Р Е Ш Е Н
И Е № 79
гр.Пловдив, 13.02.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав
Съдия: Росица
Кюртова
секретар: Милена Левашка,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №760
по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.430,
ал.1 и ал.2 ТЗ.
Ищецът “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Драган Цанков” №37, представляван от Д.К.К. и В.Х.Х., чрез пълномощник
юрк.С.Р., твърди, че е правоприемник на „ЮНИОНБАНК“ЕАД. Твърди, че между
последното дружество и ответниците е сключен договор за кредит „Улеснение“ от 25.07.2008
г., по силата на който кредиторът им е отпуснал кредит в размер 65 000
евро, усвоен еднократно по сметка на Д.Т. на 01.08.2008 г. Твърди, че в
договора е уговорена възнаградителна лихва във фиксиран размер 9,35 % за
първата година от срока му, а след изтичане на този срок главницата се олихвява
с плаващ лихвен процент, равен на действащия шестмесечен индекс EURIBOR плюс фиксирана надбавка
в размер 4 пункта, но не по-малко от 9,35 %. В договора е уговорена и
наказателна лихва за забава, с която се олихвява просрочената главница за
времето на просрочието и/или при предсрочна изискуемост на кредита, включваща
възнаградителната лихва и наказателна надбавка в размер 10 пункта, която се
начислява на годишна база. Твърди още, че в договора е уговорена и комисиона в
полза на банката в размер 0,7 % върху остатъка от кредита. С анекс от
22.01.2013 г. договорът е изменен и допълнен, като крайният срок за изплащане
на кредита е удължен до 25.07.2033 г., предоставен е 1-годишен гратисен период
за издължаване на непогасената главница, променен е размерът на
възнаградителната лихва, като за гратисния период тя е 2,34 %, а за времето
след това е предвидено дългът да се олихвява с годишен лихвен процент в размер
на шестмесечния индекс EURIBOR с надбавка 1001 базисни точки годишно, но не
по-малко от 10,33 %. Твърди се, че кредитополучателите не са обслужвали редовно
кредита, като са просрочили общо 28 погасителни вноски с падежи от 25.03.2014
г. до 25.05.2016 г. С оглед това и на основание т.10.1 и т.10.2 от анекса, до
ответниците са изпратени нотариални покани, с които същите са поканени да
заплатят в 7-дневен срок всички задължения, произтичащи от договора за кредит,
в противен случай банката обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Твърди, че плащане в дадения срок не постъпило, поради което кредитът е
предсрочно изискуем, считано от 22.07.2016 г. Твърди се, че ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№10474/2016 г. по
описа на РС Пловдив, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца при
условията на солидарност: сумата 61 311,40 евро – просрочена главница,
ведно със законна лихва от 25.07.2016 г. до окончателното плащане; сумата 13 779,23
евро – възнаградителна лихва за периода от 25.04.2014 г. до 22.07.2016 г.;
сумата 693,42 евро – наказателна лихва за периода от 26.05.2014 г. до 24.07.2016
г.; и сумата 306,56 евро – комисиони по кредита за 2014 г. и 2015 г. Ответниците
подали възражения срещу заповедта в срока по чл.414 ГПК, поради което за ищеца
се породил интерес от настоящите установителни искове. Въз основа на изложените
обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум да бъде признато за
установено спрямо ответниците, че същите дължат солидарно на ищеца
горепосочените суми, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
заявлението по чл.417 ГПК до окончателното плащане. Претендират се деловодни
разноски, в това число съдебните разноски, сторени в заповедното производство.
Ответникът Д.И.Т., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв.С.М., съдебен адрес ***, оспорва исковете. Твърди, че е сключила
друг договор за кредит „Домът“ със същата банка на 13.03.2008 г., по който й
били отпуснати 60 000 евро. Процесният договор, който се явява последващ
по време, възразява, че е унищожаем поради заплашване и тъй като е сключен
поради крайна нужда и при явно неизгодни условия. Възразява, че заемната сума
от 65 000 лв. по договора за кредит „Улеснение“ не е усвоена от нея и в
тази връзка изтъква, че в договора не е посочена конкретна банкова сметка, по
която сумата да се нареди от кредитора. Същевременно, тази сума била преведена
по сметката, посочена в договора за кредит „Домът“, като от там паричните
средства били изтеглени от трето неупълномощено от нея лице на 01.08.2008 г. Възразява,
че поради неизпълнение на задължението на банката да предостави заемната сума
по този договор, е развалила последния. Възразява, че към датата на заявлението
по чл.417 ГПК не е било налице неизпълнение от нейна страна по отношение
погасителните вноски по процесния договор. Това се дължи на обстоятелството, че
в договора не е уговорен погасителен план, а анексът към него, към който има
погасителен план, е унищожаем, поради което следва да се приеме, че погасителни
вноски не са уговорени по падежи и размери. Възразява още, че постъпващите по
сметката й парични средства са разпределяни за погасяване на задълженията по
двата договора за кредит в нарушение разпоредбите на чл.76 ЗЗД. С постъпвалите
суми банката следвало да погасява приоритетно задълженията по договор
„Улеснение“, които били по-обременителни спрямо тези по предходния договор
„Домът“. По отношение твърдяната предсрочна изискуемост възразява да е налице
неизпълнение на договора към датата на отправяне на нотариалната покана. Възразява
да е надлежно уведомена за предсрочната изискуемост преди подаване на
заявлението по чл.417 ГПК. Възразява, че е опорочена процедурата по чл.47 ГПК,
предприета от нотариуса, която изисквала да се извърши връчване на настоящия
адрес на ответницата в гр. ***, обл. ***. Възразява още, че в поканата липсва
изразена воля за това, че кредитът е изискуем на предвиденото в анекса
основание. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане със
свое насрещно вземане за сумата 63 900 евро, дължима от банката на основание
чл.57 ЗПУПС, представляваща стойност на неразрешена платежна операция –
изтегляне от трето лице без съгласие на титуляра на 01.08.2008 г. По изложените
съображения моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Ответникът М.Й.М., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв.С.М., съдебен адрес ***,, също оспорва исковете.
Присъединява се към възраженията на първия ответник относно това, че в договора
за кредит липсва съгласие за банкова сметка, по която да се извършва
усвояването и обслужването на кредита, както и за липса на подписан от страните
погасителен план. Възразява кредитната сума да е усвоена от кредитополучателя,
като в тази връзка поддържа, че е налице неизпълнение от страна на ищеца.
Поддържа възраженията за унищожаемост на договора, направени от съответника.
Възразява и относно надлежността на упражненото от ищеца право на предсрочна
изискуемост. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№10474 по описа за 2016 г. на РС Пловдив, ХІХ гр.с., в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за исковите суми срещу ответниците
като солидарни длъжници. В срока по чл.414 ГПК ответниците са възразили срещу
заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена
настоящата искова молба.
Няма спор, а това се
установява и след справка в търговския регистър, че ищецът е правоприемник на
„МКБ ЮНИОНБАНК“АД (по-късно „ЮНИОНБАНК“ЕАД), ЕИК *********, което дружество е
преобразувано чрез вливане в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД и заличаване,
вписано на 04.03.2014 г.
Установява се от приетия
по делото договор (на л.12), че на 25.07.2008 г. между „МКБ ЮНИОНБАНК“АД, от
една страна, и ответниците от друга, е сключен договор №314-283 за предоставяне
на юнионкредит „Улеснение“ (ипотечен банков кредит за текущи нужди). По този
договор първият ответник Д.Т. е кредитополучател, а вторият ответник М.М. –
солидарен длъжник. Със същия е уговорено банката да предостави на
кредитополучателя ипотечен кредит в размер 65 000 евро за задоволяване на
текущи нужди. Уговорено е кредитът да се усвои еднократно безкасово по банкова
сметка на кредитополучателя при „МКБ ЮНИОНБАНК“АД (конкретен номер на сметка не
е посочен). Уговорена е възнаградителна лихва във фиксиран размер 9,35 % за
първата година от срока на договора, а след това е уговорено главницата да се
олихвява с плаващ лихвен процент, равен на действащия шестмесечен EURIBOR плюс
фиксирана надбавка в размер 4 %, но не по-малко от 9,35 %. Уговорена е лихва за
забава върху просрочената част от главницата за времето на просрочието и/или
при предсрочна изискуемост в размер, равен на възнаградителната лихва плюс
наказателна надбавка от 10 пункта. Уговорена е в т.7.4 от договора комисиона в
размер 0,7 % върху остатъка от кредита, дължима при депозиране на искане за
промяна в параметрите на кредита.
Установява се, че на
01.08.2008 г. ответницата Д.Т. е издала съгласие за директен дебит на суми в
размер до 65 000 евро съгласно договор за кредит №314-283 от 25.07.2008 г.
(л.119)
Прието е като
доказателство по делото нареждане-разписка от 01.08.2008 г., с което Д.И.Т.
нарежда на ТБ МКБ ЮНИОНБАНК да плати в брой сумата 63 900 (шестдесет и три
хиляди и деветстотин) евро от сметка номер ***. Прието е заключение на
съдебно-графологична експертиза, според което подписите в графите: „лица, които
могат да се разпореждат“, „получател“ и „контролен подпис“, както и ръкописният
текст в нареждането са изпълнени от ответника Д.Т..
На 10.01.2013 г.
ответникът Д.Т. е подала молба до ищцовата банка (л.245), с която е пожелала
остатъкът от дълга по горния договор да бъде предоговорен поради намалени
доходи и невъзможност да обслужва кредита.
На 22.01.2013 г. между
страните по горния договор е сключен анекс към същия. С анекса страните
признават, че банката е отпуснала кредит в размер 65 000 евро, както и, че
към датата на анекса задълженията са в определен размер – т.1.1. и т.1.5.
Удължен е крайният срок за погасяване на кредита до 25.07.2033 г. Уговорен е
гратисен период от една година, считано от сключване на анекса, в който няма да
се погасява главница и ще се дължи възнаградителна лихва в размер 2,34 %.
Уговорено е след крайната дата на гратисния период кредитът да се олихвява с
годишен лихвен процент в размер, равен на шестмесечния EURIBOR плюс надбавка от
1001 базисни точки годишно, но не по-малко от 10,33 %. Променени са случаите на
неизпълнение, при които банката може да обяви предсрочна изискуемост на
кредита, в това число като такъв случай е предвидена хипотеза, в която
кредитополучателят и солидарният длъжник не са погасили изцяло в срок която и
да е погасителна вноска по главница, лихви, такси и комисиони – т.10.1.2. и
т.10.2.3. Неразделна част от анекса е погасителен план от 19.01.2013 г., с
който задължението е разсрочено на месечни погасителни вноски, всяка с падеж
25-то число от съответния месец.
С нотариални покани от
25.04.2016 г. ищецът е поканил ответниците, поради неизпълнение задълженията им
по горния договор за кредит (наличие на просрочени задължения в общ размер
14 579,50 лв.), в 7-дневен срок от получаване на поканата доброволно да
погасят всичките си задължения, в противен случай обявява кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. Поканите са връчени по реда на чл.47 ГПК от
помощник-нотариус, в уверение на което са съставени констативни протоколи от
10.06.2016 г. В същите е отразено, че посочените в поканите адреси гр. ***, са
посетени трикратно в периода от 26.04.2016 г. до 17.05.2016 г. в извънработно
време, като адресатите не са открити, след което на 17.05.2016 г. е залепено
уведомление по чл.47 ГПК на външната входна врата и второ такова е пуснато в
пощенската кутия на всеки адрес. В 14-дневен срок, считано от залепянето,
изтекъл на 01.06.2016 г., адресатите не са се явили в нотариалната кантора, за
да получат поканите.
От приетото по делото
удостоверение за настоящ адрес се установява, че към 08.04.2016 г. ответницата Д.Т.
е с регистриран настоящ адрес ***.
Установява се, че между
същите страни е сключен втори договор за кредит - №314-83/13.03.2008 г. за
предоставяне на юнионкредит „Домът“ (ипотечен кредит за покупка на недвижим
имот). С него банката се е задължила да предостави на ответника Д.Т. кредит в
размер 60 000 евро, а вторият ответник е подписал договора в качеството на
солидарен длъжник. Предвидено е средствата по кредита да се предоставят и
усвоят еднократно по разплащателна сметка на кредитополучателя при ТБ“МКБ
ЮНИОНБАНК“АД, ФЦ Пловдив. В този договор е уговорена възнаградителна лихва в
размер 7,35 % за първата година, а след това – плаващ лихвен процент, равен на
шестмесечния EURIBOR плюс фиксирана надбавка от 2,45 пункта, но не по-малко от
7,35 %. Уговорена е наказателна лихва при забава в размер, равен на
възнаградителната лихва плюс 10 пункта. Уговорен е срок за връщане на кредита
04.04.2023 г. чрез месечни вноски съгласно погасителен план.
На 24.02.2014 г. е
сключен анекс към горния договор, с който е променен крайният срок за връщане
на кредита на 24.11.2019 г. и е подписан погасителен план, приложение към
анекса, с който са уговорени 140 равни анюитетни вноски с падеж 24-то число на
месеца.
Прието е заключение на
съдебно-счетоводна експертиза. Според експертизата задълженията по договора за
кредит „Улеснение“ към 23.07.2016 г. са в размер, както следва: 61 311,40
евро – главница; 13 041,69 евро – възнаградителна лихва; 693,41 евро –
наказателна лихва и 295,57 евро – комисиони за управление на кредита за 2014 г.
и 2015 г. Към момента на сключване на договора за кредит „Улеснение“ стойността
на шестмесечния EURIBOR е била 5,12 и през анализирания период индексът не е
надвишавал тази стойност. Прилаган е лихвен процент 9,35 %, освен в гратисния
период, когато лихвеният процент е 2,34 % (Приложение 6.1). За обслужване на
този договор, както и на договора за кредит „Домът“, са използвани банкови
сметки IBAN: *** и IBAN: *** с титуляр Д.Т.. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че всъщност
се касае за една и съща банкова сметка, чийто номер е променен след настъпилото
в лицето на кредитора правоприемство. Вещото лице е проследило хронологията на постъпващите
по тази сметка парични средства. Констатирало е, че в периода от 26.03.2008 г.
до 26.05.2014 г. по сметката са постъпили плащания в общ размер 63 045,67
евро. С постъпващите суми банката е обслужвала последователно двете кредитни
експозиции, като е погасявала последователно задълженията по договора за кредит
„Домът“, а след това – тези по договора за кредит „Улеснение“. Постъпилите суми
не са достатъчни за погасяване на задълженията по кредит „Улеснение“, в случай,
че отнасяния на суми по втория договор не бяха правени. От гл.т. параметрите на
двете кредитни сделки кредитът с по-високи стойности на задълженията е ипотечен
кредит „Улеснение“. До датата на сключване на анекс №1/22.01.2013 г.
задълженията по договор „Улеснение“ са погасявани на каса. До тази дата са
погасени задължения на обща стойност 31 388,78 евро. След сключването на
анекса са изплатени общо 2 540,04 евро, отново в брой. Според уточнения,
дадени в съдебно заседание, като наредител (лице-внесло сумата) в
документацията на банката фигурира Д.Т.. При така отчетените от банката
погасявания, забавени (неплатени) се явяват вноските с падежни дати от
25.03.2014 г. до 23.07.2016 г.
Прието е и допълнително
заключение на счетоводна експертиза, според което, при хипотеза на предимствено
обслужване на задълженията по кредит „Улеснение“ спрямо тези по кредит „Домът“,
задълженията по кредит „Улеснение“ биха били: 55 208,68 евро – главница и
1,91 евро – наказателна лихва за периода от 25.06.2016 г. до 25.07.2016 г. В
тази хипотеза би била налице забава в плащането само на погасителните вноски с
падежни дата 25.06.2016 г. и 25.07.2016 г. Вноската за месец юни 2016 г. би
била погасена частично (с непогасен остатък от главницата в размер 118,46
евро), а тази за месец юли 2017 г. ще се дължи изцяло.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителните искове
по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжниците в заповедно производство,
имащо за предмет същите вземания.
По същество на
предявените искове, съдът намира следното:
Между ищеца и ответниците е възникнало правоотношение по договор за банков
кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, по силата на които ищецът се е задължил да
предостави на първия ответник, в качеството й на кредитополучател, сумата 65
000 евро при договорени условия и срок, която сума последната се е задължила да
върне чрез месечни погасителни вноски. Уговорена е лихва по кредита, имаща
характер на възнаграждение. Уговорена е и такса за обслужване на кредита в
определен в договора размер, както и наказателна лихва с характер на неустойка
за забава. Вторият ответник е встъпил в дълга по посочения договор по
съглашение с кредитора и с длъжника, поради което и на основание чл.101 ЗЗД
отговаря спрямо кредитора като солидарен длъжник. Представеният по делото
договор е подписан от ответниците и от представители на банката, документът не
е оспорен от ответниците и се ползва с формална доказателствена стойност за
това, че същите са направили фигуриращите в него изявления и са поели посочените
в него задължения. Ето защо възраженията на ответницата Т., че е отказала
сключването на договора и същият не е породил правно действие, са
неоснователни.
Следващият спорен момент, който се формира, е относно това дали ищецът
е изпълнил задължението си по договора да преведе кредитната сума по сметка на
първия ответник, респективно дали кредитът е усвоен от кредитополучателя. От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредиторът е
наредил сумата 65 000 евро по сметка на ответницата Д.Т. с IBAN ***, разкрита в същата банка. Няма спор, че
сметката е разкрита за обслужване на друг по-рано сключен между същите страни
договор за кредит „Домът“. В самия договор „Улеснение“ – чл.3, конкретна банкова
сметка, по която да се преведе сумата, не е посочена. Уговорено е, обаче,
сметката да е при ТБ МКБ ЮНИОНБАНК АД. Няма данни по това време ответницата да
е разполагала с друга сметка в същата банка, нито в самия договор е уговорено
задължение да бъде разкрита нарочна сметка за неговото обслужване. При това
положение и при липсата на конкретно посочена сметка, следва да се приеме, че
волята на страните е била сумата да се усвои и кредитът да се обслужва чрез
съществуващата към този момент сметка на ответницата, разкрита в ТБ МКБ
ЮНИОНБАНК АД. Дори да не се възприеме тази теза, ако в един договор е уговорено
изпълнение по банкова сметка на кредитополучателя и такава не е посочена в
самия договор, то кредитополучателят следва да я посочи, като по този начин ще
окаже съдействие на банката да изпълни основното си задължение – да предостави
уговорения кредит. Ако не го направи, по аргумент от чл.97, ал.1 ЗЗД банката
следва да изпълни задължението си, като остави парите в банкова сметка по
местоизпълнението. Ето защо и доколкото се установява, че кредитната сума е
постъпила по банкова сметка на първия ответник, то съдът намира, че изпълнение
на основното задължение на кредитодателя е налице и възраженията на ответниците
в тази насока са неоснователни. Налице е и усвояване на кредита, тъй като
същият е постъпил в патримониума на ответника Д.Т. според уговореното – чл.3 от
договора, или според разпоредбата на закона – чл.97, ал.1 ЗЗД. Кредиторът е
изправен, поради което неоснователно е и възражението, че ответницата Т. е
развалила договора чрез едностранно изявление поради виновно неизпълнение
задължението на кредитодателя.
По делото не е представен погасителен план към договора за кредит
„Улеснение“ от 26.07.2008 г., въпреки, че в същия е предвидено разсрочено плащане
на кредита чрез месечни анюитетни вноски. Това не може да доведе до извод за
липса на договор, а единствено до липса на уговорка за разсрочено плащане, тъй
като, за да е налице такава, е необходимо да бъде уговорен размер и падеж на
всяка вноска. Ако задължението не е разсрочено, същото е изпълнимо на крайния
уговорен падеж, в случая – 25.08.2033 г. (чл.11 от договора). Със сключения анекс
към договора, обаче, е подписан и погасителен план, който не е оспорен от
ответниците. Същевременно, претендира се забава в плащане на вноски, датиращи
след подписване на погасителния план, които са уговорени в същия по размер и
падеж, ето защо възраженията във връзка с липсата на погасителен план към
първоначалния договор не могат да се отразят на крайните изводи на съда, освен
ако, разбира се, не се приеме, че анексът и погасителният план към него са
унищожаеми, както възразяват ответниците, при което същите не биха породили
правно действие. Няма пречка унищожаемостта да се релевира чрез възражение – чл.32,
ал.3 ЗЗД. Възраженията за унищожаемост, обаче, според съда са недоказани и
неоснователни. Съгласно чл.30 ЗЗД заплашването е основание за унищожаване на
договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето
лице да сключи договора, чрез възбуждане на основателен страх. От събраните по
делото доказателства не се установява ответниците да са били принудени от
когото и да е било да сключат договора и анекса към него. Не се установява това
да е било причина за сключването на анекса и от показанията на свидетеля, който
е допуснат на ответниците за тези обстоятелства. Този свидетел не установява и
твърдяната крайна нужда за сключване на анекса. За да е налице хипотеза по
чл.33 ЗЗД, необходимо е не само крайната нужда да е довела до поемане на
задължение, но и то да е поето при явно неизгодни условия. В анекса такива
условия няма, напротив, положението на кредитополучателите е облекчено –
уговорен е гратисен период, в който същите ще заплащат минимална лихва и няма
да погасяват главницата по кредита. Ето защо съдът намира възраженията в тази
насока за неоснователни. Както договорът за кредит, така и анексът към същия,
са действителни и са породили правно действие и в резултат от тях за
ответниците са възникнали конкретни задължения, а именно – да върнат кредита по
уговорения начин и в уговорения срок.
От приетото по делото нареждане – разписка на л.213 се установява, че
ответницата Д.Т. се е разпоредила със сумата 63 900 лв., като е наредила
тази сума да бъде изплатена в брой от разкритата сметка в ищцовата банка.
Приетата по делото графологична експертиза доказва, че подписите върху
разписката за „лице, което се разпорежда“ и за „получател“ са на ответницата, а
възраженията на ответника, че подписът е положен на празен документ не са
доказани. След като сумата е постъпила в сметката на ответницата и последната
се е разпоредила с нея, то кредитът е усвоен. Ответницата фигурира в документа
като получател на същата сума. Върху самия документ има подпис и под думите
„получих сумата“. Този подпис не е оспорен от ответниците, а обстоятелството,
че е положен под линия, не означава липса на подпис и липса на волеизявление за
получаване. Подобен въпрос е разрешен с Решение №36/30.03.2011г. по
гр.д.№384/2009г. на ВКС, ІV г.о. Там е казано, че когато в бланката на
документа е определено място за полагане на подписа, той се полага на това
място, но полагането му на друго място или излизането извън посоченото поле не
опорочава съгласието, ако от мястото, на което е положен, може да се направи
извод за съгласие с изявлението. В конкретния случай върху документа
нареждане-разписка има положен подпис непосредствено под израза „получих
сумата“. Това обстоятелство, обстоятелството, че ответницата е подписала същия
документ за „получател“, както и обстоятелството, че от нейно име са извършвани
плащания по процесния кредит (според приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза), впоследствие и последната е пожелала с молба, отправена до банката,
същият кредит да бъде предоговорен с оглед финансовите й затруднения и е подписала анекс към договора, в който
фигурират конкретни задължения, в своята съвкупност водят до извод, че ответникът
Д.Т. е получател на сумата, за която е издадено въпросното нареждане, за това
възраженията за липса на усвояване, както и за това сумата 63 900 евро да
е усвоена от трето лице и да е извършена неразрешена платежна операция, се
явяват недоказани.
Възраженията на ответниците за това, че постъпващите по сметката на Д.Т.
парични средства са разпределяни за погасяване на задълженията по двата
договора за кредит в нарушение разпоредбите на чл.76 ЗЗД, съдът намира за неоснователни.
Ответниците поддържат, че с постъпвалите суми по общата сметка, обслужваща
двата кредита, банката е следвало да погасява приоритетно задълженията по кредит
„Улеснение“, които били по-обременителни спрямо тези по предходния кредит „Домът“,
или възражението е във връзка с разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД. Съгласно
чл.76, ал.1 ЗЗД при наличие на няколко еднородни задължения и плащане от
длъжника, което не е достатъчно да погаси всички задължения, ако длъжникът не е
заявил кое от тях погасява, погасява се най-обременителното задължение, при
еднакво обременителни – най-старото, а ако задълженията са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно. Разпоредбата не третира лихвоносните
задължения, за които е приложима специалната ал.2 на чл.76 ЗЗД. Длъжникът по
няколко лихвоносни задължения не може да се ползва от правилото на чл.76, ал.1,
изречение второ ЗЗД, за това направеното от него плащане не погасява
най-обременяващото го задължение – в този смисъл проф.Александър Кожухаров,
„Облигационно право“, кн.I.
Съдът споделя това виждане и намира, че погасяването на лихвоносни задължения
се извършва по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД, а не по този, посочен в чл.76, ал.1 ЗЗД. Отделно от това, разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД е приложима в случаите на
частично изпълнение, когато такова не е предвидено в договора и не произтича от
естеството на задължението, а кредиторът се съгласява да приеме изпълнение на
части по аргумент от чл.66 ЗЗД. Разпоредбата не е приложима, когато в договора
е уговорено частично изпълнение, както в настоящия случай – уговорено е връщане
на кредита чрез месечни погасителни вноски. За да се приложи чл.76, ал.1 ЗЗД, е
необходимо още частичното изпълнение да е достатъчно да погаси изцяло поне едно
от еднородните задължения (в този смисъл Решение №77/10.05.2016 г. по
т.д.№3247/2014 г. на ВКС, II
т.о.) В конкретния случай, видно от справката за постъпващи суми към
допълнителното заключение на ССЕ, по сметката са постъпвали различни по размер
суми, като не винаги и не всички са достатъчни да погасят изцяло поне една от
вноските по двата договора. И на последно място – разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД не е приложима и защото двата кредита са с различни падежни дати, поради
което задълженията следва да се погасяват според реда на настъпване на техния
падеж. Вноските по кредит „Домът“ са с падежна дата 24-то число на месеца, а
тези по кредит „Улеснение“ падежират на 25-то число. Ето защо съдът намира
възраженията в тази насока за неоснователни и доколкото възражение по
прилагането на чл.76, ал.2 ЗЗД не е направено, следва да се приеме, че банката
е отчитала правилно последователността на погасяване на задълженията по двата
договора, като в тази връзка допълнителното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза не кореспондира с така направените правни изводи и не следва да бъде
кредитирано.
Според основната счетоводна експертиза, при отчетените от банката
погасявания, забавени (неплатени) по договора за кредит „Улеснение“ се явяват
вноските с падежни дати от 25.03.2014 г. до 23.07.2016 г. В договора и анекса
към него (т.10.1.2. и т.10.2.3. от последния) е предвидено, че кредиторът може
да обяви кредита за предсрочно изискуем при непогасяване изцяло и в срок от
страна на кредитополучателя и солидарния длъжник на която и да е погасителна
вноска по главница, лихви, такси и комисиони. Следователно, от доказателствата
по делото е установено, че след 25.03.2014 г. са настъпили предвидените в
договора материалноправни предпоставки, пораждащи правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Според Решение №25/03.05.2017 г. на ВКС по
гр.д.№60208/2016 г., II
г.о., моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата,
на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател.
Във връзка с горното се установява, че кредиторът по процесния договор
за кредит е отправил изявление до всеки от длъжниците, с което им е предоставил
срок за доброволно плащане на закъснелите вноски и породените от това акцесорни
задължения, като в изявлението му изрично е вписано, че при неспазване на този
срок същият обявява кредита за предсрочно изискуем. В тази насока са приетите
по делото нотариални покани. Няма пречка кредиторът да обяви кредита за
предсрочно изискуем под условие, че просрочените задължения по същия не бъдат
платени в определен в уведомлението срок. В този случай не е необходимо при
сбъдване на условието длъжниците отново да бъдат уведомявани, поради което
възраженията на ответниците в тази насока са неоснователни. Съдът не споделя
възраженията им и за това, че изявлението на кредитора, с което същият е обявил
кредита за предсрочно изискуем, не е достигнало до длъжниците. Според
установената съдебна практика по въпроса, в случай, че в договора са предвидени
конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на
връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост
на вземането се преценява според клаузите на договора. (В този смисъл Решение
№180/23.11.2016г. по т.д.№2400/2015г. на ВКС, І т.о., Решение №148/02.12.2016г.
по т.д.№2072/2015г. на ВКС, І т.о. и др.) В т.13 от Анекс №1 към договора за
кредит е уговорено, че всички уведомления и изявления във връзка с договора за
кредит и всички анекси към него трябва да бъдат направени в писмена форма и ще
се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне, или чрез изпращане по
пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на страните, посочени в
настоящия анекс. В анекса ответникът Д.Т. е посочила адрес ***, а ответникът М.М.
е посочил адрес ***. Връчването на уведомленията за предсрочна изискуемост чрез
нотариус не противоречи на предвиденото в договора, защото съответства на
уговореното там лично доставяне, като в тази връзка без значение е дали
доставянето ще бъде извършено от служител на банката или от трето лице –
нотариус, което е оправомощено от закона да извършва връчване на нотариални
покани. Поканите са адресирани в съответствие с посочените в анекса адреси на
ответниците и, видно от приетите по делото констативни протоколи, същите адреси
са били лично посетени от връчителя, като последният е пуснал екземпляр от
поканата в пощенската кутия на всеки адрес. Или, налице е уговореното достигане
на изявлението до адресите, посочени в договора, поради което изявлението
следва да се счита за редовно връчено по силата на изрично предвидения в
договор способ. Ответниците възразяват, че не са били търсени на настоящия си
адрес в гр. ***, обл. ***, но същевременно не твърдят и не доказват да са
уведомили кредитора за промяната в адреса, съобщен при сключването на договора
и анекса към него. Такова задължение те изрично са поели с клаузата на т.19.6.
от договора. Ето защо не могат да извличат полза от собственото си
неизпълнение. В случая дори кредиторът е извършил нещо повече – правени са по
три посещения на адресите, и то в неработни дни – усилия, които не е бил длъжен
да полага според разписаното в договора. В отговора на допълнителната искова
молба ответниците възразяват, че клаузата на т.13 от анекса, въвеждаща
т.нар.фингирано връчване на съобщения, е неравноправна. Съдът не споделя това
възражение. Въпросната клауза не попада в нито една от хипотезите по чл.143 ЗПП, които са обединени от това, че не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. В конкретния случай клаузата е
относима към двете страни по договора, а не само до длъжниците по същия, като
същевременно последните са задължени и имат право да посочат на кредитора
актуален адрес, на който съобщенията могат да им бъдат връчвани лично, за да не
се прилага т.13 от анекса, или въпросната клауза не създава неравновесие в
правата и задълженията на двете страни по договора.
В обобщение на горното, съдът намира за неоснователни възраженията за
това, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем не е
надлежно упражнено. Намира също така, че това право е упражнено преди подаване
на заявлението по чл.417 ГПК, поради което вземанията са възникнало на
твърдяното от ищеца правно основание. Що се отнася до техния размер, следва да
бъде кредитирана основната съдебно-счетоводна експертиза по изложените по-горе
съображения относно реда за погасяване на вземанията. Според експертизата
задълженията по договора за кредит „Улеснение“ към 23.07.2016 г. са в размер,
както следва: 61 311,40 евро – главница; 13 041,69 евро – възнаградителна
лихва; 693,41 евро – наказателна лихва и 295,57 евро – комисиони за управление
на кредита за 2014 г. и 2015 г. До посочените размери исковете се явяват
основателни и следва да се уважат.
Ответникът Д.Т. прави възражение за прихващане с насрещно вземане за
сумата 63 900 евро – стойност на неразрешена платежна операция, изразяваща
се в извършено на 01.08.2008 г. плащане на същата сума от каса на трето лице
без съгласие на титуляра на банкова сметка IBAN: ***. От събраните по делото доказателства
не се установява в полза на ответника да съществува такова насрещно вземане. Установява
се от приложения платежен документ, че ответницата Т. е наредила да й бъде
изплатена същата сума от собствената й банкова сметка. Установява се, че същата
сума е била изтеглена от сметката, но не се установява пълно и главно сумата да
е получена от трето лице. Ето защо възражението следва да се отхвърли като
неоснователно. Следва да се признае за установено в полза на ищеца, че
ответниците му дължат при условията на солидарност сумите: 61 311,40 евро – главница,
в това число предсрочно изискуема, ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.417 ГПК – 25.07.2016 г., до окончателното плащане; 13 041,69
евро – възнаградителна лихва за периода от 25.04.2014 г. до 22.07.2016 г.; 693,41
евро – наказателна лихва за периода от 26.05.2014 г. до 24.07.2016 г.; както и
сумата 295,57 евро – комисиони за управление на кредита за 2014 г. и 2015 г.,
всички дължими по договор за ипотечен кредит
„Улеснение“ №314-283/25.07.2008 г. и анекс №1 от 22.01.2013 г. към него. За
разликата над посочените до пълните заявени размери исковете са недоказани и
следва да се отхвърлят.
При този изход на спора, всяка от страните има право на деловодни
разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът претендира и е направил
разноски, както следва: за държавна такса в заповедното и в исковото
производство в общ размер 5 952,82 лв.; за възнаграждение за вещо лице в
размер 400 лв. в исковото производство, като същият е представляван от
юрисконсулт и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете производства.
Последното, според съда, следва да се определи съобразно нормата на чл.78, ал.8 ГПК в редакцията й преди изменението с ДВ, бр.8/2017 г., в сила от 28.01.2017
г. Отговорността за разноски е облигационна и нормите, определящи нейния обем
са материалноправни. Ето защо приложими в темпорално отношение са тези норми,
които са в сила към момента на осъществяване на разхода – в този смисъл
Определение №25/27.01.2017 г. на ВКС по ч.т.д.№39/2016 г., I т.о. Когато става въпрос за юрисконсултско
процесуално представителство, се презумира плащане от представляваната страна,
без да се доказва пряко направения разход за това (в този смисъл решение №10 от
29.09.2016г. по к.д.№3/2016г. на Конституционния съд на РБългария), или разходът
за юрисконсултско възнаграждение следва да се счита направен в момента на
представяне на пълномощното на юрисконсулта, извършващ представителство пред
съответната инстанция. В конкретния случай заповедното производство е започнало
и приключило преди изменението на чл.78, ал.8 ГПК, предвиждащо определяне на
възнаграждението по реда на чл.37 ЗЗП и Наредбата за заплащане на правната
помощ. Преди този момент – на 21.11.2016 г., е подадена и исковата молба по
чл.422 ГПК, с която е представено пълномощно в полза на юрисконсулта, подписал
същата, за представителство в исковото производство. По изложените съображения
съдът намира, че в полза на ищеца се следва юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен по реда на чл.78, ал.8 ГПК (ред.ДВ, бр.59/2007 г.) и Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При
определяне размера на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство следва да бъде приложена редакцията на наредбата, действала към
момента на представяне на пълномощното със заявлението по чл.417 ГПК – 25.07.2016
г., или приложима е редакцията на Наредбата преди изменението с ДВ, бр.84 от
25.10.2016 г. Така юрисконсултското възнаграждение за заповедното производство
следва да бъде определено според правилата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата
(ред.ДВ, бр.28/2014 г.) и е в размер 2 762,30 лв. Юрисконсултското
възнаграждение за исковото производство, което е образувано след изменението на
Наредбата с ДВ, бр.84/2016 г., следва да се определи според правилата на чл.7,
ал.2, т.5 (нова) и е в размер, надвишаващ претендираните в списъка по чл.80 ГПК
450 лв. Общият размер на претендираното възнаграждение за двете производства се
равнява на 3 212,30 лв. (2 762,30 лв. + 450 лв.) А общият размер на
разноските на ищеца, в т.ч. юрк.възнаграждение, държавна такса и възнаграждение
за вещо лице, се свежда до сумата 9 565,12 лв. От тях съразмерно на
уважената част от исковете на тази страна следва да се присъдят 9 471,02 лв.
Ответникът Д.И.Т. е направила разноски за възнаграждения за вещи лица в
общ размер 1 050 лв., от които съразмерно на отхвърлената част от исковете
следва да й се присъдят 10,33 лв.
Ответникът М.Й.М. е заплатил адвокатско възнаграждение на адв.С.М.
изцяло и в брой в размер 4 700 лв., от което съразмерно на отхвърлената
част от исковете следва да му се присъдят 46,24 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Д.И.Т., ЕГН **********,***, и М.Й.М.,
ЕГН **********,***, двамата представлявани от адв.С.М., съдебен адрес ***,, че
същите дължат солидарно на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, бул.”Драган Цанков” №37, представлявано от Д.К.К.
и В.Х.Х., сумата 61 311,40 евро (шестдесет
и едно хиляди триста и единадесет евро и 40 е.ц.) – главница, в това число
предсрочно изискуема, ведно със законна лихва от датата на заявлението по
чл.417 ГПК – 25.07.2016 г., до окончателното плащане; сумата 13 041,69 евро (тринадесет
хиляди и четиридесет и едно евро и 69 е.ц.) – възнаградителна лихва за периода
от 25.04.2014 г. до 22.07.2016 г.; сумата
693,41 евро (шестстотин деветдесет и три евро и 41 е.ц.) – наказателна
лихва за периода от 26.05.2014 г. до 24.07.2016 г.; както и сумата 295,57 евро (двеста деветдесет и
пет евро и 57 е.ц.) – комисиони за управление на кредита за 2014 г. и 2015 г., които суми са дължими по договор за ипотечен кредит „Улеснение“
№314-283/25.07.2008 г. и анекс №1 от 22.01.2013 г. към него и за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№10474 по описа за 2016 г. на РС
Пловдив, ХІХ гр.с., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за възнаградителна
лихва над горния до пълния заявен размер от 13 779,23 евро; ОТХВЪРЛЯ иска
за установяване на вземане за наказателна лихва над горния до пълния заявен
размер от 693,42 евро; както и ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за комисиони
за управление над горния до пълния заявен размер от 306,56 евро, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от Д.И.Т., ЕГН **********,***, представлявана
от адв.С.М., съдебен адрес ***,, против “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Драган Цанков” №37,
представлявано от Д.К.К. и В.Х.Х., възражение за прихващане със сумата 63 900
евро – стойност на неразрешена платежна операция, изразяваща се в извършено на
01.08.2008 г. плащане на същата сума от каса на трето лице без съгласие на
титуляра на банкова сметка IBAN: ***.
ОСЪЖДА Д.И.Т., ЕГН **********,***, и М.Й.М., ЕГН **********,***,
двамата представлявани от адв.С.М., съдебен адрес ***,, да заплатят на “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Драган Цанков” №37, представлявано от Д.К.К. и В.Х.Х., сумата 9 471,02 лв. (девет хиляди четиристотин седемдесет и един лева и 02 ст.)
– деловодни разноски в производството по ч.гр.д.№10474 по описа за 2016 г. на
РС Пловдив, ХІХ гр.с., и по т.д.№760/2016 г. по описа на ПОС.
ОСЪЖДА “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”Драган Цанков” №37, представлявано от Д.К.К.
и В.Х.Х., да заплати на Д.И.Т., ЕГН **********,***, сумата 10,33 лв. (десет лева и 33 ст.), а на М.Й.М., ЕГН **********,*** лв. (четиридесет и шест лева и 24
ст.), представляващи деловодни разноски в производството по т.д.№760/2016 г. по
описа на ПОС.
Решението подлежи на
обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: