№ 1312
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000502409 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 09.04.2021 г., постановено по гр. д. № 9956/2020 г. на
СГС, ГО, 10 състав, ответната Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е
осъдена на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на ищеца М. И. К. сумата
от 130`000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
произшествие, настъпило на 13.04.2020 г., ведно с лихвата за забава от
09.09.2020 г. до окончателното плащане. Със същото решение исковата
претенция е отхвърлена до пълния предявен размер от 500`000 лева, като
неоснователна.
Недоволни от решението са останали и двете страни.
Ищецът К. обжалва решението в частта, в която предявеният от него
иск е отхвърлен за разликата над 130`000 лева като поддържа, че при
определяне на обезщетението първоинстанционният съд не е отчел
1
интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и
страдания, не е обсъдил всички травматични увреди, както и не е взел
предвид социално-икономическото развитие в страната. По този начин и в
отклонение от дадените с Постановлението на Пленума № 4/1968 г. на ВС
задължителни разяснения относно критериите за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, произтичащи от деликт, съдът е
достигнал до неправилен извод досежно справедливия размер на иначе
дължимото се на ищеца обезщетение. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и вместо него осъдителната претенция да бъде уважена
изцяло.
Ответна застрахователна компания „Лев Инс“ АД също намира
решението за неправилно поради нарушение на материално-правната норма
на чл. 52 от ЗЗД, но поради това, че присъденото на ищеца обезщетение се
явява завишено спрямо действително претърпените от него неимуществени
вреди. Изложени са съображения, че съдът не е съобразил указанията, дадени
в Тълкувателно Решение №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно
Решение № 88/1962 г. на ВС, като не е взел предвид, че пострадалият сам се е
поставил в риск, движейки се с превишена скорост, и по този начин е
допринесъл съществено за настъпването на вредата. Поради изложеното моли
решението да бъде отменено.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При така очертаните правомощия, като съобрази доводите на страните
и събраните доказателства по делото, Апелативен съд гр.София намира
следното:
Предявените от М. И. К. против ЗК «Лев Инс» АД искове са с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД и с предмет – присъждане на
обезщетение в размер на 500 000 лв. за неимуществените вреди от ПТП,
реализирано на 13.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 09.09.2020 г. до окончателното изплащане.
От фактическа страна не е спорно, че на 13.04.2020 г., около 13:10 ч., в
2
гр. София, лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ СА 3204 АМ, управляван от
застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ И.А.,
като се движел в дясната пътна лента по ул. “Житница“ в посока към
ул.“Костенец“, в района на №23 предприел извършване на маневра „обратен
завой“ със скорост от 20 км/ч и реализирал челен удар с движещия се със
скорост от 84 км/ч в лявата от двете пътни ленти мотоциклет „Сузуки ГСХ
Р1000“, с рег.№ СА 6089 В, управляван от ищеца М.К.. След удара
автомобилът се е завъртял в обратна на часовата стрелка, а мотоциклетът и
мотоциклетистът са „излетели“ напред и нагоре и паднали на пътното платно.
От удара пострадал мотоциклетистът К., който получил следните
травматични увреди: травматичен шок; септичен шок; счупване на 12 гръден
прешлен; контузия на мозъка в челно-теменната област; открито счупване на
долна челюст в ляво; отстраняване на 2-ри долен ляв зъб; голяма заркъсно-
контузна рана на горна и долна челюст с дефект на меките тъкани и кожата;
счупване на дясната ябълчна кост; счупване на двата горночелюстни синуса
на черепа; контузия на гръдния кош и корема; хемоторакс (събиране на кръв)
в гръдния кош; счупване на 5, 6, 7, 8, 9 и 11 десни ребра; пневмоторакс
(събиране на въздух) в гръдния кош; контузия на белите дробове; контузия на
сърцето; изкълчване на лявата лакътна става; счупване на главичката на
лявата лъчева кост; счупване на дясната лопатка; обезобразяване на лицето;
язва на стомаха; лек церебрастенен синдром;
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска
експертиза е установено, че контузията на мозъка, хемоторакса, контузията
на белите дробове, контузия на сърцето, са довели до разстройство на
здравето временно опасно за живота. Счупването на 12-ти гръден прешлен е
довел до трайно затруднение на движенията на снагата за около 10-12 месеца.
Изкълчването на лявата лакътна става и счупването на главичката на лъчевата
кост е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник
за около 2-3 месеца. Счупването на дясната лопатка е довело до затрудняване
на движенията на десния горен крайник за около 2-3 месеца. Счупването на
долната челюст е довело до избиване на зъб и е затруднило храненето за
около 30-40 дни. Счупването на горночелюстните синуси е довело до
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Експертът-медик е
установил, че болничното лечение на ищеца е продължило 59 дни – от
13.04.2020 г. до 10.06.2020 г., а амбулаторното лечение е продължило общо 4
3
месеца – от 10.06.2020 г. до 08.09.2020 г. Болките били с голям интензитет
непосредствено след ПТП за около 25-30 дни, следващи от период от болки с
голям интензитет за около 20-25 дни, след което интензитетът на болките е
намалявал до умерени и слаби. По време на цялото лечение, ищецът е бил
опериран на 13.04.2020 г. за спиране на кръвоизлива и шев на раните на
устните; извършено е обездвижване на долната челюст и поставяне на зъбни
шини; извършено е наместване на изкълчването на левия лакът и поставяне на
шина на крайника; на 14.04.2020 г. е направено отваряне на трахеята и
поставяне на тръба за дишане; на 15.04.2020 г. е направено отваряне на
гръдния кош и изваждане на кръв от 300 мл и поставяне на дрен; на
26.05.2020 г. е направено зашиване на отвора на трахеята. По време на
амбулаторното лечение пострадалият е ходил на превръзки, прегледи и е
провеждал раздвижване. Вещото лице е установило, че лечебният период е
продължил 4 месеца, но възстановителният още не е завършил. И до сега
ищецът изпитва затруднение в придвижването и самообслужването в
ежедневната му дейност. На ищеца му предстои рехабилитация и
балноелечение, което в следващите три години следва да провежда редовно.
Сегашното му състояние е стабилизирано, самостоятелната му походка е
възстановена, но белезите в тилно-теменната област на главата са видими, с
липса на окосмяване от раните от залежаване. Има и белег от рана в десния
край на горната и долната устни с неправилна форма и дължина на рамената
от 1,5 – 2 см., загрозяващ; лека асиметрия на лицето в областта на устата;
белег от операция на дясната ½ на гръдния кош в средната 1/3 -2 см.; белег от
операция на шията от трахеостомия с неправилна форма 2,5 см., хлътнал,
загрозяващ; белег от операция по гръбначния стълб 20 см.; ограничение на
движенията на лява лакътна става с 30%; ограничение на движенията на
гръбначния стълб в поясната област с 34 %; намалена респираторна
подвижност на дясната ½ на гръдния кош с 18%. Медика е установил още, че
е налице невъзстановяване на: лявата лакътна става извършва движения в
обем по-малък от нормата с 30%; поясната област на гръбначния стълб
извършва движения в обем по-малък от нормата с 34 %; дясната гръдна
половина има респираторна подвижност по-малка с 18%. Прогнозата за
близко бъдеще е по-благоприятна в сравнение с прогнозата от по-далечното
бъдеще. Постепенно с напредването на възрастта, в гръдно-поясната област
на гръбначния стълб ще настъпят артрозна болест – спондилоза, радикулит,
4
остеохондроза - като резултат от счупения прешлен и проведената операция.
Всичко това ще доведе до болки, изтръпване, схващане и други. Освен това
ищецът изпитва болки и страдания и понастоящем – при влажно и студено
време, при по-продължително ходене и стоене прав, при по-продължително и
по-голямо натоварване на левия горен крайник.
При тези данни за да определи справедливия размер на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди от ищеца, който в пълна степен, с
оглед принципа на чл. 51 ал. 1 от ЗЗД, ще възмезди всички болки и страдания,
заедно с емоционалните и психични травми и сътресения, които ги
съпътстват, настоящия състав съобрази възрастта на пострадалия в момента
на ПТП – 28 години, преживяната стресова реакция, продължителността и
интензитета на търпените болки, негативно отражение на травмите върху
здравето, психиката и бита ищеца. Множеството травми, проведените
операции, продължителния престой в болнично заведание, немалка част от
който – в интензивно отделение, състоянието на ищеца към настоящия
момент, което включва липсата на пълно възстановяване, множеството
загрозяващи белези и изкривеността на лицето, както и очакваната прогноза
за вбъдеще, която не е благоприятна, а напротив, очаква се задълбочаване на
здравословните проблеми, са номинално изброени от първоинстанционния
съд, но не са преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Задълбоченият
анализ на характера и обема на вредата, формирана като съвкупност от
всички посочени по-горе неблагоприятни последици, налага извод за
необходимост от определяне на по-висок размер на обезщетението. Предвид
изложеното, съдът намира, че определеният размер от първата съдебна
инстанция е силно занижен. Преживяното от ищеца, за което са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на съседка Н., не само е променило в
негативен аспект живота му за продължителен период от време, но и за в
бъдеще. Не на последно място съдът съобрази и икономическата конюнктура
в страната към момента на произшествието, както и практиката на
съдилищата в други подобни случаи. Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на
претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер от 410`000 лева.
Този размер ще овъзмезди в достатъчна степен търпените от ищеца в
момента болки и предстоящите такива, с оглед неблагоприятната тенденция
за усложняване на здравословното му състояние от претърпените травми.
5
По втория спорен пред въззивната инстанция въпрос - за наличието или
липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
съдът съобрази, че приносът по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД има винаги
обективен характер. Правно-релевантно е конкретното поведение, с което
пострадалият създава предпоставки за възникване на вредите или улеснява
механизма на увреждането – в този смисъл са изложените мотиви в
Тълкувателно решение № 88/1962 г. на ВС, ОСГК, както и в т.7 на
Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК. За наличието на
съпричиняване от значение е дали и доколко пострадалият със собственото си
поведение обективно е допринесъл за настъпване на вредите и то така, че
спрямо тях то да се явява пряка причина, а последните - негово следствие. На
кои действия или бездействия (на деликвента или на пострадалия) ще бъде
отдаден превес, е относимо към определяне на степента, т.е. на
съотношението между тях, а не на съществуването или отсъствието на
съпричиняване. В настоящия случай такова поведение, което да се намира в
пряка причинно-следствена зависимост с реализирането на произшествието
или с претърпяването на вредите, липсва. От заключението на авто-
техническата експертиза категорично е установено, че непосредствено преди
произшествието ищецът се е намирал в лявата пътна лента, в която се е
движел на разстояние около 1,2 м. от левия й край, а лекият автомобил – в
дясната пътна лента. Когато водачът на лекия автомобил е предприел
извършване на „обратен завой“, автомобилът е попаднал в т.нар. опасна зона
за спиране на мотоциклета и произшествието е било непредотвратимо от
водача на мотоциклета, дори и чрез екстремно спиране. Било е
непредотвратимо за него и ако се е движил с разрешената за това скорост за
пътя. Предотвратимостта на произшествието от страна на водача на лекия
автомобил е зависела само и единствено от недопускане на навлизане на
автомобила в лентата за движение на мотоциклета. Настоящият състав
напълно споделя извода на вещото лице – инженер, че липсват технически
причини за настъпване на произшествието. Причините за неговото
настъпване са изцяло от субективен характер – именно действията на водача
на лекия автомобил по предприемане извършване на „обратен завой“ в
коридора за движение на мотоциклета. От друга страна, не може да се приеме
със сигурност, че телесните наранявания на мотоциклетиста и последиците за
здравето и живота му биха били по-малобройни или по-леки, ако бе избрал
6
по-ниска скорост на движение. Не на последно място, за съпричиняването е
без значение, дали пострадалият е нарушил правилата за движение или
поведението му е било правомерно, но обективно участващо в причинно-
следствения континуум на събитието и неговите последици. От тук и извода,
че само по себе си допуснатото нарушение от страна на мотоциклетиста не
обосновава съпричиняване, след като за произшествието изцяло вината е на
водача на автомобила, внезапно препречил пътя чрез предприетия обратен
завой.
Горното налага обжалваното решение да бъде отменено в частта, в
която исковата претенция е отхвърлена за разликата над 130`000 лева до
сумата от 410`000 лева, като на ищеца бъде допълнително присъдена
разликата от 280 000 лв.
При този изход на делото на процесуалния представител на въззиваемия
ищец адв. О. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 ЗА, в размер на 10 716 лева с
включен ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 09.04.2021 г., постановено по гр. д. № 9956/ 2020
г., на СГС, ГО, 10 състав, В ЧАСТТА, в която предявеният от М. И. К. срещу
ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от произшествието, настъпило на
13.04.2020 г., е отхвърлен за разликата над 130 000 лева до сумата от 410 000
лева, ведно с лихвата за забава от 09.09.2020 г. до окончателното плащане, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК «Лев Инс» АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. «Симеоновско шосе» №67 А, да заплати на М.
И. К. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр. ***, ул. «***» № 38, ет.2, чрез
адв. О., сумата 280 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от произшествието, настъпило на 13.04.2020 г., ведно с лихвата за
забава от 09.09.2020 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
7
ОСЪЖДА ЗК «Лев Инс» АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. «Симеоновско шосе» № 67А, да заплати на
основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. В.О. от САК с адрес: гр. ***, ул. «***» №
38, ет.2, сумата от 10 716 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач И. Г. А..
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8