РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 22.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                    мл.с. БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 15290 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от М.К.П., через пълномощника му - адв. Г.В., с надлежно учредена представителна власт по делото, против Решение № 419963 от 31.05.2018 г., постановено по гр. дело № 5984/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 119 състав, с което е уважен предявения от „Б.И." АД срещу М.К.П.  обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 274, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 755.14 лева, ведно с обезщетение за забава за времето от 13. 10. 2008 г. до  11.09. 2011 г. включително          в размер на 251.63, както и законната лихва върху главницата, считано от 12. 09. 2011 година, до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 10.10. 2011 г. по ч. гр. д. №38640/2011 г. по описа на СРС. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 475,00 лв., представляващи разноски в исковото производство и сумата от 265,64 лв., представляваща разноски в заповедното производство.

В жалбата се навеждат оплаквания, че за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изтъква се, че причината за отказ от алкохолна проба е следствие на обективната невъзможност за това, тъй като преди пробата и пристигането на полицейския патрул е бил ударен от съпруга на застрахованата по ГО и неговата компания, довели до увреждания в устата. Сочи още, че не е нарушил правилата за движение по пътищата и не е карал с несъобразена скорост, а причина за процесното ПТП е дупка на пътното платно. Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искове.

Въззиваемият ищец, чрез процесуалния си представител – адв. Б., е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Моли съдът да остави без уважение жалбата и потвърди обжалваното решение, като присъди направените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, но е недопустимо.

В тази връзка следва да се отбележи, че процесуално правоспособен съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ГПК, е този, който е правоспособен по материалното право. Правосубектността е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът да следи служебно. От служебно извършената от настоящия състав справка по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТР в търговския регистър по партидата на ЗК „Б.И." АД се установява, че ищецът е заличен от търговския регистър на 13.11.2012 г.,  предвид извършеното преобразуване на дружеството чрез вливането му в ЗАД „Б.В.И.Г.“. Със заличаването му търговското дружество е загубило качеството си на юридическо лице, съответно своята процесуална правоспособност по смисъла на чл. 27, ал. 1 ГПК.

Имайки предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 227 ГПК когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника и с оглед задължението на съда по чл. 230, ал. 1 ГПК и служебно да вземе мерки и отстрани пречките за движението му в случаите на  смърт на физическо лице, респективно заличаване на юридическо  лице чрез неговото преобразуване /не при  ликвидация/, то първоинстанционния съд е следвало служебно да конституира на мястото на ищеца - ЗК „Б.И." АД неговия правоприемник, а именно ЗАД „Б.В.И.Г.“.

Тъй като обжалваното решение е постановено спрямо страна, загубила процесуалната си правоспособност, вместо спрямо правоприемника й, също е процесуално недопустимо, доколкото липсва произнасяне спрямо надлежната страна, правоприемник на основание чл.227 ГПК.

 Изложеното налага обжалваното решение да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане на Софийски районен съд от фазата на приключване на съдебното дирене в съдебно заседание от 02.11.2012 г. с конституирането на правоприемника на ЗК „Б.И." АД в лицето на ЗАД „Б.В.И.Г.“.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение по процесното търговско дело не подлежи на обжалване.

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 419963 от 31.05.2018 г., постановено по гр. дело № 5984/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 119 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на СРС съобразно дадените в мотивите към решението указания, от фазата на приключване на съдебното дирене в съдебно заседание от 02.11.2012 г., като производството трябва да продължи с участието на всички надлежни страни.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

ЧЛЕНОВЕ: