Решение по дело №992/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 502 от 25.10.2023 г., постановено по анд № 20234430201080 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен е отменил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. чл. 179, ал.3б от Закона за движението по пътищата на „Виагруп“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Българска авиация“ №55, с ЕИК *********, представлявано от И. Г. К., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. М., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Твърди, че в ЕФ ясно и конкретно е отразено в какво се изразява нарушението, а именно че за въпросното ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване, т.е. не е заплатена таксата и не са извършени действия по установяване на размера на дължимата пътна такса – чрез използване на бордово устройство, което подава тол декларация, или използване на маршрутна карта. Посочва, че изцяло незаплатена пътна такса може да е налице единствено, когато не е установен нейния размер и съответно не е заплатен. Наведени са подробни доводи, че административното нарушение е безспорно установено, поради което и правилно е ангажирана отговорността на дружеството, чрез издаване на ЕФ. За неправилен счита изводът на районния съд, че в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не е предвидена възможност за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП да се издава ЕФ. Твърди, че описанието на нарушението е ясно и конкретно, като същото е подведено под съответната административно-наказателна норма. В заключение моли за отмяна на решението и потвърждаване на обжалвания ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно-прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна възнаграждение за един адвокат.

От ответника, чрез адв.Р., е подаден отговор по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Корфонозова, която поддържа касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. По делото са депозирани писмени бележки от адв.Р. с доводи за неоснователност на касационната жалба. Позовава се на Решение от 21.11.2024г. на СЕС по дело С-61/2023г. относно противоречие с принципа на съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, съгласно възприетото с Решение от 21.11.2024г. на СЕС по дело С-61/2023г. относно противоречие с принципа на съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалвания електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП на „Виагруп“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Българска авиация“ №55, с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за това, че на 11.03.2021 г. в 18:12часа е установено нарушение №ВЕ0FFF2С2ЕЕ070ЕАЕ053011F160А7АDС, с ППС специален автомобил ДАФ ФА 55.210 ТИ, с рег.№[рег. номер], с технически допустима максимална маса 17000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 2, без ремарке, в Община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471. Нарушението е квалифицирано по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Районният съд е отменил обжалвания ЕФ като е счел, че не се установява по безспорен начин дали дружеството е наказано, че е нарушило забраната по чл.102, ал.2 от ЗДвП, като е допуснало движение на ППС без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. Посочил е още, че от ЕФ не става ясно по какъв начин е декларирано ППС – брой оси, маса, екологична категория, и в какъв размер е заплатена тол такса, както и по какъв начин е констатирано несъответствието с декларираното. Посочил е също, че в закона липсва правна уредба за налагане на административни наказания за процесното нарушение чрез издаване на ЕФ, като ангажирането на отговорността се реализира чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. По тези съображения районният съд е отменил ЕФ.

Решението е правилно като краен резултат, по следните съображения:

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

Във връзка с правилното приложение на материалния закон относно противоречие на наложеното наказание с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година и дело С-61/2023г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение №113/31.01.2023г. по канд №997/2022г. на Административен съд – Хасково, съдът е спрял производството по канд №992/2023г. до произнасяне на СЕС. С Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

Следва да се посочи, че по силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Ето защо касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение на РС-Плевен е правилно като краен резултат на изложените основания, а процесният ЕФ е незаконосъобразен и правилно е отменен.

Разноски се претендират от ответника, но не са представени доказателства, че такива действително са направени, поради което не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 502 от 25.10.2023 г., постановено по анд №20234430201080 по описа на Районен съд – Плевен за 2023 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.