чийто подпис бил положен в графа „подпис и име
на декларатор/представител" /л.35 т.П ДП/. Графично са били изследвани и подписаните, положени в процесиите
фактури, описани като основание за
определяне на митническата стойност на внесените стоки - л.29 от т.П ДП. Предмет на
експертизата е бил подписът положен за „издател" на въпросните осем /от общо
девет/ фактури. След сравняване
на графичните изображения на подписа на свидетеля О.Ш. и подписа, положен върху
изследваните фактури, е установено, че положеният подпис „за издател" не
изхожда от свидетеля Ш.. Фактура № 13433/16.05.2001 г. не е била предмет на
това изследване, поради липсата на подпис,
положен от лицето, сочещо се за неин издател. Последното е потвърдено от експерта Ц. и в заключението, изготвено по
възложената му в хода на съдебното следствие допълнителна експертиза.
В своите показания
свидетелят О.Ш. /л, 157 от СП/ заявява, че познава подсъдимия К., с когото
установил търговски отношение през 1997 г. Тези отношения съществували и през
2001 г., когато К. закупувал стоки от представляваното от свидетеля дружество „Шеркардешлер Гъда
тидж, ЛТД Шти" стоки с марката „Ети". СКлючването на сделките ставало по
седалището на продавача, а плащането на стоките подсъдимият извършвал авансово или
след закупуването им. Размерът на цената се определял като към стойността на
изделията, посочена от производителя, се добавяла печалбата на продавача. Според
свидетеля на подсъдимия не били издавани фактури с различни стойности, касаещи една
и съща
сделка и идентична стока. Наличието на дублиращи фактури свидетелят обяснява с
„инициатива" на купувача, която не била съгласувана с издателя на фактурите. Свидетелят
посочва още, че превозът на стоките се извършвал
с транспорт на купувача, като понякога подсъдимият лично посещавал седалището на представляваното от
свидетеля Ш. ***, окръг Адапазаръ/. След разпита пред делегирания съд свидетелят е представил документи, касаещи
търговските му отношения с подсъдимия
К.. Сред тях са част от фактурите, които бяха описани по-горе /№ 13451/26.06.2001 г., 13442/18.06.2001 г, №
13524/22.08.2001 г. и 13525822.08.2001
г./, както и митнически декларации за износ, в които като получател на стоки се сочи „К. ***, а изпращач „Ш. Гъда Санаи Ве тиджарет" ЛТД,
гр.Сакаря, ТРуция. Три от представените декларации касаят процесиите износи
сделки - № 598/18.06.2001 г., № 598/22.08.2001 г., № 904/22.08.2001 г.
Представените от свидетеля документи
/фактури и декларации/ бяха преведени на български език в хода на съдебното следствие.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните изводи: Безспорно установено е по
делото, че през 2001 г. подсъдимият е осъществявал търговска дейност като
едноличен търговец „Г.К.-*** и като съдружник и представител на „К. ***. Част от тази дейност се изразявала във внос на
стоки, които търговецът закупувал от „Ш.
Гъда Санаи Ве тиджарет" ЛТД, гр.Сакаря, ТРуция и внасял в
митническата територия на страната. Вносът бил оформян на входяща митница Свиленград, като митническата облагаема
стойност се определяла по реда на чл.35
ал.1 от Закона за митниците - стойността, която вносителят декларирал като реално заплатена или подлежаща на плащане на
купувача. Декларирането били извършено за „К. ***№ 3101/4-310/09.05.2001 г., 3010/4-387/27.06.2001 г., 3101/4-377/19.06.2001
г., 3101/4-521/23.08.2001 г., 3101/4-520/23.08.2001 г, и 31.01/4-476/04.2001 г., а за ЕТТеорги К.-Кери"
в ЕАД №№ 3101/4-359/09.06.2001 г.,
3101/4-344/31.05.2001 г. и 3101/4-317/17.05.2001 г. Декларациите били
подписани от подсъдимия, който отбелязвал посочените търговски субекти като
получатели на стоките. Заявените от него условия за доставки били С1Р /доставка на стоката до местоседалището на
получателя/, въпреки че превозът на
стоките бил извършен с транспорт на купувача, а доставката била извършвана на
територията на РТурция. Облагането на внесените
стоки се извършвало по реда на чл.58 от ЗДДС /отм./ - от митническите органи при данъчна основа, определена
по реда на чл.31 ал.1 от същия закон - според митническата стойност,
увеличена с дължимите при вноса митнически
сборове. За да намали задължението за внасяне на ДДС и на двата
търговски субекта подсъдимият решил да използва неистински счетоводни документи, в които да бъде отразено, че
е платил или се е задължил да плати
цена, по-ниска от реално платената на продавача такава. Така при декларирания с ЕАД № 3101/4-387/27.06.2001
г. той посочил фактура 13
629/25.06.2001 г., в ЕАД № 3101/4-377/19.06.2001 г. - посочил фактура №
13616/18.06.2001 г., в ЕАД № 3101/4-476/04.08.2001 г. - фактура №
13714/03.08.2001 г., в ЕАД № 3101/4-521/23.08.2001 г. - фактура № 13757/22.08.2001 г. и ЕАД № 1301/4-520/23.08.2001
г. - фактура 13753/22.08.2001 г., ЕАД
№ 31.01/4-310/09.05.2001 г. - фактура 13414/08.05.2001
г., в ЕАД № 3101/4-317/17.05.2001 г. - фактура № 13433/16.05.2001 г. ЕАД
№ 3101/4-344/31.05.2001 г. - 13451/30.05.2001 г. и в ЕАД № 3101/4-359/09.06.2001 г. - фактура № 13605/08.06.2001 г. Така представените пред митническата администрация
фактури са както неистински, така и
с невярно съдържание. Те са неистински, защото не носят подписа на
лицето, което се сочи за техен издател. По-конкретно, фактурите не носят подписа на лицето, което се сочи като
представител на продавача по сделката,
сключена за периода 01.05.-31.05.2002 г. Това лице е свидетелят О.Ш., който според представеното Удостоверение за
търговска регистрация /л. 197 т.П от
ДП/ е един от представителите на това търговско дружество, а според показанията му, приобщени по реда на чл.281 ал.6 от НПК - лицето, което е подписвало фактурите по
сключените с подсъдимия сделки за
продажба на стоки с търговската марка „Ети". Според заключението на
вещото лице, изготвило изслушаната по делото графична експертиза, представените при вноса фактури не съдържат подписа на
свидетеля О.Ш., а една от фактурите - № 13433/16.05.2001 г. изобщо не е
подписана. Представените от подсъдимия при декларирането първични счетоводни
документи са с невярно съдържание относно съществен реквизит на фактурирането - платената
при сделките цена на закупените стоки. Този извод налага следните установени по
делото факти: При износа на стоките пред турската митническа администрация подсъдимият е
декларирал цена, по-висока от отразената в тези фактури, а като основание за това
деклариране е посочил друг първичен счетоводен документ, отразяващ по-висока стойност
на закупеното. Невярното съдържание на фактурите произтича и от тяхната
неистинност - както вече се посочи, те не изхождат от продавача, защото не са
подписани от представител на дружеството-доставчик на стоките. Същественото в случая
е това,
че подсъдимият е имал представи за невярното съдържание на фактурите и въпреки това той е декларирал
съдържащите се в тях данни при извършения внос. Безспорно е по делото, че именно
подсъдимият е автор на представените пред митническата администрация декларации
- факт, който той не оспорва и който се
установява от заключението на графическата експертиза, изследвала положения в тях подпис за „декларатор". Като
е декларирал съдържанието на неистинските и неверни фактури подсъдимият е потвърдил неистина в митническите декларации.
Невярното деклариране е довело до определяне на невярна данъчна основа
за дължимия ДДС. Според разпоредбата на
чл.31 ал. 1 от ЗДЦС /отм./ данъчната основа на този данък се определя
според митническата стойност на стоките по Закона за митниците, увеличена с
дължимите митнически сборове и такси. Следователно в случая митническа стойност
рефлектира пряко върху размера на дължимия данък, чиято основа тя се явява. А когато определянето на митническата стойност
има също декларативен характер /както в случая/ невярното й деклариране води
до определяне на данък, различен от действително дължимия. И когато този определения данък е в размер-по-малък от
дължимия, заради потвърдена неистина
в митническата декларация, се стига да укриване на дължимо данъчно задължение.
Настоящият случай е именно такъв - при изготвянето на митническите декларации подсъдимият е потвърдил неистински факти относно действителната заплатена
цена на продавача на стоките. И тъй
като определянето на митническата стойност на стоките е ставало по реда на чл.35 от ЗМ, отразените в
представените пред Митница Свиленград
декларации факти са били основата за определянето на митническата стойност. Тук следва да се обсъди
позицията на защитата, според която
обмитяването на внесените от подсъдимия стоки, респ. определянето на дължимия от него ДДС ставало на
базата на списък на стоки и цени,
които той представил пред входяща Митница Свиленград и МБ-Димитровград, който списък /представен по делото
и впоследствие преведен/ станал база
за определяне на митническата стойност. Това твърдение е несъстоятелно. То би могло да бъде предмет на
обсъждане, ако митническата
стойност при извършения внос беше
определяна по реда на чл.69-75 от ППЗМ, т. е. когато за целите на митническото
облагане се използва не посочената от вносителя договорна стойност, а друга
информация /когато обмитяването е било извършвано по цена за сходни или идентични с внасяните стоки или
когато всеки отделен внос е част от един договор за търговска продажба,
при което всяка доставка се явява част от едно общо договорено количество/.
Очевидно е, че разглежданият случай не е такъв -видно е от съдържанието на митническите декларации, а и от
показанията на свидетеля Ш., че за всяка
продажба е била съставяна отделна фактура, в която цената на закупеното
е била аналитично отразявана, поради което
именно фактурната стойност, е била посочена от вносителя-декларатор при всеки внос.
Извършеното от
подсъдимия невярно деклариране в Единния административен документ /ЕАД/ е било
повторено в изготвените Справки-декларации вх.№ 4378/11.06.2001 г.,
5213/10.07.2001 г. и 6858/10.09.2001 г. за „К. Комерсиал ООД" и вх.№
2436/13.06.2001 г. и 2737/11.07.2001 г. за ЕРТеорги Калчевм-Кери" по описа
съответно да ДС-Пловдив и ДС-Хасково, в които ЕАД е бил посочен като основание за
определяне на размера на дължимия и внесен по реда на чл.75 от отменения ЗДДС в републиканския бюджет
данък за всеки данъчен период. Първоначалното определяне и установяване на данъчното
задължение е ставало по реда на чл.58 ал,2 от ЗДДС /отм./ - от митническите
органи, а дължимостта на данъка е произтичала от разпоредбата на чл.24 от същия закон. Независимо
от това, подсъдимият е следвало да подава и
ежемесечна справка-декларация по чл.100
от отменения ЗДДС, в която да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност
- в случая информацията по вноса.
Справката-декларация се съставя по образец, който е определен в ППЗДДС и е следвало да се попълни от
търговеца или упълномощено от него
лице дори в случаите, при които няма данък за внасяне или същия е внесен - чл.100 ал.4 от ЗДЦС /отм./, т.е. за
подсъдимия е съществувало задължението за деклариране на извършения внос и пред
органа по приходите, независимо че ДДС е бил определен от митническата администрация
и внесен преди изтичането на срока за деклариране по чл.100 от ЗДДС /отм./.
От заключението на
счетоводната експертиза, а и от сравнителния анализ на обсъдените по-горе фактурни
стойности, е установено, че в периода месец юни - месец септември на 2001 г. поради
невярното деклариране
в ЕАД, представени пред Митница Свиленград „К. *** е избегнал плащане на ДДС в размер на 46 096 лева, а в периода месец май-месец юли на 2001 г.
ЕТТеорги К.-*** - ДДС в размер на 21
067 лева. За всяко едно данъчно събитие
по смисъла на чл.24 вр. чл. 11 от отменения ДДС разликата между дължимия ДДС
съобразно действителната митническа стойност на вноса и
платения ДЦС съобразно невярно
декларираната такава надхвърля сумата З 000 лева, поради което за всеки един внос
е избегнато плащане на данъчно задължение в „големи размери" по смисъла на чл.93 т.
14 от НК. През горепосочените периоди всеки един от данъчните субекти е избегнал плащане на данъци в
особено големи размери, защото тяхната обща стойност надхвърля 12 000
лева. С действията си подсъдимият е извършвал невярно деклариране за всеки
един данъчен период, обхващащ един месец съобразно данъчната регистрация
по ЗДЦС, като целта за избягване на пълния размер на данъчното
задължение не е била подчинена на представляваната търговска структура, а
на възможността за документално представяне на дадена изгодна за търговеца митническа
стойност. С оглед на това противоправната дейност на подсъдимия следва да се
разглежда като единна за инкриминирания период, без тя да бъде разграничавана
според критерии, стоящи извън
волята на подсъдимия и извън преследвания от него краен икономически резултат.
Поради изложените съображения, съдът
намира, че подсъдимият в качеството на представител на двете търговски
структури е осъществил престъпния състав на
чл.257 ал.1 предлЛ-во вр. чл.255 ал.1 предл.2-ро вр. чл.26 ал. 1 от НК -
при условията на продължавано престъпление в периода месец май-месец септември на 2001 г. потвърдил неистина в подадени декларации
пред Митница-Свиленград и Справки-декларации пред Данъчна служба Пловдив и Данъчна служба-Хасково, с което
избегнал плащане на данъчно задължение
- данък добавена стойност в особено големи размери -46096 лева за „К. *** и 21 067 лева за ЕТТеорги К.-***. Както се посочи, деянието е извършено
в периода месец май-месец септември 2001 г., а с оглед казаното по-горе то се явява едно продължавано
престъпление, чиито съставни елементи
са деяния, извършени през непродължителен период от време при еднородност на обективните и субективни параметри
на дейността. Всяко едно деяние
изпълнява изискванията на чл.93 т. 14 от НК, тъй като противоправния му
резултат надхвърля сумата от 3 000 лева, явяваща се стойностна границата,
дефинираща данъчното нарушение като престъпно. Макар прокурорът да е отграничил действията на подсъдимия според данъчните субекти, той също е възприел, че се
касае за едно продължавано престъпление /в диспозитива на обвинителния
акт правната квалификация е обща и за двата
субекта/. Обособяването на две диспозитивни части е условно - според данъчния субект. Според съдът то е
ненужно и не съответства на характера
на извършеното. Както вече се посочи по-горе преследваната от подсъдимия
икономическа цел е била да се намали размера на
дължимия данък независимо от това кой търговец е бил негов субект. При това положение престъпната дейност следва да се
разглежда като единна, осъществена в
един непродължителен период, като се изхожда от еднородността на механизма на престъплението и субективния момент, тъй
като различието в данъчния субект се
явява в случая вторичен фактор, който не влияе върху идентичността на престъпните
параметри. Квалфикацията на извършеното от К. като продължавана престъпна дейност
обуславя и друг квалифициращ престъплението белег, визиран в чл.257 ал.1 от НК
-укриване на данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на чл.93 т. 14 от НК. В
случая този белег е налице, тъй като укрития ДЦС надхвърля сумата 12 000 лева както за
всеки данъчен субект, така и като общ престъпен резултат.
Крайният момент на
престъплението съвпада с последната депозирана в ДС-Пловдив Справка -декларация
по чл.100 от ЗДЦС /отм./ -10.09.2001 г. В този период е действал наказателен
закон, различен от този, който е в сила към момента на постановяване на
присъдата. Съдът прие, че следва да приложи закона, който е бил в сила към момента
на осъществяване на инкриминираното деяние, а именно състава на престъплението
по чл.257 ал.1
предл.1-во вр. чл.255 ал.1 предл.2-ро от НК /ДВ бр.62/1997 г./, защото последвалата промяна
в престъпния състав не се явява по-благоприятна за дееца. Сравнителният
анализ на новата и отменена вече разпоредба относно санкционната им част
сочи, че по новия закон деянието е съставомерно по чл.255а ал.2вр. ал.1
вр. чл.255 ал.1 т.2 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода за срок
от три до осем години" и „конфискация на част или цялото имущество на
виновния". Действащият към момента на извършване на престъплението закон
предвижда наказание „лишаване от свобода за срок от две до десет
години" и „глоба от пет до двадесет хиляди лева". Независимо от
по-ниския минимум, но по-висок максимум на наказанието „лишаване от свобода" новата
разпоредба е по-неблагоприятна, заради по-тежкото кумулативно предвидено наказание „конфискация",
каквото наказание действалият към момента на деянието закон не е
предвиждал.
От субективна страна К.
е извършил престъплението при условията на пряк умисъл - той е съзнавал, че потвърджава
неверни обстоятелства
в подадените митнически декларации пред Митница Свиленград, както и в подадените
Справки-декларации по чл.100 от ЗДЦС /отм./ пред органа по приходите. Наличието на
субективни представи е логическа последица от неистинността на фактурите,
представени при вноса, чието невярно съдържание е било основата на невярното
деклариране, а използването им е било с цел документално оформяне на неистинско основание за
определяне на данъчното задължение.
Подбудата за
извършване на престъплението е желанието за материално облагодетелстване, а причината -
незачитането на установения в държавата ред, касаещ дейността на данъчните и
финансови органи.
С оглед изложените съображения, съдът
призна подсъдимия за виновен в извършване
на престъпление по чл.257 ал.1 прЛ-во вр. чл.255 ал.1 пр.2-ро /ДВ
бр.62/97 г./ вр. с чл.26 ал.1 от НК .
Относно обвинението
за укриване на мито съдът призна подсъдимия за невиновен, тъй като укриването
на това задължение макар и да е противоправно, не е престъпно. Задължението за
заплащане на мито е държавно вземане, но не е данъчно задължение, защото то
има друго икономическо
значение и затова невнасянето му не уврежда пряко финансовата система на
страната, което би оправдало криминализация на този вид административни нарушения.
Целта на митото е да се постигне приблизително изравняване на равнището на
цените на внасяните и изнасяните
стоки на външния пазар с нивото на цените на вътрешния пазар. Това задължение възниква само, ако стоката е
преминала през границата на страната,
поради което задължението касае ограничен вид данъчни субекти и ограничен вид стоки, т.е. то е специфично за дадена
стопанска сфера. Ето защо не може да
се счита, че това задължение може да бъде приравнено на задължението за плащане
на данък. За разлика от данъка, митото не е законоустановено - то се
основава на международни актове или друстранни спогодби, на чиято база държавата издава подзаконови нормативни актове.
В този смисъл съдът прие, че
невнасянето на мито не представлява престъпление
и по това обвинение оправда подсъдимия.
При определянето на вида и размера на
наказанието за деянието, по отношение на
което съдът призна К. за виновен, съдът взе предвид обществената опасност на извършеното и на дееца,
причините за престъплението и другите
смекчаващи и отекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият е роден на *** г., не е осъждан, няма противообществени прояви. Той има постоянно
занятие - занимава се с търговия,
която дейност е източник на доходите му. Характеристичните му данни не
са лоши. Чистото съдебно минало и добрата характеристика са обстоятелства,
които смекчават вината. Отекчаващ в случая факт е размерът на укритото данъчно задължение - той надхвърля
няколко пъти установения в чл.93 т. 14
от НК критерий „големи размери". Стойността на укритото данъчно задължение е обусловена и от упоритостта в
престъпната дейност -не се касае за еднократна проява на невярно деклариране, а
за общо девет облагаеми с ДДС
сделки. При определянето на наказанието обаче не може да не бъде отчетен и друг факт, който е съществен за
тежестта на извършеното - престъпното поведение е било благоприятствано и от
дейността на самата митническа администрация, която макар да е разполагала с
индикативни списъци за цените на внасяни идентични или сходни стоки, не е
извършила навременна корекция в
митническата стойност и така е генерирала мултиплициране на престъпната
дейност чрез създаване на представа за дезинтересираност
на държавата от действителността на декларираните от подсъдимия обстоятелства. Това е била и причината
за предприемане на
наказателно преследване в момент, значително отдалечен по време от
самото деяние.
С оглед на изложеното, съдът счита, че в случая превес имат смекчаващите
отговорността факти, поради което прие, че наказание „лишаване от
свобода" в размер, равняващ се на законовия минимум, ще постигне целите на
наказанието. Ето защо, съдът наложи наказание „лишаване от свобода за срок от три години". При
същите условията съдът определи и наказанието „глоба", като отново наложи
минималния предвиден размер - пет хиляди
лева. Освен това, съдът намери, че в случая са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК - подсъдимият
не е осъждан и за поправянето му, както и постигането на целите на
наказанието, не се налага той да изтърпи
наложеното наказание. Ето защо, съдът отложи същото за срок от „пет
години", считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на съдебната власт направените по делото
разноски в размер на 915 лв.
Така мотивиран, съдът
постанови присъда-г.а си.
Председател: