№ 1656
гр. Плевен, 03.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500910 по описа за 2021 година
С разпореждане №7643/10.09.2021г. РС-Плевен, произнасяйки се по молбата
вх.№ 15545/30.08.2021г. подадена от „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ „АД ,чрез
пълномощника адв. СТ. Н. с която е поискано върху издадените по ч.гр.д.№
5071/2021г. по описа на РС-Плевен Заповед за изпълнение №2972 /
06.08.2021г. и изпълнителен лист №1609/ 06.08.2021г. да бъде положен
собственоръчен подпис и печат ,е постановил ,че „заповедта за изпълнение и
Изпълнителния лист са издадени съобразно действащите правила в съда и
работата с Единната информационна система на съдилищата“ . Препис от
това разпореждане на ПлРС е бил връчен на молителя на 01.10.2021г.
Срещу това разпореждане е подадена въззивна частна жалба от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ „АД ,чрез пълномощника и адв. СТ. Н.,която е
подадена по пощата на 08.10.2021г.
Първият въпрос ,който възниква във връзка с подадената частна жалба ,е
дали атакуваното разпореждане №7643/10.09.2021г. РС-Плевен е от
категорията на подлежащите на обжалване с частна жалба съдебни актове ,т.е
дали е от вида на посочените в чл. 274 ,ал.1 т.1 и 2 от ГПК определения,което
предполага да се изясни какъв е характера и същността на това разпореждане.
С молбата вх.№ 15545/30.08.2021г. подадена от „ ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ„АД, РС-Плевен всъщност е бил сезиран с искане да отстрани
един конкретен порок във формата за действителност на издадените от съда
актове –заповед за изпълнение и изпълнителен лист ,който е налице според
молителя и с процесното разпореждане представлява отказ на ПлРС да стори
това ,като положи собственоръчен подпис на съдията ,който е постановил
двата акта.Такъв един отказ ,обаче ,не може да бъде предмет на
самостоятелен инстанционен контрол ,извън общия контрол за валидност
,допустимост и правилност на съдебните актове с които е разпоредено
1
издаването на заповедта за изпълнение , респ. на изпълнителния лист.
На първо място,няма основание да се приеме ,че обжалваното
разпореждане №7643/10.09.2021г.прегражда по-нататъшното развитие на
делото ,доколкото с него нито се спира ,нито се прекратява ,нито пък се
отказва възобновяване на спряно производство ,като освен това при
проследяване на извършените от ПлРС процесуални действия по ч. гр.д.№
5071 / 2021г. се установява ,че инициираното от заявителя „ ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ „АД производство за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК срещу длъжника М.Р. , всъщност вече е приключило с
издаване на заповед за изпълнение № 2972/06.08.2021г. ,вложена на л. 5 от
въпросното ч. гр.д., както и с издаване на изпълнителен лист за сумите по
заповедта за изпълнение за което е направена отметка върху заповедта за
изпълнение , а освен това е отразено ,че „изпълнителния лист е получен на
13.08.2021г.от адв.Ивайло Георгиев „от името на кредитора , като е положен
подпис от него за удостоверяване на това обстоятелство. Всъщност и самият
жалбоподател в частната си жалба сочи ,че „По посоченото дело е издадена
заповед за изпълнение №2972 от 06.08.2021г. и въз основа на нея
изпълнителен лист №1609 от 06.08.2021г. и това по същество представлява
признание ,че производството по ч. гр.д.№ 5071 / 2021г. на ПлРС е
приключило с посочените съдебни актове. В т.см. обжалваното разпореждане
с което ПлРС е отказал да оформи по друг начин издадените от него съдебни
актове , не е от категорията на тези ,които преграждат по –нататъшното
развитие на производството.
То не попада според ПлОС и в категорията на определенията по чл. 274,ал. 1
т. 2 от ГПК ,тъй като няма законова норма ,която изрично да предвижда
неговото обжалване.
На обжалване безспорно би подлежало съгласно чл. 413,ал.2 от ГПК
разпореждането с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ,но в случая не се и твърди да има такова
разпореждане за отхвърляне , а напротив сочи се ,че заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е уважено .Не се касае и за отказ да бъде издаден
изпълнителен лист въз основа на заповедта за незабавно изпълнение ,което
също така съгласно чл. 418,ал. 4 от ГПК би подлежало на обжалване с частна
жалба.
В т.см.обжалваното разпореждане не попада според ПлОС в категорията на
подлежащите на въззивно обжалване с частна жалба определения
/разпореждания ,поради което частната следва да бъде оставена без
разглеждане като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт ,т.е. тя е
недопустима.
Всъщност поставеният с частната жалба „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ „АД
,въпрос е относно валидността, респ. нищожността на издадените от ПлРС
съдебни актове по ч. гр.д.№ 5071 / 2021г. на ПлРС-заповед за изпълнение и
изпълнителен лист,доколкото същите не носят собственоръчния подпис на
съдията ,който ги е постановил.
Този въпрос обаче,теоретично би могъл да бъде поставен или в
2
производство по чл. 413,ал.2 от ГПК по обжалване на разпореждането за
издаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като се твърди
,че издадената заповед за изпълнение всъщност е невалидна /нищожна и в
т.см. ,че е налице отказ да бъде издадена такава , или пък в производство по
чл. 418,ал. 4 от ГПК по обжалване на разпореждане за издаване на
изпълнителен лист съпроводено с твърдението ,че така издаденият ИЛ
всъщност е нищожен,което също така да се приравни на отказ от издаване на
искания изпълнителен лист. Тези разпореждания на ПлРС –за издаване на
заповедта за изпълнение и на самия ИЛ,които са инкорпорирани в
разпореждане №6449/06.08.2021г. и за които молителят „ ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ „АД е бил уведомен и са му връчени на 09.09.2021г.
/вж.съобщението на л. 12 от ч.гр.д.№ 5071 / 2021г. на ПлРС /, обаче не са
били обжалвани в рамките на законовия едноседмичен срок,който е изтекъл
на 16.09.20221г. Ако бяха обжалвани в този срок и се беше развило
съответното въззивно производство пред ПлОС,то в неговите рамки съдът би
следвало и служебно да се занимае с въпроса за валидността и допустимостта
на тези съдебни актове/ което включва и обсъждане на въпроса дали е спазена
предвидената в закона форма за действителност на акта / ,дори да нямаше
наведени съображения в тази насока .Ако пък бяха наведени такива
съображения ,то ПлОС също така щеше да бъде длъжен да обсъди въпроса,
дали обжалваните съдебни актове ,макар формално да уважават исканията на
молителя „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ „АД, не са нищожни,поради неспазена
форма. Такива производства, обаче не са били инициирани своевременно от
заявителя.
След като тази теоретична процесуална възможност е пропусната ,съдът
намира ,че за заявителя / частния жалбоподател /остава открит пътя за искане
за прогласяване нищожността на процесните съдебни актове на РС-Плевен
чрез иск по чл. 270 , ал. 2 от ГПК ,за чието предявяване няма срок ,като
именно в това исково производство следва да бъде разгледан въпроса дали
тези съдебни актове /заповед за изпълнение и изпълнителен лист / са валидни
във вида в който са издадени или пък са нищожни поради липсата на
собственоръчен подпис на съдията ,положен върху хартиения носител на
съдебния акт.
Все в т.вр., ПлОС намира за нужно да посочи ,че постановеното от РС-
Плевен разпореждане №7643/10.09.2021г.всъщност е от категорията на
оттегляемите определения по смисъла на чл. 253 от ГПК ,доколкото няма
пречка и към настоящия момент РС-Плевен да извърши нова преценка и
евентуално да уважи искането на „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ „АД,за
подписване на двата съдебни акта,ако разбира се счете ,че има изменение на
обстоятелствата или че е допуснал грешка с отказа си да подпише
собственоръчно издадените съдебни актове.С оглед на това , ПлОС намира
,че процесната частна жалба може да се третира и като молба по чл. 253 от
ГПК за изменение на разпореждането на ПлРС с което фактически съдът е
отказал да подпише собственоръчно издадените от него актове.
Желаният от жалбоподателя резултат / подписване собственоръчно от
съдията на издадените от него съдебни актове /,обаче ,не може да бъде
3
постигнат по пътя на обжалване на процесното разпореждане ,тъй като дори
условно да се приеме ,че частната жалба е допустима ,то няма как в това
производство ПлОС да задължи РС-Плевен да подпише собственоръчно тези
актове , а най-много би могъл да констатира това като порок във формата за
действителност на акта и да прогласи неговата нищожност .
С оглед на развитите по –горе съображения за съществуващата все още
процесуална възможност РС-Плевен да измени сам атакуваното си
разпореждане и да подпише процесните съдебни актове, ПлОС намира за
нужно да изложи и следните разсъждения за това дали счита ,че двата вида
актове на съда следва да бъдат само електронно подписани или пък е
необходимо да бъде положен и собственоръчен подпис върху тях.
Според ПлОС ,РС-Плевен при произнасянето си по молбата вх.№
15545/30.08.2021г. подадена от „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ „АД ,чрез
пълномощника адв. СТ. Н. в частта и за издаване на изпълнителен лист,носещ
подписа на съдията ,не е съобразил специалните норми на ГПК ,уреждащи
издаването на изпълнителния лист и конкретно тази на чл. 408, ал. 1 от ГПК
която сочи ,че ИЛ се издава В ЕДИН ЕКЗЕМПЛЯР,подписан от съответния
съдия.Заедно с това този единствен екземпляр именно следва да се предаде
на кредитора за да може той представяйки го пред съдебния изпълнител да
иска започване на принудителното изпълнение съгласно чл. 426 ,ал.1 от ГПК
,който изисква за започване на изпълнението да е представен именно този
единствен оригинален екземпляр на изпълнителния лист .Оттук автоматично
следва извода ,че няма как що се отнася до ИЛ ,оригиналът му, подписан с
електронен подпис от съдията , да остане в електронното частно гр.дело на
ПлРС , а на кредитора да бъде предадено копие на електронно подписания
документ ИЛ,както всъщност е сторил РС в случая. Посочената по –горе
специална норма на чл. 408,ал.1 от ГПК не допуска според ПлОС паралелното
съществуване на два оригинала на изпълнителния лист: един електронно
подписан,съществуващ по електронното дело ,водено по ЕИСС , и друг
оригинал, който да носи собственоръчния подпис на съдията . Тази
специална норма според ПлОС предвижда създаването на един,единствен
оригинал ,който следва да е на хартиен носител и да е собственоръчно
подписан от съдията.В т.см. по отношение на ИЛ е налице изключението по
чл. 102а ,ал.1 от ГПК ,като в случая както естеството на самия акт ,така и
законовата норма –чл. 408, ал.1 от ГПК изискват издаването и
съществуването в правния мир на един единствен оригинален екземпляр
,който обаче непременно се предава на взискателя ,с оглед на което няма как
този оригинал да съществува и да остане в електронна форма в системата
ЕИИС с която работи ПлРС и с която безспорно поне към този момент не
работят ЧСИ.
По друг начин стои въпросът със заповедта за изпълнение, чието издаване
според ПлОС се подчинява на общата норма на чл. 102а ,ал.1 от ГПК и за
която не съществува специална законова норма ,която да изисква на страната
да се връчи непременно и само оригиналът на заповедта за
изпълнение.Поради това за нея е възможно и законосъобразно тя да
съществува като оригинал в електронна форма ,подписана с електронен
4
подпис от съдията ,а на страните да се предава копие от електронно
подписания документ.
Поради тези съображения ,Плевенски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната частна жалба от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ „АД ,чрез пълномощника и адв. СТ. Н.,подадена срещу
разпореждане №7643/10.09.2021г. РС-Плевен с което РС-Плевен е постановил
,че „заповедта за изпълнение и Изпълнителния лист са издадени съобразно
действащите правила в съда и работата с Единната информационна система
на съдилищата“,като недопустима.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико
Търново в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5