№ 14554
гр. София , 03.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ в закрито заседание на трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Частно
гражданско дело № 20211110149704 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение срещу С.
Т. С. за няколко суми, сред които и сумата от 1433.27 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“., 2970.83 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, и 30 лева – такса за извънсъдебно събиране на
вземания начислена на 16.11.2019г.
От приложените към заявлението съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК
договор за кредит и общи условия към него, се установява, че съгласно т. 15.1 услуга „Фаст“
представлява незадължителна услуга, която дава право на кредитополучателя да получи
приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на потребителски кредит преди
клиенти, без закупена такава допълнителна услуга. В т.15.2 от общите условия по договора
пък е предвидено, че услуга „Флекси“ също е незадължителна услуга, при закупуването на
която клиентът получава право да променя погасителния си план при изпълнение на
съответните специфични изисквания за това.
С оглед на изложеното съдът намира, че клаузите от договора свързана със
закупуването за допълнителни услуги са нищожни. Тези договорености са постигнати във
вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, приложим в конкретния случай, тъй като
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са
уговорени индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно.
Клаузата за закупуване на допълнителен пакет „Флекси“ е нищожна и поради противоречие
с добрите нрави, тъй като неравноправно се третира икономически по - слабата страна в
оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. В тази връзка съдът взе предвид и обстоятелството, че размерът
на претендираното за посочената услуга възнаграждение (3100 лева съгласно договора) е
1
почти 2/3 от размера на претендираната главница по сключения договор за потребителски
кредит (5000 лева). Нещо повече в клаузата на т. 15.2 е предвидена една хипотетична
възможност за длъжника да поиска промяна в договора за кредит във всеки един момент, без
да се посочва същият реално да е получил такава.
По отношение на клаузата на т. 15.1 от общите условия касаещи услуга „Фаст“
Софийски районен съд също намира, че противоречи на добрите нрави, тъй като
многократно увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация,
предвид обстоятелството, че сумата предоставена в заем е 5000 лева (пълния предоставен
размер), а таксата за услугата „Фаст“ – 1500 лева, която по съществото си е такса за
експресното разглеждане на документите по него, се равнява приблизително на 1/3 от
стойността на заетата сума. Съдът счита, че възнаграждението за услугата „Фаст“
представлява възнаграждение по договора, а не за допълнителна услуга, което
възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите. Предвид това
доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, императивните му норми следва да бъдат съобразени служебно от
съда. Ето защо настоящият състав съобрази и че така уговореното възнаграждение за
услугата „Фаст“ противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която
предвижда, че годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Законодателят е предвидил
изрично в чл. 19, ал. 5 от ЗПК, че клаузи в договор, надвишаващи определените в чл. 19, ал.
4 от ЗПК разходи се считат за нищожни. С оглед изложеното съдът намира, че клаузата от
договора задължаваща потребителя да заплати допълнително освен ГПР 48.82 % и
възнаграждение за услугата „Фаст“ се явява нищожна, поради което заявлението за тази
сума също следва да бъде отхвърлено.
Противоречащи на закона са и договорените такси и разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията, които се претендират в размер на 30 лева. В разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с управлението на кредита. На следващо място с оглед твърденията на заявителя
тези суми са уговорени като фиксиран размер и независимо от реалните разходи, които биха
били направени. Следователно те не представляват разходи, а предварително уговорени
задължения на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на
чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана
със сключването и изпълнението на договора. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено
в договора и това е лихвата за забава, за която съдът вече е издал заповед за изпълнение.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
2
3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата от
1433.27 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Фаст“., 2970.83 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, и 30
лева – такса за извънсъдебно събиране на вземания начислена на 16.11.2019г.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от
160.35 лв. до пълния дължим размер от 249.04 лв. за платена държавна такса и над сумата
от 32.19 лв. до пълния дължим размер от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 45762/26.08.2021г. на [фирма], ЕИК ********* срещу
С. Т. С., ЕГН ********** в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 1433.27 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“., 2970.83 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, и 30 лева – такса за извънсъдебно събиране на
вземания начислена на 16.11.2019г, както и за сумата над 160.35 лв. до пълния дължим
размер от 249.04 лв. за платена държавна такса и над сумата от 32.19 лв. до пълния дължим
размер от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3