Определение по дело №94/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 194
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Йордан Василев Димов
Дело: 20213600900094
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 194
гр. Шумен, 14.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело №
20213600900094 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
В рамките на настоящото производство е постановено Решение №36/14.07.2022 г. С
посоченото решение е бил осъден ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Г. М. Д.” №1, гр. София да заплати на И. С. М., ЕГН-**********, от гр.
Шумен, ул. „.... №29, вх.2, ет.5, ап.27, със съдебен адрес – гр. София, ул. „Христо Белчев”
№2, четвърти полуетаж, оф.4 – адв. Н. Н. Д., сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева,
представляващи част от дължимите средства за обезщетение на неимуществени вреди –
болки и страдания вследствие претърпяното от ищцата на 11.02.2021 г. около 17:50 часа в
гр. Шумен, на пешеходната пътека на кръстовището на улиците „.... и „Васил Априлов“
ПТП, в което шофираният от К.Р.Я., ЕГН ********** лек автомобил „Субару“, модел
„Джъсти Г3Х“ с рег. №.... блъснал пешеходката и ищца в производството И. С. М., за което
деяние последният се е признал за виновен по споразумение за прекратяване на
наказателното производство по НОХД №1127/2021 г. на ШРС на ШРС, при което за ищцата
И. С. М. настъпили телесни повреди, дължими на основание чл.432, ал.1 от ГПК като
отговорност на застрахователя по застраховка гражданска отговорност по полица
№GO/85508831 за застраховка „Гражданска отговорност” по време на настъпването на
вредоносният резултат за период от 21.01.2021 г. до 21.01.2021г., ведно със законните лихви
върху главницата от 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница
суми. Искът е отхвърлен за сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляващи разлика
между присъдената от съда сума – 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева и претендираното от
ищеца – 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева.
В решението присъства и диспозитив, по силата на който ищцата е била осъдена да
заплати 157.14 лв. (сто петдесет и седем лева и четиринадасет стотинки), представляващи
дължимите суми, съобразно отхвърлената част от иска платени от сметката на съда за
изготвяне на назначените експертизи.
С молба вх. №3678/04.08.2022 г. ищцата е поискала изменение на постановеното от
съда решение в частта за така присъдените разноски по реда на чл.248 от ГПК. В молбата е
1
посочено, че съобразно нормата ан чл.78, ал.6 от ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от заплащане на държавна такас или разноски в производството осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, а съответните суми се
присъждат в полза на съда. Намира, че щом ищцата е освободена от такси и разноски по
реда на чл.83 от ГПК, то тя не би следвало да бъде осъждана да заплати тези разноски. Моли
да бъде изменено решението за разноските в тази им част, като бъде осъден ответника да
заплати и тази сума за разноски в размер на 157.14 лв.
От страна на ищеца е депозирано становище по реда на чл.248, ал.2 от ГПК. В него се
сочи, че решението за разноските в тази част е правилно и не са налице основания за
изменянето му. Намира, че съдът правилно е възложил тези разноски на ищцата, тъй като те
съответстват на отхвърлената част на предявените претенции. Моли молбата да бъде
оставена без уважение.
Съдът намира, че подадената молба е допустима, но разгледана по същество
неоснователна.
Нормата на чл.78, ал.6 от ГПК действително определя, че „Когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството,
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните
суми се присъждат в полза на съда.“ В конкретния случай обаче ответникът не е осъден
според пълният размер на преявеният петитум. В този смисъл посоченият от ищцата текст
на чл.78, ал.6 от ГПК не оправомощава съдът да възложи всички направени в
производството разноски върху ответника, а тъй като чл.78, ал.1 от ГПК гласи, че
Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска.“, ето защо, ответника следва да отговаря само за разноски съобразно с уважената част
от иска, а тези направени от ищеца съобразно с отхвърлената част от иска следва да му се
възложат. Съдът намира, че няма специална норма, която променя това правило, когато
разноските са платени за сметка на бюджета на съда. В отхвърлената им част те следва да се
възложат на ищеца.
С оглед изложеното следва да бъде оставена без уважение молбата на ищцата за
изменение на решението в частта за разноските, като за сумата от 157.14 лв. Да бъде осъден
да ги заплати ответника, а не ищцата.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. С. М., ЕГН-**********, от гр. Шумен
да бъде изменено Решение №36/14.07.2022 г. По настоящото т.д. №94/2021 г. по описа на
ШОС на основание чл.248 от ГПК да бъде изменено в частта за разноските, като бъде осъден
ответника ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК *********, гр. София, вместо ищцата, да
2
заплати сумата от 157.14 лв. (сто петдесет и седем лева и четиринадасет стотинки),
представляващи дължимите суми, съобразно отхвърлената част от иска платени от сметката
на съда за изготвяне на назначените експертизи.
Настоящото определение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от узнаването
пред Апелативен съд – Варна, съобразно с чл.248, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
3