Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 613 21.11.2019 година Град ***
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,………втори граждански състав, на ….. на 22 октомври………..……….…2019
година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА
ХРИСТОВА
Секретар ………Катерина Маджова..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………съдията В. МИШОВА ……….
в.гр.д. № 1142….по описа за
2019……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от „Холидей груп“ ЕООД и Р.В.Г. ***, против решение № 138/01.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 2745/2017 г. на Старозагорския районен съд, с което са
уважени искове по чл.76 и 75 ЗС.
Въззивниците считат, че
обжалваното решение е недопустимо и алтернативно
неправилно. Излагат съображения относно недопустимостта, както следва: На първо
място твърдят, че искът е предявен след изтичане на 6-месечния срок, предвиден
в чл.75 и 76 ЗС. Считат, че с протокола от 31.07.2014 г. е било извършено
фактическо предаване и приемане на владението на имота от Общината на
въззивницата Г., поради което твърдението, че тя е отнела владението на
03.01.2017 г. било оборено. Ищецът не бил оборил истинността на документа с
откриване на производство по чл.193 ГПК. Затова следвало да се приеме, че
6-месечният срок започнал да тече на 03.11.2014 г. и към датата на подаване на
исковата молба – 17.05.2017 г., срокът по чл.75 и 76 ЗС бил изтекъл.
На второ място, въззивниците
считат, че исковата молба е подадена от ненадлежен ищец, тъй като етажната
собственост не притежава самостоятелна правосубектност и с процесуално право да
претендира свои или чужди права по съдебен ред. Лицата, посочени в диспозитива
на решението, не били надлежно индивидуализирани съгласно чл.127, ал.1, т.2 ГПК, нито били посочени техните идеални части от общите части на сградата.
Двама от етажните собственици били разпитани като свидетели и не било ясно дали
те били конституирани като ищци.
Въззивниците
считат, че в исковата молба е налице съществено противоречие между
обстоятелствената част и петитума, както и противоречиви твърдения в самата
обстоятелствена част и последващите уточняващи молби. Твърди, че в исковата
молба са изложени доводи за изтекла в полза на етажните собственици придобивна
давност по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, без да са посочени кои лица и при какви
дялове са осъществявали твърдяното владение. Счита, че, след като в
обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че процесното помещение
е обща част, той се легитимирал като невладеещ собственик, сочейки, че
ответниците са владеещи несобственици. Тези твърдения характеризирали
предявените искове като ревандикационни с правно основание чл.108 ЗС. От друга
страна ищецът искал в петитума на исковата молба съдът да осъди ответниците да
му предадат владението, въпреки че към момента на завеждане на исковете Г. не е
владяла същото.
Въззивниците считат, че
предметът на процесното искане не бил индивидуализиран ясно и бил неситуиран в
пространството и върху него не можело да се осъществява владение. Не били
ангажирани и доказателства относно точното му местонахождение и точната му
площ.
На трето място се твърди, че
първоинстанционното производство било проведено без участието на задължителен
необходим другар, тъй като съпругът на ответницата Г. не бил конституиран.
При постановяване на
решението били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
доклада съдът не се бил произнесъл по искането за допускане на гласни
доказателства на „Холидей груп“ ЕООД. Това искане било направено от страна на
дружеството. Тъй като на ищеца били допуснати двама свидетели, както и на
ответницата Г., то с оглед на принципа на равенство на страните, следвало в
окончателния доклад да бъдат допуснати двамата свидетели и на страната на
„Холидей груп“ ЕООД.
Неправилно били кредитирани
изцяло показанията на свидетелите В. и С., основавайки решаващите си мотиви на
тях, без да бъде преценена доказателствената им стойност. Не било ясно дали
тези свидетелки, живущи в процесната етажна собственост, изобщо имат качеството
на свидетели или дават обяснения в качеството си на съищци. Не била отчетена и
тяхната евентуална заинтересованост от изхода на делото. Не били отчетени и
съществените противоречия в показанията им.
Въззивниците считат, че съдът
изследвал и се е произнесъл относно собствеността на процесния обект,
нарушавайки императивната забрана на чл.357, ал.1 ГПК. Не бил преценил и
доказателственото значение на документите, удостоверяващи правото на собственост
на ответниците при условията на чл.357, ал.2 ГПК.
Въззивниците считат, че при
постановяване на решението е нарушен материалния закон, тъй като неправилно
било прието, че етажните собственици са владели процесния обект. Твърди, че с
протокол от 22.09.1994 г. на ищците било предадено само държането на имота, но
не и владението. Тази сделка нямала вещно-прехвърлителен ефект. По делото било
доказано, че етажните собственици държали помещението със съзнанието, че
Общината е негов собственик, без да своят обекта. През 2014 г. този имот бил
продаден на Р. и Г.Г.и до 02.02.2017 г. бил владян от тях. Съдът неправилно бил
приел, че процесното помещение било обща част на сградата по смисъла на чл.38,
ал.1 ЗС. То притежавало самостоятелен
санитарен възел и било използвано за фризьорски салон, което означавало, че не
представлява обща част по естеството си. Неправилно било прието и това, че
ответниците отговарят солидарно, тъй като липсвала законова уредба, уреждаща
солидарна отговорност между лица, владели даден недвижим имот в различни
периоди, нито такава била уговорена в сключен между страните договор. Решението
било и необосновано. Молят, съдът да постанови решение, с което да обезсили
обжалваното като недопустимо или да го отмени и да отхвърли изцяло предявените
искове.
Въззиваемият И.И.Д. оспорва
жалбата. Счита, че е обжалваното решение е правилно и моли да бъде потвърдено.
Излага съображения относно възраженията за недопустимост, съществени нарушения
на процесуалните правила и материалния закон. Останалите въззиваеми не вземат
становище по въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Възраженията на въззивниците относно
допустимостта на решението са неоснователни. Не е вярно твърдението, че искът е
предявен след изтичане на 6-месечния срок, предвиден в чл.75 ЗС. Срокът,
предвиден във второто изречение на чл.75 ЗС, започва да тече от деня на
нарушението, а то е действието, с което се отстранява изцяло или отчасти
фактическата власт на владелеца върху вещта и стои вън от неговата воля. Става
дума за действие, с което се изменят фактическите отношения и се намалява
възможността на владелеца да се ползва от вещта, без оглед на намерението на
нарушителя. В случая в исковата молба се твърди, че нарушението е извършено на
03.01.2017 г., когато е започнало приобщаването на процесното помещение към
имота на ответницата. Затова твърдението, че имотът е бил закупен от нея с
договор от 03.11.2014 г. и тогава й е
било предадено владението е неотносимо при преценката относно срока за
предявяване на иска. Сам по себе си този факт не съставлява нарушение, тъй като
за иска по чл.75 и чл.76 ЗС няма значение дали нарушителят е собственик или не. Протоколът от 03.11.2014 г. за предаване на
имот общинска собственост е частен документ и по правило не се ползва с
материална доказателствена сила. Друг е въпросът, че от този протокол не е
видно, че предаването на владението е станало на място, че е правен оглед, за
да се твърди, че той (имотът) не е намерен във владение на трето лице. С други
думи този протокол не може да ползва ответниците в позицията им, че срокът по
чл.75 ЗС трябва да започне да тече от неговата дата.
Възраженията на ответниците
досежно редовността на исковата молба са също неоснователни. Не е вярно
твърдението, че исковата молба е подадена от етажната собственост. Ищци по иска
по чл.75 и чл.76 ЗС могат да бъдат всички лица, които владеят даден недвижим
имот, вещно право върху такъв имот или сервитут. Когато недвижимия имот се
намира в съвладение или е налице съвладение на вещно право върху недвижим имот
или сервитут, всеки от съвладелците може да предяви сам иск за защита на своето
владение, както срещу останалите съвладелци, така и срещу трети лица. В случая
исковата молба е предявена първоначално от един от съвладелците, а впоследствие
и от още няколко лица, също съвладелци. Исковата молба отговаря има
съдържанието, предвидено в чл.127 ГПК, включително са посочени ЕГН-то на ищците
и адресите им, доколкото става ясно, че всички те са етажни собственици. Не е
необходимо да се посочва притежавания от всеки от тях процент от общите части
на сградата, тъй като това е без значение. Както бе посочено по-горе, предмет
на иска по чл.75 и чл.76 ЗС е само владението, а дали владелецът е собственик
или такъв е нарушителят, дали владението е правомерно или неправомерно или
добросъвестно или недобросъвестно е без значение. Друг е въпросът, че по
правило констатирането на нередовност на исковата молба от въззивния съд не е основание
за обезсилване на решението на първоинстанционния съд.
Въззивният съд не констатира
противоречия между обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Изрично
е уточнено, че предявеният иск е по чл.75 и чл.76 ЗС. Няма твърдения, нито
искания, съобразно които искът следва да се квалифицира като иск за
собственост. Обстоятелството, че ответницата Р.Г. не владее имота към момента
на завеждането на исковата молба и въпрос по съществото на спора, а не по
допустимостта на исковата молба. Предметът на спора е индивидуализиран ясно и
точно, както по местоположение, така и по отношение на площта му. В доктрината
и в съдебната практика е изяснено, че законът дава защита на владението
независимо дали имотът представлява самостоятелен обект или е част от имот.
Твърдейки, че процесният обект не притежава самостоятелност, поради което не
представлява недвижима вещ, върху която може да се осъществява владение по
смисъла на чл.68 ЗС, въззивниците смесват владението и придобивната давност,
която е последица от него. Защитата на владението се дава независимо от другите
му последици. Всеки недвижим имот, както всяка част от такъв имот се защитата с
владелчески иск.
Неоснователно на последно
място е и възражението, че първоинстанционното производство е проведено без
участието на задължителен необходим другар, който е съпругът на ответницата Р.Г..
Ответник на владелчения иск е всеки нарушител, т.е. този, който с действията си
отстранява отчасти или напълно фактическата власт върху вещта. Това е лицето,
което първоначално е отстранило фактическата власт на владелеца върху вещта,
както и лицето, което е получило владението от нарушителя и с действията си
продължава нарушението на първия. След като по делото не се твърди, че и
съпругът на ответницата е отнел владението, няма основание за конституирането
му като ответник. В този случай съпрузите не са другари, тъй като въпросът за
собствеността няма да бъде изследван.
Предвид на тези съображения
въззивният съд намира, че първоинстанционното решение не е недопустимо и съдът
следва да се произнесе по релевираните във въззивната жалба основания за
неправилност на решението.
Както бе посочено по-горе,
пред първоинстанционния съд са били предявени искове по чл.75 и чл.76 ЗС.
Ищците (първоначално само И.И.Д., а в последствие и други собствениците в
етажна собственост на ул. ***) са твърдели, че от много години ползват
помещение с площ от около 25 кв.м (в хода на производството определена на 28,20 кв.м) със санитарен възел, находящо се непосредствено
от север до входната врата на вх. Б на посочения по-горе жилищен блок.
Помещението съставлявало по действащата КККР на *** югоизточната част от ПИ с
идентификатор 68850.513.521.3.49. С протокол
от 22.09.1994 г. владението върху общото помещение било предадено от комисия
при Община *** на представители на живущите във вход „Б” на жилищния блок
Твърдели са, че това помещение е обща част на блока и се е ползвало през
годините от всички собственици на апартаменти непрекъснато и необезпокоявано,
като никой никога не претендирал и заявявал самостоятелни права спрямо това
помещение. От северна страна общото помещение граничело с бивш клуб, който се
стопанисвал от Община ***. Двете отделни помещения били разделени с масивна
преградна стена, изпълнена с тухлена зидария, мазилка и тапети по стените в
общото помещение. На 17.11.2016 г. била отправена нотариална покана от първия
ответник - Р.В.Г., с която тя се легитимирала като нов собственик на бившия
клуб, закупен от нея с договор от Община *** и желаела да й се предаде
държането, но това й било отказано. На 03.01.2017 г. във входа бил усетен силен
шум и вибрации, породени от започнати СМР в помещението на бившия клуб.
Етажните собственици се опитали се да влязат в общото помещение през входната
му врата, която се намирала от изток, но установили, че на вратата от вътрешна
страна е монтирана метална планка, която препятства влизането. Установили, че
междинната стена с общото им помещение е разбита и изцяло премахната. По този
начин те били лишени от владението на процесното помещение. То било отнето по
скрит начин от първата ответница Р.Г., коsто на 02.02.2017 г. прехвърлила правото на собственост
върху ПИ с идентификатор 68850.513.521.3.49 на „Холидей груп“ ЕООД,
представлявано от същото лице като едноличен собственик и управител на
дружеството. Новият собственик на помещението продължил да препятства достъпа
им до тяхното помещение вече заснето като част от посочения поземлен имот и по
този начин, с това си противоправно поведение пречило да упражняват
фактическата власт върху процесното помещение. Искали са от съда да постанови
съдебно решение, с което да осъди Р.В.Г. и „Холидей Груп“ ЕООД да им предадат
владението върху процесното помещение.
Ответниците са оспорили иска,
като са твърдели, че етажните собственици не са били нито владелци, нито
държатели на процесния имот. Процесното помещение е било само държавна
собственост, а след разделянето на държавна и общинска собственост станало
общинска собственост. Обектът бил самостоятелен. Счита, че с протокола от
22.09.1994 г. била предадена една несамостоятелна, представляваща част от така
наречения „клуб”, част за ползване на вход „Б“, като преди това била ползвана
от Общинска фирма „Августа Траяна“ като
склад. Община ***била действителен собственик на имота. Твърди, че държавата,
за да не участва в поддръжката на общите части, предоставила на вход „Б”, но
само за определен период и само за ползване, а не и във владение процесната
стая от самостоятелния обект „клуб”, което помещение преди това е било ползвано
от общинска фирма „Августа Траяна“. След влизане в сила на ЗОбС собственик не
била вече държавата, а Община ***и във връзка с това тя съставила акт за
общинска собственост №00622 от 01.11.1999 г., в който нямало записани
съсобственици, а като по-рано съставен акт се сочи същия акт за държавна
собственост, на който се позовава ищецът. Имотът бил описан с площ от 46,43
кв.м, а като местонахождение бил описан в северната част на партерния етаж на
жилищния блок. Чужди права не били отбелязани. Ответницата е твърдяла, че не е
отнемала ничие владение и ничие държание силово или по скрит начин. Обектът
представлявал Г-образно помещение, което тя ремонтирала, поради окаяното му
състояние в което го придобила от Община ***. Обектът, който придобила от
Община ***имал две помещения свързани с врата; в по-малкото помещение физическо
лице съхранявало свои вещи, които доброволно изнесло, като заради твърденията
на това лице, че било извършило някакви подобрения, ответницата заплатила парична сума съобразно представена
разписка. Оспорва твърдението, че
източна граница на имота бил посочен двор на обекта.
Ответникът
„Холидей груп“ ЕООД също е оспорил предявения иск.
Признава, че е придобил собствеността върху процесния имот на 02.02.2017 г.,
след което се е снабдил със строително разрешение № 383 от 23.05.2017 г и след
строителните действия, които извършило, получило удостоверение изх.№ 25 - 51636
- 29.06.2017г., с което АГКК ***удостоверила, че "ХОЛИДЕЙ ГРУП" ЕООД
е предал необходимата документация, съгласно цитирани нормативни актове.
Твърдял е, че при ремонтните дейности е извършено физическо разширяване на
обекта, чрез усвояване на площта под съществуваща козирка, представляваща
неразделна част от процесния имот.
От
фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че ответницата
Р.В. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.
513.521.3.49 на първи партерен етаж с адрес ул. *** с предназначение „За
културна и обществена дейност“ с площ от 57, 05 кв.м. С нотариална покана поканила етажните собственици чрез управителя
да ѝ предадат владението на имота, който бил неоснователно ползван. В
края на януари 2017 г. етажните собственици констатирали, че достъпът до общото
им помещение е бил отнет по скрит начин, а именно на 03.01.2017 г. установили
поставена метална планка на вратата за достъп до него, а след това установили и
че преградната стена била разрушена. Приел е, че клубът е актуван като общинска
собственост с Акт за общинска собственост № 12250 от 30.06.1994 г. като
самостоятелен обект, находящ се в северната част на партерния етаж на жилищния
блок, с площ от 46 кв. м. Приел е, че на 22.09.1994 г. комисия от Община ***е
предала владението на живущите на ул. *** на имот, представляващ обща част на
блока, която е била ползвана от ОбФ
„Августа Траяна“ като склад. Клубното помещение се е ползвало като отделно
помещение. Приел е, че ответницата е продала на „Холидей груп“ ЕООД на
02.02.2017 г. самостоятелен обект в сграда с предназначение – за културна и
обществена дейност с площ по документи 57.050 кв.м, находящо се на ул. „***“.
Приел е за установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, че в
процесното помещение живущите във входа са провеждали събрания и било дадено за
фризьорски салон на една от етажните собственички. Но вече не можели да ползват
това помещение, защото не можели да влязат - имало поставена метална планка на
входната врата. и не можели да отключат. При извършените от ответницата СМР била
разрушена разрушавали стената между помещението и клуба. Приел е от
заключението на съдебно-техническата експертиза, че обект с идентификатор
68850.513.3.49 и площ от 46,43 кв.м граничи с помещението, предмет на
настоящото производство, а то е със застроена площ от 28,20 кв.м и със светла
площ от 24, 95 кв.м. Към настоящия момент помещението било преустроено като
част от търговски обект – кафене. Процесното помещение продължавало да бъде
отделено от съседното със стена, като функционалната връзка е осъществена с две
врати.
От
правна страна първоинстанционният съд е приел, че момента на отнемане на
владението на помещението е 03.01.2017 г. По същото време собственик на имота е
била Р.Г. и тя е наела работници за ремонта на помещенията. Към момента на
отнемането на владението етажните собственици са упражнявали фактически власт
над помещението. Те са владеели помещението от десетки години, като са го
ползвали за провеждане на общи събрания, а след това са го отдали под наем за
фризьорско ателие. Приел е, че отнемането се е случило скрито в първите дни на
новата година 2017 г., като живущите са се оказали без достъп откъм входната
врата – същата е била заключена с метална планка откъм страната на клуба. Приел
е,че към настоящия момент „Холидей Груп“ ЕООД продължава неоснователно
нарушението, тъй като е получил имота от нарушителя и с преустройството на
помещението и заключването му препятства владението на ищците.
Въззивните жалби са неоснователни.
По делото не е било спорно, че ищците
са собственици на апартаменти, находящи се в жилищната сграда на ул. ***. С
протокол от 22.09.1994 г. комисия от Община ***е предала на живущите на
посочения адрес помещение, представляващо обща част на блока, ползвано до този
момент от ОбФ „Августа Траяна“ като склад. Според заключението на вещото лице
това помещение представлява югоизточната част от ПИ с идентификатор
68850.513.521.3.49 по КККР на гр. ***, разположено на партерния етаж на
жилищната сграда с вход от изток, до входната врата на вх.Б, при граници: от
изток – ПИ 68850.513.521, от юг – стълбищна клетка на вх.Б, от запад – магазин
„Аскент“ и от север – северната част на имот с идентификатор
68850.513.521.3.49. Помещението е с площ от 28,20 кв.м и светла площ от 24,95
кв.м.
По делото не е било спорно,
че ответницата Р.В.Г. е закупила с договор от 03.11.2014 г. от Община ***нежилищен
имот за стопанска дейност, находящ се в ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.513.521.3.49,
намиращ се на партерния етаж в жилищния блок, с площ от 46,43 кв.м, при съседи:
на същия етаж самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.513.521.3.50,
под обекта няма, над обекта – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.513.521.3.19. Към момента на покупката, според КККР имотът е
представлявал правоъгълник (приложение № 1 към допълнителното заключение на
вещото лице инж. Б.). Това е видно и от схема № 15-168942 от 29.05.2014 г. на
СГКК гр. ***(стр.15 от гр.д. № 2745/2017 г.).
Със заявление от 15.07.2016 г.
ответницата Р.В.Г. е заявила пред Службата по геодезия, картография и
кадастър гр. ***нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта, касаещи
източната част на контура на обект с идентификатор 68850.513.521.3.49. С
извършената промяна към този имот е приобщено помещението, което е било
предоставено на етажните собственици от Общината през 1994 г. и което те са
владели (приложение № 1 към допълнителното заключение на вещото лице). Видно от
схема № 15-83110 от 24.02.2017 г. на СГКК гр. ***имот с идентификатор
68850.513.521.3.49 вече има Г-образна
форма.
По делото е установено още,
че за т.нар. клуб – имотът предмет на покупко-продажбата по договора от
03.11.2014 г., е бил актуван, както следва: с акт за общинска собственост №
12250 от 30.06.1994 г. с площ от 46 кв.м; с акт за публична общинска
собственост № 00622 от 01.11.1999 г. с площ от 46,43 кв.м и с акт за частна
общинска собственост № 13536 от 19.05.2014 г., също с площ от 46,43 кв.м.
От показанията на разпитаните
по делото като свидетелки Т.Г.В.и В.Г.С. се установява, че предоставеното на
етажните собственици помещение, предадено им с посочения по-горе протокол от
22.09.1994 г., е било ползвано от тях през годините за провеждане на събранията
на етажните собственици, както и за фризьорски салон. По делото не е
установено, че ответницата Р.В.Г. е упражнявала фактическа власт върху
помещението до 03.01.2017 г., когато било констатирано от някои етажни
собственици, че на входната врата към помещението е заварена от вътрешна страна
метална планка, поради което вратата не можела да се отваря, както и това, че
стената, граничеща съседното помещение – клуб, била съборена. Владението е
фактическо състояние, а не абстрактно, поради което, след като тя (Р.В.Г.) не е
извършвала никакви фактически действия върху имота, не може да се приеме, че го
е владяла само защото твърди, че го е закупила от общината. Друг е въпросът, че
имотът, който е закупила от Общината, не включва процесното помещение.
При така приетите за
установени факти въззивният съд намира, че предявените искове са основателни.
Съгласно чл.76 ЗС владелецът или държателят, на когото е отнета чрез
насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок
да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Както бе посочено по-горе,
всеки недвижим имот може да бъде защитаван с владелчески иск, както и всяка
част от такъв имот. Така че въззивният съд не намира пречка предмет на защитата
на бъде и процесното помещение. Нарушител може да бъде не само лицето, което
действа лично, но и лицето, което ползва други лица при извършване на
нарушението. Установено е нарушение на владението на етажните собственици, тъй
като със заваряването на металната планка се препятства достъпа до помещението,
като по този начин се отстранява изцяло
фактическата власт на етажните собственици върху помещението. Нарушението е
извършено по скрит начин, тъй като е осъществено по такъв начин (заваряване на
входната врата отвътре), че не би могло да стане известно на етажните
собственици веднага, тъй като по делото не е установено помещението да се ползва
ежедневно. Не е необходимо скритостта на отнемането да е спрямо всички, нито да
е осъществена при някакви особени обстоятелства. Достатъчно е отнемането да е
извършено по начин, така че да не може веднага да стане достояние на досегашния
владелец съобразно обичайния начин, по който се осъществява фактическата власт,
т.е. да не е осъществено в негово присъствие, както е в случая. Нормата на
чл.76 ЗС не изисква установяването на други обстоятелства, а само факта на
осъщественото владение и факта на нарушението, извършено по скрит начин.
Другите права на страните върху имота не подрежат на изследване в това
производство.
Съгласно чл.75 ЗС владението
на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху
сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде
защищавано срещу всяко нарушение. Ответник по този иск е всеки нарушител, т.е.
този, който с действията си отстранява изцяло или отчасти фактическата власт
върху вещта. Нарушител следователно е както този, който първоначално е
отстранил фактическата власт на владелеца, така и този, който е получил
владението от нарушителя и с действията си отстранява фактическата власт на
владелеца. За него и вторият е нарушител, тъй като той продължава нарушението на първия (В. Таджер,
Владение, Р-1029-2010, ІІ г.о.).
С оглед на тези съображения
въззивният съд намира, че като е възложила на други лица да заварят входната
врата към процесното помещение, владяно до 0301.2017 г. от етажните собственици
на вх.Б, ответницата Р.В.Г. е нарушила владението им по скрит начин, а „Холидей
груп“ ЕООД, като приобретател на правото на собственост на закупения от Г.
имот, към който тя е приобщила процесното помещение, е продължил нарушението,
извършено от нея, поради което предявените искове са основателни и правилно са
били уважени от първоинстанционния съд.
Неоснователно
въззивниците претендират, че първоинстанционното решение е постановено в
нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в непроизнасяне по направено
доказателствено искане; кредитиране на показанията на свидетелките, без да се
прецени доказателствената им стойност, както и че съдът не е преценил
доказателственото значение на документите, удостоверяващи правото на
собственост на ответниците. Действително в отговора си на исковата молба
въззивникът „Холидей груп“ ЕООД е поискал допускането на гласни доказателства
„при режим на довеждане в с.з.“ и с това се изчерпва доказателственото му
искане. В с.з. от
13.11.2017 г., когато съдът е докладвал делото, процесуалният представител на
ответника не е поискал събирането на
гласни доказателства и не е конкретизирал направеното искане в отговора.
Доказателствените искания на страните следва да отговарят на изискванията по чл. 156 ГПК. Сезирането на съда с надлежно
заявено доказателствено искане е предпоставка страната да получи защита
посредством допускане и събиране на така ангажираното доказателство.
Съдържанието на искането за допускане на гласни доказателства е регламентирано
с чл. 156, ал. 2 ГПК, който предписва, че страната при
всички случаи следва да посочи за кои факти ще бъде разпитван свидетелят, както
и неговите три имена - посочването на адрес е необходимо само в случаите,
когато присъствието на свидетеля може да бъде осигурено след призоваването му
от съда. Посочването на имената на свидетеля и обстоятелствата, които ще
установява, е необходимо не само, за да се внесе яснота и определеност в
съдържанието на доказателственото искане по чл. 156, ал. 2 ГПК, каквато е необходимо да е налице с
оглед провеждане на процеса в съответствие с принципите за равенство на
страните, установяване на истината и състезателно начало при спазване на принципа за добросъвестност.
Конкретизирането на доказателственото искане е призвано да гарантира защитата
на страната срещу неправилното приложение на чл. 159, ал. 2, изр. 1 ГПК
и да се създадат предпоставки в полза на поискалата
изслушването на свидетели страна да бъде приложена разпоредбата на чл. 159, ал. 2, изр. 2 ГПК. В случаите, когато искането за
събиране на гласни доказателства не отговаря на изискванията по чл. 156, ал. 2 ГПК, законът не предвижда правомощие за
съда както да дава указания до страната да приведе искането си в съответствие с
посочената разпоредба, така и (като санкция) изобщо да откаже събирането на
гласни доказателства (Р-129-2017, ІІ г.о.). В случая отсъства заявено пред
първата инстанция доказателствено искане със съдържанието по чл. 156, ал. 2 ГПК, поради което непроизнасянето на съда не е процесуално
нарушение, каквото не е и обстоятелството, че съдът е изслушал двама свидетели
на ищцовата страна, с което бил нарушил принципа на равенство на страните.
Принципът на равенство на страните, закрепен в чл.9 ГПК, не означава, че
страните в гражданския процес имат право да представят равен брой доказателства,
в т.ч. и да поискат разпита на равен брой свидетели. Принципът на равенство
цели да се предостави на страните равна възможност да упражняват процесуалните
си права, т.е. страните да разполагат с равни процесуални възможности да
доказват и защитават своите позиции, а не че имат едвакви процесуални права и
задължения. Това е и невъзможно с оглед на разликата в процесуалните роли,
които заемат, и тежестта на доказване, която имат.
Не
съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на
техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната,
за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на
противната страна, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите
събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото
изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на
достоверността на показанията му (Р-34-2016 г., І г.о). Гласните
доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно
убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост
на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия
доказателствен материал по делото (Р-250-2015, І г.о.). В случая по
делото няма обстоятелства, които да дават основание показанията на разпитаните
свидетелки да не се кредитират. Още повече, че те кореспондират с писмените
доказателства, представени по делото, и заключението на вещото лице.
Както бе посочено по-горе, при исковете по чл.75 и чл.76 ЗС другите права на страните върху имота, предмет на защита, не подрежат на изследване в производство. Така че няма как съдът да изследва документите, удостоверяващи правото на собственост. А доколкото от тези документи се претендира установено владение за Р.В.Г., то съображения за това са изложени по-горе.
С оглед на тези съображения съдът намира, че
в случая по делото е напълно установено, че предпоставките, визирани в чл.75 и
чл.76 ЗС са установени, поради което исковете правилно са били уважени от
районния съд. С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 на въззиваемия И.И.Д.
следва да се присъдят направените пред въззивния съд разноски за възнаграждение
за един адвокат в размер на 800 лв.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138 от 01.02.2019 г., постановено по гр. д.
№ 2745/2017 г. на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА
Р.В.Г. ***.***, с ЕГН ********** и „Холидей Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Цар И. Асен, № 49, вх.А,
ап.27, представлявано от управителя Р.В.Г., ДА ЗАПЛАТИ на И.И. ***, ЕГН **********,
сумата от 800 лв., представляваща направените по делото разноски за
възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.