№ 545
гр. Русе, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520106283 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
Ищецът Р. М. Л. твърди, че е собственик на МПС, марка „Мерцедес", модел „МЛ
350, с рег.№ Р8448КТ. На 13.04.2024 г. около 14:40 ч. на общински път R5E1130 (I-2/-
Русе-Николово-Граница общ.(Русе-Сливо поле)-Юделник-Борисово-/III-2102/) на км 1
(срещу „Хиподрума"), той управлявал собственото си МПС в посока гр. Русе. В
автомобила се возила и съпругата му. От крайпътна територия, в нарушение на чл. 37,
ал. 3 от ЗДвП, Р. Д. А., управлявайки МПС „Скания 93“ с рег.№ Р2694ЕХ, при
включване в движението на главен път не пропуснал ищеца. Вследствие на това удря
встрани управляваното от него МПС, което се отклонява вдясно, извън траекторията
на пътя и се блъска в крайпътно дърво.
За произшествието от органите на реда бил съставен Протокол за ПТП №
1879277/13.04.2024 г. За МПС-то на виновния водач бил налице действащ договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност, сключен с полица №
BG/22/123003512454 със ЗК "ЛЕВ ИНС“ АД. Според ищеца процесното ПТП е
настъпило поради противоправното виновно поведение на водача на МПС с рег. №
Р2694ЕХ, който не съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП,
обективирани в чл. 37, ал. 3, че водачът на ППС, излизащо на път от крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е
длъжен да пропусне ППС-та, които се движат по този път, както и чл. 5, ал. 1 и ал. 2,
че всеки участник в движението с поведението си не трябва да създава опасности и
1
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и
да причинява имуществени вреди, както и че с управляваното от него превозно
средство не трябва да затруднява другите участници.
Съобразно изискването на чл. 380 от К3, с писмена застрахователна претенция,
въз основа на която била образувана щета № 0017-5000-24-000214/15.04.2024 г.,
ищецът уведомил ответника за настъпилото застрахователното събитие с искане за
определяне и изплащане на обезщетение, съобразно представени доказателства. Във
връзка с писмо, изх.№ 5692/26.06.2024 г. по описа на ответника, за определяне на
„Тотална щета" по реда на чл. 390 от КЗ, на 03.07.2024 г. Р. Л. представил
удостоверение от МВР за дерегистрация на МПС-то. С писмо, изх.№ 7766/28.08.2024 г.
по описа на ответника, ищецът бил уведомен, че след извършената от застрахователя
ликвидационна дейност е установено, че възстановяването на МПС-то е икономически
неизгодно, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 %
от действителната му стойност. Посочено било, че действителната стойност на МПС-
то е 39 000 лева, като 75 % от нея отговарят на 29 250 лева. Посочено било и че
ответникът изплаща на ищеца 50 % от 29250 лева, „поради отчетено съпричиняване".
На 23.07.2024 г. ответникът превел по банковата сметка на Р. Л. сумата 14625 лева по
щета № 0017-5000-24-000214. Ищецът твърди, че не е съпричинител на нанесената му
имуществена щета. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49/16.10.2014 г. за
задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и "злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз на
КФН - „Обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства съгласно приложения № 1-6 от Наредба № 24 от 2006 г. за
задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Съгласно чл. 22, ал. 2 от
Приложение № 1 към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по
чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на МПС на КФН - „При установяване на запазени части размерът на
застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на
действителната стойност".
Ищецът не оспорва заключението на ответника, че стойността за възстановяване
на МПС-то възлиза на 53168,38 лева (32775,47 лева след удръжка за самоучастие),
както и че „действителната стойност на притежаваното от него МПС е 39000 лева,
като на 75 % от нея отговарят 29 250 лева". Претенцията му по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във
вр. с чл.45 от ЗЗД е за сумата 14625 лева от общо 29250 лева, след приспадане на
платените му 14625 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета на МПС, марка
„Мерцедес", модел „МЛ 350, рег.№ Р8448КТ, от деликт по чл. 45 от ЗЗД, в резултат на
2
ПТП, настъпило на 13.04.2024 г. Счита за установени фактите, релевантни досежно
осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане,
както и че ищецът е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие.
Протоколът за ПТП № 1879277/13.04.2024 г. бил съставен от длъжностно лице в кръга
на служебните му задължения и съставлявал официален свидетелстващ документ,
който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. Тъй като
деликвентът носел отговорност за последиците от забавата за изплащане на
обезщетение за вредите, застрахователят също отговарял за тяхното плащане пред
увреденото лице (чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ). По арг. от чл. 390, ал. 1 от КЗ, началният
срок на забавата при увреждане в хипотезата на "тотална щета" течал от представянето
на доказателства за прекратяване регистрацията на автомобила. Ищецът се позовава на
чл. 390, ал. 1 от КЗ, според който преди изплащане на обезщетението, определено като
тотална щета на МПС, регистрирано в Р.България, застрахователят изисква от
ползвателя на застрахователната услуга удостоверение от компетентните органи за
прекратяване регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Поради това забавата на
застрахователя била обусловена от административната процедура по дерегистрация на
тотално погиналия автомобил, т.е. законодателят въвел допълнително изискване в
случаите на тотална щета на МПС, а именно представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията му, като условие за плащане. Р. Л. представил на
ответника удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС на 03.07.2024 г.,
поради което ответникът бил в забава и дължал законна лихва върху претендираната
главница от 04.07.2024 г.
Моли да бъде постановено решение, с което „ЗК ЛЕВ Инс“ АД да бъде осъдено
да му заплати сумата 14 625 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.04.2024 г., ведно със законната лихва,
считано от 04.07.2024 г. до окончателното плащане. Претендира и деловодни разноски.
В отговора по реда на чл.131 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва изцяло
исковата претенция по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, изложен в
исковата молба, като прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца към
настъпването на увреждания по собствения му автомобил, поради извършени
нарушения на ЗДвП при управление на лекия автомобил „Мерцедес", модел „МЛ", с
рег. № P 8448 КТ, които спомогнали за осъществяване на процесното ПТП. Твърди, че
ищецът нарушил разпоредбите на чл. 20, ал.2, чл.21, ал.2 от ЗДвП, като се е движил с
несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, с намиращия се
пред него, навлязъл в кръстовището, заради което се е поставил в невъзможност да
намали скоростта си на движение и да спре, без да осъществи ПТП. Водачът Л. се е
3
движил със скорост, превишаваща 30 км/ч, поради което не е имал възможност да спре
или да намали скоростта си на движение и да предотврати ПТП. В тази връзка
ответникът твърди, че водачът на лекия автомобил имал вина за настъпилото ПТП,
осъществено в условията на съпричиняване между двамата водачи. В случай, че ищеца
се е движил със скорост, равна или по-ниска от максимално допустимата за района от
30 км/ч, то ударът би бил предотвратим за него и ищецът би могъл да го избегне чрез
спиране преди съприкосновението на двете превозни средства. Дори и да не е
предприел спиране, то при движение със скорост, равна или по-ниска от 30 км/ч, то
двете превозни средства щели да се разминат и удар нямало да настъпи. Ако ищецът
се е движил със скорост от 30 км/ч или по-ниска, то ударът между двете превозни
средства нямало да е със същия интензитет и щетите по процесния автомобил нямало
да надвишат 70 % от действителната му стойност, а щели да са по-малко. Поради това
намира, че не са установени елементите от фактическия състав на непозволено
увреждане и оспорва настъпването на деликт с механизъм, който се твърди от
ищцовата страна. Оспорва изцяло и иска за присъждане на лихви, предвид
неоснователността на главния иск. Ответното дружество възразява и срещу искането
за присъждане на разноски, тъй като с извънпроцесуалното си поведение не е дало
повод за завеждане на настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като
му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответника – застраховател, 3)
отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения и 4)
застрахователят да не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение
или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
4
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
В случая страните не спорят, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява наличието както на всички посочени предпоставки на
чл.432 от КЗ, така и отправянето към застрахователя – настоящ ответник на
застрахователна претенция от ищеца с уведомление от 15.04.2024 г., по която е
образувана щета № 0017-5000-24-000214. Въз основа на представените документи от
ищеца, в това число и удостоверение от МВР за дерегистрация и перфорирано
свидетелство за регистрация, част 1, като тотална щета, застрахователят е определил
действителната стойност на автомобила на Р. Л. на 39 000 лв., от която 75 % възлизат
на 29 250 лв. с Преводно нареждане от 23.07.2024 г. му е изплатено 50 % от
посочената сума или 14 625 лв., поради отчетено съпричиняване.
Представена е цялата административнонаказателна преписка от МВР, сектор
„Пътна полиция“, гр.Русе, образувана във връзка с АУАН, Серия GA №
853774/13.04.2024 г., от която се установява, че на 13.04.2024 г. е съставен Протокол за
ПТП № 1879277, в който са описани следните констатации: на същата дата, около
14,40 часа, на път R5E1130 (I-2/-Русе-Николово-Граница общ.(Русе-Сливо поле)-
Юделник-Борисово-/III-2102/), км 1 срещу Хиподрум, участник 1 – Илия Маринов
Върбанов, управляващ състав от ППС, включващ т.а.“Скания“ с рег.№ Р3169РК и
прикачено към него ремарке с рег.№ Р2694 ЕХ, при излизане от крайпътна територия
„Мотополигон“ и включване в движението на главен път не пропуска движещия се по
пътя с предимство участник 2 – Р. М. Л., управляващ л.а.“Мерцедес Мл 350“ с рег.№
Р8448КТ, като го блъска с предна дясна част в задна лява част на МПС. В резултат на
удара л.а. се отклонява на дясно, напускайки пътното платно и се блъска с предна част
последователно в земен скат и дърво. С НП № 24-1085-001411/15.05.2024 г. за
нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП, на водача Р. А. е наложено адм.наказание „глоба“ в
размер на 200 лв.
По делото в качеството на свидетел е разпитана съпругата на ищеца Ф. Л.а,
която е пътувала в семейния им автомобил по време на инцидента. Същата изнася
данни, че на връщане от с.Николово учебен ТИР излизал от полигона и искал да
пресече пътя за Хиподрума. Той стоял на едно място и те го виждали отдалеч. Като
наближили на 2-3 метра от него, изведнъж решил да излезе на пътя, не ги видял и ги
ударил в задната част и ги хвърлил в храстите и дърветата отстрани, като едното
дърво пробило предното стъкло. Като станало ПТП шофьорът на ТИР-а дошъл да ги
види и казал, че той е виновен, не ги видял. В камиона имало и курсист, но когато
излизали от полигона карал инструктура, тъй като на него място ставали много пътни
инциденти.
5
Свидетелят А.В. също е очевидец на процесното ПТП, тъй като е карал по
насрещното платно за движение, в посока от гр.Русе към с.Николово. Свидетелят
възприел движещия се срещу него черен джип „Мерцедес МЛ“, а от страната на
Хиподрума видял ТИР, който тръгнал да излиза на пътното платно и набил спирачки.
Няколко секунди по-късно той отново потеглил и се ударил в шофьорската врата на
колата, която излязла от пътя и се забила няколко дървета и храсти. Предното стъкло
било счупено от дърветата. Шофьорът на ТИР-а бил инструктор, а пасажерът в него
бил курсист. Шофьорът обяснил, че предпочита да сменя своите ученици за това
проблемно място, за да се избегнат такива инциденти.
По делото е разпитан и самият Р. А., който обяснява, че при излизането от
полигона камионът има ограничена видимост, тъй като огледалото е широкоъгълно и
прави по-голям ъгъла, а по-късо разстоянието, т.е. вижда до 50-80 метра. На това
място има завой, откъдето идвала колата на ищеца и свидетелят не я видял. Р. А. нямал
видимост, излизал от Хиподрума само на огледало. Трябвало да пресече точно
отсреща към Хиподрума. Превозното средство било композиция с ремарке, тежаща 15
тона и се движела много бавно. Свид.А. заявява, че въобще не е забелязал лекия
автомобил и чак когато чул спирачките му го видял, но това бил и моментът на удара.
Тогава бил пресякъл вече осевата линия. Причината за удара била отнемане на
предимство. Там кръстовището било изключително опасно и другия шофьор нямал
никаква вина за ПТП. Свидетелят излизал перпендикулярно, леко извил камиона, за да
има по-голяма видимост и да не му пречи ремаркето. Когато пречупи влекача, за да
види пътя, от там видимостта му ставала ограничена, а и пътят бил леко извит.
По делото е приета САТЕ, като експертът е съобразил всички приложени
писмени доказателства, ангажираните гласни такива, посетил е мястото на ПТП и е
извършил оглед на самия автомобил на ищеца. Според заключението, мястото на удара
е на прав участък от общинския път Русе – Николово, без съществени пътни
неравности. Видимостта на движещия се от учебния полигон към общинския път е
напълно ограничена към идващите МПС по пътя, тъй като при тази отбивка ъгълът
между двата пътя е остър, почти нула. Поради това за този критичен участък
скоростта на движение е ограничена до 30 км/ч. Вещото лице определя ъгъла между
траекторията на движение на двете МПС преди удара около 35 градуса. Скоростта на
движение на лекия автомобил непосредствено преди момента на удара е била около 48
км/ч., а на товарния автомобил около 19 км/ч. При създадената пътнотранспортна
ситуация, при установената му скорост на движение, водачът на лекия автомобил не е
имал техническа възможност да предотврати ПТП нито чрез спиране, нито чрез
напускане на пътното платно. При движение с разрешената скорост от 30 км/ч на
лекия автомобил интензитета на удара с товарния автомобил би бил по-нисък от удара
при установената скорост на движение от 48 км/ч. Независимо от това, уврежданията
по л.а. основно зависят от скоростта и посоката на движение на т.а., тъй като ударът е
6
кос /страничен/, а не челен. След него л.а. се завърта обратно на часовниковата
стрелка, напуска пътното платно и се блъска в крайпътни дървета, където
допълнително настъпват повече от уврежданията по цялата дясна страна на
автомобила.
В съдебно заседание, по повод поставените допълнителни въпроси от ответника
и направените от него писмени възражения по експертизата, вещото лице уточнява, че
е отчел коефициент на сцепление с пътната настилка 0,4, предвид данните по делото,
че пътят е бил застлан с пясък от дъждовете. При това положение водачът на л.а. не е
могъл да предотврати произшествието и при установената скорост, и при разрешената.
При движение с по-ниска скорост на автомобила интензитетът на удара от лявата
страна е възможно да бъде по-лек, но големите увреждания по л.а. са вследствие на
излизането му от пътя и удара в дърветата.
По делото безспорно се установява, че „Лев Инс“ АД е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на т.а.“Скания“, модел „93 М
22“, с рег.№ Р3169РК, както и че във връзка с настъпилото на 13.04.2024 г.
пътнотранспортно произшествие ответното дружество е изплатило обезщетение на
ищеца от 14 625 лв., представляващо 50 % от 75 % от действителната стойност на
увредения автомобил при тотална щета.
Доказани са всички предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя, като основният спорен въпрос в производството е свързан с наличието
или липсата на съпричиняване от страна на ищеца, позволяващо на застрахователя да
изплати само половината от дължимото обезщетение.
При претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи такова по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като
застрахователната сума не може да надвишава действителната /при пълна обезвреда/
или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на имуществото. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята
цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи
разходи, без прилагане на обезценка.
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Страните не спорят, че в случая относно увреденото МПС на ищеца е налице
7
тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ /тъй като стойността на разходите за
необходимия ремонт възлиза на 53 168.38 лв. и надвишава 70 на сто от действителната
му стойност, определена на 39 000 лв./. Ищецът не оспорва и размера на
обезщетението, дължимо при тотална щета, в размер на 75 % от действителната
стойност на автомобила, възлизащо на сумата 29 250 лв.
Ответникът е отчел съпричиняване от 50 %, изразяващо се в превишена скорост.
Приетата и обсъдена по-горе автотехническа експертиза заключава, че при
допустимата на процесния пътен участък максимална скорост от 30 км/ч. ищецът
действително е управлявал автомобила си с превишена скорост от около 48 км/ч.
Според вещото лице, обаче, както при тази скорост, така и при управление с
допустимата скорост от 30 км/ч., водачът на л.а. не би имал техническата възможност
да предотврати ПТП. Повечето увреждания по автомобила настъпват от сблъсъка му с
пътните дървета. Следователно и при управление с разрешената за конкретния пътен
участък скорост отново би настъпила тотална щета за МПС на ищеца. При това
положение не може да се приеме наличието на съпричиняване на вредовосния
резултат от страна на водача на увредения автомобил, а от там и основание за
изплащане на обезщетение в намален размер от 50 %.
Съобразно горните съображения съдът намира, че предявеният иск се явява
основателен и следва да се уважи за претендираната сума от 14 625 лв.,
представляваща разликата между дължимото и заплатено от ответника
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 04.07.2024 г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно уважената
претенция. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК, ищецът е направил разноски
в общ размер 2585 лв., от които 2000 лв. заплатено адв.възнаграждение и 585 лв.
държавна такса. Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съобразно фактическата и правна сложност на спора, проведените
две съдебни заседание и положения труд от пълномощника на ищеца, съдът намира, че
заплатеното възнаграждение следва да се редуцира на 1720 лв. /в минималния размер,
предвиден в чл.7, ал.1, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул."Симеоновско шосе" 67А, да заплати на Р. М. Л., с ЕГН
**********, на основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата 14 625 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди
8
/тотална щета/ по лек автомобил „Мерцедес", модел „МЛ 350, с рег.№ Р8448КТ,
настъпили вследствие ПТП от 13.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от
04.07.2024 г. до окончателното й заплащане, както и 2305 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9