№ 4182
гр. София, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110150054 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на *************** срещу Н. И. С. и М. Р. К., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове с
искане да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно следните
суми: 1 107.08 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №
40005128197/28.07.2021 г., ведно със законната лихва от 30.03.2023 г. до окончателното
плащане; 253.62 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.02.2022 г. до 15.01.2023 г. ;
146.91 лв. – лихва за забава за периода от 16.08.2021 г. до 15.01.2023 г.; 51.68 лв. – законна
лихва за периода от 15.01.2023 г. до 29.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16606/2023 г. по описа на
СРС, 85 състав, както и осъдителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3
ГПК за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно следните суми по Договор
за потребителски кредит № 40005128197/28.07.2021 г., а именно: 300 лв. – възнаграждение
за закупена услуга „Фаст“, ведно със законната лихва от 30.03.2023 г. до окончателното
плащане; 600 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва
от 30.03.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че посоченият договор е сключен при общи условия с Н. С. И. като
кредитополучател и М. Р. К. като съдлъжник, като при сключването му са спазени всички
законови изисквания. Излага, че договорът е за сумата от 1 500 лв., която е изцяло усвоена
от ответницата С.. Сочи, че е уговорено ответниците да върнат заемната сума заедно с
уговорените лихви при ГЛП в размер на 41 % и ГПР в размер на 48.70 %, на 18 месечни
1
погасителни вноски, платими на 15-о число на месеца, всяка в размер на 110.74 лв., като
кредитополучателят избрал и закупил допълнителни незадължителни услуги /услугите
„Фаст“ и „Флекси“/ срещу възнаграждение в общ размер на 1 350 лв., размерът на вноската
за които възлизал на 75 лв., поради което общо дължимата сума по кредита станала 3 344.80
лв., а общият размер на вноската възлизал на 185.84 лв. Твърди, че кредитополучателят е
ползвал само услугата „Фаст“, но въпреки предоставените му възможности за услугата
„Флекси“, не се възползвал от тях. Излага, че са извършвани плащания по договора, с които
са погасени само част от задълженията, включително лихви за забава и такси по Тарифата за
извънсъдебно събиране на вземането, като въпреки изтичането на срока на договора
процесните задължения са останали неплатени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците, с
който оспорват предявените искове като неоснователни. Релевират възражение за
недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно възнаградителната лихва и ГПР. Навеждат
възражение за нищожност на уговорката за лихвения процент и поради противоречие с
добрите нрави, защото той надвишава 3 пъти размера на законната лихва за забава, като
считат, че нищожността на тази клауза влече нищожност на целия договор. Поради това
сочат, че дължат единствено чистата стойност на кредита. Възразяват, че клаузите за
допълнителни услуги са нищожни поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК, защото
допълнителните услуги представляват действия по усвояването и управлението на кредита.
Релевират възражение за неравноправност на клаузите за допълнителни услуги, като считат,
че те са нищожни и поради заобикаляне на закона – заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4
ЗПК, ограничаваща размера на ГПР. Сочат, че извършените по договора плащания следва да
се отнесат за погасяване на главницата. Молят за отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 1205/09.01.2024 г. са обявени за безспорни следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за потребителски кредит №
40005128197/28.07.2021 г. за сумата от 1 500 лв. срещу задължението ответниците да върнат
заемната сума заедно с уговорените лихви при ГЛП в размер на 41 % и ГПР в размер на
48.70 %, на 18 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 110.74 лв., като според
договора е дължимо и възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 1 350
лв., с което общо дължимата сума по кредита е станала 3 344.80 лв., а общият размер на
вноската е възлязъл на 185.84 лв.; предоставянето на заемната сума от ищеца на ответницата
С.; качеството съдлъжник на ответницата К..
В представения договор е посочено, че при кандидатстването си за потребителски
кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги: „Фаст“
– приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; „Флекси“ – промяна на
погасителния план на потребителския кредит, като редът за ползването им е подробно
описан в общите условия към договора. Уговорено е, че възнаграждението за услугата
2
„Фаст“ е 450 лв., а за услугата „Флекси“ – 900 лв., както и че възнагражденията са
изискуеми с подписването на договора, но се разсрочват за срока на договора на равни
месечни вноски, като размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 75 лв. и е
дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
По делото са представени приложимите към договора Общи условия на
*************** към договор за потребителски кредит.
Съгласно чл. 15.1. от общите условия допълнителната услуга „Фаст“ касае
получаване на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на
потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и
в рамките на 1 час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски
кредит в системата на ***************.
Според чл. 15.2. от общите условия допълнителната услуга „Флекси“ дава право на
клиента да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните
специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3. При договор със срок
от 18 месеца по искане на клиента кредиторът отлага плащането на 3 погасителни вноски
след платена трета вноска по кредита. Това е максималният брой погасителни вноски, които
кредиторът отлага, като 1 от тях може да се отложи без доказване на причина, а другите 2 –
при наличие на конкретно посочени в общите условия причини, за които следва да бъде
представен от клиента документ. В случай на отлагане на вноски клиентът дължи пълния им
размер за периода на отлагането, но същите са платими в края на погасителния план. Ако
клиентът е погасил втора вноска по договор със срок от 18 месеца, по негово искане
кредиторът намалява размера на максимум 3 погасителни вноски. Клиентът може да поиска
от кредитора да намали с до 75 % размера на всяка от допустимия брой вноски, но размерът
на всяка намалена вноска не може да бъде по-малък от 30 лв. За целта е необходимо да са
изпълнени изискванията относно причините за намаляването и да са представени
документи, които да ги доказват. Ако клиентът е погасил последните 6 редовни месечни
вноски със забава не повече от 10 календарни дни и срокът на договора е 18 месеца,
кредиторът намалява размера на съответния брой вноски, без клиентът да обосновава
причината за това. В случай на намаляване на вноски за периода на намаляването клиентът
дължи пълния им размер съгласно погасителния план, но заплаща на договорения падеж
намалените вноски, а остатъкът на същите до пълния им размер е платим в края на
погасителния план. И при искане за отлагане, и при искане за намаляване на вноски
заявлението за отлагане/намаляване размера на вноските заедно със съответните документи,
доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено не по-късно от 25
календарни дни от падежа на погасителната вноска, а документите трябва да са издадени не
повече от 2 месеца преди датата на подаване на заявлението. По искане на клиента
кредиторът променя датата на падеж, освен по отношение на вече изискуеми задължения по
погасителния план.
Установява се, че в случая ответницата С. е подала до ищеца Искане за отпускане на
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40005128197 на 26.07.2021 г.
3
/присъствен ден/, а Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити и Допълнителна преддоговорна информация, представляваща
приложение към него, са й предоставени на 28.07.2021 г. При това положение и при липса
на доказателства за по-ранно разглеждане на искането й за кредит съдът приема, че то е
било разгледано на 28.07.2021 г.
С Определение № 1205/09.01.2024 г. е обявено за безспорно плащането от
ответниците по договора на сума в общ размер на 1 325.36 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК субективно пасивно и
обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
16606/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в
предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед. Предявени са по
реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК и обективно кумулативно съединени с
установителните искове осъдителни искове за вземания, за които заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е отхвърлено.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Тяхната основателност предпоставя
установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните
обстоятелства: наличието на валидно облигационно отношение между страните по Договор
за потребителски кредит № 40005128197/28.07.2021 г. и неговото съдържание; предоставяне
на заемната сума на кредитополучателя; размера на дължимата възнаградителна лихва за
исковия период; изпадането на кредитополучателя в забава; размера на обезщетението за
забава; наличието на валидни клаузи за възнаграждения за допълнителни услуги;
извършване на допълнителните услуги; изискуемост на вземанията; наличието на основание
за солидарно присъждане на сумите.
В случая се установява по делото сключването на процесния договор за потребителски
кредит между *************** в качеството на кредитор, Н. С. И. в качеството на
кредитополучател и М. Р. К. в качеството на солидарен длъжник. Предаването на заемната
сума от 1 500 лв. на кредитополучателя е безспорно.
Съдът намира, че процесният договор за паричен кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1
ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се
прилагат защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП.
В случая е установено поемането от ответниците освен на задължения за връщане на
главницата и за плащане на възнаградителна лихва, но и наличието в договора на уговорки,
предвиждащи задължения за плащане на възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и
4
„Флекси“.
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът счита, че описаните в договора и в чл.
15 от общите условия „допълнителни услуги“ по съществото си не представляват реално
предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, които да носят
допълнителни ползи за кредитополучателя, за да обосноват заплащане на възнаграждения в
определените размери. Обстоятелството, че заплащането от потребителя на възнаграждения
за т. нар. „допълнителни услуги“ е предвидено като предварително, означава, че
възнагражденията са дължими от потребителя само заради възможността за предоставянето
на изброените услуги, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от
него. Конкретно за услугата „Фаст“ в случая се установява, че макар формално такава да е
заявена, искането за кредит в действителност е разгледано едва след 2 дни, т.е. не се
установява конкретна полза или преимущество за кредитополучателя. С услугата „Флекси“
на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което той има по
силата на закона, като правото да се инициира предоговаряне на падежната дата по
договора, свободата да се договори отлагане на една или повече погасителни вноски, т.е.
претендира се възнаграждение за правото на потребителя да договоря с кредитора за
изменение на параметрите на сключения договора. Същевременно ползването на
„допълнителната услуга“ е обусловено от множество ограничителни за потребителя
изисквания, които от своя страна дават възможност на кредитора за преценка дали да
сключи анекс към договора съгласно искането на клиента, т.е. ползването им зависи от
насрещната воля на кредитора. Ето защо съдът намира, че т. нар. „допълнителни услуги“
всъщност нямат такъв характер, а представляват действия по усвояването и управлението на
кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън
сумата по общите разходи по кредита. Анализът на съдържанието на описаните в договора и
чл. 15 от общите условия „допълнителни услуги“ налага извод, че те касаят именно
усвояването /по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по
кредита/ и управлението /по отношение на възможността за отлагане или намаляване на
определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата/ на кредита. Следователно
налице е нарушение на закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което следва да бъде санкционирано с
нищожност на клаузите за тези „допълнителни услуги“ на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Същевременно тези клаузи са в разрез с изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и са
неравноправни, като липсват доказателства да са индивидуално уговорени.
Предвид изложеното съдът намира, че възнагражденията за услугите „Фаст“ и
„Флекси“ в действителност са част от общия разход по кредита за потребителя, дефиниран
легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежат на включване в ГПР. Невключването на
възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР е в нарушение на императивната
5
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото е нарушено изискването в ГПР по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които той ще направи и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/.
Следователно, като не е оповестил действителния ГПР в договора за потребителски
кредит, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка. По изложените съображения и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Чистата стойност на процесния кредит е размерът на
предоставената главница от 1 500 лв.
Страните не спорят, че още преди завеждане на делото ответниците са платили по
кредита сума в общ размер на 1 325.36 лв. Ето защо следва да бъде уважен частично искът
за заплащане на главницата по договора – за сумата от 174.64 лв., която се дължи солидарно
от двете ищци, тъй като С. е кредитополучател, а К. – солидарен съдлъжник по договора, а
за разликата над тази сума до пълния предявен размер главният иск следва да бъде
отхвърлен. Всички други искове са неоснователни – ищецът няма други вземания към
ответниците по процесния договор за кредит, защото той е нищожен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. За исковото производство му се дължат разноски в общ размер
на 10.44 лв., от които: 3.44 лв. – държавна такса; 7 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а
за заповедното производство – в общ размер на 6.94 лв., от които: 3.44 лв. – държавна такса;
3.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Въпреки изхода на делото разноски не се дължат на ответниците – те претендират
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., но не представят доказателства за
извършването на такъв разход.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК от ***************, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление:
***************, срещу Н. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***************, и М. Р. К.,
6
ЕГН **********, с адрес: ***************, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата от 174.64 лв. –
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40005128197/28.07.2021 г.,
ведно със законната лихва от 30.03.2023 г. до окончателното плащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
16606/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ частично иска за главницата –
за разликата над 174.64 лв. до пълния предявен размер от 1 107.08 лв.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
***************, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление:
***************, срещу Н. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***************, и М. Р. К.,
ЕГН **********, с адрес: ***************, исковете за признаване за установено, че
ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми: 253.62 лв. – възнаградителна лихва
за периода от 15.02.2022 г. до 15.01.2023 г. ; 146.91 лв. – лихва за забава за периода от
16.08.2021 г. до 15.01.2023 г.; 51.68 лв. – законна лихва за периода от 15.01.2023 г. до
29.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 16606/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, както и исковете,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, за осъждане на Н. И. С., ЕГН
**********, с адрес: ***************, и М. Р. К., ЕГН **********, с адрес:
***************, да заплатят солидарно на ***************, ЕИК ***************, със
седалище и адрес на управление: ***************, следните суми: 300 лв. –
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, ведно със законната лихва от 30.03.2023 г. до
окончателното плащане; 600 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със
законната лихва от 30.03.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***************, и М. Р. К., ЕГН
**********, с адрес: ***************, да заплатят на ***************, ЕИК
***************, със седалище и адрес на управление: ***************, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 10.44 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от
6.94 лв. – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7