№ 214
гр. Стара Загора, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20225500500311 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба жалба от
Община Казанлък против решение № 86/10.03.2022 г. по гр.д.№ 3830/2021 г.
по описа на Районен съд – Казанлък.
Въззивникът обжалва посоченото по-горе решение в изцяло. Счита, че
постановеното решение е неправилно. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че съставянето на нарочен писмен
протокол за извършен подбор сам по себе си не е доказателство за
законосъобразността на извършването му. Твърди, че са спазени заложените
критерии, свързани с квалификацията и нивото на изпълнение на възложената
работа; включени са всички служители със сходни функции и ищцата е
получила най-ниска оценка, поради което тя е предложена за прекратяване на
трудовия договор. Твърди, че ищцовата страна не е оспорила истинността на
отразените в него протокола обстоятелства, тъй като в исковата молба са
изложени твърдения за липса на извършен подбор, а не се оспорват
констатациите на комисията по подбора. Твърди, че съдът може да основе
решението си на факти, които опорочават потестативното право на
работодателя, които са посочени от ищеца в исковата молба. Твърди, освен
това, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищцата е член на
СО на КНСБ и работодателят е прекратил трудовото правоотношение в
нарушение на чл.9, т.3 от действащия КТД. Твърди, че КТД се прилага по
отношение на присъединилите се членове пропорционално от момента на
присъединяването и към момента на прекратяване на ТПО ищцата нямала
1
качеството на член въпреки че е заплатила членския си внос със задна дата.
Ищцата също така не била представила документ – удостоверение или
членска карта, поради което не била доказала по безспорен начин членството
си в синдиката. Счита, че следва да се вземе предвид, че Уставът на ФНСДУО
не предвижда възстановяване на членство, а регламентирал единствено
приемане и прекратяване. В случая членството на ищцата било прекратено с
неплащането на три последователни членски вноса след прекратяването на
ТПО, а е имала възможност да заплаща и да остане пълноправен синдикален
член. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което да отхвърли предявените от ищцата искове.
Въззиваемата Т. М. Ш. е оспорила въззивната жалба. Изложила е
съображения в подкрепа на становището и иска съдът да потвърди
обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Въззивната жалба е неоснователна.
Пред районния съд са били предявени искове за отмяна на уволнение
като незаконно с по чл.344, ал.1,т.1 КТ и за възстановяване на предишната
работа по чл. 344, ал.1, т.2 КТ.
Ищцата (сега въззиваема) е твърдяла в исковата си молба, че е по силата
на трудов договор от 01.01.1981 г. и допълнително споразумение от
08.03.2019 г. работила по безсрочен трудов договор при ответника на
длъжност „Старши експерт „ГРАО“ към Отдел „ГРАО“. На 21.01.2020 г. й
била връчена заповед № 5 от 20.01.2020 г., с която, считано от 21.01.2020 г.
било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2
КТ - поради съкращаване на щата, във връзка с чл.329, ал.1 КТ - след
извършен подбор, и във връзка с решение № 8 от 19.12.2019 г. на Общински
съвет - Казанлък за одобряване структура на общинската администрация.
Това уволнение било отменено с решение от 11.10.2021 г., постановено по
гр.д. № 919/2020 г., потвърдено с решение по в.гр.д. № 3333/2020 г. на СтОС
и недопуснато до касационно обжалване с определение по к.гр.д. №
1767/2021 г. на ВКС. Ищцата е твърдяла, че на 01.11.2021 г. се явила в
Община Казанлък, възстановила членството си в синдикалната организация
на КНСБ при общината и постъпила на работата, заемана от нея преди
уволнението. На същия ден й била връчена заповед № 32 от 01.11.2021 г. на
кмета на общината, с която считано от 01.11.2021 г. ТПО отново било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ - поради съкращаване на щата,
във връзка с чл.329, ал.1 КТ и във връзка с решение № 8/19.12.2019 г. на
Общински съвет Казанлък за одобряване структурата на общинската
администрация, заповед № 1983/29.10.2021 г. на кмета на общ.Казанлък за
подбор по чл.329 КТ и протокол за подбор.
2
Ищцата е считала, че уволнението й било незаконно поради
неизпълнение и нарушение на регламентираните в КТ и в действащия КТД
действия и процедури за прекратяване от работодателя на ТПО между
страните на посочените в заповедта за уволнение фактически и правни
основания. Към този момент тя членувала в синдикалната организация на
КНСБ при общината. При уволнението работодателят нарушил правилата на
чл.9, т.З от действащия КТД, който предвиждал работодателят да не
прекратява ТПО с членове на синдикатите без предварително писмено
съгласие, съобразно чл.333 КТ, и след като се изчерпят възможностите за
назначаването й на друга длъжност. Преди уволнението работодателят й не й
предложил преназначаване на друга длъжност, въпреки наличието в
общинската администрация на длъжности, съответстващи на нейното
образование, квалификация и опит. Твърдяла е, че работодателят й не обявил
критерии и начин за провеждане на подбора, както и оценките и резултати от
него. Проведеният подбор бил фиктивен, защото не били приложени и
спазени предвидените в чл.329 КТ задължителни правила и критерии за
неговото извършване. Твърдяла е, че притежава висше образование със
степен „бакалавър“ по специалност „Стопанско управление“, висше
образование със степен „магистьр“ по специалност „Публична
администрация“, висше образование със степен „специалист“ по специалност
„Държавно управление и администрация“ с квалификация „Икономист -
администратор“. Притежавала допълнителни квалификации по компютърна
грамотност и специализирано обучение по английски език за работа с
институциите на Европейския съюз. Имала над 40 години, като цялата й
трудова дейност като общински служител била в системата на ГРАО
/ЕСГРАОН/ и КАО. Познавала подробно законовите и подзаконови
нормативни актове и процедури. Имала дълъг професионален опит и
практическа компетентност като администратор при приложението на
нормативната уредба. Изпълнявала своите служебни задължения и
отговорности професионално, добросъвестно, старателно и ефективно.
Подпомагала и съдействала на своите колеги. Другите служители в Отдел
„ГРАО“, заемащи длъжностите „Младши експерт „ГРАО“ и „Главен
специалист „ГРАО“, или имали по-ниски образователни степени, или
притежавали различни от предвидените в длъжностните характеристики
образование и специалности; имали значително по-малък професионален
опит и по-ниска квалификация в областта на ГРАО /ЕСГРАОН/. Някой от тях,
заемащи длъжностите „младши експерт „ГРАО“ и „главен специалист
„ГРАО“, не притежавали изискуемите според длъжностната характеристика
степен на образование и специалност за съответната длъжност. Твърди, че ако
при уволнението й работодателят е направил подбор, този подбор бил
порочен и незаконен. Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение била неправилна, а уволнението й - незаконно. През периода
от 21.01.2020 г. до 01.11.2021 г. отсъствала от работа и не изпълнявала
трудовите си функции, поради което не следвало да участва в проведената от
3
работодателя процедура за подбор по чл.329 КТ. Искала е съдът да постанови
решение, с което да отмени уволнението й като незаконосъобразно и за я
възстанови на предишната работа.
Ответникът Община Казанлък (сега въззивник) е оспорил предявените
искове. Съгласно чл.2, ал.1 от действащия към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение, КТД се прилагал спрямо присъединилите се
членове пропорционално от момента на присъединяване. В случаят, ищцата
заплатила членският си внос преди фактическото извършване на
възстановяване на заеманата от нея длъжност и към този момент тя нямала
качеството на член на синдикалната организация. Било нали реално
съкращаване на щата и реално премахване на трудовите функции,
осъществено от компетентен орган и при спазване на всички изисквания на
закона и в частност на КТ. Твърдял е, че реално бил извършен подбор от
комисия, назначена с нарочна негова заповед, с която било указано между кои
лица, по какъв начин и въз основа на какви критерии да се проведе. Въз
основа на тези обективноприети критерии, комисията извършила подбор
измежду шест лица, заемащи близки по функции длъжности, а именно -
между ищцата Т.Ш. и служителите Н.Д., П.Г., М.Щ., П.Т. и П.В.. Резултатът
от подбора бил отразен в протокол от 01.11.2021г., според който ищцата
получила по-малко точки по зададените критерии. Необосновано било
твърдението на ищеца, че предвид предходното уволнение не следвало да
участва в проведената процедура по подбор. Считал, че при извършване на
подбора са приложени и спазени предвидените в чл.329 КТ правила и
критерии за неговото извършване. Неоснователен бил и акцесорният иск за
възстановяване на предишната работа.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
че между страните е безспорно, че ищцата Т. М. Ш. е заемала длъжността
„старши експерт „ГРАО“, като на 01.11.2021 г. й е връчена заповед №
32/01.11.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 329, ал. 1 КТ. Заповедта била издадена във
връзка с решение № 8/19.12.2019г. на ОбС-Казанлък за одобряване
структурата на общинска администрация и заповед № 1983/29.10.2021г. на
кмета на Община Казанлък за подбор по чл. 329 КТ и протокол от извършен
подбор. Приел е за установено, че ищцата към 01.01.2021 г. е член на
синдикална организация на КНСБ при Община Казанлък. Приел е, че във
връзка със заявление с вх.№94-Т-790-1/28.10.2021 г. от Т. М. Ш. е наредено
комисия да извърши подбор по чл.329 КТ между служителите в отдел ГРАО
изпълняващи идентични функции. Приел е, че са указани критериите, въз
основа на които да бъде извършен подборът, както и 6 служители, между
които следва да се извърши подборът. Ищцата била оценена с най-малък общ
брой точки.
От правна страна първоинстанционният съд е приел заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна. При спор за
законността на уволнението, извършено на фактическото основание, визирано
4
в чл. 329 КТ, в тежест на работодателя било да докаже реално съкращаване на
щата от компетентния орган по съответния ред преди уволнението, което
било налице. В този случай, работодателят бил длъжен да извърши подбор
между всички служители, заемащи същата длъжност или сходна длъжност в
обособеното звено (отдел ,,ГРАО“), при спазване критериите на чл. 329 КТ,
което също било сторено. Протоколът на комисията бил частен
свидетелстващ документ, който не се ползвал с материална доказателствена
сила по смисъла на ГПК, поради което съдържащите се в него обстоятелства
подлежат на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
Предмет на съдебната проверка е въпросът за законосъобразното
упражняване на правото на подбор, респективно законосъобразното
приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ.
Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебният контрол за
законосъобразност, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на
критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от
работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите
критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ,
съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения
правен режим. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и
тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства
по ГПК. Когато преценката на работодателя е обективирана в писмен
документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от
уволнения работник или служител истинността на отразените в него
обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на
свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед
установяване на действителните качества на участвалите в подбора. В случая
по делото не били налице доказателства, установяващи законосъобразността
на извършения подбор, прилагането на законовите критерии при оценката,
обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно
проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на
работника или служителя, с оглед на възложената работа и други.
Представените по делото документи за извършения подбор не съдържат
доказателства, които да установяват въз основа на кои конкретни
обстоятелства ищцата е получила поставените в оценъчните карти оценки.
Липсват данни, които да дадат възможност съдът за извърши контрол за
наличие или липса на съответствие на поставените оценки с действително
притежаваните квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа от
подложените на подбор работници. Съставянето на нарочен писмен протокол
за извършения подбор сам по себе си не е доказателство за
законосъобразността на извършването му. Необходимо е въз основа на всички
допустими в ГПК доказателства да се установи съответствието на оценките с
обективните данни в протокола за подбор. Такива доказателства не били
ангажирани. Незаконсъобразността на извършения подбор влече като
последица незаконност на извършеното прекратяване трудовото
5
правоотношение на ищцата. Първоинстанционният съд е приел, че ищцата се
ползва от предварителната закрила на чл. 333, ал. 4 КТ, защото е била член на
СО на КНСБ при Община Казанлък. Разпоредбите на чл.9, т.3 от действащия
КТД задължавали работодателя да не прекратява ТПО с членове на
синдикатите без предварително писмено съгласие. Поради липсата на дадено
предварително писмено съгласие от органите на КНСБ при общинската
администрация на общ.Казанлък за прекратяването на ТПО с ищцата,
нейното уволнение е незаконосъобразно и подлежи на отмяна и на това
основание. Правилата на чл.9, т. 3 от действащия КТД задължавали
работодателят да прекратява ТПО с членове на синдикатите след като се
изчерпят възможностите за назначаването им на друга длъжност.
Работодателят е прекратил ТПО в нарушение на това свое задължение.
Решението е правилно.
По делото не е било спорно, че ищцата Т. М. Ш. е работила в Община
Казанлък по трудов договор от 01.01.1981 г. Със заповед № 5 от 20.01.2020 г.
трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2
КТ – поради съкращаване на щата. С решение № 260030 от 18.09.2020 г.,
постановено по гр.д. № 919/2020 г. по описа на РС – Казанлък, уволнението
било признато за незаконно и отменено. Ищцата била възстановена на
предишната работа – „старши експерт ГРАО“ в отдел ГРАО. Присъдено й е
обезщетение. Това решение е било потвърдено с решение № 260024 от
22.01.2021 г., постановено по в.гр.д. № 3333/2020 г. по описа на ОС Стара
Загора, което пък от своя страна не било допуснато до касация с определение
№ 60646 от 11.10.2021 г., постановено по к.гр.д. № 1767/2021 г. по описа на
ІV г.о. на ВКС. Със съобщение, връчено на ищцата на 20.10.2021 г.,
първоинстанционният съд я уведомява, че е възстановена на работа и в 2-
седмичен срок може да се яви на работа. В случая ищцата твърди, че се е
явила на работа на 01.11.2021 г. – неоспорен от ответника факт, и на тази дата
й била връчена заповед № 32 от 01.11.2021 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на
щата.
По делото е установено още, че ищцата е била член на синдикалната
организация на КНСБ при Община Казанлък с редовно заплатен членски
внос.
Съгласно чл.329 КТ при закриване на част от предприятието, както и
при съкращаване в щата или намаляване на обема на работа, работодателят
има право на подбор и може в интерес на производството или службата да
уволни работници или служители, длъжностите на които не се съкращават, за
да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по
добре. При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата
няколко на брой еднородни длъжности (трудови функции), прекратяването на
трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната
длъжност, задължително се предпоставя от подбор, който става част от
правото на уволнение. В този случай работодателят преценява какъв да бъде
6
обсегът му – между работници и служители, чиито длъжности се съкращават,
или в по-широк кръг – чрез включване на работници или служители, заемащи
близки или сходни длъжности.
Работникът или служителят може да оспори проведения подбор -
преценката на работодателя кой от работниците и служителите има по-висока
квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в
производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при
упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на
действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и
ниво на изпълнение на възложената работа. Решението на работодателя
относно преценката на показателите за критериите по чл.329 КТ може да бъде
обективирано в различни негови актове. Когато тя е обективирана в писмен
документ, той представлява писмено доказателство и при оспорване от
уволнения работник или служител истинността на отразените в него
обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на
свидетели или прилагането на други доказателствени средства с оглед
установяване на действителните качествата на участниците в подбора.
В случая между страните няма спор, че е налице съкращаване на щата и
затова в тази връзка няма изложени във въззивната жалба оплаквания.
(Въззивният съд е ограничен да се произнесе по правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на посоченото във въззивната
жалба). Не е спорно и това, че работодателят е бил длъжен и е извършил
подбор. Спорен е обаче въпросът за лицата, които е следвало да бъдат
включени в подбора и в тази връзка е неоснователно оплакването във
въззивната жалба, че правилно ищцата е била включена в подбора. По делото
е установено, че тя не е била на работа от 20.01.2020 г. до 01.11.2021 г., т.е.
почти две години, което е продължителен период от време. От правилото,
посочено по-горе, че в подбора следва да се включат всички работници и
служители, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови
функции има изключения. Не се включват в подбора лицата, които не са
изпълнявали трудовите си функции за продължителен период от време,
защото са отсъствали или са изпълнявали друга длъжност и поради тази
причина не е възможно да бъдат съпоставяни техните качества с тези на
другите работници. Няма значение, че ищцата е работила преди уволнението
в продължителен период от време, тъй като преценката за квалификацията и
нивото на справяне с работата на уволнената служителка трябва да се
извърши, съобразявайки качествата и способностите й към момента на
извършването на подбора. В случая подборът е извършен между тези лица, за
които по делото е установено, че реално са изпълнявали длъжността с
изключение на ищцата, което го прави незаконосъобразен.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че липсва
оспорване от страна на ищцата на истинността на отразените в протокола за
подбор обстоятелства. В исковата си молба ищцата е посочила три основания
7
за незаконосъобразност на извършения подбор: че работодателят й не обявил
критерии и начин за провеждане на подбора, както и оценките и резултати от
него; че проведеният подбор бил фиктивен, както и е изложила твърдения за
квалификацията си и нивото на изпълнение на трудовите функции, като в
същото време е оспорила образованието и квалификацията на другите
служителки, които са били включени в подбора. Изложените от ищцата
обстоятелства съставляват по правната си същност оспорване на истинността
на отразеното в протокола за подбор. В такъв случай в тежест на
работодателя е било с всички доказателствени средства да установи
действителните качества на участничките в подбора, което не е било сторено,
въпреки указанията, дадени с доклада на съда, че работодателят трябва да
докаже, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. Както бе
посочено по-горе, в случаите на съкращаване на една или няколко от
съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности (трудови
функции), подборът става част от правото на уволнение. При липсата на
други доказателства, освен заповедта за извършване на подбор и за
критериите, при които да се извърши, и протокола за извършения подбор,
съдът не би могъл да провери дали обективно приетите от работодателя
оценки по законовите критерии съответстват на действително притежаваната
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа на участниците в
подбора (Р 141- 2011- ІV г.о.; Р 39- 2011- ІV г.о.; Р 187- 2010- ІV г.о. на ВКС,
всички постановени по реда на чл.290 ГПК/.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. За
пълнота на изложението следва да се посочи и това, че оплакването във
въззивната жалба, касаещо членството на ищцата в СО на КНСБ, също е
неоснователно. Видно е от представената по делото служебна бележка,
ищцата е била член на синдикалната организация с редовно заплатен членски
внос. Ответникът е възразил в отговора си, че ищцата е заплатила членския си
внос преди фактическото извършване на възстановяване на заеманата от нея
длъжност по силата на решение № 919/2020 г. на КРС, като към този момент
тя не е имала качеството на член на синдикалната организация.
Възстановяването на предишната работа става с влизането в сила на
съдебното решение по чл.344, ал.1, т.2 КТ. С него се възстановява и
прекратеното трудово правоотношение, като работодателят има задължение
да допусне възстановения работник или служител, щом се е явил на работа в
срока по чл.345, ал.1 КТ.
Съдът не може да обсъжда въведеното едва за първи път във въззивната
жалба от страна на ответника възражение, че според Устава на федерацията
на независимите синдикати от държавното управление и организации
членството в синдикалната организация се удостоверява с членска карта или
удостоверение, каквито ищцата не била представила; че в устава не се
предвижда възстановяване на права на редовен член, както и че членството на
ищцата е прекратено поради неплащане на дължимия членски внос след
8
прекратяване на трудовото правоотношение. Освен че тези възражения са
преклудирани на основание чл. 133 ГПК, те се обосновават с норми от
документ, който не е представен по делото своевременно и не е събран по
надлежния процесуален ред. Затова съдът няма основание да приеме, че
ищцата не е била член на синдикалната организация. Като такъв тя се ползва
със защита, предвидена в КТД, за което по делото няма спор – арг. от
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, от която е видно, че
тя се издава и на основание чл.29 от КТД. Работодателят не е съобразил и
това при прекратяване на трудовото правоотношение, което е още едно
основание за отмяната на заповедта му като незаконосъобразна и за
възстановяване на ищцата на предишната работа.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата следва да бъде присъдена
сумата от 800 лв. за направените по делото разноски за възнаграждение за
един адвокат пред въззивната инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86 от 10.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 3830/2021 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Община Казанлък, със
седалище и адрес на управление в гр. К., ***, представлявана от кмета Г.Г.С.,
ДА ЗАПЛАТИ на Т. М. Ш. от гр. К., ***, ЕГН **********, сумата в размер
на 800 лв. за направените по делото разноски за възнаграждение за един
адвокат за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9