Р Е Ш Е Н И Е
№ 591
11.01.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №833 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по жалба на ЕТ „Д-р Т. К. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“, представляван от Т. К. Д., със седалище и адрес на управление ***, против Заповед за налагане на санкции №РД-08-598#6 от 09.08.2021 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Хасково.
Оспорващата считала обжалваната заповед за неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Заповедта се оспорвала изцяло, във всичките й точки, като всички посочени нарушения не били описани точно. Липсвало правно основание за издаване на заповедта. Налице били нарушения на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Нарушенията били толкова съществени и тежки, че водели до нищожност на акта. Санкцията била наложена на основание чл.422 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г., обаче чл.422 от НРД на МД съдържал три алинеи. Санкцията била наложена на основание чл.421, ал.2 от НРД на МД за повторно извършено нарушение, но оспорващата не била извършила повторно нарушение, с оглед т.3 от Допълнителните разпоредби на НРД на МД.
Като конкретни съображения по отделните точки в жалбата се навеждат следните твърдения:
По т.1 – При така описаната фактическа обстановка не ставало ясно на коя дата, кой месец, коя година, в кой конкретен ден била извършвана проверката. Липсвала конкретизация на нарушението, което било и несъставомерно. Това нарушавало правото на защита на оспорващата. Тя не била променяла обстоятелствата по чл.122, ал.1 от НРД и не се налагало да уведомява РЗОК – Хасково.
По т.2 – Така описаното нарушение включвало термина „работен график“, а законът си служел с понятието месечен график. Не било ясно в какво точно се изразявало нарушението. Никъде в закона или НРД на МД не се сочело, че точно на вратата на амбулаторията следвало да е обявен т.нар. работен график. Оспорващата не била извършила нарушението, така както било визирано, защото на достъпно за нейните пациенти място била обявила своя месечен график и други изискуеми реквизити, и не следвало да й се налага санкция.
По т.3 – Оспорващата твърди, че била обявила месечен график, а не работен график, който напълно съответствал на заявения от нея. Посочила била всичко необходимо на видно място.
По т.4 – Напълно житейски възможно било във всеки един кабинет да свършат тест ленти, след което при необходимост да бъдат доставени. Водно-солиевите разтвори били налични. Твърдяло се, че са нарушени изискванията на чл.5, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗО, но този закон в чл.5 не съдържал ал.2. Непосочването на правната норма правело невъзможно осъществяването правото на защита на оспорващата, която считала, че не била извършила нарушение. Не било констатирано нарушение на чл.415, ал.1, така, както било описано.
По т.5 – Тук било допуснато процесуално нарушение, тъй като не било посочено предложение второ от чл.218, ал.2, т.IА от НРД 2020-2022 за МД.
По т.6 – За нарушението по т.6.2 се твърдяло, че е извършено повторно, защото била издадена Заповед от Управителя на НЗОК, но не се посочвало за коя календарна година – 2020 или 2021 се отнасяла наложената санкция. Останалите визирани нарушения били извършени за първи път. Не се сочело в детайли в какво се изразяват тези нарушения.
По т.7 – Така описаните нарушения не съставлявали годно правно основание да се счита, че липсата на извършен и приложен и/или разпечатан ЕКГ запис на сърдечна дейност означавало непременно, че не е извършена профилактика на сочените лица.
По т.8 – Посочен бил чл.184, без да било формулирано ясно, точно и конкретно коя от всички алинеи на тази правна норма евентуално била нарушена, за да можела оспорващата адекватно да защити правата си. В конкретния случай законът – чл.59, ал.11, т.2 от ЗЗО, давал две възможни алтернативи, а де факто освен прекратяване на договора с изпълнителя на медицинска дейност, на оспорващата била наложена и финансова санкция, което било злоупотреба с право.
По т.9 – Видно било, че пациентката била записана в регистъра на изпълнителя на медицинска дейност още от 2008 г. Оспорващата била извършвала на същата съответни прегледи и будел недоумения факта, как след около почти 13 години пациентката установявала кой е действителният й личен лекар. Било житейски нелогично човек да не знае кой е личният му лекар. Не било налице визираното нарушение и не следвало да бъде налагана санкция за това.
Излагат се съображения и относно размерите на наложените санкции, като се твърди, че липсвала обосновка за това, а всички констатирани пропуски в медицинската документация се дължали на технически грешки, поради което представлявали маловажен случай на нарушение, за което не следвало да се налага финансова санкция.
Развиват се и подробни доводи за това, че не следвало да бъде прекратен договорът на оспорващата с НЗОК.
Претендира се оспорената Заповед да бъде отменена изцяло.
Поради настъпилата смърт на физическото лице Т. К. Д., на мястото на жалбоподателя по делото са конституирани нейните наследници Д. Г. Д. и Г. Д. Д..
Същите заявяват, че не поддържат жалбата срещу Заповед за налагане на санкции №РД-08-598#6 от 09.08.2021 г. на Директора на РЗОК – Хасково в частта й (по т.8), с която се прекратява Договора за оказване на ПИМП с ЕТ „Д-р Т. К. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“, а я поддържат в останалата част.
Ответникът, Директор на РЗОК – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, представя Заповед №РД-09-152/29.09.2021 г. на Директора на РЗОК – Хасково, с която без предизвестие от страна на РЗОК, поради смърт на лекаря, регистрирал индивидуална практика за извънболнична медицинска помощ, считано от 19.09.2021 г. се прекратява Договор №260496/07.02.2020 г. за оказване на ПИМП, сключен с ЕТ „Д-р Т. К. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“, представляван от д-р Т. К. Д. – изпълнител на ПИМП. Излага съображения за неоснователност на жалбата в неоттеглената й част – насочена срещу Заповедта, в частта й, с която са наложени санкциите по т.1 до т.7.2 (вкл.) и т.9, и претендира в тази част същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Между Националната здравноосигурителна каса, гр.София, представлявана от директора на РЗОК – гр.Хасково, като възложител, и ЕТ „Д-р Т. К. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“, представляван от д-р Т. К. Д., в качеството на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ИБМП), на 07.02.2020 г. е сключен Договор №260496/07.02.2020 г., на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г., обн.ДВ бр.7 от 24.01.2020 г., в сила от 01.01.2020 г. (по-нататък само НРД за МД 2020-2022 г.), който договор влиза в сила от 1 януари 2020 г. е със срок на действие за срока на действие на НРД.
Със Заповед №РД-08-598/06.07.2021 г. на Директора на РЗОК – Хасково, на основание чл.72, ал.2, ал.3 и чл.73, ал.1 от ЗЗО, чл.397 и §10 от ПЗР на НРД за МД 2020-2022 г. и чл.11 от Инструкция №РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО на Управителя на НЗОК, е наредено извършването на проверка – пълна и по жалба, от РЗОК – Хасково на ЕТ „Д-р Т. К. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“, с място на извършване: 1. СЗУ ***; 2. ***, ***, и по документи в РЗОК – Хасково, с посочени в заповедта обхват и срок на проверката и поименно определени служители – контрольори при РЗОК – Хасково, които да я извършат.
За резултатите от извършената проверка от определените служители е съставен Протокол №РД-08-598#1/30.07.2021 г., в който е посочено, че проверката е извършена от 09.07.2021 г. до 30.07.2021 г. и в 9 точки са изложени констатациите от нея и установените нарушения.
Протоколът е подписан от съставилите го служители, и видно от разписката под него, на 30.07.2021 г. екземпляр от същия е връчен срещу подпис на Т. К. Д., която е декларирала че е запозната с констатациите на протокола.
Съставен е и Протокол за неоснователно получени суми №РД-08-598#2/30.07.2021 г., получен от Т. К. Д. срещу подпис на 30.07.2021 г.
Със Заповед №РД-08-598#6/09.08.2021 г. на Директора на РЗОК – Хасково, на основание чл.74, ал.5 от ЗЗО, във връзка с чл.59, ал.11, т.2 от ЗЗО, чл.422 и чл.421, ал.2 от НРД за МД 2020-2022 г., въз основа на Протокол №РД-08-598#1/30.07.2021 г., са установени нарушения, изброени в точки от 1 до 9 (вкл.) и предвид разпоредбите на чл.413 и чл.412, ал.1, т.1 и т.2 от НРД за МД 2020-2022 г., на ЕТ „Д-р Т. К. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ са наложени общо 21 бр. финансови неустойки, в конкретни размери, за всяко едно нарушение, изброени в точки от т.1 до т.7.2 (вкл.) и т.9, общо в размер на 2 420 лв.
Съгласно разписката под текста на заповедта, същата е получена от адресата си на ръка срещу подпис на 10.08.2021 г.
Жалбата срещу Заповед №РД-08-598#6/09.08.2021 г., подписана от Т. К. Д., е подадена в съда на 18.08.2021 г.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт, Т. К. Д. е починала на 18.09.2021 г., а видно от Удостоверение за наследници изх.№0018/21.09.2021 г., след смъртта си същата е оставила наследници по закон Д. Г. Д.– съпруг и Г. Д. Д. – дъщеря.
Жалбата е процесуално допустима, като депозирана при спазване на предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок за обжалване и изхождаща от надлежна страна, адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита. Доколкото с оспорения акт се налагат имуществени санкции на едноличен търговец, то оспореният индивидуален административен акт не е съставен с оглед личността на представляващото търговеца физическо лице и след смъртта на последното наследниците му също разполагат с правен интерес от оспорването на акта, който би породил за тях неблагоприятни имуществени правни последици.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за частично основателна.
Оспорваният акт е издаден от Директора на РЗОК – Хасково като материално и териториално компетентен орган. Съгласно Раздел VI на сключения Договор за оказване на ПИМП, при констатирани нарушения от контролните органи по чл.72, ал.2 от ЗЗО по изпълнение на този договор, се налагат санкции, предвидени в глава двадесет и първа на НРД 2020-2022 г., които санкции съгласно чл.55, ал.3 от Договора се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК.
Заповедта е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването й. Напълно неоснователно е наведеното в жалбата възражение за липса на правно основание за издаване на заповедта, което да води до нейната нищожност. В чл.55, ал.2, т.6б от ЗЗО е предвидено, че Националните рамкови договори съдържат санкции при неизпълнение на договора, каквито санкции са предвидени в Глава двадесет и първа от НРД за МД 2020-2022 г. Ето защо процесната Заповед за налагане на санкции е издадена при законоустановената възможност за налагане на изпълнителя на медицинска помощ на санкции за нарушение на НРД за МД 2020-2022 г., т.е. почива на валидно правно основание.
Като цяло не се констатира отклонение от изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно формата на оспорения административен акт, тъй като поотделно за изброените в заповедта санкции е посочена конкретната разпоредба, която е счетена за нарушена, както и констатираните факти. Вписаните фактически и правни обстоятелства обективират ясно волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. Съгласно ТР №16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. В настоящия случай в заповедта се съдържа позоваване на извършена преди издаването й проверка и съставен Протокол за резултатите от същата. Безспорно се установява връчването на този Протокол на лицето – обект на проверката, както и не е спорно обстоятелството, че то не е изразило писмено становище по направените от длъжностните лица констатации в 7-дневения срок от връчването на протокола, съгласно предвиденото в чл.402 от НРД за МД 2020-2022 г., при което е спазен и редът за налагане на санкции, предвиден в чл.422 от НРД за МД 2020-2022 г.
Съдът приема като цяло производството по издаване на оспорения акт за протекло при спазване на установените в НРД за МД 2020-2022 г. и Договора за оказване на ПИМП административнопроизводствени правила.
При преценка материалната законосъобразност на акта, съдът съобрази следното:
1. Съгласно вписаното в т.1 от Заповедта, при извършената проверка в амбулаторията на изпълнителя в ПИМП на адрес СЗУ *** в 10:15 часа д-р Т. К. не е открита в кабинета си. Съгласно представената в РЗОК на основание чл.117, т.4 и Приложение №9 на НРД 2020-2022 г. декларация по образец, по работен график д-р К. в посочения час следва да извършва амбулаторни прегледи. На основание чл.122 от НРД за МД 2020-2022 г. в нормативно определения срок в РЗОК – Хасково не е постъпило уведомление за промяна в обстоятелствата или уведомление за отсъствие от д-р Т. К..
Така описаното е прието за нарушение на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО и чл.122, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г., като е посочено, че нарушението е извършено в периода на проверката.
Настоящият съдебен състав намира, че визираното в тази точка нарушение не е описано достатъчно пълно от фактическа страна, тъй като не е посочена конкретната дата, на която в 10:15 часа е извършена проверката в амбулаторията на изпълнителя в с.Жълти бряг, при която д-р К. не е била открита в кабинета си. Данни за конкретния ден на проверката не се съдържат и в Протокол №РД-08-598#1/30.07.2021 г., в който е посочено от една страна, че проверката е извършена от 09.07.2021 г. до 30.07.2021 г., а от друга, че в 10:15 часа д-р Колева не е открита в кабинета си в СЗУ ***, в часовете за амбулаторни прегледи в обявения от нея в РЗОК – Хасково работен график. Липсата на конкретизация на датата, на която д-р Т. К. не е открита в кабинета си на посоченото място препятства възможността да бъде проверено обстоятелството дали този ден и час е обявен от нея в работния график като такъв за амбулаторни прегледи в кабинета в СЗУ ***. С тази непълнота в описанието на нарушението безспорно се накърнява правото на защита на изпълнителя на медицинската помощ, който би могъл да излага възражения за конкретното си отсъствие. При непосочването на конкретната дата, не може априори да се приеме, че изпълнителят е нарушил графика си, с което е извършил нарушение „в периода на проверката“, тъй като в периода от 09.07.2021 г. до 30.07.2021 г. се включват и почивни дни – събота и неделя, а според представената по делото Декларация (л.92) Образец 7 ПИМП на ЕТ „Д-р Т. К. – АИППМП“, съдържаща Работен график за ОПЛ д-р Т. К. в ***, за амбулаторни прегледи са определени часовете от 8 до 11 на дните понеделник, вторник, четвъртък и петък. Тоест поради непосочването на конкретната дата на извършване проверката на място, не може да бъде доказано, че визираният в акта времеви момент е обявен като работен такъв и то за амбулаторни прегледи в посочения СЗУ, при който ОПЛ е длъжен да присъства в кабинета си. Непълнотата на фактическото описание на нарушението в случая представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, недопускането на което би могло да доведе административния орган до различен от направения с акта извод за извършено нарушение. Не е доказано по несъмнен начин, че изпълнителят на медицинската помощ е бил длъжен да уведоми РЗОК за промяна в някое от обстоятелствата, предвидени в чл.117-чл.121 от НРД 2020-2022 г., по реда на чл.122, ал.1 от същия НРД, както е приел административният орган, поради което не е доказано по несъмнен начин вмененото му нарушение. Отделно от това, задължението на изпълнителя да уведоми РЗОК конкретно при промяна на графика за обслужване на пациенти (съответно сроковете за това), е регламентирано в различна от посочената в акта като нарушена разпоредба на чл.122, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г., а именно в чл.122, ал.2 от НРД за МД 2020-2022 г., т.е. налице е и несъответствие между описаното от фактическа страна нарушение и неговата правна квалификация. Ето защо в тази му част оспореният акт, с който на основание чл.414, ал.2 от НРД за МД 2020-2022 г. е наложена финансова неустойка в размер на 200 лв. следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
2. Съгласно вписаното в т.2 от Заповедта, при извършената проверка в амбулаторията на изпълнителя на ПИМП на адрес СЗУ ***, проверяващият екип установява, че на вратата на амбулаторията липсва обявен работен график, не е посочен заместник за случаите, когато общопрактикуващият лекар не може да изпълнява лично задълженията си, както и неговото местоположение, телефон и други начини за контакт.
Констатираното е прието за нарушение на чл.139, ал.2 от НРД за МД 2020-2022 г., според която разпоредба графикът по ал.1 съдържа телефон за консултация и за домашни посещения – телефон на практиката или мобилен телефон. В графика се посочва и заместник на избрания ОПЛ за случаите, когато той не може да изпълнява лично задълженията си, както и неговото местоположение, телефон и други начини за контакт, а също и местонахождението, телефонът и другите начини за контакт и с дежурния кабинет и/или лечебното заведение, осигуряващи медицинска помощ на пациентите извън графика на ОПЛ. Съответно в ал.1 на чл.139 е предвидено, че общопрактикуващите лекари обявяват в амбулаторията на място, достъпно за ЗОЛ, своя месечен график съгласно приложение №9, който съдържа часове: 1. за амбулаторен прием; 2. за домашни посещения; 3. за промотивна и профилактична дейност; 4. за работа по програма „Майчино здравеопазване“; 5. за работа по програма „Детско здравеопазване“, а в ал.4 на същата норма е регламентирано, че в случаите, когато ОПЛ обслужва ЗОЛ в повече от едно населено място, графикът по ал.1 се изготвя за всяко населено място поотделно.
Така описаното от фактическа страна дава достатъчно яснота относно възприетото нарушение, изразяващо се в непоставянето/необявяването на достъпно за здравноосигурените лица място на графика, визиран в чл.139 от НРД за МД 2020-2022 г., с указаното от тази норма съдържание. Дали графикът е назован „работен“, в случая не е съществено, тъй като от самата попълнена от жалбоподателя Декларация Образец 7 ПИМП, съгласно чл.117, т.4 от НРД за МД 2020-2022 г. е видно, че посоченият в т.3 от същата Работен график за всеки ОПЛ включва същите елементи и ще бъде изложен на видно място в амбулаторията за информация на ЗОЛ.
Възражението на оспорващия, че няма предвидено задължение графикът да бъде обявен конкретно на вратата на амбулаторията, в случая следва да се приеме за неоснователно, защото при отсъствие на ОПЛ от амбулаторията, именно вратата на последната се явява онова място, до което здравно осигурените лица имат възможност за достъп. Нарушението би било съществено, ако санкционираното лице докажеше например, че график с изискуемото съдържание е обявен на достъпно за ЗЗО място, различно от вратата на амбулаторията, например стена, табло за обяви и др. подобни, но такова доказване в случая не е извършено. Следва да се отбележи, че по отношение на това нарушение също е допусната неконкретизация на датата на проверката, но в този случай непълнотата не се приема от съда за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото е без значение в кой ден – работен или не, е констатирана липсата на графика.
Извършването на нарушението е безспорно доказано, и същото е правилно санкционирано като повторно на основание чл.414, ал.2 от НРД за МД 2020-2022 г., тъй като с приложената по делото (л.30-33) Заповед за налагане на санкции №РД-08-174/08.03.2021 г. на Директора на РЗОК – Хасково се доказва, че на ЕТ„Д-р Т. К. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ вече е била налагана финансова неустойка за същото по вид нарушение (т.2 от заповедта). Същата заповед съдържа отбелязване, че е дадена на ръка на 31.03.2021 г. и няма данни да е обжалвана, поради което следва да се приеме за влязла в сила преди периода от 09.07.2021 г. до 30.07.2021 г., в календарната 2021 година, а съгласно дефиницията на §1, т.3 от ДР на НРД за МД 2020-2022 г., „повторно нарушение“ е второ и следващо нарушение, извършено от лекар от лечебно заведение – ИМП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на календарната година.
В разпоредбата на чл.414, ал.2 е предвидено, че за повторно нарушение по ал.1, т.е. когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, определени в този НРД „финансовата неустойка“ е в размер от 100 до 300 лв., поради което наложената санкция в среден размер от 200 лв. се явява съобразена с вида и тежестта на констатираното нарушение по т.2.
3. По идентични на изложените в т.2 съображения, съдът намира за доказано и правилно санкционирано и нарушението, визирано в т.3 от оспорената Заповед, според която при извършена проверка в амбулаторията в ***, е констатирано, че обявеният работен график пред амбулаторията на д-р Колева не съответства с декларирания в РЗОК – Хасково – не е посочен заместник на избрания ОПЛ за случаите, когато той не може да изпълнява лично задълженията си, както и неговото местоположение, телефон и други начини за контакт. Посочването на тези обстоятелства е предвидено като задължително съдържание на графика по чл.139 от НРД за МД 2020-2022 г., поради което с липсата им, неоспорена по делото, е допуснато визираното нарушение на чл.139, ал.2 от същия НРД, за което законосъобразно е наложена санкцията по чл.414, ал.2 от НРД за МД 2020-2022 г.
4. В т.4 от оспорваната Заповед е прието, че при извършена проверка в амбулаторията на адрес ***, за наличие на технически изправно медицинско оборудване, обзавеждане и лекарства от първа необходимост, съгласно Приложение №9 „Изисквания на НЗОК за сключване на договор с лечебни заведения за оказване на ПИМП“ към НРД за МД 2020-2022 г., е констатирана липса на тест ленти за урина и кръвна захар, както и наличието на водно-солеви разтвори с изтекъл срок на годност. Констатираното е прието за нарушение на изискванията на чл.5, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗО, чл.20, ал.2 и чл.103 от НРД за МД 2020-2022 г., както и Приложение №9 към него. От страна на санкционираното лице не са били оспорени фактическите обстоятелства, установени при проверката. Няма спор също, че във визираното Приложение №9 – съдържащо изискванията за сключване на договор с лечебни заведения за оказване на ПИМП, „тест-ленти за урина, опаковка“, са вписани в таблицата за инструментариум и консумативи, а „водно-солиеви разтвори“ – в групата на лекарства от първа необходимост за оборудване на шкаф и лекарска чанта на общопрактикуващ лекар. Възражението в жалбата, че посоченият като нарушен чл.5 от ЗЗО няма алинея 2 е принципно вярно, но съдът приема, че неточното посочване на тази разпоредба, вместо вярната – чл.55, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗО, не води санкционираното лице до неяснота за какво му е наложена финансовата неустойка, тъй като фактите са ясно изложени и коректно обвързани с нормите на чл.103 от НРД за МД 2020-2022 г., според която разпоредба НЗОК сключва договор с лечебно заведение за ПИМП, което има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение №9, и на чл.20, ал.2 от същия НРД, въвеждащ задължение условията за сключване на договора да са налице през цялото време на неговото действие. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере защо е санкциониран с финансова неустойка в размер на 80 лв., на основание чл.415, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г., който предвижда налагане на санкция в размер от 50 до 150 лв., когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши изискванията за налично и технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане.
Същевременно
разпоредбата на чл.408, ал.4 от НРД за МД 2020-2022 г. предвижда наказващият
орган да не налага наказание за маловажни случаи на нарушения, като направи
предписание за отстраняване на съответното нарушение и предупреди нарушителя,
че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложена санкция. В §1, т.4
от ДР на същия НРД, са дефинирани маловажните случаи по смисъла на чл.408, ал.4, сред които и тези по
т.4.1, буква „б“ – за извънболнична медицинска помощ: липса на някои от
посочените в приложение №9 консумативи – за изпълнителите на ПИМП. Настоящият
съдебен състав приема, че описаното в т.4 от Заповедта нарушение – липса един
вид от консумативите, и наличието на водно-солиеви разтвори с изтекъл срок,
посочени в приложение №9, безспорно попада в хипотезата на маловажен случай, за
който на жалбоподателя не е следвало да бъде налагано наказание, а доколкото е
констатирано като първо нарушение, е следвало да му бъде издадено предписание
за отстраняването му. Ето защо в частта по т.4 от Заповедта налагането на
финансова неустойка е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
5. По т.5 от оспорената Заповед, административният орган е установил 9 броя еднотипни нарушения на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.218, ал.2, т.Iа от НРД за МД 2020-2022 г. и Приложение №2 към него, като е посочил, че при извършена проверка на здравните (медицински) досиета на задължително осигурени лица относно спазване установените изисквания за работа с медицинска документация, се констатират липсващи екземпляри на амбулаторни листове на хартиен носител, подписани от ОПЛ и ЗОЛ и приложени към здравното (медицинско) досие на ЗОЛ, отразяващи обективното състояние, назначените консултации, изследвания и терапия. В подточки от т.5.1 до т.5.9 са изброени с номерата си амбулаторните листове за конкретни ЗОЛ, с които са отчетени в РЗОК Хасково профилактични, консултативни или диспансерни прегледи. Прието е, че изпълнителят на ПИМП „не е изпълнил нормативните си и договорни задължения да изготвя „Амбулаторен лист – бл.МЗ-НЗОК №1“ съгласно посочените законови изисквания – екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител се подписва от общопрактикуващия лекар и ЗОЛ, прилага се към здравното (медицинско) досие на ЗОЛ, ИМП водят, съхраняват, събират, поддържат първични медицински документи, за които се изисква подпис на пациент, съгласувано с БЛС, като са задължени да ги представят при проверка от контролните органи на НЗОК/РЗОК. На основание чл.142, ал.1 от НРД за МД изпълнителят на ПИМП е длъжен да създаде медицинско (здравно) досие на пациента, в което да съхранява всички издадени амбулаторни листове. Прието е, че всяко от нарушенията е извършено на датата на издаване на цитираните амбулаторни листове, поради което тези по т.5.4; т.5.5 и т.5.7 са извършени за първи път, а останалите са извършени повторно, тъй като с влязла в сила Заповед за налагане на санкция №РД-08-174/08.03.2021 г. на Директора на РЗОК е наложена санкция за същото по вид нарушение в рамките на календарната година.
От страна на правоприемниците на починалото лице изпълнител на ПИМП, в съдебно заседание са представени оригиналите на амбулаторните листове, описани в т.5.1; т.5.2 и т.5.6 от Заповедта, с твърдение, че същите са били открити от тях в лекарския кабинет на д-р Т. К. след нейната смърт. Същите амбулаторни листове са приети без оспорване от насрещната страна по делото, приложени са на л.124, л.125 и л.126 от същото, и е видно, че са издадени на хартиен носител, подписани са от ОПЛ и от ЗОЛ, и отразяват обективното състояние на последното, назначените консултации, изследвания и терапия. Доколкото като основно нарушение на изпълнителя е вменено бездействието му да изготви Амбулаторен лист – бл.МЗ-НЗОК №1 съгласно законови изисквания, а именно в подписан от общопрактикуващия лекар и ЗОЛ екземпляр на хартиен носител, то с представянето на така издадените и подписани екземпляри на амбулаторни листове, се опровергава извършването на нарушението по т.5.1; т.5.2 и т.5.6 от оспорената Заповед. Обстоятелството дали конкретните амбулаторни листове са се съхранявали в здравното (медицинско) досие на трите ЗОЛ, на които са издадени, и дали са били представени на проверяващите органи, при така направеното фактическо описание на нарушенията, се явява вторично и несъществено, поради което следва да се приеме за маловажно и санкциите за тези нарушения да се отменят като незаконосъобразно наложени.
По отношение на нарушенията, санкционирани по т.5.3; т.5.4; т.5.5; т.5.7; т.5.8 и т.5.9, не са налице основания за ревизия на възприетото от административния орган. Не се опровергава липсата на издадени от общопрактикуващия лекар амбулаторни листове в екземпляр на хартиен носител, подписан от ОПЛ и ЗОЛ, който се прилага към здравното (медицинско) досие на ЗОЛ, както изисква разпоредбата на чл.218, ал.2, т.IА от НРД за МД 2020-2022 г., а заявеното в жалбата възражение, че не била посочена конкретната (втората) хипотеза на цифрово цитираната разпоредба, е несъществено за възможността санкционираното лице да разбере основанията, на които му се налагат санкциите в случая. Наложените санкции по т.5.4; т.5.5 и т.5.7 в размер на 80 лв. съответстват на средния размер на финансовата неустойка, предвиден в чл.416, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г., а тази по т.5.3 (касаеща Амбулаторен лист №825/23.04.2021 г.) правилно е наложена в размер на 100 лв., който пък се явява минималния размер на финансова неустойка за повторно нарушение, съгласно ал.2 на чл.416.
По отношение на визираните в т.5.8 и т.5.9 Амбулаторни листове съдът констатира, че неправилно финансовата неустойка е наложена като за повторно извършено нарушение, на основание чл.416, ал.2 от НРД за МД 2020-2022 г. Действително с приложената по делото Заповед за налагане на санкции №РД-08-174/08.03.2021 г. на Директора на РЗОК – Хасково на ЕТ„Д-р Т. К. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ вече е била налагана финансова неустойка за същото по вид нарушение (т.4 от заповедта), но цитираната заповед влиза в сила с изтичане на предвидения в закона (и вписан в заповедта) 14-дневен срок за обжалване, който започва да тече от отбелязаната в нея дата на съобщаване – 31.03.2021 г. Т.е. заповедта не е била влязла в сила до 15.04.2021 г., поради което за нарушенията, касаещи амбулаторните листове, издадени съответно на 06.04.2021 г. и на 31.03.2021 г. не може да се приеме, че е изпълнена хипотезата на §1, т.3 от ДР на НРД за МД 2020-2022 г. При извършването им на нарушителя не е имало наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на календарната година, поради което и нарушенията по т.5.8 (касаещо Амбулаторен лист №629/06.04.2021 г.) и по т.5.9 (касаещо Амбулаторен лист №544/31.03.2021 г.) не са повторни, и наложената за същите финансова неустойка в размер на 100 лева следва да бъде намалена до размера от по 80 лв. за всяко от тях, съответстваща на възприетия от административния орган среден размер по чл.416, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г.
6. По т.6 от процесната Заповед, административният орган е посочил, че при извършената проверка на досиетата на ЗОЛ относно условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО и разпоредбите на НРД 2020-2022 г. за МП до диспансеризация, и Приложение №8 към него и §10 от ПЗР на НРД 2020-2022 г. за МД, ЗЗО и Наредба 39, Наредба 2 на МЗ, са констатирани по отношение на 5 диспансеризирани със съответните диагнози ЗОЛ, изброени в подточки от т.6.1 до т.6.5, извършени и отчетени диспансерни прегледи, отразени в изброени с номерата си амбулаторни листове, че същите са в непълен обем – липсват назначени или приложени изследвания на микроалбуминурия и гликиран хемоглобин, както и извършен приложен и/или разчетен ЕКГ запис на сърдечната дейност, изискуеми за Диагноза с код по МКБ Е11.8 – по отношение на посочените в т.6.1 до т.6.4 лица, и липсва извършен приложен и/или разчетен ЕКГ запис на сърдечната дейност два пъти годишно, изискуеми за Диагноза с код по МКБ I20.8 по отношение на лицето, посочено в т.6.5.
Прието е, че констатираното е нарушение на изискванията на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, чл.134, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г. и Приложение №8 и Приложение №13 към него – изпълнителят на ПИМП не е изпълнил нормативното си и договорно задължение да провежда диспансеризация на ЗОЛ, съгласно изискванията по видове заболявания на Наредбата по чл.45, ал.2 от ЗЗО и Наредба №8 от 2016 г. за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от ОПЛ по Приложение №8 „Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ“. Посочено е, че нарушенията са извършени на датите на издаване на посочените в т.6 амбулаторни листове и като извършени за първи път подлежат на санкция по чл.414, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г., с изключение на нарушението по т.6.2, което е извършено повторно и подлежи на санкция по чл.414, ал.2 от същия НРД.
Цитираните в т.6 от Заповедта Амбулаторни листове са представени по делото, като част от административната преписка – съответно на л.49-52 по т.6.1; на л.45-48 по т.6.2; на л.42-44 и л.104 по т.6.3; на л.101-103 по т.6.4 и на л.97-100 по т.6.5. От съдържанието им се установява идентичност на диагнозите на диспансеризираните лица и извършените и отчетени прегледи, сред които не са изискуемите по цитираните разпоредби изследвания и ЕКГ запис на сърдечната дейност. Нарушенията са ясно описани, по начин достатъчен за санкционираното лице да разбере какво му е вменено да е извършил, а пропуските в изпълнението на задълженията на последното не се опровергават по делото.
Основателно се явява единственото конкретно възражение по тази точка, наведено в жалбата, тъй като нарушението по т.6.2 обхваща АЛ от дати 26.05.2020 г., 27.07.2020 г., 30.09.2020 г. и 02.11.2020 г., а цитираната Заповед за налагане на санкции №РД-2536-191/13.10.2020 г. на Управителя на НЗОК, с която на ЕТ „Д-р Т. К. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ са наложени санкции финансова неустойка за същия вид нарушения, съгласно отбелязването в нея е получена на ръка от д-р К. на 21.10.2020 г., т.е. е влязла в сила на 05.11.2020 г. и нарушения, извършени на по-ранна от посочената дата, не могат да се считат за повторни. Незаконосъобразно за нарушението по т.6.2 е наложена финансова неустойка в размер на 200 лв. на основание чл.414, ал.2 от НРД за МД 2020-2022 г. В тази част оспорената заповед следва да бъде изменена, като се намали размера на наложената санкция до средния, определен по чл.414, ал.1 от същия НРД – на 100 лева.
7. В т.7 от оспорената Заповед е посочено, че проверката на дейността по отчетените профилактични прегледи на ЗОЛ над 18 години, съгласно изискванията на Приложение №12 към НРД за МД 2020-2022 г. и §10 от ПЗР на НРД за МД 2020-2022 г. е установила, че в здравното досие на две ЗОЛ, посочени съответно в подточки т.7.1 и т.7.2, при извършен и отчетен профилактичен преглед в АЛ №580/26.02.2020 и в АЛ №2738/23.11.2020 г. липсва извършен приложен и/или разпечатан ЕКГ запис на сърдечната дейност, което е прието за нарушение на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, чл.137, ал.1, т.1 от НРД за МД 2020-2022 г. и Приложение №12 към него.
В разпоредбата на чл.137, ал.1, т.1 от НРД за МД 2020-2022 г. е предвидено, че общопрактикуващият лекар е длъжен да извършва профилактика на ЗОЛ над 18-годишна възраст и т.н. съгласно приложения №1, 2, 3, 5 и 6 на Наредба №8 от 2016 г. и приложение №12 „Дейности на ОПЛ по имунопрофилактика“, а в раздела „Дейност на ОПЛ при провеждане на профилактични прегледи на ЗОЛ над 18-годишна възраст“ от Приложение №12 е предвиден Общ профилактичен преглед, за жени и мъже над 18 г., с периодичност – ежегодно за календарната година, в който като т.6 е предвиден вид преглед „Електро-кардиограма“. Съответно липсата на извършен и/или разпечатан ЕКГ запис от двата визирани в т.7.1 и т.7.2 общи медицински прегледа води до извършване на вменените нарушения. Същите законосъобразно са санкционирани на основание чл.414, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г., тъй като представляват нарушаване на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, определени в този НРД, съответно размерът на финансовата неустойка от 100 лв. за всяко от тях е справедливо определен на средния, съобразно предвидените в нормата минимални и максимални граници от 50 до 150 лв.
8. По т.8 от Заповедта жалбата не се поддържа и съдът не дължи произнасяне.
9. По т.9 от процесната Заповед е възприето извършването на нарушение на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, чл.133, ал.1, т.1, чл.184, във връзка с чл.30, т.1 и чл.27 от НРД за МД 2020-2022 г. – отчетена е дейност с АЛ №2959/20.11.2014 г., с АЛ №1225/14.04.2016 г. и с АЛ №2630/05.09.2017 г., която не е извършена.
В тази част съдът намира нарушението за недоказано, като несъмненото установяване на това обстоятелство е в доказателствената тежест на административния орган. Същият е възприел за безспорно, че ЗОЛ Ф. Х. фигурира в пациентската листа на д-р Т. К. Д. от 28.12.2008 г. до 05.07.2021 г., за което на л.69 по делото е приложена и разпечатка от информационна система. Същевременно административният орган приема, че отчетената дейност с цитираните амбулаторни листове от дати 20.11.2014 г., 14.04.2016 г. и 05.09.2017 г. не е извършена, само въз основа на писмената жалба на лицето Ф. М. Х., че не знае откога е вписана в пациентската листа на д-р К. и никога до 01.07.2021 г. не я е виждала, и проведен телефонен разговор със същото лице, в който то било заявило, че никога не е посещавало кабинета на д-р Т. К. и не са му извършвани описаните профилактични прегледи. Административният орган е изградил изводите си за фиктивно извършени прегледи само въз основа на разпечатка от информационна система, приложена на лист 71 от делото, в която са изброени номерата и датите на трите амбулаторни листове за извършени от лекар Т. К. Д. прегледи на пациент Ф. Х.. Самите амбулаторни листове не са представени на хартиен носител, не е изследвано дали в тях има положен подпис от ЗОЛ и от кое, не е извършено съпоставянето им със заявлението, въз основа на което посоченото като прегледано ЗОЛ е вписано в пациентската листа на лекаря. Единствено твърденията на пациента относно спомените му за събития от 2014-та, 2016-та и 2017-та година, не са достатъчни еднозначно и несъмнено да се приеме, че в действителност обективираните в амбулаторните листове отчетени и заплатени профилактични прегледи на лице, вписано в пациентската листа, не са извършени от лекаря. Извършеният от контрольорите анализ на визираните обстоятелства не почива на достатъчно достоверни доказателства, поради което изводът, до който е достигнал административния орган за санкциониране на нарушението по т.9 от Заповедта е незаконосъобразен. Наложената по тази точка финансова неустойка в размер на 100 лв. следва да бъде отменена.
При този изход на спора, основателна по чл.143, ал.1 от АПК е претенцията на оспорващия, обективирана в жалбата, в негова полза да бъдат присъдени направените по делото разноски. Доказано е извършването на разноски в размер на 50 лв. – внесена държавна такса, и ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза на конституираните на страната на оспорващия негови наследници. В представения на лист 120 по делото Договор за правна защита и съдействие няма договорено адвокатско възнаграждение за техния процесуален представител, нито има данни такова да е заплащано.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции №РД-08-598#6 от 09.08.2021 г. на Директора на РЗОК – Хасково в частта й, с която са наложени санкции по т.1 (финансова неустойка в размер на 200 лв.), по т.4 (финансова неустойка в размер на 80 лв.), по т.5.1 (финансова неустойка в размер на 100 лв.), по т.5.2 (финансова неустойка в размер на 100 лв.), по т.5.6 (финансова неустойка в размер на 100 лв.) и по т.9 (финансова неустойка в размер на 100 лв.) от същата.
ИЗМЕНЯ Заповед за налагане на санкции №РД-08-598#6 от 09.08.2021 г. на Директора на РЗОК – Хасково в частта й по т.5.8, като намалява размера на наложената финансова неустойка от 100 лв. на 80 (осемдесет) лв., по т.5.9, като намалява размера на наложената финансова неустойка от 100 лв. на 80 (осемдесет) лв. и по т.6.2, като намалява размера на наложената финансова неустойка от 200 лв. на 100 (сто) лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Д-р Т. К. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ ***, заместен в производството от Д. Г. Д.и Г. Д. Д., против Заповед за налагане на санкции №РД-08-598#6 от 09.08.2021 г. на Директора на РЗОК – Хасково в останалата й обжалвана част.
ОСЪЖДА НЗОК, Районна здравноосигурителна каса – Хасково, да заплати на Димо Георгиев Димов, ЕГН ********** и Г. Д. Д., ЕГН **********,***, общо разноски по делото в размер на 50 (петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: