Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260095 / гр. Шумен, 27.04. 2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд,
На двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година,
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: София
Радославова
Членове : 1.
Нели Батанова
2. Димчо Луков
при секретар: Даниела Андонова
като разгледа докладваното от
съдия София Радославова
ВГрД № 396 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.17 от Закона за защита срещу домашно насилие.
С
решение №1160/02.12.2019 г. по гр.д.№2773/2019 г. по описа на ШРС е постановено
да се издаде заповед за защита, по силата на която задължава Х.Ф. Б.да се
въздържа от извършване на домашно насилие над М.Д.Д., Ф.М.Д. и Х.М.Д., като са
определи и мерки за защита за срок от 3 /три/ месеца. С решението е постановено
да се издаде заповед за защита, по силата на която задължава М.Д.Д. да се
въздържа от извършване на домашно
насилие над Х.Ф. Б., като са определи и мерки за защита за срок от 3 /три/ месеца.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН са наложени глоби в размер на 200,00 лв. на
М.Д.Д. и Х.Ф. Б..
С
решение №132/14.07.2020 г. по в.гр.д. №75/2020 г. по описа на ШОС е обезсилено
решение №1160/02.12.2019 г. по гр.д.№2773/2019 г. по описа на ШРС, както и
издадената въз основа на него заповед за защита в ЧАСТТА, с която са наложени
мерки за закрила по чл.5 от ЗЗДН по отношение на Ф.М.Д. с ЕГН ********** и
Х.М.Д. с ЕГН ********** и ВРЪЩА ДЕЛОТО в тази част на ШРС за ново разглеждане,
от друг съдебен състав.
С
решение № 260030/28.08.2020 г. по гр.д.№1434/2020 г. по описа на ШРС е
отхвърлена изцяло молбата на непълнолетния Х.М.Д. и на малолетния Ф.М.Д.,
действащ чрез назначения му особен представител адв.С.М. от ШАК, за налагане на
мерки за защита от домашно насилие спрямо ответницата Х.Ф. Б..
Настоящото производство е образувано по
въззивна жалба с рег.№ 260523/02.09.2020 г.
от адв.С.М. от ШАК, в качеството й на особен представител на малолетния
Ф.М.Д.. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно установена фактическа обстановка,
погрешни правни изводи. Излага се доводи, че първоинстанционния съд не е
кредитирал гласните и писмените доказателства по делото, и по-конкретно
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗСДН.
Прави се искане ШОС да постанови решение, с което изцяло да отмени
решението на ШРС и вместо него да постанови ново, с което да уважи молбата за
издаване на заповед за защита от домашно насилие, по отношение на малолетния
Ф.М., като съдът по своя преценка наложи една или повече мерки за защита.
Срещу горепосоченото решение е подадена и въззивна жалба с рег.№
260628/08.09.2020 г. от М.Д.Д., като законен представител на Х.М.Д., чрез
адв.И.В. от САК против решение №260030/28.08.2020 г. по гр.д.№1434/2020 г. по
описа на ШРС. В жалбата се сочи, че обжалваното решение е недопустимо и по
същество е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон,
необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Излага се довод, че решението е постановено от незаконен съдебен
състав, като се сочат подробни аргументи в тази насока. Излага се и доводи за
допуснато процесуално нарушение при разглеждане на делото, като не е даден ход
на устните състезания на страните и такива, свързани с липсата на мотиви в
постановения съдебен акт. Прави се искане ШОС да се произнесе с решение, с
което да обезсили, алтернативно да
отмени изцяло решение № 260030/28.08.2020 г., постановено по гр.д.№
1434/2020 г. по описа на ШРС в частта, в
която е отхвърлена молбата за защита срещу Х.Ф. Б.и да се постанови решение, с
което да се уважи изцяло молбата за издаване заповед за защита и налагане на
мерките по чл.5, ал.1, т.3, т.4 и т.5 срещу Х.Ф. Б..
С молба
с вх.№ 260247/15.01.2021 г. Х.М.Д. е потвърдил извършените от адв.И.В. от САК
действия по производството, включително и въззивната жалба, като е приложил и
изрично пълномощно за процесуалния си представител.
Насрещната
страна Х.Ф. Б.е депозирала отговор на
въззивна жалба, депозирана от
адв.С.М. от ШАК, в качеството й на особен представител на Ф.М.Д., с който се
изразява становище по неоснователността й.
Въззивните
жалбите са подадени в срока на чл.17,
ал.1 от ЗЗДН, същите са редовни и допустими.
Въззивния
съд, за да се произнесе, съобрази следното:
С молба
за защита срещу домашно насилие с вх.№ 16524/18.09.2019 г., подадена от М.
Д.Д., лично и като законен представител на Ф.М.Д. и Х.М.Д. е поискал издаване
на Заповед за налагане на мярка за защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу
Х.Ф.Д.. Посочил е актове на насилие на 17.08.2019 г., около 09,50 ч., на
31.08.2019 г. около 10,00 ч., на 07.09.2019 г., в интервала между 09,50-10,30
ч. Насилието на 17.08.2019 г. над децата се изразявало „в блъскане по
прозорците, викане на имената на децата, започнала да се заяжда с тях, като ги
попитала защо не я чакат пред къщата“. Посочва се че, децата се
почувствали емоционално разстроени и
обидени от думите на Х.Ф. към баща им „Този
нещастник неви пуска при мен“, „но много скоро и двамата ще дойдете при мен, а
този психопат ще остане сам“, „ти малоумник, който си измисля разни неща, но за
това ще си платиш“, „този боклук
умира от яд“. Насилието на 31.08.2019 г.
се изразявало в блъскане по прозорците на стаите на децата и викове „баща ви не ви пуска да излезете…страх ви е
от него аз знам, ще ви помогна“, „нещастникът не ви пуска глупак е и глупак ще
си умре…. Боклуци са всички в тази къща“. Насилието на 07.09.2019 г. се
изразявало в блъскане по прозорците, в заобикаляне на децата и гледане злобно
към тях от страна на Х.Ф.. Към молбата е приложена и декларация по чл.9, ал.3
от ЗЗДН, подписана от М.Д.Д.. В декларацията са посочени същите дати и актове
на насилие от страна на Х.Ф., както са посочени в депозирана молба за защита
срещу домашно насилие.
Първоинстанционното
производство е с предмет единствено
молбата на М.Д.Д., действащ като баща и законен представител на децата
Х.М.Д. и Ф.М.Д.. С определение в закрито заседание първоинстанционния съд е
конституирал като страни непълнолетния Х.М.Д. и малолетния Ф.М.Д..
Относно
разгледаната от първоинстанционния съд молба за защита от домашно насилие, се
установява, че е депозирана в законоустановения едномесечен срок и изхожда от
законния представител на непълнолетното дете Х.М.Д. и малолетното дете Ф.М.Д.,
поради което се явява процесуално допустима.
По същество, от събраните писмени и
гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
М.Д.Д. и Х.Ф. Б.са бивши съпрузи, като от брака си имат две общи деца – Х.М.Д.,
род. на *** г. и Ф.М.Д., род. на *** г.. По силата на постигнато помежду им
споразумение, одобрено с решение от 06.07.2018 г. по гр.д. № 1842/2018 г. на
ШРС, след прекратяване на гражданския им брак упражняването на родителските
права по отношение на детето Х. е било предоставено на бащата, а по отношение
на детето Ф. – на майката, при съответен
режим на контакти с другия родител. На 05.07.2018 г. детето Ф. доброволно
напуснало дома на майка си и заживяло с баща си и брат си, поради което бащата
М.Д. подал молба за изменение на постигнатото
споразумение относно упражняването на родителските права върху
малолетния и предоставянето им на него. С определение № 3183/13.11.2018 г. по
гр.д. № 2841/2018 г. по описа на ШРС, съдът
определил привременни мерки, по силата на които упражняването на
родителските права върху детето Ф. е предоставено на бащата, при режим на лични
контакти с майката – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване, от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, както и в определени дни
от коледните и новогодишни празници, от зимната и пролетна ваканции и лятото.
С решение № 350/15.04.2019 г. по
посоченото дело, споразумението по чл.50
от СК е изменено в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето
Ф. и са отхвърлени предявените от М.Д.Д. искове по чл.59, ал.9 от СК за
изменение на споразумението относно упражняването на родителските права,
местоживеенето на детето и присъждане на издръжка. Решението е обжалвано в
отхвърлителната част от ищеца и потвърдено с решение № 187/05.08.2019 г. по
в.гр.д. № 217/2019 г. по описа на ШОС. Въззивното решение е потвърдено с
решение № 184/07.12.2020 г. по гр.д.№ 4744/2019 г. по описа на ВКС.
В
първоинстанционото производство е приета декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
подадена от М.Д.Д., в която са посочени конкретните актове на домашно насилие,
съобразно молбата, като са индивидуализирани подробно /по дата, място, начин на
извършване/.
Във въззивното
производство са приобщени писмените материалите, събрани по гр.д.№ 2773/2019 г.
по описа на ШРС, по в.гр.д.№75/2020 г. и по гр.д.№1434/2020 г. по описа на ШРС.
По гр.д.№ 2773/2019
г. по описа на ШРС е приет социален доклад на основание чл.15, ал.6 от Закона
за закрила на детето, изготвен на 20.11.2019 г.
от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Шумен. Проведени са срещи-разговори от социален
работник с двете деца Х. и Ф., с майка
им Х. Б.и баща им М.Д.. Пред социалния работник непълнолетният Х.Д.
е споделил, че е обиден на майка си, защото докато е била в брак с баща му е
имала отношения с друг мъж. Заявил е, че е избрал за себе си да няма контакт с
майка си, както и че изпитва само гняв към нея и имал желание да я обиди.
Малолетния Ф.Д. споделил, че майка му идвала да го вземе, че чукала по
прозорците, за да ги излага. Не искал да ходи при нея, защото е изневерила на
баща им. Споделил, че не се страхува от майка си, а се срамува, че го излага.
Заключението на доклада е, че с оглед изграждането на психически и емоционална
стабилна личност, в интерес на децата Ф.Д. и Х.
Д. е да поддържат контакти и с двамата си родители, които от своя
страна са длъжни да поемат отговорност
при отглеждането и възпитанието на двоите деца и да задоволяват техните основни
потребности. Бащата и децата са насочени за ползване на социална услуга в ЦОП „Шумен“:
„Консултиране с цел превенция на родителско отчуждение“. Майката е насочена за
ползване на социална услуга в ЦОП при КСУДС – гр.Шумен: „Консултиране на
родител, с цел преодоляване на емоционална травма в следствие на родителско
отчуждение.“
По в.гр.д.№75/2020 г. по описа на ШОС са приети заключителни
доклади за предоставяне на социални услуги на децата Ф.М.Д. и на Х.М.Д.. И двата доклада са със заключение,
че децата не желаят да поддържат контакти с майка си. Връзката между тях и майката е прекъсната.
Въззивната инстанция не следва да обсъжда и не взема предвид
при постановяване на решението си останалите писмени доказателства
постановление за отказ да се образува наказателно производство на РП-Шумен от
08.03.2021 г., доколкото същото не касае обстоятелства относими към настоящото
дело.
Непълнолетния Х.М.Д. и малолетния Ф.М.Д. са изслушани пред
първоинстанционния съд, в присъствието на социален работник в отдел „Закрила на
детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Шумен по реда на чл.15 от ЗЗДт.
При проведеното изслушване и двете деца заявяват, че всяка събота майка им
идва, за да ги вземе, като се е случвало тя да вика и блъска по прозорците. И
двамата заявяват, че се срамуват от нея, не искат да ги излага пред приятелите
им.
Първоинстанционния съд е приел, че по делото не са събрани
никакви доказателства за актове на домашно насилие, освен декларациите по чл.9
от ЗЗДН. ШРС е установил следната
фактическа обстановка: Към момента, в
който се твърди, че са извършени актовете на домашно насилие спрямо децата
Х.М.Д. и Ф.М.Д., майката Х. Б.законосъобразно има право да осъществява режим на
лични контакти с тях. Нейно задължение като родител е да прави опити да
осъществи тези лични контакти, поради което в определените й дни същата идвала
до жилището на баща им с намерението да ги вземе. При трите посочени в исковата
молба дати -17.08.2019г., 31.08.2019 г. и 07.09.2019 г. ответницата е отивала пред дома на М.Д., при
когото живеят и двете деца, при което са възникнали скандали между двамата родители.
От
изслушването на децата се установява, че
не желаят да осъществяват контакт с майка си. Последната правила усилени и
непрестанни опити да повлияе на решението им
да не се виждат с нея. ШРС е
приел за възможно, при всички тези опити, в резултат на афект, всяка от страните да е използвала
неприемливи, обидни изрази.
Първоинстанционния
съд е направил извод, че поведението на
ответницата не покрива елементите, предвидени от разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН,
който дава дефиниция на домашното насилие. Изложил е изводи, че
отправените обидни думи не са възбудили страх за живота и здравето на
пострадалите.
Съобразно така установената фактическа обстановка и предвид
приложимия закон, въззивния съд достигна до следните правни изводи:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че след прекратяване
на брака им отношенията между бившите съпрузи са конфликтни, като основният
спор помежду им е относно децата и упражняването на родителските права.
Влошените отношения между родителите рефлектирали и върху децата, които не
желаели да контактуват с майка си и се чувствали емоционално отчуждени от нея,
както и от баба си и дядо си по майчина линия.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото не се установиха твърдяните актове на домашно насилие
на 17.08.2019г., 31.08.2019 г. и
07.09.2019 г., които да са осъществени от Х. Б.по отношение на децата Х.М.Д.
и Ф.М.Д.. Съдът следва да преценява само
тези три конкретни случая, и то така, както са индивидуализирани и посочени в
молбата, по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. В конкретния случай към исковата молба е
представена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Събраните гласни доказателства при първоначалното разглеждане на делото
не могат да бъдат ценени в настоящото производство, тъй като децата не са били
конституирани като страни при събирането им. При новото разглеждане на делото
пред първоинстанционния съд не е направено искане от страните за събиране на
гласни доказателства. От въззивната инстанция е предоставена възможност на
страните да поискат събиране на гласни доказателства, като съдът не е сезиран с такова искане.
При
изслушването на децата в първоинстанционното производство не се установява,
майката Х. Б.да е осъществявала актове на домашно насилие спрямо. И двете деца
посочват, че не желаят да ходят при нея и се срамуват от нея, защото блъска по
прозорците на къщата, в която живея и ги излага като крещи.
Предвид изложеното и по аргумент от чл.13, ал.3 от ЗЗДН,
съдът следва да приеме изложените факти в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
когато няма други доказателства. По настоящото дело, с оглед събраните по
делото доказателства, включително социален доклад от ДСП-Шумен, заключителни
доклади от ЦОП- гр.Шумен, както и изслушванията на децата, въззивният съд
намира, че не следва да приема за доказани така посочените в декларацията по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН факти.
От материалите по делото се установява, че действително Х.Д.
и Ф.Д. са поставени в центъра на
влошените родителски отношения и конфликта относно родителските права по
отношение на малолетното дете. Това поставя децата в ситуация на нестабилност и
напрежение, прави ги податливи на манипулации от страна на възрастните около
тях. Видно е, че децата се опитват да проявят солидарност към баща си, като го
приемат за потърпевш от проваления брак с майка им, поради което демонстрират и
негативното си отношение към нея.
Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт
/актове/ на домашно насилие. В това производство съдът не следва да разрешава
спорове за родителски права и мерки на лични отношения на децата с другия
родител /каквито влошени отношения между родителите и спорове са налице/, и не
следва да бъдат преценявани родителските качества и моралния облик на
съответния родител, както и да се събират доказателства по други дела. Предвид на
това съдът по настоящото дело се е съобразил с данните и заключенията от
приетите социален доклад и заключителни доклади
единствено с оглед предмета на настоящия спор.
Предвид изложеното съдът намира, че изложените доводи и в
двете въззивни жалби за кредитиране на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
следва да се оставят без уважение.
Във въззивната жалба, подадена чрез адв.В., процесуален
представител на непълнолетния Х.Д. се излага довод, че решението на
първоинстанционния съд е постановен от незаконен съдебен състав. Излагат се
аргументи, че делото е разгледано от съдия З.И., която е взела участие в
закрити и открити съдебни заседания при разглеждане на в.гр.д.№75/2020 г. по
описа на Окръжен съд-Шумен. Излага се довод, че съдия И. е следвало да се отведе
от разглеждане на гр.д.№1434/2020 г., на основание чл.22, т.5 от ГПК, поради
което обжалвания съдебен акт е неправилен.
Въззивната инстанция намира така изложения довод за
неоснователен по следните съображения:
В.гр.д.№75/2020
г. по описа Окръжен съд- Шумен е образувано по въззивна жалба с вх.№
1090/25.02.2020 г., депозирана от М.Д.Д., лично и като законен представител на
Ф.М.Д. с ЕГН ********** и Х.М.Д. с ЕГН **********, чрез адв.И.В. – САК против
решение № 1160/02.12.2019 г. на Районен съд-Шумен. Производството е образувано
на 25.02.2020 г. и делото е разпределено „автоматично“ чрез ЦСРД същия ден,
като за докладчик е определена съдия З.И..
На съда
служебно е известно, че съдия З.И. е командирована от Районен съд- Шумен в Окръжен съд- Шумен със Заповед №
РД-0316/24.04.2019 г. на Административния ръководител – председател на
Апелативен съд – Варна, считано от 02.05.2019 г. до завръщането на съдия Т.Д.на
работа.
С
определение №122/26.02.2020 г. по в.гр.д.№75/2020 г., постановено в закрито
заседание е насрочено разглеждането на делото в открито съдебно заседание на
12.03.2020 г., като е оставено без уважение искането, направено във въззивната
жалба за изслушването на децата Ф.М.Д. и Х.М.Д..
В
открито съдебно заседание, проведено на 12.03.2020 г. в съдебен състав: А.К.,
З.И. и С.С. делото е отложено за дата 26.03.2020 г. за събиране на писмени
доказателства – доклади от „Център за обществена подкрепа“ гр.Шумен.
Насроченото
за 26.03.2020 г. заседание не е проведено поради въведеното в страната
извънредно положение и взетото в тази връзка
решение на Съдийска колегия при ВСС с протокол №9/от 15.03.2020 г. и
протокол №10/16.03.2020 г. да не се провеждат открити съдебни заседания.
От
08.04.2020 г. съдия Т.Д.е отново на
работа в Окръжен съд-Шумен, поради което е прекратено командироването на
съдия З.И..
Възоснова
на Заповед РД-07 №60/ 08.04.2020 г. на Административния ръководител -
председател на Окръжен съд – Шумен в.гр.д.№75/2020 г. е преразпределено и за
съдия-докладчик е определена съдия
Теодора Димитрова, като в материалите по делото е приложен и съответния
протокол.
С
разпореждане от закрито заседание на 21.04.2020 г. делото е пренасрочено в
открито заседание на 23.06.2020 г.
На
23.06.2020 г. е проведено открито съдебно заседание, като делото е разгледано
от съдебен състав: А.К., Т.Д.и С.С. и е изнесено за решаване по същество.
Постановено е съдебно решение №132/14.07.2020 г. в състав: Председател: А.К. и членове: Т.Д.и С.С.. С
постановеното решение е обезсилено решение №1160/02.12.2019 г. по
гр.д.№2773/2019 г. по описа на ШРС, както и издадената въз основа на него
заповед за защита в частта, с която
са наложени мерки за закрила по чл.5 от ЗЗДН по отношение на Ф.М.Д. с ЕГН
********** и Х.М.Д. с ЕГН ********** и делото
е върнато в тази част на ШРС за ново разглеждане, от друг съдебен състав.
Отменено е решението в частта, в която на М.Д.Д. с ЕГН ********** се забранява
да посещава местата за социални контакти и отдих на Х.Ф. Б.с ЕГН **********,
като е обезсилена заповедта за защита, с която на М.Д.Д. с ЕГН ********** е
забранено да посещава местата за социални контакти и отдих на Х.Ф. Б.с ЕГН
**********. Потвърдено е решението в частта, в която е отхвърлена молбата на
М.Д.Д. за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу Х.Ф. Б.и в
частта, в която М.Д.Д. е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие над Х.Ф. Б.и му е забранено да се приближава до обитаваното от същата
жилище в гр.Ш.,ул.“*“ № за срок от три месеца. В останалата част решението на
ШРС не е било обжалвано и е влязло в сила.
В
изпълнение на постановеното решение по В.гр.д.№75/2020 г. по описа Окръжен съд-
Шумен на 23.07.2020 г. е образувано гр.д.№1434/2020 г. по описа на Районен съд-
Шумен. Видно от приложения по делото
протокол за избор на съдия-докладчик от същата дата при автоматично
разпределение за съдия-докладчик е определена съдия З.И.. Страните по делото не
са направили искане за отвод на определения съдия-докладчик. Изложения довод,
че с участието си при разглеждане на делото по в.гр.д.№75/2020 г. съдияИ. се е
ангажирала със становище по фактите на делото, предмета на спора и приложимия
материален закон съдът намира за неоснователен.
Разпоредбата
на чл.22, т.5 от ГПК регламентира, че не може да участва като съдия по делото,
лице „което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция ….“.
Съдебната практика е категорична, че за да е налице основание за отвод на
съдията, участието му по дадено дело следва да е съпроводено с произнасяне по
същество на спора. В този смисъл са Определение №330 от 25.06.2009 г. на ВКС по
ч.гр.д.№346/2009 г., ІІІ г.о., Определение № 121/29.03.2011 г. на ВКС по г.д.№
130/2011 г., ІІ г.о. В конкретния казус
съдия З.И. е участвала с закрити и открити съдебни заседания по в.гр.д.№75/2020
г., но не е взела участие в решаването му по същество. Делото е изнесено за
решаване в открито съдебно заседание на
23.06.2020 г., проведено от съдебен състав, в който посочения съдия не е взел
участие. Постановено е решение №132/14.07.2020 г. от съдебен състав, в който участие
не е взела съдия З.И..
Излага се довод, че при приключване на делото не е даден ход
по същество, не е дадена възможност на страните да изложат защита. Съдът намира
посочения довод за неоснователен. Видно от изготвения съдебен протокол за
проведено съдебно заседание на 28.08.2020 г. съдът след като е обявил съдебното
дирене за приключено е дал ход по същество и е пристъпил към устните
състезания. Твърдението, че това макар да е отбелязано в протокола не е
направено е довод, който следва да се остави без уважение. Изготвения съдебен
протокол отразява извършването на процесуалните действия в съдебно заседание.
Страните по реда и сроковете на чл.151, ал.1 от ГПК са имали възможност да
поискат допълване или поправяне на съдебния протокол. Видно от материалите по
делото с такова искане първоинстанционният съд не е бил сезиран, поради
което въззивната инстанция намира, че
са проведени устни състезания по делото. По изложените съображения съдът
намира, че следва да остави без уважение довода за допуснати процесуални
нарушения при разглеждане на първоинстанционното производство.
Излага се довод за липса на мотиви в постановения съдебен
акт, като се сочи, че в постановеното решение на ШРС липсват факти и
обстоятелства, установени при изслушването на децата. Настоящата инстанция
намира, че така изложения довод е неоснователен. В мотивите на съдебния акт
първоинстанционния съд е посочил, че от изслушването на децата е видно, че те
не желаят да осъществяват контакт с майка си. Съдът в мотивите на съдебното решение
не е обсъждал другите факти, посочени от децата, които са причина за този
резултат, тъй като същите са неотносими
към предмета на делото.
Излагат се доводи, че в атакуваното съдебно решение не са
обсъдени обясненията на децата по отношение на поведението на ответницата,
както и че съдът не е установил дали
действията на майката не представляват актове на емоционално и психологическо
насилие над децата. Въззивната инстанция намира така изложения довод за неоснователен.
При изслушването на двете деца са посочени факти, свързани с повода за
негативното им отношение към майка им и към баба им и дядо им по майчина линия,
за чувството на срам, което изпитват пред приятелите си, тъй като когато не
излязат, за да отидат при нея тя започва да блъска и да крещи. За това, че не
желаят да я виждат и изпитват чувство на срам от майка си децата посочват и при
срещите-разговори със социалния работник, при изготвянето на социалния доклад
от 20.11.2019 г. Посочения социален доклад като дата на изготвяне времево е много
по-близък до посочените в исковата молба дати за твърдени актове на домашно
насилие, спрямо датата, на която са изслушани децата – 28.08.2020 г. /близо
година след това/. Съдът намира, че социалния доклад е пълен и обективен, като
за изготвянето му са съдействали страните по спора /децата и техните родители/,
поради което следва бъде кредитиран изцяло.
Въззивната
инстанция при цялостния анализ на всички събрани по делото доказателства
намира, че поведението на майката буди в децата чувство на срам от приятелите
им, а не чувство на страх. Липсват
доказателства на посочените в молбата дати ответницата да е извършвала спрямо
децата актове на домашно насилие. Самите
деца са зрители на поредицата от разправии между двата родители, съпроводени с
обидни думи и от двете страни, от които разправии децата изпитват чувство на
срам, че това ще стане достояние на трети лица, поради което те не желаят да се
срещат с нея.
Във въззивната жалба от адв.С.М., в качеството й на особен
представител на малолетния Ф.М.Д. се
излагат доводи, свързани с психическо насилие от страна на ответницата над
малолетния й син, изразяващи се във вербална агресия, унижение, пренебрежение и
поведение, което се отразява на самочувствието му. Така изложения довод следва да се остави без
уважение. Липсват доказателства ответницата Х. Б.да е упражнявала психически
тормоз над децата си, респективно спрямо Ф.М.Д.. Следва да се посочи, че и двете деца
присъстват по време на конфликтите между своите родители, когато майката
пристигне, за да ги вземе. Те са зрители на постъпките на родителите си-
опитите на майката да осъществи контакти с тях,
видеозаписване на нейните действия от страна на бащата, за което децата
посочват при изслушването им, поставяне на условия от къде да вземе децата и липсата на съдействие от негова страна това да се случи. Поредицата от
неуспешни опити от страна на майката да реализира своите родителски права, да
вижда и контактува с децата си, предизвикват у нея негативни емоции и преживявания,
които тя изразява спрямо бащата. Това й поведение не може да се приеме за
психически тормоз, причинен от майката спрямо децата на посочените в исковата
молба дати. От събраните по делото
писмени доказателства – заключителни
доклади от ЦОП- гр.Шумен се установява, че двете деца не желаят да поддържат
контакти с майка си и връзката между тях е прекъсната. При изслушването на
социалния работник М.А.от ДСП- гр.Шумен се установява, че в Отдел „Закрила на
детето“ при ДСП-Шумен е „отворен“ случай за работа с двете деца във връзка със
синдром на родителско отчуждение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че въззивните жалби са
неоснователни, а обжалваното решение на
ШРС е правилно и следва да се остави в сила.
От страните е направено искане за присъждане на разноските
по делото. Предвид изхода на делото
следва да се остави без уважение искането на жалбоподателя М.Д. за присъждане
на разноски, направени в настоящото производство. Като основателна следва да се
уважи претенцията на въззиваемата страна за разноски във въззивната инстанция.
От представения договор за правна защита и съдействие № ********** от 29.03.2021 г. се установява,
че въззиваемата страна е направила разноски за адвокатско възнаграждение за
един адвокат в размер на 300,00 /триста/ лева. Тези разноски следва да й се заплатят
от молителя по делото М.Д.Д., законен представител на Х.М.Д. и Ф.М.Д..
На
адв.С.М. от ШАК, особен представител на малолетния Ф.М.Д., следва да се изплати възнаграждение за
процесуалното представителство пред въззивната инстанция в размер на 200,00
/двеста/ лева от внесения по делото депозит.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ в сила решение №
260030/28.08.2020 г. по гр.д. № 1434/2020 г. по описа на Районен съд- Шумен.
ОСЪЖДА М.Д.Д., с ЕГН
**********, като законен представител на
Х.М.Д. с ЕГН ********** и Ф.М.Д. с ЕГН **********, да заплати на Х.Ф. Б., с ЕГН
**********, сумата 300,00 /триста/ лева за разноски във въззивната инстанция.
Оставя без уважение искането
на М.Д.Д. за присъждане на разноски по делото.
Да се изплати на адв.С.М. от
ШАК възнаграждение като особен представител пред въззивната инстанция в размер
на 200,00 /двеста/ лева от внесения по делото депозит.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.