Присъда по дело №967/2020 на Окръжен съд - Пловдив

П  Р  И  С  Ъ  Д  А  

№  260058

гр.Пловдив, 10.06.2021 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА

 

Секретар: ХРИСТИНА НИКОЛОВА

Прокурор: СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ

като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 967 по описа за 2020 година, след тайно съвещание

П   Р   И   С   Ъ   Д   И  :

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Д.Г. - роден на *** *** обл.Пловдив, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.08.2015г. в гр.С., обл.П. при управляване на МПС - автобус марка „М.", модел 408, рег.№ ********, е нарушил правилата за движение: чл. 20 ал.2 изр. 2-ро от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; и по непредпазливост е причинил смъртта на Пена А.П. ЕГН ********** ***, настъпила на 24.09.2015 г., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б. „б“, вр. чл.343, ал. 1, б.”в", пр.1, вр. чл.342, ал.1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б, пр. 1 от НК го ОСЪЖДА на „ПРОБАЦИЯ” ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА при следните пробационни мерки:

-по 42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес:*** за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

-по 42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал.1, т. 7 от НК ЛИШАВА подсъдимия Д.Д.Г. от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в законна сила.

          На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д.Д.Г. да заплати по сметка ОД на МВР – Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 2 845, 57 лева /две хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/, както и сумата в размер на 5172,88 лева (пет хиляди сто седемдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки) - по сметка на Окръжен съд гр. Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт, представляващи направени разноски в хода на съдебните производства по делото.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Пловдивския апелативен съд.       

 

                                                       

                                                                                                                                                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

     

 

                                                 

 

 

МОТИВИ към присъда от 10.06.2021г. по НОХД № 967 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2020г.

 

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо Д.Д.Г. и той е предаден на съд за извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б“, вр. чл.343, ал. 1, б.”в", пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че  на 25.08.2015г. в гр.Сопот, обл.Пловдив при управляване на МПС - автобус марка „Мерцедес", модел 408, рег.№ ****, е нарушил правилата за движение: чл. 20 ал.2 изр. 2-ро от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; и по непредпазливост е причинил смъртта на П. А.П. ЕГН ********** ***, настъпила на 24.09.2015 г., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.

   Представителят на прокуратурата поддържа подигнатото обвинение и моли съда да признае подсъдимия Г. за виновен в извършване на процесното престъпление. По отношение реализиране наказателната му отговорност държавното обвинение пледира да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Посочва, че справедливи са наложените при предходното разглеждане на делото от друг състав на Окръжен съд-Пловдив кумулативни наказания „лишаване от свобода“ и лишаване от правоуправление по чл.37, ал.1, т.7 от НК, които предлага да бъдат определени на подсъдимия Г..

По делото не бяха предявени за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове срещу подсъдимия от пострадалите от процесното престъпление лица /близките родственици на починалата П./, респ. същите не се възползваха от процесуалните им права да се конституират като граждански ищци и части обвинители.

    При пренията адв.А., упълномощен като защитник на подсъдимия, изложи съображения, аргументиращи позицията, че обвинението срещу Г. е останало недоказано. Изложиха се  твърдения, че независимо от положените по делото максимални усилия, механизмът на процесното ПТП и виновността на подсъдимия, са останали неустановени с категоричност, поради което защитата пледира за постановяването на оправдателна присъда.

Подсъдимият Г. се присъедини към изложеното от своя защитник, като в последната си дума помоли съда го признае за невинен и оправдае по повдигнатото му обвинение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено следното:

    Подсъдимият Д.Д.Г. е роден на *** ***, обл.П. той е българин, български гражданин е, не е женен. Има средно образование, работещ е, не е осъждан, има ЕГН **********.

Подсъдимият Д.Г. е правоспособен водач на МПС, като притежава правоспособност за категориите „В“, „С“ и „Д“. През м.август 2015 г. същият работел като *** в „К.“ ООД гр.К.

На 25.08.2015г. подс.Г. управлявал автобус марка „Мерцедес", модел 408, рег.№ **** по маршрута гр.К. - гр.К. Около 09.30 часа подсъдимият се движел по бул.“И. *** по южното платно на движение в посока от запад на изток.

Междувременно зад управлявания от Д.Г. автобус /на разстояние около 40-50метра/, пътувал друг автобус на същата фирма, чийто шофьор бил колегата на подсъдимия-свид.Р.Г.. Последният следял пътната обстановка и възприел последвалите събития.

По същото време пешеходката П. А.П. - на 90 години, се намирала от северната страна на платното за движение, на тротоара, под дърво, до автобусна спирка, намираща се срещу административен адрес гр.С., бул.“И. В.“ №*. В момента, в който автобусът се намирал на около 41,47 метра от мястото на удара[1], пострадалата П. предприела пресичане на платното за движение в посока от север на юг от ляво на дясно пред автобуса, управляван от подсъдимия, като се движила с бърз ход с около 4,8 км/ч[2], движейки се перпендикулярно на пътното платно[3]. При това си движение, пострадалата изминала разстояние от 6,05 м.[4] от бордюра при навлизане в платното за движение до мястото на удара, което се намира на около 17-18,5 м. западно по дължина от електрически стълб приет за ориентир № 2 в протокола за оглед на местопроизшествие и на 2,5-3,00 метра по ширина северно от десния бордюр, считано по посоката на движение на автобуса. Това разстояние пострадалата П. изминала за 4,54 секунди[5]. В този момент автобусът се движил със скорост от 32,90 км/ч.[6] Междувременно, когато пешеходката П. предприела пресичане на платното за движение, стъпвайки на пътното платно, подс. Д.Г., въпреки че могъл да възприеме жената, не реагирал веднага с екстрено задействане на спирачната система, а закъснял с реакцията си и задействал спирачките, едва когато автобусът се намирал на 12,35 метра от мястото на удара[7], като това се случило 1,35 сек. преди удара[8]. В началото на реакцията му, пострадалата се намирала на разстояние от 1,8 метра от мястото на удара[9]. Т.е. в началото на реакцията на водача, пострадалата се е намирала около средата на платното за движение[10] на 1,8 метра от мястото на удара. При тази ситуация ударът е бил неизбежен, тъй като отстоянието на автобуса от мястото на удара е било 12,35 метра, и то е по-малко от „опасната му зона за спиране“, която била 22,73 метра. Това определя реакцията на водача Д.Г. като закъсняла. В случай, че подсъдимият бе реагирал своевременно на опасността, от момента, в който пешеходката П. стъпила на пътното платно и започнала пресичането си, като намали скоростта или спре, произшествието е било предотвратимо. Това е така, понеже в момента, в който пострадалата навлязла на платното за движение, управляваният от подсъдимия автобус, се е намирал на около 41,47 метра от мястото на удара и това разстояние е почти двойно по-голямо от „опасната му зона“ за спиране, която е 22,73 метра.

Така в резултат от закъснялата реакция на водача Д.Г. последвал удар между автобуса и пешеходката П., който бил в предна лява част на автобуса, от лявата страна, в областта на капака на електрическото табло, пред предна лява гума и в дясната страна на главата на пешеходката П.. В резултат от сблъсъка между превозното средство и пешеходката, последната се завъртяла около оста си и паднала върху пътната настилка като ударила главата си в настилката. След удара автобусът спрял на мястото, отразено в протокола за оглед, а пешеходката паднала върху платното за движение, около осовата линия, в задната част, от ляво на автобуса. Подсъдимият Г. незабавно слязъл от автобуса, като установил падналата на платното пешеходка и нейното безсъзнателно състояние и се обадил на тел. 112, съобщавайки за произшествието и за необходимостта от спешна медицинска помощ. Пострадалата П. била жива към онзи момент. С тези си действия подсъдимият направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.

На местопроизшествието пристигнали полицейски служители и екип на ЦСМП, който откарал пострадалата в болнично заведение за оказване на помощ.

Подсъдимият Д.Г. бил тестван с техническо средство за алкохол, като пробата била отрицателна. Издаден му бил и талон за кръвна проба.

    В хода на разследването е извършена химическа експертиза, от която не се установява концентрация на алкохол в кръвта на подс.Д.Г..

   Въпреки проведеното лечение на пострадалата от произшествието П. П., състоянието й се влошило и на 24.09.2015 г. около 02.00 часа същата починала.

   Предвид предмета на доказване и необходимостта от специални знания в отделни области на науката, по делото са били назначени и изготвени експертизи, както следва:

    В хода на досъдебното производство е извършена съдебномедицинска експертиза на труп /том 1, л.52-56 от ДП/, от чието заключение се установява, че на починалата П. вследствие на произшествието е причинено черепно-мозъчна травма с разкъсно-контузна рана и кръвонасядания по дясната лицева половина, кръвоизливи под меките черепни покривки отдясно, следи от кръвоизлив под първата мозъчна покривка отдясно, двустранни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, както и в мозъчното вещество-вътремозъчен кръвоизлив отдясно, кръвоизливи в мозъчните стомахчета, контузия на мозъка в двете челни области и базално от дясната голямомозъчна хемисфера, оток на мозъка и на белите дробове, двустранна хипостатична бронхопневмония, счупване на дъгата на дясната ябълчна кост, кръвоизлив в синуса на горната челюст отдясно, обширни кръвонасядания по левия долен крайник с дълбоки кръвонасядания в мускулатурата на лявото бедро и лявата подбедрица, както и обичайни възрастови промени. Експертът сочи, че причина за смъртта на П. е черепно-мозъчна травма с мозъчни кръвоизливи и контузия на мозъка, които са довели до притискане и парализа на жизнено важни мозъчни центрове. За настъпилата смърт е допринесла и развилата се в резултат на продължителното залежаване от наличната черепно-мозъчна травма и хиповентилацията на белите дробове двустранна хипостатична бронхопневмония, която е довела до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Според заключението на вещото лице, всички травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет, като добре отговарят по начин и време да са получени при настъпило ПТП с автобус и участие на пострадалата П., така, както е отразено в предварителните сведения. От коментираната експертиза е изводимо становището, че настъпилата смърт на пострадалата П. е в причинно-следствена връзка с претърпяното от нея ПТП на 25.08.2015 г.

  В хода на разследването са били назначени автотехническа експертиза /том 1 от ДП, л.60-73/ и допълнителна автотехническа експертиза /том 1 от ДП, л.77-87/, изготвени от вещото лице Т.П.. Впоследствие в хода на съдебното производство при предходното разглеждане на делото е била назначена повторна тройна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза /в материалите от предходното разглеждане на делото пред друг състав на ПОС, л.73-101/.  Така предходният състав на ПОС е приел във връзка с възражение на защитата относно направените изчисления от вещото лице П., въз основа на които са формирани експертните изводи, че възниква съмнение относно правилността на направените при двете експертизи изследвания. Повторната експертиза е депозирана по делото като в състава на същата е било включено и вещото лице П., изготвило двете експертизи, относно чиято правилност е възникнало съмнение според предходния състав на ПОС, обосновало и назначаването на въпросната експертиза.

Настоящият състав на ПОС изслуша и прие въпросните автоотехническа и допълнителна автотехническа експертиза, като отново преповтори назначаването на повторната комплексна експертиза, доколкото последната е факт по делото. В преценката си по същество на делото, съдът не кредитира автооценъчната и допълнителната автооценъчна експертиза, както и повторната тройна комплексна експертиза. Това становище е мотивирано от обстоятелството, че наистина относно проведените от Т.П. експертни изследвания е налице необосновано осезаемо противоречие с материалите по делото, което поражда съмнение в правилността и на двете единични експертизи, изготвени от това вещо лице. Така напр. в първоначалната му експертиза е посочено, че мястото на удара е на 4,4-4,6 м северно от ориентир А. В протокола за оглед е записано[11], че ориентирът се намира на 0,7 метра от южната граница на пътя. Записано е също, че лявата следа е на 2,5 метра северно от южния край на пътя[12]. Приемайки, че лявата следа кореспондира с лявата страна на автобуса, то е налице неизяснено от експерта осезаемо противоречие между данните на протокола за оглед и възприетите от него параметри относно мястото на удара. Така, имайки предвид и скицата към експертизата[13], може да бъде направено елементарно аритметично изчисление /неизискващо специални знания/, като, събирайки двете стойности 0,7 м и 2,5 м, е видно, че общият им сбор е 3,2 метра-т.е. левият край на автобуса е на разстояние 3,2 метра от ориентир А според протокола за оглед. С други думи, при така приетите от това вещо лице параметри на мястото на удара /4,4-4,6 северно от ориентир А/, е налице осезаемо разминаване между двете стойности /3,2м и 4,4-4,6 м/, така че при тези параметри мястото на удара отстои на около 1,1-1,3 метра от автобуса, което е абсолютно невъзможно.           

Даденият пример само онагледява необосноваността на извършените от вещото лице П. две експертни изследвания, пораждайки основателно съмнение в правилността им, поради което и съдът не цени при изграждане на фактическите си изводи първоначалната и допълнителна единични автотехнически експертизи. Ето защо необходимостта от изготвянето на повторна експертиза е показателна, но назначената по делото още при предходното му разглеждане тройна комплексна експертиза е изначално опорочена, още с включването в състава й на вещото лице Т.П., участвал в единичните изследвания. При това положение, съдът не кредитира при формиране на фактическите си и правни изводи и тази повторна експертиза, поради което коректно при връщане на делото на досъдебното производство държавното обвинение е назначило петорна комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза, имаща на практика характер на повторна, в състава на която са включени вещи лица, неучаствали в проведените предходни експертни изследвания. 

Видно от изготвената в хода на досъдебното производство петорна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /том 2 от ДП, л.168-269/, ударът е настъпил върху южната пътна лента на платното за движение на разстояние: по дължина на около 17 -18,5 m западно от ОРИЕНТИР 2, приет при огледа, по широчина на около 2,5 - 3 м северно от южната граница на платното за движение.

При определяне  скоростта на движение на автобус марка „Мерцедес 408“, в момента, в който пострадалата П. е предприела пресичането, както и скоростта на автобуса в момента на задействане на спирачната система и в момента на удара, вещите лица са отбелязали, че липсата на конкретни данни за движение на автобуса от описаните възможни източници на информация, скоростта се определя по оставените спирачни следи на местопроизшествието. Направен е анализ на спирачните следи, като е отбелязано, че в протокол за оглед на местопроизшествие се описват спирачни следи с координати:

-Начало на южна следа 26,20м западно от Ориентир 2 и 0,60м северно от него, с край до задна дясна гума на автобуса - 16,20м западно от Ориентир 2 и 0,18м северно от него;

-Начало на северна следа 23м западно от Ориентир 2 и 2,50 м северно от него с край до задна дясна гума на автобуса.

Вещите лица са обобщили, че от мащабното представяне на пътната ситуация се получава, че дължината на по - дългата следа (южната) е 10,40м. От друга страна, в протокол за оглед на местопроизшествие се описва дължина на спирачни следи: южна следа с дължина 5,6 м и северна следа с дължина 5 м-т.е. следва дължината на по - дългата следа (южната) да е 5,60 м.

    Така при изследваните различни параметри на дължината на спирачните следи, вещите лица са разгледали няколко хипотези:

  -При Хипотеза А-удар на пешеходката в автобуса, съобразен с показанията на свидетеля Г. Д. и следи с дължина 10,40м, скоростта на движение на автобуса непосредствено преди задействане на спирачната му система е приета около 42,82 kм/ч, а в момента на удара е приета около 32,41 kм/ч.

         -При Хипотеза А-удар на пешеходката в автобуса, съобразен с показанията на свидетеля Г. Д. и следи с дължина 5,60м, скоростта на движение на автобуса в удара и непосредствено преди задействане на спирачната му система е приета около 32,90 kм/ч.

         -При Хипотеза Б-удар на пешеходката в автобуса, съобразен с разясненията на подсъдимия и следи с дължина 10,40м, скоростта на движение на автобуса непосредствено преди задействане на спирачната му система е приета около 42,82 kм/ч, а в момента на удара е приета около 34,80 kм/ч.

          -При Хипотеза Б-удар на пешеходката в автобуса, съобразен с разясненията на подсъдимия и следи с дължина 5,60м, скоростта на движение на автобуса в удара и непосредствено преди задействане на спирачната му система е приета около 32,90 kм/ч.

           Въз основа на тези различни хипотези, експертизата отговаря и на останалите, поставени въпроси, отново при многовариантност. Вещите лица са приели, че в случая няма технически условия, които да са налагали движение на автобуса със скорост по-ниска от установената.

     Относно съществуващите технически възможности за предотвратяване на произшествието експертизата приема, че  в анализираните пътни ситуации, освен при скорост на автобуса 32,90kм/ч, при бавен ход на пешеходката П. с най - къса траектория от момента, в който пешеходката е навлязла на пътната лента на автобус „Мерцедес 408“ без спиране на платното за движение, водачът на автобуса при своевременна реакция е нямал техническа възможност да установи автобуса преди мястото на удара и по този начин да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е попадало в опасната зона на автобуса. При бавен ход от момента на навлизане на пешеходката в пътната лента на автобуса при скорост на последния 32,90kм/ч (при късите спирачни следи), водачът на автобусът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.

В анализираните пътни ситуации, от момента в който пешеходката П. е навлязла на пътната лента на автобуса, независимо от траекторията й, ако се приеме спиране на платното за движение (около разделителната линия на двете пътни ленти), експертите приемат, че водачът на автобуса при реакция за екстрено задействане на спирачната система при наличие на пешеходец на платното за движение е имал техническа възможност да установи автобуса преди мястото на удара и по този начин да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, както следва:

-              при дълги спирачни следи - навлизане на пешеходката на платното за движение и скорост на автобуса 42,82kм/ч и отстояние на последния 32,77м от мястото на удара или по-голямо, тъй като в този момент мястото на удара не е попадало в опасната зона на автобус,

-              при къси спирачни следи - навлизане на пешеходката на платното за движение и скорост на автобуса 32,90kм/ч и отстояние на последния 19,08м от мястото на удара или по-голямо, тъй като в този момент мястото на удара не е попадало в опасната зона на автобуса.

          Експертите обобщават, че водачът на автобуса е имал техническа възможност да го установи преди мястото на удара със скоростта, с която се е движел, ако бе реагирал с екстрено задействане на спирачната система в момента на навлизане на пешеходната на платното за движение, като отново разглеждат съответните различни варианти.

          Относно мястото, от което пешеходката П. е предприела пресичането, експертизата определя, че преди удара пешеходката е преминала от северната пътна лента в южната, след което е достигнала мястото на удар.

            Според вещите лица, предвид открития терен и добра видимост, водачът на автобуса е имал техническа възможност да започне да възприема пешеходката от дистанция между тях около 123 м. При наличието на взаимна видимост пешеходката също е имала техническа възможност да започне да възприема автобуса от същата дистанция между тях-около 123 м. Относно моментът, в който водачът е започнал да реагира с екстрено задействане на спирачната система на автобуса експертите дават съответните варианти при посочените по-горе хипотези според различните стойности на спирачните следи /съотв. 10,40м и 5,60 м/, респ. дадени са и съответните на различните варианти максимални отстояния на пешеходката от мястото на удара /към момента на началото на реакцията на водача за екстрено спиране/.

    Вещите лица са обобщили, че при всички възможни варианти пешеходката П. е  навлязла на платното за движение пред автобуса преди да попадне в опасната му зона за спиране.

        От медицинска гледна точка експертизата е разгледала две алтернативно възможни основни хипотези за начина на получаване на травмите на пострадалата:

      При Механизъм I-травмите отдясно на главата на пострадалата дават основание да се определи, че е напълно възможно в тази зона пешеходката първоначално е контактувала с автобуса, а обширните кръвонасядания по левия долен крайник с дълбоки кръвонасядания в мускулатурата на лявото бедро и лявата подбедрица дават симптоматика, водеща до възможно заключение, че е настъпил удар в тази зона след първоначалния контакт-при падането на пешеходката с лявата част на тялото на асфалтовата настилка. Следствие на ударната и преплъзваща сила от контакта на автобуса с пешеходката и създадения въртящ момент пешеходката следва да се завърти около надлъжната си ос и да се отправи напред и наляво спрямо автобуса и по действието на земната гравитация към асфалтовата настилка, където да контактува с лявата страна. Следствие на инерцията на тялото е напълно възможно след удара то да се е превъртяло и да е застанало с дясна страна на пътната настилка, а поради движението на автобуса той да е достигнал със задната лява страна в близост до тялото на пострадалата.

   При Механизъм II-обширните кръвонасядания по левия долен крайник с дълбоки кръвонасядания в мускулатурата на лявото бедро и лявата подбедрица дават симптоматика, водеща до възможно заключение, че е възможно да е настъпил удар в тази зона при първоначалния контакт – т.е. при удар на пешеходката в лявата част на тялото от автобуса. Травмите отдясно на главата на пострадалата дават основание да се определи, че е напълно възможно в тази зона пешеходката след завъртането й от контакта с автобуса да е паднала на дясната си страна с контакт с пътната настилка в зоната на главата и дясно ходило.

Експертизата обобщава, че и при двата механизма е възможно пешеходката да достигне в мястото на удар, както при всяко от изследваните направления, така и с изследваните скорости, като при Механизъм II пострадалата е следвало да се завърти, за да контактува с лявата си страна с автобуса. Такова завъртане е възможно да се осъществи и в последната крачка на пешеходката преди удара.

Относно механизма на настъпване на анализираното ПТП експертизата определя два възможни механизма:

   Механизъм I:

   Водачът Д.Г. е управлявал автобус „Мерцедес 408“ по южната (дясна) пътна лента на платното за движение на бул. „И. *** в посока от запад на изток. По същото време пешеходката П. била на левия (северния) тротоар, след което предприела пресичане на платното за движение в посока от север на юг, от ляво на дясно пред автобуса. Водачът на автобуса реагирал като екстрено задействал спирачната система със закъснение на навлязлата пешеходка на платно за движение, при което настъпил удар, който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в лявата страна на автобуса в зоната зад водача и в дясната страна на главата на пешеходката. След удара автобусът спрял на платното за движение на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходката П. паднала на платното за движение около задната лява страна до автобуса.

    Механизъм II:

    Водачът Д.Г. управлявал автобус „Мерцедес 408“ по южната (дясна) пътна лента на платното за движение на бул. „И. *** в посока от запад на изток. По същото време пешеходката П. била на левия (северния) тротоар, след което предприела косо пресичане на платното за движение в посока от север на юг, от ляво на дясно пред автобуса. Водачът Г. реагирал като екстрено задействал спирачната система със закъснение на навлязлата пешеходка на платното за движение, при което настъпил удар, който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в лявата страна на автобуса-около предния ляв капак за електрическо захранване и в лявата страна на пешеходката. След удара автобусът спрял на платното за движение на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходката П. паднала около задната част на автобуса.

      От техническа гледна точка експертите обобщават причините за настъпилото произшествието по следния начин:

    -навлизането и движението на пешеходката П. по платното за движение по начин и в момент, които не са били безопасни,

    -ако се приеме, че опасността е възникнала в момента на навлизане на пешеходката на платното за движение, то тогава водачът на автобус „Мерцедес 408“, не е възприел и реагирал своевременно на пешеходката (реакция със закъснение), т.е. е управлявал е автобуса по начин, който не е бил безопасен,

    -ако се приеме, че опасността е възникнала в момент на навлизане на пешеходката П. на пътната лента на автобуса, то тогава водачът на автобуса Д.Г., не е възприел и реагирал своевременно на пешеходката (реакция със закъснение) единствено при движение на пешеходката с бавен ход.

При проведения разпит на вещите лица в хода на съдебното следствие същите направиха ценни пояснения във връзка с проведеното експертно изследване. Така във връзка с медицинските въпроси на изследването, експертите уточняват, че първият контакт между пешеходката и автобуса най-вероятно е бил в главата на П., защото ако констатираната разкъсно-контузна рана е настъпила от контакта с пътната настилка, то разположението на очилата-част от очилата, които са намерени на място, ще са близо до нея, а те са доста по-назад. Няма как да е паднала и счупила тези очила и те да са достигнали до мястото на платното, където е установено. Посочват, че е по-вероятно да е бил в дясно ударът за пешеходката, защото има счуП. яблъчна кост в дясно и разкъсно-контузна рана в дясно, но допълват, че е възможно да има наслагване на травми-т.е. ако и двете травми са нанесени в едната половина на главата, може да се получи травмата от удар в автобуса и от удар в земната повърхност.

Във връзка с разгледаните от експертизата няколко варианта, експертите посочват, че е възможно, ако се опростят някои от изходните елементи за анализа, да отпаднат обосновано част от различните хипотези. Уточнява се, че тези изходни данни касаят различните варианти на спирачните следи, както и моментът на възникване на опасността. В тази връзка вещите лица посочват, че има подход да се постигне по-голяма категоричност по отношение на двата варианта за спирачните следи, разгледани при първоначалната петорна експертиза, като са посочили, че може обосновано да се приеме една възможна дължина на следите-т.е. да се „изключи“ обосновано /въз основа на обективните находки по делото/ другата дължина на следите, които противоречат на снимковия материал към протокола за оглед.

  Във връзка с направените от вещите лица, изготвили петорната експертиза, допълнителни уточнения в хода на проведеното следствие пред настоящия съдебен състав, бе назначена допълнителна петорна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, възложена на същите вещи лица, изготвили предходната, като им е указано, след като се запознаят с всички материали по делото, включително и снимковия материал, изискан от съда в дигитален вариант, да обсъдят дали с оглед обективните находки и наличните по делото факти може да се изолира един вариант на скорост на автобуса, непосредствено преди задействане на спирачната система. Съдът е указал да се изясни и възможността на подсъдимия Д.Г. да избегне сблъсъка, респ. липсата на такава възможност, както и да се обсъдят всички въпроси, разгледани от експертите в хипотезата на многовариантност.

  Видно от заключението на назначената от съда допълнителна петорна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /том 2, от СП, л.198-244/, ударът е настъпил върху южната пътна лента на платното за движение на разстояние: по дължина на около 17 – 18,5 м западно от ОРИЕНТИР 2, приет при огледа, а по широчина на около 2,5 - 3 м северно от южната граница на платното за движение. Коментираната експертиза е приела, че дължината на оставената следа от гумите на автобуса е 5,6 метра и на тази база е определена скоростта на автобуса преди водачът му да задейства спирачната система, която е около 33 км/ч (32,9 км/ч). В момента на сблъсъка с пострадалата, скоростта на автобуса е била незначително по-малка от установената 32,9 км/ч, тъй като сблъсъкът се е състоял още в началото на времето за нарастване на спирачното закъснение и промяната й е била незначителна. Според експертното становище, в случая няма технически условия, които да са налагали движение на автобуса „Мерцедес 408“ със скорост по-ниска от установената.

   По отношение техническата възможност на водача да избегне удара и да предотврати произшествието, чрез предприемане на безопасно екстрено спиране или чрез друга спасителна маневра, експертите са отбелязали, че ако се приеме, че моментът на възникване на опасност от настъпване на ПТП е възникнал, когато пострадалата е предприела навлизане на платното за движение, то водачът на автобуса е имал техническа възможност да предотврати удара с нея, тъй като отстоянието, на което се е намирал автобусът от мястото на удара в този момент е било около 41–42 метра (41,47 метра), а то е значително по-голямо от дължината на опасната зона за спиране, която е около 23 метра (22,73 метра). Този извод е относим за всички скорости на движение на пострадалата, включващи диапазона от „бавен ход“ до „бърз ход“. Вещите лица са уточнили и че ако се приеме, че опасността от настъпване на ПТП е възникнала, когато пострадалата е навлязла в лентата за движение на автобуса или когато е възобновила движението си след евентуално спиране около средата на платното, то водачът на автобуса не е имал техническа възможност да спре преди да настъпи сблъсък. В този случай мястото на удара е попаднало дълбоко в опасната зона за спиране на автобуса.

      Относно мястото, откъдето пешеходката П. е предприела пресичането, експертите отбелязват, че на този въпрос не може да се даде еднозначен технически аргументиран отговор. От техническа гледна точка са възможни много различни отговори. В представения анализ е прието, че пострадалата се е движела по най-къса траектория от крайпътното дърво до мястото на удара /перпендикулярно/. Така приетото движение на пострадалата предпоставя и най-малко време, за което тя се е намирала на платното за движение, а следователно и по-ограничени технически възможности на водача да предотврати произшествието /поради което и този вариант се явява най-благоприятен за подсъдимия/. Вещите лица допълват, че в данните по делото съществуват свидетелски показания, които описват престой на пострадалата върху платното за движение, около разделителната линия. Този елемент може да се съчетава по различен начин с времето за пребиваване на пострадалата върху платното, което внася допълнителна многовариантна съвкупност от обстоятелства.

     Водачът на автобуса е имал техническа възможност да възприеме наличието на пострадалата върху платното за движение, когато автобусът се е намирал на разстояние не по-малко от около 41,47 метра от мястото на удара. Пострадалата е имала техническа възможност (ако не е имала здравословни проблеми със зрението) също да възприеме автобуса на разстояние, което е било не по-малко от това, на което автобусът се е намирал, когато тя е предприела навлизане на платното – над 41,47 метра.

   Водачът е започнал да реагира на опасността от сблъсък с пострадалата, когато предната част на автобусът се е намирал на около 12,35 метра от мястото на удара. Експертизата е дала отговор за предотвратимостта на произшествието, при движение на пострадалата от бавен до бърз ход включително. Анализирана и предотвратимостта на ПТП при евентуално спиране на пострадалата около средата на платното.

  Според коментираното експертно заключение, от техническа гледна точка  механизмът на настъпване на анализираното пътнотранспортно произшествие е, както следва:

   Водачът Д.Г. е управлявал автобус „Мерцедес 408“ по южната (дясна) пътна лента на платното за движение на бул. „И. *** в посока от запад на изток. По същото време пешеходката П. П. е била на левия (северния) тротоар, след което предприела пресичане на платното за движение в посока от север на юг, от ляво на дясно пред автобуса. В един момент, водачът на автобуса реагирал за предотвратяване на ПТП, като екстрено задействал спирачната система, но въпреки това в резултат на скорости и пресичане на траектории настъпил удар. Ударът е настъпил в лявата страна на автобус „Мерцедес 408“ в зона зад водача и в дясната страна на главата на пешеходката П.. След удара автобусът е спрял на платното за движение, на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходката П. паднала на платното за движение около задната лява страна до автобуса.

   Според вещите лица от техническа гледна точка причините за настъпилото произшествието са:

   -навлизането и движението на пешеходката П. по платното за движение по начин и в момент, които не са били безопасни за нея, а именно, че към нея е приближавал автобус и той се е намирал в опасна близост,

  - ако се приеме, че опасността е възникнала в момента на навлизане на пешеходката П. на платното за движение, то тогава водачът на автобус „Мерцедес 408“ - Д.Г.,  не е възприел и не е реагирал своевременно на опасността от сблъсък с пешеходката (закъсняла реакция),

   -ако се приеме, че опасността е възникнала в момента на навлизане на пешеходката П. на пътната лента на автобуса, то тогава съществуват технически условия, при които водачът на автобус „Мерцедес 408“ е нямал техническа възможност да предотврати ПТП.

     Съдът кредитира именно заключенията на назначените по делото съдебномедицинска експертиза на труп /том 1, л.52-56 от ДП/, както и двете петорни първоначална и допълнителна комплексна съдебномедицинска и автотехнически експертизи, като изготвени обективно, професионално и аргументирано, с необходимите знания и опит в изследваните материи. Нещо повече, тези експертни заключения си кореспондират по основните въпроси от предмета на доказване, като при допълнителната петорна експертиза аргументирано въз основа на обективните находки по делото е обоснован вариантът при по-къса спирачна следа със следващите от това изводи относно останалите въпроси от предмета на доказване. Вещите лица са обосновали съображенията, поради които са елиминирани по-дългата спирачна следа и следващата от това многовариантност на изследваните в предходната експертиза хипотези, като в хода на проведения в хода на съдебното следствие разпит в устна форма са изложили подробни обяснения на експертните си изводи, инкорпорирани в петорната допълнителна експертиза. Причините, поради които съдът не възприе при формиране на фактическите и правните си изводи заключенията на единичните автотехнически експертизи и повторната тройна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, бяха обсъдени по-горе, поради което е ненужно да бъдат повтаряни.

      Съдът не споделя направените в хода на съдебните прения възражения на защитата относно липсата на категоричност в експертните изследвания и несъответствия в изчисленията, конкретно във връзка с петорните комплексни експертизи. Достоверността и обективността на инкорпорираните във въпросните изследвания експертни изводи следват от задълбочения анализ на всички обективни находки и други материали, събрани в хода на наказателното производство по делото, като формираните в последната експертиза изводи са изяснили спорни въпроси от предмета на доказване.  Изложените във възраженията на защитата доводи не почиват на обективните данни по делото, а се базират изцяло на избирателна и недостоверна интерпретация на обстоятелствата, включени в предмета на доказване и на експертните становища, възприети от съда при формиране на фактическите и правни изводи. Т.напр. защитата подлага на критика липсата на отразена скорост на автобуса в момента на удара, какъвто въпрос въобще не е поставян на вещите лица. Нещо повече, сама по себе си тази величина, фаворизирана от защитата, не е от значение за изясняване механизма и кинематиката на произшествието-т.е. взаимното разположение на динамичните обекти, участници в произшествието, във времето. Относно обосноваността и обективността на ценените от съда заключения  на петорните комплексни експертизи, настоящият състав изложи подробни аргументи  и при извършване на задължителната преценка по чл.154 от НПК във връзка с всички изготвени по делото експертизи. Както бе отбелязано, двете експертни изследвания, извършени при петорните експертизи, не си противоречат, напротив същите си кореспондират, като при допълнителната експертиза е отпаднала многовариантността и е обоснован един от обсъдените в предходната експертиза варианти. Това е сторено при обстойно и обосновано обсъждане на аргументацията за това експертно решение, изведено от обективните находки от местопроизшествието и всички, събрани в хода на наказателното производство материали. От друга страна, е дадено и мотивирано обяснение на подхода, избран при първоначалната петорна експертиза, при която са обсъдени различни хипотези, отпаднали аргументирано при допълнителната експертиза във връзка с така формулираните от съда задачи.   

    *

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателствени материали – отчасти от обясненията на подс.Д.Г. в кредитираните от съда части, отчасти от показанията на свид.Г. Д., както и изцяло от показанията на свидетелите Р.Г., Р.Р., Н.П. /прочетени са на основание чл.281, ал.1, т.5 показанията му, дадени при предходното разглеждане на делото пред друг състав на ПОС/, Н.И., Т.Д., И.Т., И.Б., Д.  П. /прочетени са на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК показанията му от досъдебното производство/, Я.П. /прочетени са на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК показанията й от досъдебното производство/, С.П., П.М. и П.П.; от заключенията на назначените по делото съдебномедицинска експертиза на труп /том 1, л.52-56 от ДП/, петорна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /том 2 от ДП, л.168-269/, допълнителна петорна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /том 2, от СП, л.198-244/, протокол от съдебнохимическа експертиза /том 1, л.91 от ДП/; от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум /л.27-33, том 1 от ДП/, справка от „Национална система 112“ /т.1, л.100 от ДП/, копие от свидетелство за правоуправление и талон /т.1, л. 103 от ДП/, справка за нарушител-водач /л.105, том 1 от ДП/, справки НБДН за близки родственици на починалата и др.

В хода на разследването е приложена справка от „Национална система 112“ /т.1, л.100 от ДП/, от която е видно, че в 09.42.54 на инкриминираната дата е регистрирано обаждане от подсъдимия Г..

   Разпитаните като свидетели близки родственици на починалото в резултат от процесното престъпление лице /Д.  П., Я.П., С.П., П.М. и П.П./ дават информация за семейните им връзки с починалата и макар да не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото, показанията им се кредитираха от съда изцяло. Принципно изложената от тези свидетели информация би имала отношение към евентуалната гражданска деликтна отговорност, каквато обаче не се претендира в настоящото производство. 

Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите Р.Г., Р.Р., Н.И., Т.Д., И.Т., И.Б., разпитани в хода на съдебното следствие, както и изложеното от свидетеля Н.П. в показанията му, дадени при предходното разглеждане на делото пред друг състав на ПОС, прочетени от съда на основание чл.281, ал.1, т.5. Относно обстоятелствата, за които се наложи прочитане по съответния надлежен ред на показанията на някой от тези свидетели от досъдебното производство или от предходното разглеждане на делото пред друг състав на ПОС, съдът кредитира изложеното от тях в първата процесуална фаза, респ. при предходното разглеждане на делото, като отчете, че същите във времево отношение са много по-близки до процесните събития, случили се в далечната 2015г. При преценката си относно показанията на тези свидетели, съдът отчете, че същите добросъвестно и безпристрастно пресъздават собствените си възприятия на процесните събития, като изложеното от всеки един от тях по основни въпроси от предмета на доказване съответства с показанията на останалите свидетели, вкл. и с онези части от обясненията на подсъдимия Д.Г. и свид.Д., които съдът възприе, кореспондира и с кредитираните от съда експертни заключения.

     От особено значение за изясняване на обективната истина е заявеното от прекия очевидец на произшествието – свид. Р.Г., за който липсват данни да е заинтересован от изхода на делото и такива възражения в хода на процеса не се наведоха от страните. Свидетелят Р.Г. е колега на подс.Д.Г. и на процесната дата е пътувал на близка разстояние зад него /на около 40-50 метра/, като е възприел случилите се събития и дава детайлна и обективна информация за инкриминираното произшествие. Още повече, че като професионален шофьор, свидетелят е следял внимателно пътната обстановка, което задължение е нямала свид. Г. Д. /пътник в управлявания от подс.Д.Г. автобус, чиито показания ще бъдат обсъдени по-долу/.

     Пред настоящият съдебен състав подсъдимият се възползва от правото си да откаже да даде обяснения[14], което наложи прочитане на дадените от него обяснения пред друг съдебен състав на ПОС при предходното разглеждане на делото на основание чл.279, ал.1, т.4, пр.1 от НПК[15]. Съдът  кредитира само частично обясненията на подсъдимия Д.Г., отчитайки двойнствената им правна природа-от една страна-средство за защита, а от друга доказателствено средство, поради което съдът ги подложи на критичен анализ, съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал. В тази връзка съдът не възприе онази част от обясненията на подс.Д.Г., в която същият сочи информация за механизма на настъпилото произшествие, вкл. относно собствените му реакции на възникналата опасност и относно началния момент, в който е задействал спирачната си система. Така подсъдимият твърди, че е задействал спирачната система веднага след като пешеходката П. стъпила на пътното платно, както и че същата била на около 20 метра от него, когато сторила това. Изложената в обясненията на подсъдимия информация относно тези обстоятелства, е категорично оборена от кредитираните от съда експертни заключения на петорните комплексни експертизи, които аргументирано с наличните по делото обективни находки и събраните в хода на наказателното производство материали, определят друг момент на началната реакция на водача Д.Г., обосноваващ и съответния механизъм на настъпване на произшествието, възприети от съда и обсъдени подробно по-горе. Наистина експертните становища не са доказателствено средство, а само способ за проверка на доказателствения материал, но същите са изготвени въз основа на събраните по делото доказателствени материали, съдържащи ценна информация относно механизма и кинематиката на произшествието /т.е. взаимното разположение във времето на динамичните обекти, участници в произшествието, траекторията им на движение и пр./. В останалата им част съдът възприе, обясненията на подс.Д.Г., отчитайки съответствието им с останалата доказателствена съвкупност. Т.напр. подсъдимият Д.Г. говори за бързо придвижване на починалата П., без въобще да спира на пътното платно, както и че той самият е управлявал превозното средство с ниска скорост, които обстоятелства съответстват на изложеното от свид.Р.Г., чиито показания съдът възприе в пълнота, кореспондират и с експертните изводи. 

    Интерес представляват показанията на свид.Г. Д., чиито показания, в частта в която сочи данни относно механизма на произшествието, а именно относно поведението на пешеходката върху пътното платно, както и относно поведението на подсъдимия съдът не кредитира. Относно тези обстоятелства съдът не възприе, както изложеното пред настоящия съдебен състав, така и заявеното от нея при предходното разглеждане на делото пред друг състав на ПОС, както и в хода на досъдебното производство, прочетени по надлежния ред. Прави впечатление тоталната липса на ориентация и ясна визия за релевантните по делото факти при въпросната свидетелка, както и съществуващите противоречия, както между изложеното от тази свидетелка и заявеното от свид.Р.Г., а и от подс.Д.Г., а и вътрешните противоречия в собствените й показания. Така например свидетелката Д. сочи спиране на пешеходката на пътната лента с лице към автобуса, каквото спиране и подобно телоположение на пътното платно на пострадалата спрямо автобуса, не се твърди да е било налице нито според показанията на свид. Р.Г., нито от изложеното в обясненията на подсъдимия. При преценката относно показанията на въпросната свидетелка съдът взе предвид, както противоречието им с останалите гласни доказателства и несъответствието им с експертните изводи, а също и вътрешните им противоречия, които при опитите на съда да изясни, се задълбочиха още повече от свид.Д.. От значение е и фактът, че последната, бидейки пътник, возещ се в управлявания от подсъдимия автобус, не е била длъжна да следи пътната обстановка, което обяснява и „собствената й визия“ за релевантните по делото факти. Що се отнася да останалата част от показанията на свидетелката Д., в която описва приблизителното време в което се е осъществил процесният инцидент, собственото й присъствие на събитията, както и случилото се след сблъсъка, съдът кредитира като съответна на останалата доказателствена съвкупност.     

    От фактическа страна се очертават следните спорни въпроси по делото: спирала ли е пешеходката П. на пътното платно, както и какъв е механизмът и причините за настъпилото произшествие, респ. възможността за неговата предотвратимост от страна на подсъдимия с предприемане на своевременна реакция от негова страна в рамките на законовите му задължения.

     Както бе посочено по-горе, съдът прие, че пешеходката е предприела пресичане на пътното платно, придвижвайки се от тротоара с бърз ход, без да спира на платното за движение, като отчете кореспондиращите си относно това обстоятелство данни, сочени от свид.Р.Г. и подс. Д.Г., съответстващи и с експертните изводи на комплексните петорни експертизи /особено допълнителната такава/. Неясна информация за подобно спиране се навежда единствено от свид.Д., чиито показания в преобладаващата им част съдът не възприе поради изложените съображения.

   Що се отнася до останалите спорни въпроси от предмета на доказване /относно положението на участниците в транспортното произшествие, механизма и причините за настъпилото произшествие, възможността за неговата предотвратимост от страна на подсъдимия/, то отговорите на същите се съдържат в кредитираните от съда експертни заключения, коментирани по-горе, и най-вече в заключението на допълнителната петорна комплексна експертиза, която дава категорична и ясна визия за процесните събития, основавайки се на всички обективни находки по делото и събраните в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав материали. Тези въпроси бяха обсъдени на съответното систематическо място от съда, като в обобщение е уместно да се обобщи, че въз основа кредитираните от съда гласни и писмени доказателства, приложени по делото и заключенията на медицинската експертиза на труп и комплексните петорни експертизи, по категоричен начин са установени травматичните увреждания на пострадалата П., както и че същите са причинени в резултат на сблъсъка между пешеходката и управлявания от подсъдимия автобус. Причинените увреждания са непосредствената и единствената причина за настъпилата впоследствие известно време след произшествието смърт на П.. Установено е също според кредитираните от съда експертни изследвания, че от техническа гледна точка причините за настъпилото произшествието са от една страна навлизането и движението на пешеходката П. по платното за движение по начин и в момент, които не са били безопасни за нея, както и закъснялата реакция на водача на автобуса Д.Г., който при съществуващи възможности да възприеме пешеходката, не е реагирал своевременно на опасността от сблъсък към момента на навлизането на П. на платното за движение. Така съдът прие, че пешеходката П. е представлявала опасност за водача Д.Г. в момента на навлизането й на платното за движение, като с оглед юридическия характер на този въпрос, същият следва да бъде анализиран при правния анализ на делото.

      *

  При така установените по делото факти съдът прие, че с действията си подсъдимият Д.Г. е осъществил елементите от обективната и субективната страна на престъплението по чл.343а, ал.1, б. „б“, вр. чл.343, ал. 1, б.”в", пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 25.08.2015г. в гр.Сопот, обл.Пловдив при управляване на МПС - автобус марка „Мерцедес", модел 408, рег.№ ****, е нарушил правилата за движение: чл. 20 ал.2 изр. 2-ро от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; и по непредпазливост е причинил смъртта на П. А.П. ЕГН ********** ***, настъпила на 24.09.2015 г., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.

От обективна страна–засегнати са обществените отношения, осигуряващи безопасността на транспорта. Изпълнителното деяние е извършено чрез действие-чрез него подсъдимият е нарушил инкриминираното правило за движение, регламентирано от разпоредбата на чл. 20 ал.2 изр. 2-ро от Закона за движение по пътищата.

Налице са всички обективни съставомерни признаци на престъплението, а именно - противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване на инкриминираното правило за движение, това нарушение е в пряка причинна връзка с процесното ПТП и настъпилите съставомерни последици /смъртта на П./. Престъплението е резултатно–причинена е смъртта на едно лице, като е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат, установена и от заключението на съдебномедицинската експертиза и комплексните петорни експертизи в медицинските им части.

Въпросът за съответното нарушение/я, запълващо/и бланкетната диспозиция на транспортните престъпления се решава отделно за всеки конкретен казус в зависимост от установените факти. Съдът прие, че в конкретния случай е налице едно единствено нарушение на правилата за движение, а именно инкриминираното от държавното обвинение, регламентирано в чл. 20 ал.2 изр. 2-ро от ЗДвП. Това е така, доколкото именно закъснялата реакция на водача на автобуса Д.Г., който не е възприел и не е реагирал своевременно на опасността от сблъсък с пешеходката, е предпоставила настъпилото произшествие, в каквато насока са окончателните експертни изводи, инкорпорирани в петорните  комплексни експертизи. В конкретния случай причинно-следствената връзка между поведението на подсъдимия и престъпния резултат се обяснява с нарушаването на едно от правилата за движение от водача Д.Г., което е предпоставило настъпилото съставомерно последствие, което пък от своя страна не би било осъществено без реализирането на тази причина.

Доколкото в експертните заключения е подложено на обсъждане  и поведението на пешеходката П., то следва да се изясни и нейното влияние върху развитието на причинно-следствената връзка.

Според правната доктрина, разгледаната на фона на наказателното право, причинно-следствената връзка има същата конструкция, както причинно-следствената връзка като философска категория. Наказателното право търси отговор на въпроса: кога може да се счита, че дадени общественоопасни последици са в причинна връзка с определено човешко деяние, т.е. кога последното е частична причина /не е задължително да бъде единствена причина/, едно от необходимите условия за настъпване на тези последици. В този смисъл причинно-следствената връзка в наказателното право обединява именно престъпното деяние и общественоопасните последици като факти от обективната действителност, по такъв начин, че общественоопасните последици се приемат за обусловени от престъпното деяние. С други думи, причината в тесен смисъл /изпълнителното деяние/ и условията /съпътстващите изпълнителното деяние явления/ се намират в състояние на диалектическо проникване, по такъв начин, че заедно предизвикват дадени общественоопасни последици по силата на една необходимост и неизменност.^[16] В конкретния случай причинно-следствената връзка между поведението на подсъдимия и престъпния резултат се обяснява с нарушаването на съответното правило за движение от водача Д.Г., което е предпоставило настъпилото съставомерно последствие, което пък от своя страна не би било осъществено без реализирането на тази причина. Евентуалното наличие на други фактори, също допринасящи за настъпване на съставомерното последствие, редом с противоправното поведение на водача Д.Г., би имало значение на плоскостта на индивидуализиране отговорността на подсъдимия при отмерване на справедливата санкция.  В конкретния случай такъв друг фактор е налице, като това е поведението на пострадалата П., която според събраните по делото гласни доказателства, кореспондиращи с експертните изводи, също е предпоставила настъпването на общественоопасните последици, редом с подсъдимия, навлизайки и движейки се по платното за движение по начин и в момент, които не са били безопасни за нея /а именно при приближаващ по пътното платно автобус, който се е намирал в опасна близост/. Това съпричиняване на съставомерното последствие от самата пострадала бе отчетено от съда при отмерване на справедливите за процесното престъпление кумулативни санкции.

 Съдът прие, че при така установените факти, поведението на подс.Д.Г. субсумира реализирано нарушение на правилото за движение, регламентирано в разпоредбата на чл. 20 ал. 2, изр.2 от ЗДвП, съдържаща едно от основните правила за скоростта на движение по пътищата. Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП съдържа две предложения – в изр. първо регламентира съобразяване на скоростта с примерно изброените обстоятелства, за да бъде в състояние водачът да спре пред всяко предвидимо препятствие, а в изр. второ се съдържа задължение, адресирано също към водачите на МПС-да намалят и при необходимост да спрат при възникване на опасност на пътя. Докато първата хипотеза /на изр.1/ предвижда предвидимо препятствие, втората /инкриминираното изр.2/ визира опасност, възникнала внезапно на пътя. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г., ОСНК, според което „разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП съдържа две отделни хипотези, а именно : а) задължение за движение със скорост, съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, маркировката, състояние на водача и други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Това е примерно изобразяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението.“; „б) другото задължение е за намаляване на скоростта или за спиране на пътното превозно средство в случаите, когато възникне опасност за движението.“

Така, докато хипотезата на чл.20, ал.2, изр. 1 от ЗДвП създава за водача на МПС задължение за движение със скорост, съобразена с примерното изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението[17].  То инкриминираната в случая разпоредба на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП пък създава задължение за водачите да намалят скоростта си или дори да спрат в случаите на внезапно възникнало препятствие на пътя, каквото в конкретния случай е внезапно предприелата пресичане пешеходка П. по начин, място и време, когато това не е било безопасно. Според съдебната практика принципно опасността от тази категория /при изр.2 на чл.20, ал.2/ може да е същата по произход и по характер като опасността от първата категория /регламентирана от разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП/, но тя винаги е внезапна и непредвидима за водача. Поради посочената разлика, във втората хипотеза на чл.20, ал.2-тази на изр.2 от ЗДвП, мястото за преценка на водачите е сведена до минимум. Както е посочено в Решение №493 от 31.01.2000г. на ВКС по н.д. №364/1999г., 1 н.о., „тази разлика именно прави възможно до момента на възникване на опасност от втората категория скоростта да бъде съобразена с всички обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението, но въпреки това на самата внезапно възникнала опасност водачът да реагира неправомерно. Такова ще бъде всяко поведение на водача, различно от намаляване на скоростта или спиране на моторното превозно средство.“

В конкретния случай, въз основа на установената по делото фактология, съдът прие, че е нарушена именно инкриминираната хипотеза на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, предвид и категоричното експертно становище, че произшествието би било предотвратимо, ако водачът бе реагирал своевременно, намалявайки скоростта или спирайки в момента на възникване на опасността. Имайки възможност да възприеме внезапно предприетото навлизане на пътното платно на пешеходката П., водачът Д.Г. е следвало да предприеме от този момент действията, указани в хипотезата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, което обаче той не е сторил, с което е нарушил задължението си, регламентирано в инкриминираната разпоредба. Както се приема и в практиката на върховната съдебна инстанция, „при възникване на опасност за движението, водачите на пътно превозно средство са длъжни незабавно да намалят скоростта и да спрат. Моментът на възникване на опасността е обективен факт, който трябва да бъде възприет своевременно от водачите и да ги мотивира към бързо задействане на спирачния механизъм за възможното предотвратяване на произшествие. Късното възприемане на опасността при обективната възможност да бъде възприета своевременно, ангажира отговорността на дееца при настъпване на вредни последици“ /Решение №71 от 22.02.1983г. по н.д. №344/83г., 3 н.о./.

Необходимо е за пълнота на извършения анализ да се постави на обсъждане въпросът в кой момент пешеходката П. е представлявала опасност за водача Д.Г., като съдът прие в съответствие със съдебната практика по аналогични случаи, че това е моментът на навлизането й на платното за движение. Така според редица решения на върховната съдебна инстанция, „когато пешеходецът предприеме пресичане на пътното платно не на определеното за целта място и без да възприема приближаването на пътно-превозното средство, той представлява препятствие за движението и водачът е длъжен да извърши незабавни действия за неговото предпазване“ от момента на навлизане на пътното платно[18].   

Налице е по-леко наказуемият състав на чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК, по който държавното обвинение е сезирал съда с настоящия обвинителен акт. Макар при рамките, поставени от държавния обвинител, съдът да е ограничен от предложената по-лека квалификация на стореното, то следва да се изложат кратки съображения в подкрепа на повдигнатото от прокуратурата обвинение по привилегирования състав.

Категорична е съдебната практика, че ключово за правилното прилагане на този привилегирован състав е разбирането, че оказаната на всеки пострадал помощ оправдава приложението му, стига към момента на оказването на помощта пострадалият да е проявявал признаци на живот. Намалената отговорност се обуславя от задължителното условие да е оказана помощ на още жив човек, независимо от тежестта на състоянието му. Оказаната помощ на пострадалото лице може да бъде преценена като необходима, само когато то реално се е нуждаело от нея и осъществените от дееца спасителни мероприятия обективно са били насочени към облекчаване на състоянието му и спасяването на живота му.

В разглеждания случай оказаната помощ се е изразила в осъщественото от подсъдимия обаждане до тел.112, като предвид насочеността на тази посткриминална деятелност на подс.Д.Г., както и с оглед факта, че пешеходката П. все още е била жива, то може да бъде изведено становището, че подсъдимият е направил всичко по силите си за оказване помощ на пострадалата. Както бе посочено по-горе, тази деятелност се субсумира под разпоредбата на чл.343а, ал.1, б. “б“ от НК. Обстоятелството, че впоследствие, известно време след процесното произшествие пострадалата П. е починала, не дава основание да се приеме, че след като действията на подсъдимия не са довели до резултат, то съшият не е оказал относимата към състава на чл.343а от НК помощ. Логиката на закона[19] е деецът да действа според възможностите си за намаляване вредите от виновното му поведение. С други думи, от решаващо значение е преценката дали деецът обективно и субективно е предприел действия и е направил всичко зависещо от него за спасяване живота и здравето на пострадалия, каквато деятелност е налице по делото.

      В конкретния случай не е налице хипотезата на „случайно деяние“ по смисъл на чл.15 от НК. Така според Решение №318/1988 г. на ІІІ н.о. на ВС „за да се приеме, че водач на МПС не действа виновно при настъпили общественоопасни последици е необходимо: а/ деецът да се е съобразил с предписанията на правнорегламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС; б/ да са налице условия, при който той да е поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици.” Първото условие не е налице в конкретния случай, защото, както бе посочено по-горе, подсъдимият е имал възможност да избегне автопроизшествието, ако бе предприел намаляване скоростта на движение или дори спиране от момента, в който пешеходката П. е предприела навлизане на пътното платно, при положение, че той е могъл да я възприеме и да реагира своевременно. С оглед на горното, подсъдимият е имал задължението като водач на МПС да има поведение съобразено с правилата за движение. Нарушавайки нормативно установеното си задължение, съгласно чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, сам се е поставил в положение да не може да предотврати резултата, поради което не е налице и второто основание за невиновно поведение на подсъдимия Д.Г.. Последният не е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задължението си. Казано и по друг начин, именно нарушението на нормативно установеното му задължение по посочената разпоредба, е довело до настъпването на процесното ПТП. След като подсъдимият сам е създал предпоставките за настъпването на престъпния резултат, то следва да бъде ангажирана наказателната му отговорност за инкриминираното престъпление против транспорта. Затова и в редица решения ВКС е посочил, че възможността на подсъдимия да се възползва от нормата на чл.15 съществува само в случаи, когато той е управлявал правомерно своя автомобил. След като подсъдимият сам се е поставил в състояние на управление на МПС в нарушение на нормативни разпоредби, както бе посочено по-горе, не би могъл да претендира, че нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици[20].

    От субективна страна процесното престъпление е реализирано от подсъдимия Д.Г. при форма на вината непредпазливост във вида небрежност /несъзнавана непредпазливост/. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпилите в резултат от поведението му общественоопасни последици, респективно бил е длъжен да има поведение, съобразено с правилата за движение по пътищата. Нарушавайки съответната разпоредба на ЗДвП, сам се е поставил в положение да не може да предотврати престъпния резултат. В този смисъл налице са и двата признака на небрежността: обективен–подс.Д.Г. е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и субективен-деецът е могъл да предвиди последиците.

     Обективният признак на небрежността очертава рамките на дължимото, т.е. това, което деецът е бил длъжен да предвиди. За да се прецени дали деецът е бил длъжен да предвиди престъпния резултат, трябва да се отговори на два въпроса. Първо, какво поведение дължи субектът в дадения случай. Дължимото поведение се определя от правилата, които регламентират съответната дейност. Тези правила са изработени от обществената практика, науката, техниката и най-често са изрично закрепени в нормативен акт, в конкретния случай това е ЗДвП. Правилата очертават границите на грижата, която деецът трябва да прояви, за да избегне общественоопасния резултат. Спазването на всички правила изключва небрежността и изобщо вината. Обратно-нарушаването на правилата за изпълнение на съответната дейност означава, че деецът не е проявил дължимата грижа. Вторият въпрос е, отклонил ли се е деецът от дължимото поведение и в какво се е изразило това отклонение. При небрежността деецът нарушава правилата за изпълнение на съответната дейност и от това за него възниква задължението да предвиди общественоопасните последици на своето деяние.

     Субективният признак на небрежността е възможността на дееца да предвиди настъпването на престъпния резултат. Тази възможност се преценява не изобщо, а конкретно за случая, и то в рамките на дължимото- на онова поведение, което се изисква в подобни случаи. Едва след като се установи какво е дължимото поведение, следва да се постави въпросът, дали конкретният деец (спазвайки правилата) е могъл в конкретните условия да предвиди престъпния резултат. Възможността за предвиждане и предотвратяване на резултата зависи: от конкретните обективни условия за извършване на деянието и от индивидуалните особености на личността на дееца. Задължение на съда е във всеки отделен случай да установи какви обективни условия са били необходими, за да се предотврати резултатът и след това да изследва дали всички необходими условия са съществували. Ако липсва само едно от необходимите условия, налице е обективна невъзможност за предотвратяване на общественоопасния резултат, т.е. случайно деяние. От това, че съществува задължение за предвиждане на общественоопасните последици не следва, че съществува и възможност за това. Съдът винаги трябва да констатира наличието на някакво обективно обстоятелство, което насочва съзнанието на дееца към опасността при нарушаване на правилата. Такова обективно обстоятелство съставляват и самите специални правила за извършване на съответната дейност, каквато в конкретния случай е нарушената разпоредба на ЗДвП.

       Що се отнася до индивидуалната възможност на дееца да предвиди престъпния резултат, тя зависи от способностите, знанията, опита, съобразителността, физическото и психическото състояние на конкретната личност (телесен недъг, състояние на афект, внезапно смущение и др.). Наличието на съответни качества позволява на дееца чрез мобилизиране на своя психически капацитет да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици. Тази възможност, заедно с проявената недостатъчна грижа от страна на дееца (и при съответна волева насоченост), съставлява основанието за отрицателна оценка на психическото отношение на дееца към престъпния резултат. Обратното - липсата на такава възможност означава липса на вина, т.е. наличие на случайно деяние (чл. 15 НК).

       При небрежността липсват конкретни представи за престъпния резултат. Но това не означава обаче, че деецът няма някакви най-общи представи за това, което върши, за обстановката, в която действа и за възможните опасности. В разглеждания случай е безспорно установено, че подсъдимият Д.Г. е причинил престъпния резултат – смъртта на пострадалата П., без да е предвиждал същия. Следващият въпрос, на който следва да отговори съдът, е, налице ли са останалите два белега на небрежността: подсъдимият бил ли е длъжен и ако е бил длъжен, дали е имал възможност да предвиди престъпния резултат.

      В конкретния случай съществуват юридически правила, които да регламентират конкретната ситуация, и това е разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП, нарушена от подсъдимия, като това нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Реализираното от Д.Г. отклонение от дължимото поведение неминуемо поражда за него задължението да предвиди настъпването на престъпния резултат. Поставя се въпросът, а имал ли е подсъдимият възможността, ако действаше в рамките на дължимото поведение, да предвиди престъпния резултат. Отговорът и на този въпрос е положителен. Подсъдимият, който е пълнолетно лице, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, предвид, както липсата на изключваща вменяемостта му душевна болест, така и индивидуалното му достигане на възрастта за психическа и социална зрелост. Налице са били всички субективни предпоставки, за да може подсъдимият да предвиди настъпването на престъпния резултат. Ако беше проявил дължимата грижа и взискателност, ако беше подложил на внимателна преценка всички обстоятелства, подсъдимият можеше да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици от своето деяние.

   *

При индивидуализация наказанието на подсъдимия съдът изходи отобщите разпоредби на закона, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в съответната специална разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.

За престъплението по чл.343а, ал.1, б. „б“, вр. чл.343, ал. 1, б.”в", пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до 4 години. Съобразно императивната препращаща разпоредба на чл. 343г от НК, съдът лишава виновния от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК да управлява МПС.

При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази същото със специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специалната превенции.

В случая съдът взе предвид като смекчаващи отговорността на подс. Д.Г. обстоятелства чистото му съдебно минало, положителните данни за личността му, трудовата му ангажираност, както и същественото допринасяне на пострадалата П. за настъпилия резултат. Намаляващо отговорността обстоятелство е и периодът от време, изминал от инкриминираното деяние /около 6 години/, който предвид спецификата на конкретното дело и причините за неговото забавяне /които в никакъв случай не могат да се вменят на подсъдимия/, се явява продължителен според съда.

Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство бе отчетен и конкретният вид на проявената непредпазлива форма на вина, а именно небрежност. Изложеното не представлява нарушение на чл.56 от НК, доколкото законодателят е поставил под един знаменател извършваните при форма на вината непредпазливост транспортни престъпления, което дава възможност при индивидуализация на наказанието, да се релевира съответният й вид, като нейният по-смекчен вариант относно субективната страна на деянието се явява несъзнаваната непредпазливост или небрежността. В подобен смисъл е и практиката на върховната съдебна инстанция[21], според която видът на непредпазливост при транспортните престъпления /съзнателна или несъзнателна/ е едно от обстоятелствата, които съдът е длъжен да обсъжда съгласно чл.54 и чл.55 от НК при определяне вида и размера на наказанията, без това да съставлява нарушение на чл.56 от НК. 

Както бе отбелязано по-горе, в случая е налице и съществено допринасяне от страна на пострадалата за вредоносния резултат, което обстоятелство в синхрон с категоричната съдебна практика, съдът отчете също като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.

В конкретния случай съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а и такива не се наведоха от страна на държавното обвинение. Не представлява отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство динамиката на престъпленията от инкриминирания вид и обществения отзвук. Подсъдимият не може да бъде държан отговорен за престъпленията, вършени в страната от други лица, особено когато става дума за непредпазлива проява. Разпространеността на дадено поведение може да бъде мотив на законодателя, не и на съда за завишаване на санкционирането. Впрочем, тази теза означава да се приеме, че въпросното „обстоятелство“ ще е отегчаващо наказанието на всеки, без изключение, автор на транспортно резултатно престъпление, тоест според въпросната постановка не може да има нито едно престъпление от този вид, санкционирането за което да е в минимума. Не може да бъде окачествено като отегчаващо обстоятелство и претърпените от близките родственици на починалата психически страдания от загубата на починалото лице, доколкото се касае за посткриминални и независещи от дееца обстоятелства. Общ принцип при индивидуализацията на наказателната отговорност е, че като отегчаващи обстоятелства е допустимо да се третират само осъзнатите фактически особености на проявата, т.е. тези, към които виновният има съответното психическо отношение.   

 Съдът прие, че измежду съобразените от съда смекчаващи обстоятелства са налице отделни, които по характер и значение трябва да бъдат оценени като изключителни /напр. продължителният период, изтекъл от инкриминираното деяние/, а броят и относителната им тежест в контекста на липсата въобще на отегчаващи отговорността обстоятелства, формират действителна многобройна съвкупност, която аргументира извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, което обуслови приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б, пр. 1 от НК от съда. Ето защо, наказанието лишаване от свобода, за което в закона не е предвиден специален минимум, бе заменено на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б, пр. 1 от НК с наказание „пробация”. При определяне вида и размера на пробационните мерки, съдът отчете принципната теза, застъпвана и в практиката на ВКС, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца”[22]. Ето защо съдът наложи на подсъдимия Д.Г. наказание „ПРОБАЦИЯ” за срок от една година при следните пробационни мерки:

- по 42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес:*** за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

- по 42а, ал.2, т.2 от НК–задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Това точно е наказанието, което отговаря и на двата критерия за индивидуализация на наказанието–съобразяване със степента на обществена опасност на деянието и отчитане личността на дееца, включая обществената й опасност.

При преценката относно размера на кумулативното наказание по чл. 37, ал.1, т.7 от НК „лишаване от право да управлява МПС”, съдът отчете наличието на специфика при индивидуализация на кумулативните санкции според съдебната практика, изразяваща се във възможността  размерът на кумулативните допълнителни наказания по чл. 57, ал. 2 от НК да се определи при известно отклонение от правилата на чл. 54 и чл. 55 от НК - въз основа на обстоятелства, които може да не са нито смекчаващи, нито отегчаващи. Тази особеност е била предмет на обсъждане и в практиката на ВКС, като е застъпвано становище, споделяно и от настоящия съд, че допълнителното кумулативно наказание може да бъде индивидуализирано в известно отклонение от обстоятелствата, отчетени при определяне на основното наказание[23]. Това е така, предвид допълнителното изискване, поставено от разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК, че при определяне размера на кумулативните санкции, те в своята съвкупност трябва да отговарят на целите, посочени в чл.36 от НК. Наистина в правната литература, а и в съдебната практика не се отделя дължимото внимание на обстоятелствата, подлежащи на обсъждане при индивидуализиране на допълнителните наказания при условията на чл. 57, ал. 2 от НК. Т. напр. според Р. № 693/1993г. на І н.о. на ВС „в случаите с предвидени допълнителни наказания съдът най-напред преценява дали въобще е необходимо и целесъобразно те да се налагат. Длъжен е да изложи съображения, за да обоснове защо при конкретните обстоятелства и с оглед правилата по чл. 50, чл. 44-45 от НК и целите по чл. 36 НК на подсъдимия трябва да се наложи такова съчетание от наказания, такъв размер на всяко от тях, както и обратното - защо не трябва да се ползва предоставената от закона възможност.” Анализът на съществуващата съдебна практика, налага становището, че определени обстоятелства имат съществено значение при отмерване на кумулативните санкции /макар понякога тези обстоятелства да няма характер на смекчаващо, нито на отегчаващо отговорността обстоятелство/[24]. Многократно в съдебната практика, особено при престъпления против транспорта, недостатъчната професионална квалификация на дееца или специални умения, респ. поведението му като водач на МПС по принцип и по време на инкриминираните събития, са отчитани при условията на чл. 57, ал. 2 от НК като отделно основание, чието значение в конкретния случай, може да обуслови чувствително увеличаване или намаляване на наказанието лишаване от право.

        В конкретния случай съдът при определяне срока на кумулативното наказание по чл. 37, ал.1, т.7 от НК, съдът отчете горевизираните смекчаващи отговорността на подсъдимия Д.Г. обстоятелства /особено значителното съпричиняване на резултата от страна на пострадалата, както и изтеклия период от процесното престъпление/. Бяха взети предвид конкретно допуснатото нарушение, изпълващо бланкета на инкриминираното престъпление, чиято тежест не е висока и обстоятелството, че посредством управление на МПС подсъдимият упражнява занятието, с което осигурява прехраната си. От значение е и характеристиката на подсъдимия Г. като водач на МПС, който, видно от приложената справка, не е санкциониран за допуснати нарушения на правилата за движение преди инкриминираната дата, което го квалифицира като принципно дисциплиниран водач на МПС. Изложеното води до извода, че не е нужно подсъдимият Д.Г. да бъде отстранен като участник в движението за по-продължителен период от време, поради което и съдът на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал.1, т. 7 от НК му наложи наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Съдът намира, че така определените на подсъдимия Д.Г. кумулативни санкции са съобразени с правилото, залегнало в ал. 2 на чл. 57 НК, според което, когато в особената част на НК е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК.

          С оглед постановената осъдителна присъда подсъдимият Д.Г. бе осъден на основание чл. 189 ал. 3 от НПК да заплати по сметка ОД на МВР – Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 2 845,57 лева /две хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/, както и сумата в размер на 5172,88лева (пет хиляди сто седемдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки)-по сметка на Окръжен съд гр. Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт, представляващи направени разноски в хода на съдебните производства по делото.

        По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :