Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.04.2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на единадесети
декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА Г.
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16884 по описа на съда за
2012 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от М.У.Е., Ш.У., Ф. У., Б.У., Й. У. и Б.У. срещу Л.Х.М.,
Р.И.Х. и П.К.К. искова молба за признаване за установено, че са собственици на
ап. № *, находящ се на първи етаж вляво в жилищната сграда на адрес гр. ******,
с площ около 110 кв.м., състоящ се от три стаи, две кухни и сервизни помещения,
при граници: улица, калкан, стълбище, апартамент № * и за осъждането им да им предадат
владението върху имота.
В
исковата си молба ищците твърдят, че са наследници по закон на А.К.А. У., реституиран
собственик на ап. № 9.
С
протокол за делба от 12.12.1940 г. по ч.гр.д. № 708/1940 г. на Софийски
околийски съд, І отделение А.К. х. А. получил в дял право на собственост върху
процесния апартамент, като протоколът бил вписан в книгите за вписванията със
записка за вписване том 258, стр. 62, 63 и 66.
С
решение от 12.07.1948 г. на Неврокопската комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС имотът
бил отчужден в полза на държавата и съставен акт за държавна собственост №
835/21.02.1950 г. Имотът се предал ССП „Софжилфонд“ за стопанисване. Със
заповед № РД-57-423/04.08.1992 г. на кмета на СО имотът бил отписан от актовите
книги за държавни и общински недвижими имоти, тъй като правото на собственост
върху него било възстановено по ЗВСОНИ. А. У. починал на 07.04.1996 г. и
оставил за свои наследници ищците в настоящото производство и съпругата си Ф. У..
След смъртта на Ф. У. на 05.10.2004 г. ищците останали единствени наследници, с
равни дялове от квотата в съсобствеността – по 1/6 ид.ч.
Ответниците
обитавали ап. № *, в който били настанени като наематели и регистрирани като
крайно нуждаещи се наематели, настанени в общинско жилище. Л.М. била настанена
със заповед от 23.11.1967 г., с право да ползва една стая и кухня и сервизни
помещения. Р.Х. била настанена като наемател съгласно договор за наем от
01.10.1969 г., а на П.К. било предоставено право да ползва една стая, вестибюл
и сервизни помещения със заповед от 23.01.1980 г. И трите ответници били включени
в списъка на крайно нуждаещите се граждани, но се установило, че са дерегистрирани
и липсвало основание да обитават жилището. На всяка от ответниците била връчена
нотариална покана през юни 2012 г., в която им бил определен 14-дневен срок за
освобождаване на жилището и за заплащане на обезщетение за ползването му.
Ответниците
не се отзовали на поканата да освободят имота, поради което ищците молят съдът
да постанови решение, с което да признае правото им на собственост върху
процесния апартамент и да ги осъди да им предадат владението върху него.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответниците са подали отговор, в който оспорват иска по
подробно изложени съображения. Позовават се на изтекла в тяхна полза
десетгодишна придобивна давност, считано от влизане в сила на ЗВСОНИ, ДВ, бр.
15/21.02.1992 г.
Бащата
на Л.М. – Х. Б. М. бил настанен в процесното жилище със заповед №
1847/23.11.1967 г. на началника на службата за жилищно настаняване. Х.М.
починал на 07.09.2003 г., но от раждането си през 1953 г. и до настоящия момент
Л.М. пребивавала на адреса. От влизане в сила на ЗВСОНИ имотът нямал статут на
общински и за него важали общите правила на придобивната давност. Ищците и
техният наследодател трайно се дезинтересирали от имота и едва през 2012 г.
заплатили дължимите данъци и такси. Л.М. не била наемател и обитавала имота с
намерение да го свои.
П. К.
била настанена в процесния апартамент през 1980 г. и към момента била включена
в годишния списък на картотекираните семейства.
Р.Х.
пребивавала в апартамента от 1969 г. на основание настанителна заповед.
Ответниците
не познавали ищците и до връчването на преписите от исковата молба не били
уведомявани за предаване на имота. От отписването на апартамент № 9 от актовите
книги ответниците владеели имота, като заплащали разходите за неговото ползване
и поддържане, участвали в разноските за сградата и извършвали ремонтни работи в
обекта.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, за уважаването на предявения иск по чл. 108 от ЗС в тежест
на ищците е да докажат, че са собственици на процесния имот и че ответникът го
владее без правно основание.
Ищците твърдят правото им на собственост да произтича
от наследствено правоприемство от А.К.А. У., починал на 07.04.1996 г.
Установява се от решение на 5-ти помирителен съд, И.,
че А. У. е оставил за свои наследници по закон съпругата си Ф. У. и децата им Ш.У.,
М.У., Й. У., Ф. У., Б.У. и Б.У..
След смъртта на Ф. У. на 05.10.2004 г. нейни
наследници, с равни дялове от наследството, са ищците в настоящото
производство.
Съдът не възприема доводите на представителя на
ответниците, че не се установява ищците да са наследници на А.К.А. и съответно
идентичността на лицата А. Х. А. и А.К. Х.А. У..
Разликата в имената произтича от различните етнически традиции
в образуването им, съответно в транслитерацията при превода на името.
В справка от ТОА „О.“ – гр. София (л. 240 от делото)
са изписани всички имена на наследодателя на ищците – А.К. Х. А. У.. С тези
имена А. У. е вписан и в скица на поземлен имот, в който е построен апартамента
- № 27251/27.04.2012 г.
А.К. х. А. е станал собственик на апартамент, находящ
се на първи етаж над партера източно крило на сградата, находяща се в гр. **********,
със застроена площ от около 110 кв.м., на основание съдебна делба по протокол
от 12.12.1940 г. по ч.гр.д. № 708/1940 г. на Софийски околийски съд, І
отделение. Протоколът за доброволна делба е вписан със записка за вписване в
том 258, стр. 62, 63 и 66 на нотариус при СОС.
С решение от 12.07.1948 г. на Неврокопска комисия по
чл. 11 от ЗОЕГПНС в полза на държавата е отчужден притежавания от А. Х. А.
апартамент на ул. „***.
С протокол-опис от 21.02.1950 г. апартаментът е
предаден на „Софжилфонд“ за стопанисване и управление – обстоятелство,
удостоверено и в съставения акт за завземане на недвижим имот за държавен от
21.02.1950 г.
Собствеността
върху процесния апартамент е възстановена по силата на чл. 1 от ЗВСОНИ, като
реституцията е настъпила по силата на закона в полза на бившия собственик, съответно
на неговите наследници, тъй като към момента на влизане на закона в сила през
1992 г. имотът е бил държавна собственост и е съществувал във вида, в който е
бил отчужден.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗВСОНИ, за да настъпи
реституционния ефект върху процесния имот, отчужден по ЗОЕГПНС, следва да се
установи, че собственикът не е бил обезщетен чрез изплащане на паричната му
равностойност, нито с друг равностоен имот. В решението от 12.07.1948 г. не е
определено обезщетение на отчуждения недвижим имот по т. ІV. Не се установява и
по изисканата и постъпила от СО, район „О.“ преписка да е заплатено такова на
отчуждения собственик А. Х. А.. Поради това, считано от 21.02.1992 г.
наследодателят на ищците е станал собственик на отчуждения от него процесен
имот – апартамент № *.
Що се отнася до заповедта на кмета на СО №
РД-57-423/04.08.1992 г. за отписване на имота от актовите книги за държавни и
общински имоти, същата е без значение за възстановяване на собственическите
права на А.К.А. У., тъй като реституцията настъпва ex lege, с влизане в сила на ЗСОНИ през 1992 г.
Наследодателят на ищците А. У. е починал през 1996 г.
– след влизане в сила на ЗВСОНИ, поради което към момента на откриване на
наследството процесният апартамент е бил в неговия патримониум и правото на
собственост върху имота е преминало, в установените в решение на 5-ти
помирителен съд, И. квоти, в имуществото на наследниците. След смъртта на майка
им Ф. У., всеки от ищците притежава по 1/6 ид.ч. от правото на собственост
върху имота.
Ответниците са противопоставили възражение за давност, като за
упражняваната от тях непрекъснато, явно и необезпокоявано фактическа власт в
периода 1992 г. - 2012 г. са изслушани свидетели.
Придобивната
давност представлява оригинерно основание за възникване на правото на
собственост за владелеца.
За
уважаване на това изключващо правата на ищците възражение, следва да бъде
установено наличието на всички елементи от фактическия състав на придобивната
давност: владение (непрекъснато и неопорочено упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя) и определен
срок от време.
Относно
втория елемент, чието наличие следва да бъде доказано – срока на упражняваното
владение, съдът намира, че в случая е необходимо същото да е продължило десет
години непрекъснато или при прекъсване, но за не повече от шест месеца (чл. 81
от ЗС).
Според презумпцията на чл. 69 от ЗС владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по ЗВСОНИ не се зачита и започва да
тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Поради това, до 21.11.97
г., дори и да е упражнявано владение върху имота от страна на ответниците с
намерение имота да го своят, то не е породило придобиване на собственически
права върху апартамента по давност. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства не обосновават извод у решаващия съдебен състав, че след 21.11.97
г. ответниците са променили анимуса си и да са започнали да своят имота. Напротив,
в декларация вх. № К23/07.11.2004 г. ответницата Л.Х. М. е декларирала пред СО,
район „О.“, че не притежава недвижими имоти и че наема жилище, от което ползва
31 кв.м. – стая и кухня, при условията на свободно договаряне, за което плаща
наем в размер на 6 лева месечно, собственост на А. Х. А. У..
Ответницата П. К.К. също е декларирала в подадената от нея на 22.10.2001 г.
декларация по чл. 5, ал. 1, т. 1-4 от ППЗОС, че обитава имота на ул. „*** като
наемател и заплаща наем на собственика А. У. в размер на 6.50 лева месечно.
Въз основа на изпратено до К. ***-00-207 (04) от 28.09.2005 г., П. К.К. е
подала нова декларация, в която е посочено, че по давност е придобита барака в Р.,
Община С..
В декларация приложение № І.2 към решение № 466 по протокол № 53/14.07.2005
г. (л. 152 от делото) П. К. е декларирала в т. V.5., че жилището, за което има
настоящ адрес от 1980 г. е собственост на М.У.Е., а в т. V.1. – че следва да го
освободи, тъй като собствеността върху него е възстановена по ЗВСОНИ.
Установява се, че основанието третата ответница Р.И.Х. да обитава
процесното жилище също е настанителна заповед, като в анкетната карта,
попълнена от Х. на 28.06.1994 г. е декларирала, че собственик на имота е А. А. У..
Волеизявленията на всички ответници до общинската администрация са в посока
желанието им да бъдат картотекирани като нуждаещи се от жилище и да им бъде
предоставено такова, а също и че са настанени в имота на ул. „*** по
административен ред, а собствеността върху апартамента е възстановена по
ЗВСОНИ.
През целия период на обитаване на процесния имот, включително до подаването
на последните заявления и декларации през 2005 г. ответниците са имали статут
на негови държатели – наематели в реституиран по ЗВСОНИ имот.
Не се установява и от гласните доказателства по делото ответниците да са
манифестирали действия, характеризиращи се като правомощия по упражняване на
собственически права. Напротив, от показанията на свидетелите Х. и К. се
установява, че процесното жилище е било опожарено през 2010 г. и ремонт в него
не е правен. Никоя от ответниците не е заявявала, че е собственик на жилището
на провежданите общи събрания на етажната собственост, нито е представяла
документ, удостоверяващ правата й. Свидетелката К. знаела, че ответниците са
наематели и в тази връзка на събранията на етажните собственици се е поставял
въпроса за качеството, в което присъстват на тези събрания. Свидетелите Г. и Д.
също знаят,че ответниците не са собственици, а такъв е лице от чужд
(небългарски) произход.
Възражението за придобивна давност не може да бъде уважено. Никоя от
ответниците не доказа, че в продължение на повече от 10 години преди датата на
подаването на исковата молба е своила имота по явен и недвусмислен начин, като е
извършвала действия, съответстващи на правомощията от сложното вещно право на
собственост - владение, ползване и разпореждане.
Завладяването на имота поначало трябва да се манифестира пред собственика и
да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението му и установяващи своене,
като тези обстоятелства трябва да бъдат доказани от владелеца. В настоящия
случай се установява от попълнените от всяка от ответниците декларации за
картотекирането им като нуждаещи се от жилище, че знаят за собственик на
апартамента наследодателя на ищците и че обитават жилището при условията на
свободно договаряне. Тези изявления пред официален орган удостоверяват неизгоден
за ответниците факт – че не своят имота, а го държат за собственика –
наследодателя на ищците, на основание съществуващо наемно правоотношение.
Начало на владение с намерение за своене не се установи. Нещо повече, видно
от писмо на СО, район „О.“ рег. № ЖД-9200-16/09.07.2013 г. (л. 144 от делото), Л.Х.М.
е подала заявление за включването й в картотеката на нуждаещите се от жилище
граждани, а П. К. е включена в картотеката на нуждаещите се – в списъка по чл.
15 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински
жилища на територията на СО за 2013 г. и е определила първа група за
едночленното й семейство, като наемател на реституиран имот.
По тези съображения и като не се доказа основателност на възражението на
ответниците за придобиване по давност на процесния имот, безспорно се
установява, че собственическите права принадлежат на наследниците на
реституирания собственик – А.К.А. У., ищци в настоящото производство.
Не се спори и от изявленията в отговора на исковата молба, както и от
показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че и трите
ответници се намират в имота. Като не се установи тяхно противопоставимо на
ищците право да обитават имота, искът по чл. 108 от ЗС е основателен и следва
да бъде уважен.
С оглед изхода на спора разноски следва да бъдат присъдени в полза на
ищците. Представителят на ответниците е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на адв. Д., което съдът намира за основателно. Определено
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., възнаграждението възлиза
на 3 857 лева, 4 628.40 лева с ДДС. Като съобрази броя на проведените
съдебни заседания, извършените процесуални действия, характера на
производството и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че
окончателният размер на адвокатския хонорар на адв. Д. следва да бъде определен
на 5 000 лева.
Общият размер на разноските е 6 219.90 лева, като се установява всички
те да са поети от ищцата М.У.Е.. Тъй като липсва основание за солидарно
осъждане на ответниците, всяка от тях следва да поеме по 1/3 от сторените от М.Е.
разноски, или – по 2 073.30 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от М.У.Е., Ш.У., Ф. У.,
Б.У., Й. У. и Б.У. срещу Л.Х.М., ЕГН **********, Р.И.Х., ЕГН ********** и П.К.К.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че ищците са собственици
на апартамент № *, находящ се на първи етаж вляво в жилищната сграда на адрес
гр. ******, с площ около 110 кв.м., състоящ се от три стаи, две кухни и
сервизни помещения, при граници: улица, калкан, стълбище, апартамент № *и
осъжда ответниците да им предадат владението .
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Л.Х.М., ЕГН **********,
Р.И.Х., ЕГН ********** и П.К.К., ЕГН **********, и трите с адрес *** да
заплатят на М.У.Е., ****, съдебен адрес *** по 2 073.30 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: