Определение по дело №1551/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 94
Дата: 11 януари 2016 г.
Съдия: Мария Иванова Христова
Дело: 20153100901551
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 септември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№__________

гр. Варна, _____.01.2016г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

т.дело №1551 по описа за 2015г. на ВОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове от «БУЛЯРД КОРАБОСТРОИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ» ЕАД, чрез адв.Георгиев срещу «ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ» АД, гр. Варна с правно основание чл.55, ал.1 и чл.83 от ЗЗД.

          С исковата молба ищецът не е направил искания по доказателствата.

С определение №3637/23.10.2015г. съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответното дружество, на основание чл. 367 от ГПК.

          Ответникът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове като неоснователни. В същия са направени искания по доказателствата - за приемане на представените писмени доказателства.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие договор за доставка на електрическа енергия. Сезиран е компетентен съд. Съдът приема, че предявените искове са допустими.

По предварителните въпроси:

Страните по делото са търговци. Доколкото предявеният иск е с предмет за заплащане на сумата от 191 673,68 лв., като платена без основание по фактура/дебитно известие, по сключен между страните договор за доставка на електрическа енергия, претенцията следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

По доказателствата:

          СЪДЪТ намира, че представените към отговора писмени доказателства са относими и допустими към предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати, като по приемането им съдът ще се произнесе в съдебно заседание.

 СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК. За постигане на спогодба страните могат да ползват и Центъра по медиация, създаден към съдебен район на ВОС, с адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12,, като информация за същия и процедурата, която е безплатна, могат да бъдат намерени на сайта на ВОС.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на осн. чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от «БУЛЯРД КОРАБОСТРОИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ» ЕАД, чрез адв.Георгиев срещу «ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ» АД, гр. Варна искове с правно основание чл. 55 и чл. 86 ЗЗД.

 

          ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

 

ОБЯВЯВА на страните следният проект за устен доклад:

 

Предявени са искове от «БУЛЯРД КОРАБОСТРОИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ» ЕАД, чрез адв.Георгиев срещу «ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ» АД, гр. Варна за заплащане на сумата от 191 673,68лв., като платена без основание по фактура/дебитно известие №**********/06.10.2010г. начислена по кл. № ********** за периода 19.04.2010г. до 12.08.2010г., на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 29.09.2015г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че страните са в договорни отношения за продажба на електроенергия по кл. №**********. Твърди, че през месец октомври 2010г. ответникът е издал процесното дебитно известие /фактура №**********/06.10.2010г. на стойност 191 673,68лв., представляваща корекция на количеството електрическа енергия за периода от 19.04.2010г. до 12.08.2010г., в съответствие с чл.24 от ОУ на ДПЕЕМ. Сочи, че сумата по фактурата е заплатена, с цел предотвратяване на значителни финансови вреди. Независимо от факта на плащане, заплатената сума е недължима, тъй като на доставчика на електрическа енергия не е предоставено надлежно правомощие за корекция на дължимите от потребителя суми за процесния период. Излага, че невъзможността за едностранна корекция произтича от липсата на разпоредба в приложимите нормативни актове, каквито са ЗЕ и Наредба №6/09.06.2004г. Съобразно трайно установената съдебна практика, която е и задължителна, предвид разпоредбата на чл.290 от ГПК, последващата законова промяна на ЗЕ от 2013г. няма обратно действие, поради което не следва да се прилага за спорове за предходен период. Сочи още, че наличието на корекционна процедура предполага съставяне на констативен протокол по реда на чл.61 от ОУ, какъвто не е връчван на упълномощено от ищеца  лице или негов представител, нито му е бил предоставян за подписване. Оспорва и реалната доставка на количеството ел.енергия посочено в процесното дебитно известие/фактура по сключения договор за доставка на ел.енергия. Твърди, че „корекционната процедура”, приложена от ответното дружество, се основава на нищожни правни норми. Претендира уважаване на исковете и присъждане на направените по делото разноски.

         Ответникът „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с писмен отговор в срока по чл.367, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове. Твърди, че между страните е сключен договор за продажба и съответно за доставка на ел.енергия, по който ищцовото дружество е потребител на доставяната от ответника ел.енергия по изводи „Стапел” и „Хелинга”. Твърди, че заплатената стойност на посоченото в процесната фактура количество ел.енергия не представлява служебно начисление в резултат на извършена корекция от страна на електроразпределителното дружество, а се дължи като престация по сключеното между страните споразумение от 01.10.2010г. Излага, че споразумението по естеството си представлява двустранен възмезден договор, с който страните прекратяват съществуващ спор чрез взаимни отстъпки. Същото е валидно и по естеството си представлява признание за дълг, както и че предходните отношения са станали ирелевантни за бъдещите такива между страните. В чл.1 от споразумението страните са се договорили за начина на изчисляване на количествата не измерена ел.енергия по извода „Хелинга” за периода от 19.04.2010г. до 12.08.2010г., като ответникът се е задължил да извърши корекция на количеството ел.енергия, във връзка с която е издадена процесната фактура. Сочи още, че сключеното споразумение представлява договор за спогодба уреден в чл.365-367 от ЗЗД и по отношение на него не е налице нито едно от основанията за нищожност по чл.26 от ЗЗД. Предвид изложеното, процесната сума е платена на правно основание, поради което не са налице предпоставките за уважаване на исковете. По същество моли същите да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

На осн. чл. 154, ал.1 ГПК ищецът дължи доказване на твърдените от него факти, а именно, че с ответника се намират в договорни отношения за доставка на електроенергия и е заплатил процесната сума.

 

В тежест на ответника е да установи осъществяването на релевантните за възникване на вземането предпоставки, а именно: факта на постигнато между страните споразумение, с което е призната дължимостта на процесната сума; че същата е начислена в съответствие с постигнатите межу страните уговорки и размера на задължението по споразумението. 

 

Не се спори между страните, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена процесната сума, която е заплатена по сметка на ответника.

 

Съдът намира, че страните са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на основанието на иска, респ. за оспорването му и са ангажирали допустими доказателства за обстоятелствата, за които носят доказателствена тежест.

Ответникът не е посочил доказателства за обстоятелството, че извършените изчисления при определяне на количествата не измерена ел.енергия по извод „Хелинга”, за периода от 19.04.2010г. до 12.08.2010г. и стойността на същата са съобразени с договореното по споразумение от 01.10.2010г. и съответните тарифи.

 

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор. В случай на постигната спогодба, половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК. За постигане на спогодба страните могат да ползват и Центъра по медиация, създаден към съдебен район на ВОС, с адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12,, като информация за същия и процедурата, която е безплатна, могат да бъдат намерени на сайта на ВОС.

 

ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към писмения  отговор писмени доказателства, като по приемането им съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

 

НАСРОЧВА съдебно заседание за 10.02.2016г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице, след представяне на доказателства за заплатен депозит.

Препис от определението да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: