Решение по дело №204/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 376
Дата: 4 декември 2017 г. (в сила от 2 януари 2018 г.)
Съдия: Десислава Динкова Динкова Щерева
Дело: 20172100900204
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 април 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 Р Е Ш Е Н И E

 

415                                      04.12.2017 година                                  гр.Бургас

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд                                                      граждански състав

на седми ноември две хиляди и седемнадесета година

публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

                      ЧЛЕНОВЕ:

Секретар Жана Кметска

като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова

т.дело номер 204 по описа за 2017 година.

 Производството по делото е образувано по искова молба министъра на енергетиката, представляващ държавата по силата на §31 от ПЗР на ЗИДЗПБ, чрез процесуален представител Нико Терзиев, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Триадица“ 8, против „Гнайс комерс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, ул.“Ален мак“ №42, представлявано от Иван Иванов, с искане ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 141 564 лв., представляваща неплатени концесионни плащания, съгласно концесионен договор от 11.11.2011г., изменен с допълнен със сключени допълнителни споразумения №1/01.03.2012 год. №2/02.10.2012 год. и №3/25.04.2013 год.,  за  1-во шестмесечие за 2014г., 2-ро шестмесечие за 2014г., 1-во шестмесечие за 2015г., 2-ро шестмесечие за 2015, 1-во шестмесечие за 2016г. и 2-ро шестмесечие за 2016г.; ведно със сумата от  28 312,80 лв. дължим ДДС върху тях, както и договорни лихви върху концесионното плащане по чл.37 ал.1 от концесионния договор в размер на 25 500 лв. и законната лихва върху главницата и ДДС, считано от предявяване на иска до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че с решение №693/17.09.2011 год. МС е предоставил концесия за добив на подземни богатства по чл.2 т.6 от ЗПБ – скалнооблицовъчни материали – гнайсошисти, от обект – изключителна държавна собственост, от находище „Чатала“ в землището на с.Железино, общ.Ивайловград, за срок от 35 години. С т.4 от това решение, МС определя пряко за концесионер „Гнайс Кобилино“ ООД – с.Кобилино (със сегашно наименование „Гнайс комерс“ ЕООД) – титуляр на удостоверение за търговско откритие №0391/19.01.2009 год.

Заявява се, че в изпълнение на решението на МС, на 18.12.2011 год. между МС, представляван от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и „Гнайс Кобилино“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства– скалнооблицовъчни материали – гнайсошисти, от обект – изключителна държавна собственост, от находище „Чатала“ в землището на с.Железино, общ.Ивайловград, за срок от 35 години, считано от датата на влизане в сила на договора – 04.01.2012 год. Посочва се, че договорът е изменен и допълнен с допълнителни споразумения №1/01.03.2012 год. №2/02.10.2012 год. и №3/25.04.2013 год.

Заявява се, че към 21.04.2017 год. концесионерът дължи концесионни плащания за първо и второ полугодия на 2014 год.,  за първо и второ полугодия на 2015 год. и   за първо и второ полугодия на 2016 год., в общ размер от 141 564 лв., ДДС върху тях в размер на 28 312,80 лв. и договорна лихва, подробно уточнена като период и размер, общо 25 500 лв.

Ответникът, призован по реда на чл.50 ал.2 и 4 от ГПК на вписания в Търговския регистър адрес на управление, не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание страните не се представляват.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са подписали помежду си концесионен договор от 18.12.2011 год., изменен с допълнителни споразумения №1/01.03.2012 год. №2/02.10.2012 год. и №3/25.04.2013 год. Към момента на сключване на концесионния договор, ответникът е действал под наименованието „Гнайс Кобилино“ ООД, изменено на „Гнайс комерс“ с вписване 20111218122427, а от 02.09.2013 год. е еднолично дружество с ограничена отговорност, към настоящия момент с едноличен собственик на капитала Иван Петков Иванов.

 С чл.21 от договора страните са уговорили, че концесионерът дължи заплащане на концесионно плащане с ДДС, чийто размер се определя по Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скално-облицовъчни материали – прил.№4 към чл.11 от Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства.

Страните са уговорили, че годишното парично концесионното плащане се внася от концесионера на два пъти годишно до 30 дни след изтичане на съответното шестмесечие, като отчетните периоди се определят от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември всяка календарна година.

С допълнително споразумение №1/01.03.2012 год. страните са внесли промяна в наименованието и адреса на управление на ответника. С допълнително споразумение №2/02.10.2012 год. е спряно действието на концесионния договор до сключване на допълнително споразумение  за редуциране на концесионната площ и преизчисляване на запасите в находище „Чатала“. С допълнително споразумение №3/25.04.2013 год. договорът е изменен, като концесията се предоставя за находище „Чатала“, участък „Юг“, определя се концесионната площ и се внасят други изменения в текстове на договора.    

Представят се фактури, съставени от ищеца, за дължимите концесионни плащания за първо и второ полугодия на 2014 год.,  за първо и второ полугодия на 2015 год. и   за първо и второ полугодия на 2016 год., в общ размер от 141 564 лв. Дължимите плащания са определени въз основа на отчети за добитите количества, представени от концесионера, по реда на  Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скално-облицовъчни материали. По твърдения на ищеца, за второто полугодие на 2016 год. не е бил представен отчет и е начислено минимално възнаграждение. Ответникът не е представил доказателства за изпълнение на своето задължение за плащане по чл.21 от договора. Както се установява от приложената кореспонденция и покани, ответникът е в забава и по отношение на други дължими плащания по договора, поради което министърът на енергетиката е предупредил концесионера, че ще упражни правото си да спре действието на договора с писмо от 27.03.2015 год., а с писмо от 08.03.2016 год. е отправил предупреждение, че ще предложи на МС да прекрати концесионния договор. Неизпълнението на ответника на негови задължения по чл.21 от договора – за концесионно плащане за исковите периоди и за ДДС върху същото, прави претенцията за главница основателна.

Основателна е и претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от изтичане на 30-дневния период по чл.21 ал.5 от договора. Ищецът е конкретизирал периода на забавата за всяко от плащанията и обезщетението, което търси. Не са необходими специални знания за определяне на това обезщетение и с помощта на онлайн калкулатори съдът изчисли размера на дължимата законна лихва за всеки период. Размерът на законната лихва съвпада изцяло с претендираната от ищеца. 

В обобщение се налага извода, че претенциите са основателни и следва да бъдат уважени.     

Ищецът е поискал да му бъдат присъдени разноски и искането му е основателно с оглед изхода на спора. Такива е направил за държавна такса в размер на  7 815,07 лв. Дължимото възнаграждение на юрисконсулт, съобразно изменението на чл.78 ал.8 от ГПК, обн.ДВ бр.8/24.01.2017 год., възлиза на 300 лв. – чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание чл.37 от ЗПП. Общия размер на разноските възлиза на 8 115,07 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

                                                       Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Гнайс комерс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, ул.“Ален мак“ №42, представлявано от управителя Иван Иванов, да заплати на Държавата, чрез представляващият я по силата на §31 от ПЗР на ЗИДЗП министър на енергетиката, сумата от 141 564 (сто четиридесет и една хиляди петстотин шестдесет и четири) лв., представляваща неплатени концесионни плащания, съгласно концесионен договор от 11.11.2011г., изменен с допълнен със сключени допълнителни споразумения №1/01.03.2012 год. №2/02.10.2012 год. и №3/25.04.2013 год., както следва: за първо шестмесечие за 2014г., второ шестмесечие за 2014г., първо шестмесечие за 2015г., второ шестмесечие за 2015, първо шестмесечие за 2016г. и второ шестмесечие за 2016г.; ведно със сумата от  28 312,80 (двадесет и осем хиляди триста и дванадесет 0.80) лв. дължим ДДС върху тях, както и договорни лихви върху концесионното плащане по чл.37 ал.1 от концесионния договор в размер на 25 500 (двадесет и пет хиляди и петстотин) лв., за периода на забава на всяко концесионно плащане, считано от датата на падежа му до 21.04.2017 год., и законната лихва върху главницата и ДДС, считано от предявяване на иска – 28.04.2017 год. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „Гнайс комерс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, ул.“Ален мак“ №42, представлявано от управителя Иван Иванов, да заплати на министъра на енергетиката разноски в първоинстанционното производство  в размер на 8 115,07 (осем хиляди сто и петдесет 0.07) лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: