Решение по дело №16/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 94
Дата: 23 март 2021 г. (в сила от 12 януари 2022 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20217100700016
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

94/ 23.03.2021 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, I състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа  докладваното от председателя адм. дело № 16/ 2021 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. *** ул. „Пирин“ № 2, представлявано от управителя Д.Д.П., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 333-ФК/ 05.12.2020 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) спрямо дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект: бензиностанция „Рос – Дим“, находящ се в гр. ***, ул. „Равно поле“ № 1, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.

Жалбоподателят счита оспорения акт за незаконосъобразен. Сочи, че налагането на принудителна административна мярка не е наказание, а средство за принуда, което има за цел стопанският субект в определения му срок да отстрани допуснатите от него нередовности. В тази връзка настоява, че налагането на ПАМ срещу дружеството е безпредметно, тъй като към момента на връчването и оспорване на мярката, нередовностите вече са били отстранени. Позовава се на приложен към жалбата Сервизен протокол, като сочи, че веднага след съставяне на акта за установяване на нарушение (АУАН), в срока за депозиране на възражение по него, дружеството е предприело действия по отстраняване на несъответствието. В този смисъл претендира, че налагането на ПАМ не може да осъществи целта на законодателя, тъй като тази цел вече е изпълнена без необходимата от държавата принуда. Счита, че оспорената Заповед е издадена в нарушение на материалния закон и целта на закона, отменителни основания чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Според жалбоподателя изложените в Заповедта мотиви за настъпване на значителни и труднопоправими за фиска вреди не съответстват на обективно установените факти и на необходимостта за налагане на процесната ПАМ. Твърди, че е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. Добавя, че от съдържанието на оспорената Заповед и доказателствата по делото се установявау, че нарушението е отстранено още с откриването му, а ПАМ е наложена с процесната заповед едва на 05.12.2020 г. и връчена на 09.01.2021 г., което според жалбоподателя е нарушение на целта на закона, чл. 22 от ЗАНН. Иска отмяна на обжалваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт ***, редовно упълномощена, която оспорва жалбата. Представя доказателства, че е прекратено изпълнението на ПАМ „запечатване на обект“ с Постановление № 561555 – F579238 от 17.02.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, с оглед на което настоява, че жалбата е недопустима на този етап и иска да бъде прекратено производството по делото поради отпаднал интерес. Алтернативно оспорва жалбата и като неоснователна. По отношение законосъобразността на продължителността на срока предоставя на съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка на 03.11.2020 г. от 15:50 часа на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС: бензиностанция „Рос – Дим“, находящ се в гр. ***, ул. „Равно поле“ № 1, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК ***, при която е установено, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № H-I8 /13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, е допуснал  нарушение на разпоредбите на чл. 27, ал. 4 от същата Наредба, като не е регистрирал всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите, а именно да отчита извършените на 03.11.2020 г. продажби на пропан – бутан в бутилки за битови нужди, различни от автомобилните от електронни везни в данъчна група „В“, относима за продажби на течни горива, вместо в данъчна група „Б“, като за периода е отчетен оборот в погрешната група в размер на 13.400 литра на стойност 36.17 лв.

Административният орган е квалифицирал така установеното като нарушение на чл. 27, ал. 4 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на Министерство на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ от същия закон на дружеството-жалбоподател е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване по отношение на конкретния търговски обект за срок от 14 дни, като е издадена Заповед за налагане на ПАМ (ЗНПАМ) № 333 – ФК/ 05.11.2020 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна, в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.

ЗНПАМ е връчена, видно от разписката към нея (л. 23), на 09.01.2021 г. на управителя на дружеството – адресат.

Жалбата е подадена на 12.01.2021 г.

За извършеното нарушение е съставен и АУАН на 11.11.2020 г., в резултат на който е издадено Наказателно постановление на 01.12.2020 г., с което на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 500 лв., т.е. в минимален размер.

По делото е приет като доказателство Сервизен протокол № 4001726 от 16.11.2020 г., издаден от „Дианел Сервиз“ ЕООД, в който е отразено, че по желание на клиента е направено преконфигуриране във връзка с чл. 27, ал. 4 от наредба № Н-18/ 2006 г. на МФ, като е създаден нов артикул „ПРОПАН БУТАН КГ“, в департамент „ПРОПАН БУТАН КГ“ в данъчна група „Б“, като зареденото количество гориво се отчита в килограми за зареждания на пропан – бутан в бутилки за битови нужди от електронни везни.(л. 5)

Видно от Постановление за прекратяване изпълнението на принудителна административна мярка от 17.02.2021 г. (л. 60), наложената имуществена санкция е заплатена с платежно нареждане от 21.01.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Жалбата е подадена от адресат на Заповедта, в предвидения 14-дневен срок, поради което се явява допустима. Неоснователно е възражението на ответника, че с оглед издаденото Постановление за прекратяване изпълнението на мярката е отпаднал интересът от нейното обжалване. Обжалването на акта цели преценка на съда за неговата законосъобразност. В случай на отмяна на оспорения акт жалбоподателят би могъл да претендира вреди от отменения като незаконосъобразен административен акт по реда на Закона за отговорността на държавата и общините от вреди, поради което не може да се говори за отпаднал интерес. Освен това наличието на потвърдена ПАМ по ЗДДС има негативно отражение върху авторитета на дружеството и неговото данъчно досие, поради което жалбоподателят има интерес да установи дали правилно му е наложена съответната мярка.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Видно от Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл. 186, ал. 3 и, ал. 4 от ЗДДС, чл. 28 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти с нефтен произход и чл. 81, ал. 1 от АПК, началниците на отдели "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки "запечатване на обект" по чл. 186 от ЗДДС, поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред. Спор по това няма.

Няма спор и по отношение на обстоятелството, че е било извършено нарушение, квалифицирано от административния орган по чл. 27, ал. 4 от Наредбата, съгласно който при работа с ЕСФП и извършване на зареждания на пропан-бутан в бутилки за битови нужди от електронни везни същите се регистрират и отчитат в данъчна група "Б", като зареденото количество гориво се отчита в килограми и тези продажби се програмират в ЕСФП в отделен департамент.

Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

За нарушения на посочените разпоредби чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС предвижда налагане на глоба или имуществена санкция.

Отделно от това, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка - "запечатване на обект за срок до 30 дни", като в конкретния случай е установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДСне е издаден съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС.

В случая предмет на обжалване е ЗНПАМ във връзка с обстоятелството, че дружеството, стопанисващо обекта, е допуснало  нарушение на разпоредбите на чл. 27, ал. 4 от Наредба № Н-18/ 2006 г. на МФ, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите, а именно да отчита извършените на 03.11.2020 г. продажби на пропан – бутан в бутилки за битови нужди, различни от автомобилните, от електронни везни в данъчна група „В“, относима за продажби на течни горива, вместо в данъчна група „Б“, като за периода е отчетен оборот в погрешната група в размер на 13.400 литра на стойност 36.17 лв.

В мотивите на обжалваната заповед са приети за установени посочените факти, доказани от съставения при проверката Протокол за извършена проверка и АУАН. По отношение на срока на принудителната административна мярка органът е посочил, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение. За продължителността на срока административният орган е отразил, че са взети предвид тежестта на нарушението, а именно неправилното отчитане на продажбите в друга група на ФУ, водещо до неначисляване на ДДС за тези продажби и ощетяване на фиска в размер на разликата. Посочил е, че следва да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нарушения. Допълнил, че извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Според ответника при определянето на срока бил съобразен и принципът на съразмерност, съответно целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.

По разбирането на настоящия състав така изложените мотиви не са съобразени с конкретните факти и обстоятелства, което прави издадения акт незаконосъобразен. Това е така, защото:

Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, буква "а" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя.

Следва да се има предвид, че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност за противоправно поведение трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които може да се изведе категоричен извод, че нарушителят може да извърши друго административно нарушение. Тези данни следва да са изведени от конкретната дейност на търговеца. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията за форма, установени с АПК. С разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК законодателят е разписал изискването в акта да се съдържат фактическите и правните основания за неговото издаване. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството ѝ на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно преследваната от закона цел. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания, обусловили необходимостта от налагане на ПАМ и то за конкретния срок.

Както беше посочено по – горе, спор за нарушението няма.

При така установените факти правилно и административният орган е приел, че е нарушен редът и начинът за документиране на извършените продажби.

Както сочи разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените санкции, а от друга страна, органът по приходите действа при обвързана компетентност, т.е. при констатирано нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е длъжен да наложи ПАМ.

Основателно е оплакването на жалбоподателя, че ПАМ е постановена в противоречие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Този извод се налага във връзка с продължителността на срока, определен от административния орган.

Въпреки че при констатирано нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС административният орган действа при обвързана компетентност, то по отношение на срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС максимум до 30-дни, издателят на акта действа при условията на оперативна самостоятелност и е длъжен да изложи конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи съответния срок на ПАМ. В случая по начина, по който са изложени мотивите относно продължителността на срока, само формално е изпълнено изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Задължението обаче за мотивиране в контекста на същественото изискване за форма, трябва да се различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законността по същество на оспорения акт. Мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на административния орган, така че да дадат възможност, както на засегнатите от акта лица да се запознаят с основанията за налагане на съответната мярка и да организират защитата си, така и на съда да упражни ефективен контрол за законосъобразност.

В конкретния случай е прието, че срокът за запечатване от 14 дни се обосновава от: значимостта на охраняваното обществено отношение; тежестта на нарушението, а именно неправилното отчитане на продажбите в друга група на ФУ, водещо до неначисляване на ДДС за тези продажби и ощетяване на фиска в размер на разликата. Прието е, че определеният срок е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта.

Така изложените съображения са бланкетни и не излагат конкретни доводи за процесния случай и търговец.

Касае се за отчетен оборот в погрешната група на стойност 36.17 лв., в която не се начислява ДДС, който обаче с оглед размера на оборота е равен на 7.23 лв. Същевременно липсват доказателства начислен ли е бил в случая ДДС за тези продажби или не, за да се твърди, че е налице ощетяване на фиска, което пък е незначително, дори да е било налице.

Липсват доказателства по делото, а и не се твърди от административния орган, да са извършени други нарушения от дружеството или да има установени публични задължения, които евентуално да обосновават по-високата обществена опасност на нарушението, да сочат на вероятно поведение/нагласа на дружеството, насочено към нарушаване на фискалната дисциплина и оттам да обосновават по-дълъг срок на запечатване.

Освен това нормата на чл. 27, ал. 4 от Наредбата е нова, приета през 2020 г., като първоначално е била, считано от 01.03.2020 г., а впоследствие е изменена относно влизането в сила и е считано от 31.01.2020 г. Не е предоставен гратисен период на търговците да организират дейността си. В този смисъл нарушението не може да се приеме, че е изграден начин на работа и организация на дружеството с цел ощетяване на фиска.

Останалите съображения относно възможността от извършване на ново нарушение и целената превенция са принципни такива, относими за всяка принудителна мярка по чл. 22 от ЗАНН и не могат да се обвържат със срока, за който тя се прилага.

Липсата на мотиви относно срока на мярката при наличие на материалните предпоставки за нейното прилагане препятства преценката на съда за съразмерност по чл. 6 от АПК, а в хипотезата на чл. 6, ал. 5 АПК, когато вредите са несъизмерими с преследваната цел, органът по приходите следва да се въздържи от издаване на утежняващия административен акт.(В този смисъл Р на ВАС № 7228/ 31.05.2018 г. по адм. д. № 12287/2017 г.; Р на ВАС № 13650/ 08.11.2018 г. по адм. д. № 9808/2018 г.; Р на ВАС № 6302/ 24.04.2019 г. по адм. д. № 14235/2018 г. и др.)

С оглед изложеното оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

За пълнота следва да се отбележи, че към момента на връчване на процесната Заповед дейността на дружеството е вече приведена в съответствие с изискванията на закона, което е било известно на административния орган във връзка с административнонаказателното производство (л. 62). С оглед последното и целта на закона, административният орган е следвало да отчете предприетите действия и да оттегли акта. Основателно е възражението на жалбоподателя, че наличието на мярката към този момент е неоправдано.

Независимо от изхода на спора съдът не се произнася за разноски, тъй като няма искане за това от жалбоподателя.

Водим от горното, Административен съд Добрич, I състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. *** ул. „Пирин“ № 2, представлявано от управителя Д.Д.П., Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 333-ФК/05.12.2020 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност спрямо дружеството е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: бензиностанция „Рос – Дим“, находящ се в гр. ***, ул. „Равно поле“ № 1, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                  СЪДИЯ: