Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.Плевен, 11,06,2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №6400 по описа на съда за 2020 година, на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от Т.Ю.Й., ЕГН **********,***, чрез адв.П.К. от ПАК,
против Д.Б.И., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че по силата на устни
договорки между страните за прехвърляне на недвижим имот, собственост на
ответницата, от м.януари 2016 г. ищецът започнал ремонт на втория етаж на
нейния имот, като през м.ноември 2016 г. се нанесъл в отремонтираната част.
Твърди се, че през м.март 2017 г. ищецът започнал да плаща и текущите разноски
за целия имот, както и да дава на ответницата по 200,00 лева месечно в брой, за
храна. Твърди се, че ищецът, със знанието и без противопоставянето на
ответницата е извършил следните подобрения: външна топлоизолация на част от
втория етаж и на цялата стена на къщата откъм ***в размер на 87,71 кв.м.;
поставена ПВЦ дограма на втория етаж 16,68 кв.м.; поставяне на 4 бр. интериорни
врати на втория етаж; поставяне на метална входа врата към втория етаж;
цялостен ремонт на банята на втория етаж – поставяне на входна врата, настилка
от теракотни плочи – 2,80 кв.м., фаянсова облицовка на банята – 15,94 кв.м.,
поставяне гипсокартон в банята – 18,24 кв.м.; поставяне на гипсокартон в
кухнята – 20,63 кв.м.; поставяне на гипсокартон в спалня и коридор – 18,15
кв.м.; нова ел. инсталация на втори етаж; фина шпакловка с мрежа – 138,35
кв.м.; декоративна мазилка – 41,44 кв.м.; подмяна на дървени парапети на 3
тераси и боядисване с блажна боя; частичен ремонт на покрива – подмяна на
единични керемиди и капаци. Твърди се, че подобренията са на обща стойност
20 856,00 лева, и чрез тях пазарната стойност на имота се е увеличила с
10 072,37 лева. Сочи се, че ответницата не е изпълнила своята част от
уговорката да прехвърли имота срещу гледане и издръжка, а поставила условия от
01,07,2020 г. да й заплаща по 700,00 лева месечно за храна и едва тогава щяла
да прехвърли имота. Тъй като ищецът отказал, ответницата го предупредила да
напусне имота. Сочи се, че с нотариална покана, връчена на 03,08,2020 г.,
ответницата била поканена да заплати стойността на извършените подобрения и
била уведомена, че имота ще бъде напуснат след заплащането им. В последствие
ищецът разбрал, че на 25,08,2020 г. имотът бил прехвърлен на *** срещу
задължение за издръжка и гледане. Последният предупредил ищеца да напусне
ремонтираните от него две стаи на втория етаж на имота, като му заявил, че няма
намерение да му плаща стойността на подобренията. Твърди се, че е подадена
молба за обезпечение на доказателства и по гр.д.№4463/2020 г. на ПлРС е
назначена експертиза, която е оценила направените подобрения. В заключение моли
съда да постанови решение, с което да се осъди ответницата да заплати на ищеца
сумата от 10 072,37 лева – стойността, с която се е увеличила пазарната
стойност на имота, в резултат на извършените от ищеца подобрения, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски, включително и от производството по обезпечаване на
доказателства. С допълнителна молба от 09,03,2021 г. ищецът е оспорил
възражението за прихващане, като е направил и възражение за погасяване на
същото по давност за част от периода. В с.з. проц.представител на ищеца моли
съда да уважи претенцията и да се остави без уважение възражението за
прихващане. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок,
проц.представител на ищеца ангажира становище, че подобренията в имота на
ответницата са направени със нейно знание и без противопоставянето й. Твърди
се, че от събраните по делото доказателства се установява, че състоянието на
втория етаж преди ремонта е било много лошо. По отношение възражението за
прихващане се сочи, че имотът се е ползвал от ищеца възоснова на уговорка за
сключване на договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и
гледане. Твърди се, че между страните не е имало уговорка за заплащане на наем,
а ищецът от 2017 г. е започнал да плаща и нейните консумативи, както и да й
дава по 200,00 лева месечно за издръжка. Твърди се, че ответницата е теглела
различни суми от свои спестявания, като след като ищецът започнал да й плаща
суми за издръжка, теглените от ответницата суми намалели. Сочи се, ако съдът
приеме, че ищецът дължи обезщетение за ползване на имота, да се вземе в предвид
обстоятелството, че ищецът е ползвал само две стаи, коридор и сервизни
помещения на втория етаж, тъй като ламинатът е бил поставен в стаи на първия
етаж по нареждане на ответницата.
В срока по чл.131 от ГПК
ответницата депозира писмен отговор чрез адв.И.А. от ПАК, в който оспорва
изцяло предявения иск. Твърди се, че изложеното в ИМ не отговаря на истината, а
страните са имали неформални отношения по повод ползване от ищец на последния и
част от предпоследния етаж на имот, собственост на ответницата. Твърди се, че
имотът е ползван от ищеца за периода август 2015 г. – август 2020 г. без да е
заплатил обезщетение за ползването му, което ответницата счита, че е в размер
на 25 200,00 лева. Моли се съда да отхвърли предявения иск. При условията
на евентуалност е направено възражение за прихващане между сумата, дължима от
ответницата на ищеца, и сумата от 25 200,00 лева – обезщетение за ползване
на недвижим имот, находящ се в ***, за периода август 2015 г. – август 2020 г.,
дължима от ищеца на ответницата, до размера на по-малкото от тях. Направено е
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В
с.з. проц.представител на ответницата моли съда да отхвърли иска, а ако го
намери за основателен – да уважи възражението за прихващане до съответния
размер. Твърди се, че се претендира обезщетение за ползване, тъй като не са доказани
наемни правоотношения. Твърди се, че никога не е имало уговорка за прехвърляне
на втория етаж, тъй като той не е самостоятелно обособен. В с.з. е поискано и
допуснато изменение в размера и периода на възражението за прихващане, като
същото се счита за направено в размер на 19 395,68 лева за периода
февруари 2016 г. – 25,08,2020 г.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
представеното копие от нот.покана от 31,07,2020
г., ищецът е поканил ответницата да му заплати сумата от 31 980,00 лева за
направени подобрения и разноски по ремонт на нейния имот, като е посочил, че до
заплащане на сумата ще упражни право на задържане на основание чл.72, ал.3 от
ЗС.
От
представената поръчка-договор от 02,02,2016 г. се установява поръчката на ПВЦ
дограма за адрес ***, на стойност 2879,00 лева.
От
представената поръчка №ДО51944 от 25,05,2016 г. се установява поръчката на
врата за адрес *** на стойност 376,00 лева. Вратата е платена на 25,05,2016 г.,
като е издадена фактура от фирма „***“.
От
представената клиентска поръчка №8/30,07,2016 г. се установява поръчката на
интериорни врати с монтаж на стойност 600,00 лева за адрес ***.
От
представената клиентска поръчка №12/12,09,2016 г. се установява поръчката на
интериорни врати с монтаж на стойност 585,00 лева за адрес ***.
От
представената стокова разписка №800017 се установява поръчката на метална
врата, на стойност 610,00 лева с монтажа.
От
представената стокова разписка с фискален бон от 20,05,2016 г. се установява
закупуването на фаянс и материали на стойност 692,23 лева.
От
представения касов бон от „***“ от 19,04,2016 г. се установява закупуването на
строителни материали на стойност 743,52 лева.
Представени
са и касови бележки, стокови и складови разписки, за закупени строителни
материали, ел.материали, ВиК части.
От
представеното Допълнително споразумение към Договор за електронни услуги
№86061740271112016-37822302 от 01,11,2016 г. се установява, че Т.Й. е заявил
ползването на интернет и ТВ услуга на адрес ***, ет.2.
От
показанията на св.*** – майка на ищеца, се установява, че лятото на 2015 г.
самата ответница предложила на Т. да се премести при нея срещу гледане и
издръжка. Сочи се, че тъй като имало нужда от ремонт бил започнат такъв –
сменена дограма, топлоизолация на етажа и част от първия, външна врата,
интериорни врати, ламинат. Банята и тоалетната били неизползваеми и също били
ремонтирани, като за всичко плащал Т., а ответницата давала съвети и помагала с
боядисването с латекс. Твърди се, че ремонта бил плащан от Т., като
свидетелката му помагала финансово. Сочи се, че били водени разговори за
прехвърляне на имота, но ответницата все отлагала. Свидетелката твърди, че Т.
се нанесъл в имота януари 2017 г., като не ползвал всички стаи, тъй като имало
вещи на ответницата. Според свидетелката ищецът заплащал своите и на
ответницата сметки, давал й също така и по 200,00 лева, но Д. не му давала
разписки. Твърди се, че 2020 г. лятото отново поискали да прехвърлят имота, но
тогава ответницата поискала 700,00 лева месечна издръжка плюс да й се плащат
разходите, водили разговори, но до съгласие не се стигнало.
От
показанията на св.***се установява, че помагал на ищеца с ремонта на част от
стаите на втория етаж на къщата. Според свидетеля преди ремонта санитарния
възел не функционирал, стаите не били обитаеми и годни за живеене. Сочи се, че
всички ремонти са финансирани от Т., като Д. идвала да наглежда и давала
съвети. Според свидетеля ремонта приключил края на 2016 г. и вече 2017 г. Т. се
нанесъл, като дори му е ходил на гости. Твърди се, че Т. не е ползвал вещи на
ответницата, те били в другите стаи.
От
показанията на св.*** се установява, че е гостувал на Т. и знае, че уговорката
им била да му прехвърли имота срещу издръжка. Сочи се, че Т. е ползвал спалня,
кухня, коридор и баня, а в другите стаи имало вещи на Д..
От
показанията на св.**** се установява, че същият е му е помагал с ремонта на
жилището – транспортирал му строителни материя, сглобявал мебели, изхвърлял е
отпадъците от лятната кухня. Свидетелят сочи, че не знае в какво състояние е
бил имотът преди ремонта.
От
заключението на ВЛ С.С. по изготвената СТЕ, което съдът кредитира с доверие,
като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че стойността на
претендираните подобрения на втория етаж на жил.сграда, находяща се в ***,
изразяващи се в смяна на стара дървена дограма с ПВЦ, смяна на врати, полагане
на нова подова настилка, нова облицовка, нова топлоизолация, нови парапети и
свързаните с тях технологични дейности е 20 856,67 лева; стойността, с
която се е увеличила пазарната стойност на имота в резултат на извършените подобрения
е 10 072,37 лева. ВЛ сочи, че пазарният наем за периода август 2015 г. –
август 2020 г. за имота, включващ целия втори етаж и заетите помещения под
него, е общо 21 246,56 лева, като месечния наем за 2015, 2016 и 2017 година е 308,48 лева, за 2018 и 2019 г.
е 351,86 лева и за 2020 г. – 482,00 лева. В с.з. ВЛ посочва, че при определяне
на наема са включени и две стаи на първия етаж, в които се съхранява ламинат на
ищеца. Сочи се още, че не целия втори етаж е ползван от ищеца, тъй като две от
стаите не са ремонтирани и в тях се съхраняват вещи на ответницата. На изрично
зададен въпрос ВЛ сочи, че 29,13 % от общата полезна площ на втория етаж е
използвана от ищеца. Сочи се, че към момента ламинатът на втория етаж е
демонтиран.
От
представеното извлечение от банкова сметка ***,01,2014 г. – 30,05,2020 г. се
установяват извършваните транзакции за периода.
От
показанията на св.*** се установява, че много отдавна имотът е бил подготвен за
прехвърлянето му на неговото семейство. Според свидетеля ищецът не е давал
никакви пари на Д., а уговорката им по-скоро била ремонтът да се прави срещу
наем, като се коментирала сумата от около 700,00 лева. Според свидетеля Д. е
била против ремонтите, тъй като според нея нямало нужда от такива.
От
представената справка от „*** се установява, че издадените за периода 2017 –
2020 г. фактури за ел.енергия са заплащани през Изипей.
От
представената справка от *** ООД се установяват издадените фактури за ВиК
услуги за периода март 2017 г. – август 2020 г. с начисленото потребление.
От
обясненията, дадени от ответницата в с.з. се установява, че в края на 2015 г.
поканила Т. и приятелката му да живеят в нейната къща под наем. Сочи се, че започнал
ремонт, с който тя не била съгласна, тъй като имотът бил годен за живеене. Ответницата
сочи, че Т. се е нанесъл в края на м.ноември 2016 г., като уговорката била като
се приключи ремонта да се види кой какво е дал. Сочи се, че през лятото на 2020
г. спестяванията й свършили и поискала вече да се заплаща наем, тъй като нямала
от какво да живее, но ищецът отказал.
В
обяснения, дадени по реда на чл.176, ал.1 от ГПК ищецът заявява, че вратата на
втория етаж не е била заключвана и ответницата е имала достъп винаги, само
входната врата на първия етаж е заключвана, като ключове са имали и двамата.
Сочи се от ищеца, че кухненското обзавеждане е прибрано в другите стаи, които
той не е ползвал, по желание на ответницата.
Към
настоящото дело е вложено и ч.гр.д.№4463/2020 г. на ПлРС, по което е допуснато
обезпечение на доказателства, чрез приемане на СТЕ, относно обстоятелствата има
ли извършени подобрения в имота, на каква стойност са и с каква стойност са
увеличили стойността на имота.
Съдът
не обсъжда останалите събрани доказателства като неотносими към правния спор.
С оглед на обсъдените доказателства, съдът
намира от правна страна следното:
На пъво място съдът приема, че ответницата Д.Б.И.
е пасивно легитимирана по предявения иск, доколкото същата е била собственик на
процесния подобрен имот към момента на извършване на ремонтните дейности и
подобрения, стойността на които се претендира в настоящото поизводство.
Както е посочено и в
определението за насрочване на делото, в случая следва
да намери приложение Постановление №1 от 28,V,1979
г. по гр.д. №1/1979 г. на Пленума
на ВС. Според него, когато
държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл.59 от ЗЗД. В този случай обедняването е налице не само
при увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени
средства за сметка на имуществото на друго лице. Съгласно т.4 от ППВС, в
случаите на чл.59, ал.1 от ЗЗД се дължи
връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването.
Вземанията за присъждане на обезщетение
за разходи за необходими разноски и подобрения почиват на принципа на
недопустимост на неоснователното обогатяване. Съгласно постановеното по реда на
чл.290 от ГПК решение №359/21,07,2010 г. по гр.д. №1205/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., при
предявен иск за заплащане на направени подобрения в чужд имот, основанието на
предявеното вземане са твърденията за направени от ищеца разходи, с които
ответникът се е обогатил.
Всяко лице /физическо или юридическо/
извършило подобрения на чужда вещ, увеличавайки стойността й чрез влагане на материали
и труд, има право на възмездяване /обезщетение/, за
да бъде избегнато недопустимото от гледна точка на принципите
на правото, неоснователно разместване на блага. Правният способ и път на обезщетяване,
размер и срокове на погасителната давност са обусловени от качеството на лицето подобрител – владелец, държател или гестор. С
разясненията, дадени с Постановление №6 от 27,12,1974 г. по гр.д. №9/1974
г. на Пленума на
ВС, действащи и към настоящия момент, се приема, че
правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл.72 от ЗС и чл.74 от ЗС
има само подобрителят- владелец, но не и лицето–държател. При изясняване на
качеството на лицето, извършило подобренията в чуждия имот, съдилищата следва
да изхождат от презумпцията на чл.69 от ЗС,
изследвайки дали тази презумпция не е оборена. Владението на чужда вещ, като
фактическо състояние по смисъла на чл.68,
ал.1 от ЗС предполага упражняване фактическа
власт от едно лице с намерения за своене, тоест упражняване
на фактическата власт със съзнанието, че вещта е негова. Когато фактическата
власт се упражнява по силата на нищожно правно основание, същото е
недобросъвестно. За разлика от владението, държането на вещта е право на едно
лице /държател/ да държи вещта на правното основание, на което е получил
фактическата власт. Владението може да бъде правомерно или неправомерно, но е
фактическо състояние, което може да бъде защитено. Държането винаги /по
дефиниция/ е правомерно, след като почива на договорно основание, тоест на постигнато съгласие, по силата на което е
предадена фактическата власт върху вещта. Определянето на лицето, упражняващо
фактическа власт на чужда вещ като владелец или държател се базира на
субективният признак. Това е характеристика на едно субективно /лично/
поведение на владелеца - да се държи вещта като своя - animus, animus domini,
animus rem sibi habendi. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи
вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното
право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние. За доказването,
законодателят е установил законовата презумпцията на чл.69 от ЗС според която „предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“. Презумпцията е
установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в
тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта
за себе си – тоест презумпцията размества тежестта на
доказване.
От твърденията в исковата молба, както и от събраните писмени и гласните доказателства става ясно, че
ищецът е бил обикновен държател на имота, като владението на имота безспорно му е предадено от собственика. Оттук
няма как да се приеме, че ищецът е
държал имота за себе си с намерение да го свои.
При ликвидация на облигационни
отношения, породени от извършени от подобрителя ремонти
в чужд имот, е необходимо да се изясни преди всичко в какво качество той го е
извършил. Следва да се изясни характерът на претендираните работи. В случая
претенцията на ищеца е с предмет разходите за труд и материали, вложени от него
при ремонтите. Обстоятелството, че е бил държател, не го лишава от възможността
да претендира заплащане на извършени от него строителни дейности. Предприетите
от ищеца СМР в имота са с оглед
ползването на имота от него. В случая следва да намери приложение Постановление
№ 1 от 28,05,14979 г. по гр. д. №1/1979 г. на Пленума
на ВС, посочено и по-горе. Според него
когато държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл.59 от ЗЗД. В този случай обедняването е налице не само при
увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за
сметка на имуществото на друго лице. Съгласно т.4 от ППВС, в случаите на чл.59,
ал.1 от ЗЗД се дължи връщането на по-малката
сума между обедняването и обогатяването. С тази правна квалификация е и
поддържаната от ищеца парична претенция.
След като подобренията в процесния чужд имот са извършени от лице, без
това да е предвидено в сключен договор между
него и собственика, отношенията се уреждат
според правилата на неоснователното обогатяване - чл.59 от ЗЗД.
Под „разноски“ се разбира извършването на парично оценими разходи,
независимо дали са направени в пари, в натура или в труд, като се отчита всичко
онова, с което е намаляло имуществото на държателя и
което е отишло за вещта, с което се е увеличило имуществото на собственика.
Необходимите разноски са свързани с
наложителността да се запази съществуването на имота, който без тяхното
извършване би погинал или състоянието му би се влошило съществено, тоест следва да е налице обективна наложителност за извършването
им. Това са разноските, които се правят не за увеличаване, а за предотвратяване
намаляването на стойността на вещта. За разлика от необходимите разноски,
полезните разноски /подобренията/
са такива нововъведения, които изменят имота и които не са били необходими за
запазването и съхраняването му, но обективно водят до увеличение на стойността
на имота /т.6 от Постановление №6 от 27,12,1974 г. по гр.д. № 9/1974
г., Пленум на ВС/.
Критерият, въз основа на който се
преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е наличието на
трайно прикрепване към имота, тоест възможно
ли е подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му
или намаляване цената на имота. От това следва, че подобрение е налице само
когато извършеното е трайно прикрепено към имота и собственикът не може да иска
унищожение на подобренията, но и държателя не може да ги вдигне, а му се дължи
само обезщетение.
Подобрение има, когато вложените
материали, средства и труд са довели до увеличаване на стойността на чужд имот,
а за подобрителя винаги възниква вземане за определена стойност
поради неоснователно обогатяване срещу собственика, стига извършеното да не е в
изпълнение на договорно задължение. Обяснението е в забраната за неоснователно
обогатяване. Обективното ни материално право я провежда последователно. То
предвижда вземане за връщане /за плащане/
на това, с което притежателят на вещното право на собственост се е обогатил, а
подобрителят е обеднял, дори когато са изключени материално-правните
предпоставки на всеки друг иск за защита на неоснователно разместените блага /чл.59
от ЗЗД/. Когато държател е извършил подобрения в чужд
имот без договорно основание, за него е изключен искът за реално изпълнение /за
плащане на тяхната строителната стойност според уговореното/.
За него не възникват и исковете по чл.72 – 74 от ЗС.
При подобрения в чужд имот, извършени от
държател, в полза на държателя възниква парично притезание за неоснователно
обогатяване за чужда сметка по чл.59 от ЗЗД.
Размерът му е равен на по-малката сума между стойността на обедняването /разходите,
които държателят е направил за строителството/ и
обогатяването /увеличената стойност на имота в резултат на
вложените от държателя материали, средства и труд/.
Длъжник по него е собственика на имота.
За да бъде уважен иск с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД е необходимо по делото да бъде
установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно:
обогатяване на ответника по иска за сметка на ищеца, причинна връзка между
обедняването и обогатяването, липса на основание за това.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че горепосочените
предпоставки са налице.
В случая, от
доказателствата по делото се установява, че от началото на 2016
г. ищецът е започнал ремонтни работи на втория етаж в имота, като е започнал да
го обитава през м.ноември 2016 г. Въпреки разнопосочните доказателства за
момента, в който ищецът е започнал да живее в имота, съдът възприема за
меродавен периода около м.ноември 2016 г., тъй като именно от тази дата е заявено
ползването на интернет и телевизия до имота, които комуникации и вид медия са
от изключително значение за всички млади хора, какъвто е и ищецът.
За извършените подобрения ищецът
е направил разноски на обща стойност 20856,67 лева,
като в следствие тези СМР стойността на имота се е увеличила със сумата от 10072,37 лева, съгласно заключението
на СТЕ.
Независимо от това дали процесните СМР
са подобрения или необходими разноски, то и в двата случая размерът на
обезщетението по чл.59 от ЗЗД е равен на
по-малката сума между стойността на обедняването /разходите,
които държателят е направил за ремонта/ и
обогатяването /увеличената стойност на имота в резултат на
вложените от държателя материали, средства и труд/.
От заключението на ВЛ е
видно, че стойността на обедняването /разходите,
които държателят е направил за строителството/ е
по-висока от стойността на обогатяването /увеличената
стойност на имота в резултат на вложените от държателя материали, средства и
труд/. Ето защо, размерът на обезщетението по чл.59 ЗЗД следва да бъде равен на увеличената стойността
на увеличената стойност на имота.
С оглед изводите на съда
за основателност на предявеия иск, следва да се
обсъди основателно ли е и до какъв размер възражението за прихващане,
направено от ответника, респективно – основателно ли е възражението за давност
за част от периода.
За да отговори на този
въпрос, съдът съобрази следното:
Възражението за прихващане
е допустимо, тъй като е направено по висящ процес, изхожда от легитимирано лице
- носителя на вземането, налице са изискванията за компенсация /наличие на два
дълга, две насрещни задължения, идентичност на субектите, еднородност и
заместимост на насрещните задължения/. В тази връзка следва да се има предвид,
че съдебната компенсация е допустима и основателна и когато насрещните вземания
или едното от тях са неликвидни. Това е така, защото съдебната компенсация
/прихващане/ погасява насрещните вземания занапред, като вземането на ответника
в първоинстанционното производство се установява със сила на пресъдено нещо и
тогава, когато бъде предявено с възражение. Прихващането на вземането на
ответника със спорното вземане е процесуално действие на защита срещу
предявения иск.
Ответникът
основава възражението си за прихващане на безспорно установеното ползване на
имота от ищеца за периода от м.ноември 2016 г. /началната дата е приета за
меродавна от съда по-горе в мотивите/ до 25,08,2020 г. Не се установи
ползването на имота да е осъществявано на правно основание, като доводите на
проц.представител на ищеца, че ползването е на основание устно обещание за
прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане, останаха недоказани, не са и
житейски логични. Останаха недоказани и твърденията за наличие на наемно
правоотношение между страните, тъй като въпреки неформалния характер на
договора за наем, не се събраха данни за договореност между страните поне за
минимално необходимото съдържание за такъв договор. В цитираното по-горе Постановление №1/28,05,1979 г. по гр.д.№1/1979 г. на
Пленума на ВС, изрично е даден пример, че текстът на чл.59 от ЗЗД намира
приложение когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице
го ползва без основание.
Ето защо съдът счита, че ответницата има вземане срещу ищеца за ползването на
неин собствен имот без правно основание от ищеца. По отношение размера на това
вземане съдът съобрази заключението на ВЛ, но съобрази и обстоятелството, че
ищецът е ползвал само ремонтираните помещения на втория етаж. От мнозинството
от свидетелските показания се установява, че преди ремонта втория етаж не е бил
годен за живеене, като санитарния възел е бил неизползваем, а и зимата тръбите
замръзвали. Нормално е и житейски логично, при нанасянето на млад човек в друго
жилище и при предприемането на ремонт в това жилище, същият да обитава само
помещенията, в които си е създал удобство и лукс. Освен това съдът кредитира с
доверие както показанията на свидетелите, че вратата на втория етаж не е била
заключвана, така и обясненията на самия ищец в тази връзка, което означава, че
ответницата е имала достъп във всеки един момент до стаите на втория етаж, в
които е държала свои вещи. Следва да се отбележи, че преди лятото на 2020 г.
страните очевидно са имали много добри отношения и доказателство за това е
именно обстоятлството, че ищецът е живял повече от три години в имота на
ответницата, без същата да претендира от него заплащането на каквито и да било
средства /било за наем, било за обезщещетение/, освен част от разходите за
комунални услуги – ток и вода. Тук е мястото да се отбележи, че твърденията на
ищеца, че е заплащал битовите разходи на целия имот, както и е давал средства
за издръжка на ответницата, останаха абсолютно недоказани. Именно същестувалите
добри отношения между страните по настоящия спор до лятото на 2020 г. мотивират
съда да приеме, че ищецът реално е ползвал само ремонтираните стаи на втория
етаж и само за тяхното ползване без основание дължи обезщетение на ответницата.
Обстоятелството, че и в две стаи на първия етаж е имало пакети с ламинат,
собственост на ищец, не обосновават извод за използването и на тези две стаи от
ищеца, доколкото се касае за движими вещи, които при несъгласие на собственика
с тях е могло да бъдат преместени. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че
ищецът дължи обезщетение само за ползваните от него помещения на втория етаж,
които, съгласно становището на ВЛ от съдебно заседание представляват 29,13 % от
общата полезна площ на втория етаж. Съобразявайки това, съдът на основание
чл.162 от ГПК изчисли, че обезщетението за ползване на помещенията на втория
етаж от ищеца е в размер на 76,44 лева на месец за 2016 година, или 152,88 лева
за месеците ноември и декември 2016 г., 917,28 лева за 2017 г., 1046,04 лева за
2018 г./12 месеца по 87,17 лева/, 1046,04 лева за 2019 г. и 955,44 лева за 2020
г. /8 месеца по 119,43 лева/, или общо обезщетение за ползване в размер на 4 117,68
лева за периода м.ноември 2016 г. – 25,08,2020 г.
По
възражението за давност за част от периода на възражението за прихващане - в решение № 113 от 9.07.2013 г. по гр.дело № 1274/2013
г. на ВКС, ГК, ІІ гр.д., са разграничени хипотезите на материалноправно
прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД и на съдебното прихващане като насрещно
възражение срещу вземането на ищеца по иска за погасяване на двете вземания до
по-малкото от тях. При материалноправното прихващане, двете насрещни вземания
трябва да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за
компенсация, от който момент двете вземания се считат за погасени. Възражението
за прихващане, заявено в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато
вземането не е ликвидно, нито изискуемо. В решението е прието, че в тази
хипотеза на съдебно прихващане погасителният ефект настъпва, след като влезе в
сила решението, тъй като от този момент вземането става ликвидно и безспорно.
Тълкуването на разпоредбата на чл.103, ал.2 ЗЗД е, че съдебно прихващане се
допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде
извършено преди изтичане на давността. По изключение, съгласно чл.103, ал.2 ЗЗД
прихващането запазва своето погасително действие, макар и това действие да се
проявява, след като насрещното вземане е покрито с давност. В конкретния случай съдът приема, че доколкото
основанието на вземането на ответницата, предявено чрез възражение за
прихващане, е обезщетение за ползване на недвижим имот без основание по чл.59
от ЗЗД, началната дата на периода е м.февруари 2016 г., а датата на депозиране
на ИМ е 27,11,2020 г., то същото не е погасено по давност за никаква част от
периода.
С оглед всичко изложено съдът приема, че искът следва да
бъде уважен за сумата от 5954,69 лева, като за разликата до предявеният размер
от 10072,37 лева искат следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане.
При
този изход на делото, ищецът има право да му бъдат присъдени
направените разноски по производството съразмерно с уважената част от претенциите. Ищеца е претендирал разноски в
размер на 1397,89 лева в исковото производство и разноски в размер на 420,00
лева в производството по обезпечение на доказателства, или общо разноски в
размер на 1817,89 лева, от които ответникът следва да му репарира разноски в
размер на 1072,55 лева съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът
е направил разноски в размер на 880,00 лева, от които ищецът следва да му
репарира разноски в размер на 360,80 лева с оглед отхвърлената част от иска.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.59 от ЗЗД Д.Б.И., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Т.Ю.Й., ЕГН **********,***, сумата от 5954,69 лева, представляваща
стойността, с която се е увеличила пазарната стойност на имот - втори етаж на
къща, находяща се на *** в гр.Плевен, в резултат на извършените от ищеца
подобрения, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до
окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните
10 072,37 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.Б.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Ю.Й.,
ЕГН **********,***, сторените деловодни разноски /от настоящото производство и от производството по обезпечение на
доказателства/ в общ размер на 1072,55 лева съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т.Ю.Й., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.И.,
ЕГН **********,***, сторените деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска в размер на 360,80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: