№ 1136
гр. Варна , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20213100501033 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е
образувано по въззивна жалба с вх.№ 4431/24.07.2020 г. на адвокат П.Д. Д. –
БАК – против Решение № 171 от 25.06.2020 г. по гр.д. № 1318/2018 г. по
описа на Районен съд – Девня, в частта му, с която се осъждат ИВ. Ж. ИЛ.,
ЕГН ********** и Ж. ИЛ. Ж., ЕГН **********, да заплатят на ЗК „Бул Инс“
АД, ЕИК ********* сумите от 904 лева (деветстотин и четири лв.) и 186 лв.
(сто осемдесет и шест лв.), представляващи съразмерно на уважената част от
иска обезщетение за направени разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. Решението е атакувано и в частта му, с която не са уважени
претенциите на ищците в техния пълен размер, а именно за разликата над
20 000 до 25 000 лева искано обезщетение за неимуществени вреди за Ж. ИЛ.
Ж., както и за разликата над 4 000 до 8 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди за ИВ. Ж. ИЛ..
Сочи се в жалбата, че първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение вследствие на погрешна преценка при определяне на
дължимото към ищците застрахователно обезщетение по справедливост, в
съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че съдът неправилно
е определил размера на обезщетенията, като не е съобразил интензитетите на
причинените травми и претърпените от ищците вреди, задължителната
практика на ВКС и конкретните икономически условия към дадения момент.
Оспорват се изводите на първостепенния съд и досежно началния момент на
забава на кредитора по отношение на дължимите мораторни лихви върху
главницата. Претендират се посочените от ищците размери на обезщетенията,
законната лихва, както и сторените в производството съдебни разноски и
адвокатски хонорар.
В законоуставновения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил
1
отговор на жалбата от въззиваемия.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа реквизитите по чл. 260 от
ГПК и приложенията по чл. 261 от ГПК. Няма искания за събиране на нови
доказателства.
Депозирана е и частна жалба срещу постановеното от
първоинстанционния съд определение № 260162/14.12.2020 г., по реда на чл.
248 от ГПК. Оспорват се изводите на съда, досежно определените размери,
като се моли за отмяна на постановеното определение по чл. 248 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба, в
който ответникът оспорва оплакванията в същата и претендира за
потвърждаване на определението от съда.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Съдът е сезиран с искове от ИВ. Ж. ИЛ., ЕГН **********, и от Ж. ИЛ.
Ж., ЕГН **********, срещу ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, с правно
основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52
от ЗЗД, за заплащане на сумите 8 000 лв. за И. И. и 25 000 лв. за Ж. Ж.,
представляващи застрахователни обезщетения за претърпени от всеки от
двамата ищци неимуществени вреди в резултат на претърпяно от тях ПТП на
18.09.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано
от момента на причиняване на съответните увреждания – 18.09.2016 г., до
окончателно изплащане. Ищците твърдят, че на 18.09.2016 г. около 16.30 ч. на
автомагистрала „Хемус” посока от гр. Варна към гр. Шумен, при управление
на л.а. „БМВ 530Д”, рег. № ********, водачът Ц.Т.К. нарушила чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, като не съобразила избраната скорост на движение с пътната
обстановка, в следствие на което допуснала ПТП с л. а. „Опел Астра”, рег. №
********, управляван от И. И., при което на същия и на возещия се в
автомобила Ж. Ж. били причинени по непредпазливост телесни увреждания,
изразяващи се за Ж. Ж. в контузия на гръден кош, фисура (счупване без
разместване) на тялото на девети гръден прешлен, кръвонасядане и
травматичен оток в областта на гръдния кош, ожулвания по лявата
подбедрица, обусловили трайно затруднение в движенията на снагата в
период, надхвърлящ един месец, а за И. И. в контузия на главата, разкъсно-
контузна рана по главата, ожулване зад лявата ушна мида, кръвонасядане по
задната повърхност на гръдния кош, обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота, като за ПТП бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 445000-1494 от 22.09.2016 г. по
опис на РУ Аксаково при ОД МВР Варна. Твърдят, че по случая е образувано
досъдебно производство № 77/2017 г. по опис на РУ Аксаково, което с
Постановление № 2606/2017 от 16.04.2018 г. на прокурор при РП Варна е
прекратено. Ищците твърдят, че към момента на настъпване на ПТП л. а.
„БМВ 530Д”, рег. № ********, управляван от Ц. К., е имал валидно сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД „Бул
Инс” АД по застрахователна полица № BG/02/116001007808 със срок на
действие от 31.03.2016 г. до 31.03.2017 г. Твърдят още, че с молби от
21.05.2018 г. и 16.07.2018 г. Ж. Ж. и И. И. са предявили претенции пред
ответника ЗД „Бул Инс” АД за плащане на обезщетение за претърпените от
тях неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП, но след
разглеждане на предявените претенции и проведени преговори, ответникът е
отказал да изплати претендираните обезщетения. Твърдят, че вследствие на
получените увреждания ищецът Ж. Ж. лежал непрекъснато и бил
трудноподвижен в продължение на около месец, през който период следвало
2
да спазва постелен режим и да ползва корсет, поради което имал затруднения
в ежедневното си обслужване, не можел да се грижи сам за себе си,
включително за готвене, обличане и хигиенно поддържане, и се налагало да
бъде обгрижван от близките му, както и че бил значително ограничен и
неговия социален живот, изпитвал обща психологическа потиснатост, довела
и до влошаване на неговия сън, а ищецът И. И. изпитвал болки по ударените
места и силно вътрешно главоболие, което довело до неудобство при сън и
силно влошаване качеството на съня и невъзможност да отпочине, усещане за
отпадналост, умора, стрес и раздразнителност, както и до значително
ограничаване на социалния му живот и обща психологическа потиснатост.
Сочи се и че наред с това, започнал да изпитва безспокойство и страх,
основно при нужда от превозване с МПС, а също и чувство за вина, че не
могъл да избегне произшествието и получаването на средна телесна повреда
за собствения му баща, въпреки, че не е имал фактическа възможност и се е
движел правомерно.
Всеки от ищците Ж. Ж. и И. И., моли съда, да постанови решение, с което
да осъди ЗД „Бул Инс” АД да заплати на Ж. Ж. сумата 20000 лв., увеличен
впоследствие до 25 000 лева и на И. И. сумата 2 000, увеличен до 8 000 лв.,
представляващи застрахователно обезщетение за претърпени от всеки от тях
неимуществени вреди, в резултат на претърпяно ПТП на 18.09.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от момента на настъпване на уврежданията –
18.09.2016 г., до окончателно плащане. Претендират се и съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва иска по основание и по размер. Заявява, че
претендираните обезщетения за причинени неимуществени вреди вследствие
ПТП са прекомерно завишени и не отговарят на действително претърпените
вреди от всеки от ищците. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за л. а. „БМВ
530Д”, рег. № ********, но се противопоставя на искането да я представи.
Оспорва ПТП да се дължи на виновно противоправно деяние на водача на л.
а. „БМВ 530Д”, рег. № ******** – Ц. К.. Оспорва представения констативен
протокол за ПТП № 445000-1494 от 22.09.2016 г. с аргумент, че ПТП не е
реализирано в присъствие на съставилото протокола длъжностно лице,
поради което този документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила
за механизма на произшествието. Оспорва и твърдението за налична
причинно-следствена връзка между ПТП и телесните травми на ищците.
Твърди наличие на съпричиняване, от Ж. Ж. – поради обстоятелството, че е
бил без поставен предпазен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, при
настъпване на произшествието, и от И. И. – поради обстоятелството, че е
управлявал л. а. „Опел Астра” с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост в нарушение на чл. 20 от ЗДвП, и без поставен предпазен колан в
нарушение на чл. 137а от ЗДвП. Заявява, че не е налице виновно,
противоправно деяние, в причинно-следствена връзка с което, е настъпила
вредата, евентуално е налице случайно деяние. Оспорва претенцията на
ищците за компенсаторна лихва върху главницата. Моли съда, да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендира и разноски.
В съдебно заседание, проведено на 19.11.2019 г., по искане на ищеците
е допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на исковете, чрез
увеличаването им по размер, като след изменението същите се считат за
предявени в пълен размер за сумата от 25 000 лева за Ж.Ж. и 8 000 лева за
И.И., ведно със законна лихва върху посочените главници, считано от датата
на увреждането.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата , приема за установено от фактическа
3
и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
В необжалваната му част първоинстанционното решение е влязло в
сила. В този смисъл, със сила на пресъдено нещо са установени всички
предпоставки по чл. 432, ал.1 от КЗ, с което се ангажира отговорността на
ответното дружество - застраховател на деликвента спрямо увредения ищец, а
именно: наличието на действителен застрахователен договор между
застрахователя и прекия причинител на вредите, с който застрахователят се е
задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди; наличието на предпоставките на чл. 45
от ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо
увредения ищец - извършване на противоправно деяние от страна на прекия
причинител на вредите - управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП
и причиняване на ПТП и телесни увреждания на лицата; вредоносен резултат
- причиняване на неимуществени вреди на ищците - болки и страдания от
травматичните увреждания; причинна връзка между противоправното деяние
и вредоносния резултат, виновност на дееца.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд не се оспорват
от жалбоподателя, а спорен пред настоящата инстанция остава единствено
въпросът какъв следва да бъде справедливият размер на обезщетенията,
свързан с преценка на критериите за справедливост и кой е началният момент
на забава от страна на застрахователя.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът се ръководи от
критерия за справедливост. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В тази връзка настоящият съдебен състав направи подробна преценка на
всички обективни обстоятелства и на представените пред първа инстанция
писмени доказателства, изслушаните свидетелски показания и изготвените
комплексна съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза и
комплексна съдебно-медицинска психиатрична и психологическа експертиза,
които доказателства се кредитират от ВОС.
След направената комплексна преценка настоящата инстанция намира,
4
че характерът на увреждането на Ж. ИЛ. Ж. – нанесените телесни повреди, са
препятствали през продължителен период движението на ищеца и
самостоятелното му обслужване – близо за около месец се е наложило той да
бъде на легло, а около три месеца да бъде обслужван от съпругата му. Освен
описаните травми, които дза били болезнени, същият е е следвало да
пренастрои и живота си, заради страхът да управлява автомобил. Към датата
на увреждането пострадалият е бил на 62-годишна възраст, при която
подобни травматични увреждания имат много по-тежко отражение върху
здравето, отколкото при една по-ранна възраст. Вещото лице в изготвената
съдебно-медицинска експертиза излага, че в резултат на фисурата на тялото
на 9-ти гръден прешлен ищецът е изпитвал трайно затруднение в движението
на снагата за период надхвърлящ един месец, а останалите трамматични
увреждания в своята съвкупност обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. В експертизата вещото лице посочва и че е
допустимо да се приеме, че болковият синдром при Ж.Ж. би могъл да
продължи няколко месеца, след което може да има оплаквания и от
предхождащите възрастови изменения. Предвид така изложените
обстоятелства и след като съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди,
претърпени от Ж. ИЛ. Ж. вследствие на процесното ПТП се явява сумата от
25 00 лв., поради което и решението на РС-Девня следва да бъде отменено в
частта, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над 20 000 лв.
до претендираните 25 000 лв.
По отношение на исковата претенция на другия пострадал И.И., съдът
съобрази всички релевантни обстоятелства, свързани с претърпените от него
болки и страдания и психически изменения. Преценени и в съвкупност съдът
ги определя като сравнително леки и с ограничено във времето действие,
поради което справедливо е обезщетение от 4000 лева. Твърденията, че
въззивникът И. е придобил чувство за вина от инцидента съдът приема за
достоверни, но счита, че при обективната обстановка на решен въпрос за
вината в инцидента, тези последици могат да бъдат преодоляни със
съответната адекватна психологическа подкрепа, каквато няма данни да е
търсена от същия. Ето защо тези последици не следва да се обезщетяват. По
тези съображения определеният размер от първоинстанционния съд се явява
справедлив и обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази част.
За да се произнесе по претенцията за заплащане на законната лихва
върху присъденото обезщетение, съдът съобразява общата разпоредба
на чл.86 от ЗЗД и специалните норми на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ и чл. 429, ал.
3 от КЗ. Гаранционната отговорност на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на деликвента и обхваща всички причинени от
застрахования вреди, включително тези от забавата, в рамките на
застрахователната сума. В хипотезата на деликт застрахованият изпада в
забава от момента на увреждането съгласно общото правило на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД. Дължимата от застрахования лихва считано от увреждането е уредена
в чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ като част от застрахователното обезщетение.
Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ същата подлежи на изплащане от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорността). За
периода от датата на уведомяването на застрахователя до изтичане на
сроковете за произнасянето му дължимата от застрахования лихва за забава
се заплаща от застрахователя на основание чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ.
Пряката отговорност на застрахователя за собствената му забава е уредена в
разпоредбата на чл. 497 от КЗ. Пряката отговорност на застрахователя за
забава възниква от допълнителен фактически състав, свързан с предприетите
от него действия и бездействия в производството което се развива пред него.
Касае се за отговорност, която произтича от неправомерно поведение на
застрахователя и която не е производна от отговорността на прекия
5
причинител на непозволеното увреждане. Проведеното от законодателя
разграничение между пряката и гаранционната отговорност за забава е
извършено единствено за целите на вътрешните отношения между
застрахователя и деликвента и обема на регресните права и не е свързано с
отговорността към третото лице, на което са причинени вредите. Налага се
изводът, че на увредените лица се следва лихва за забава, считано от
увреждането, като дължимата от деликвента лихва до датата на
уведомяването на застрахователя се покрива до размера на застрахователната
сума и попада в обхвата на регреса, а за периода след уведомяването лихвата
за забава се поема от застрахователя без съобразяване на лимита на
отговорността. В разглеждания случай по отношение на обезщетението за
неимуществени вреди забавата е налице от деня на деликта – 18.09.2016 г. По
изложените съображения предявените искове с правно основание чл. 86 от
ЗЗД следва да бъдат уважени за пълния претендиран период.
По отношение на разноските:
Формираният извод на съда за основателност на предявения от Ж. ИЛ.
Ж. иск в пълния му размер налага ревизиране на първоинстанционното
решение в частта за разноските, като доколкото същото е изменено по реда на
чл. 248 от ГПК с определение № 260162/14.12.2020 г., последното следва да
бъде отменено в съответната част, с която Ж. ИЛ. Ж. е осъден да заплати на
ЗК „Бул Инс“ АД сумата от 186 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
въззивника Ж.Ж. се следват разноски за първа инстанция в пълен размер,
съобразно представените доказателства за реалното им извършване, а именно
2432.40 лв., представляващи внесена държавна такса, депозити за изготвяне
на експертизи и адвокатски хонорар. В тази връзка следва да се посочи, че
направеното от ответната страна възражение за прекомерност се явява
неоснователно предвид предписанията на Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото с
обжалваното определение по чл. 248 от ГПК ЗК „Бул Инс“ АД вече е осъдено
до заплати на Ж.Ж. сумата от 1 064 лв., то застрахователят следва да бъде
осъден да заплати на страната сумата от 1 368.40 лв., представляваща
разликата до дължимите 2432.40 лв.
По отношение на другия въззивник ИВ. Ж. ИЛ., предвид формирания от
настоящия състав извод, при който следва първоинстанционното решение да
бъде потвърдено в частта, с която се е произнесъл по предявения от него иск,
то следва решението да бъде потвърдено и в частта за разноските, като
последното е изменено с постановено по чл. 248 от ГПК определение №
260162/14.12.2020 г. Доколкото при изчисляване дължимите от и в полза на
страната ИВ. Ж. ИЛ. разноски, съобразно уважената част от иска, съдът
изчислява сума по-малка от присъдената с определението по чл. 248 от ГПК в
полза на страната и съответно по-голяма в нейна тежест и като съобразява
липсата на обжалване на определението по чл. 248 от ГПК от насрещната
страна, респ. забраната за влошаване положението на жалбоподателя, то в
тези части определението следва да бъде потвърдено.
От така изложеното, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответното
дружество следва да останат дължимите за първа инстанция разноски на ИВ.
Ж. ИЛ. съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от 687.40 лв.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника
също се следват разноски за производството пред първа инстанция
съразмерно с отхвърлената част от иска. Същите са в размера, посочен в
определението, а именно 904 лв. – за адвокатско възнаграждение с ДДС, за
депозит за свидетел и за депозит за АТЕ.
6
Следва да бъдат определени дължимите разноски и за въззивната
инстанция.
На Ж. ИЛ. Ж., чийто иск се уважава изцяло, за настоящата инстанция
съгласно приложения списък се дължат разноски, които възлизат на 1060 лв.,
включващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, като те
следва да бъдат платени от ответника, въззиваем в настоящото производство.
Последният е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което се явява основателно и възнаграждението следва да
бъде намалено на 960 лв. от поисканите 1100 лв. предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото и при съобразяване с правилата на
чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, като се вземе предвид, че процесуалното представителство
на адвоката на жалбоподателя пред настоящата инстанция се изчерпва до
подаване на въззивна жалба.
На въззиваемия ЗК „Бул Инс“ АД се следват разноски на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК и за въззивната инстанция съразмерно с отхвърлената част от иска,
като същите възлизат на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,
определени съгласно приложен списък (на л. 166 от гр. д. № 1318/2018 г. по
описа на РС-Девня). Тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ИВ. Ж. ИЛ..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 171/25.06.2020 г., постановено по гр.д. №
1318/2018г. на РС-Девня, В ЧАСТТА, с която предявеният от Ж. ИЛ. Ж.,
ЕГН **********, ********, срещу ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за
разликата над 20 000 лв. до предявения размер от 25 000 лв., претендирани
като обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на
настъпило на 18.09.2016 г. по вина на Ц.Т.К., водач на л.а. „БМВ 530Д“, с рег.
№ ********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване
на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № BG/02/116001007808 при ответното дружество,
ведно със законна лихва за забава, считано от 28.08.2018 г. до окончателното
й изплащане И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да
заплати на Ж. ИЛ. Ж., ЕГН **********, ********, сумата от 5 000 лв.,
формирана като разлика над присъдените 20 000 лв., представляваща
7
обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на настъпило на
18.09.2016 г. по вина на Ц.Т.К., водач на л.а. „БМВ 530Д“, с рег. № ********,
обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователната събитие застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № BG/02/116001007808 при ответното дружество,
ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 18.09.2016 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 171/25.06.2020 г., постановено по гр.д. №
1318/2018г. на РС-Девня, В ЧАСТТА, с която предявеният от ИВ. Ж. ИЛ.,
ЕГН **********, ********, иск е отхвърлен за разликата над 4 000 лв. до
предявения размер от 8 000 лв. претендирани като обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие на настъпило на 18.09.2016 г. по
вина на Ц.Т.К., водач на л.а. „БМВ 530Д“, с рег. № ********, обхванат от
действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното
събитие застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №
BG/02/116001007808 при ответното дружество.
ОТМЕНЯ решение № 171/25.06.2020 г., постановено по гр.д. №
1318/2018г. на РС-Девня, В ЧАСТТА, с която съдът е определил като
начална дата на изпадане в забава 28.08.2018г., като за такава следва да се
счита датата на застрахователното събитие – 18.09.2016 г.
В останалата част, с която исковете на Ж. ИЛ. Ж. и ИВ. Ж. ИЛ. са
уважени за сумите, както следва 20 000 лева и 4 000 лева, решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОТМЕНЯ определение № 260162/14.12.2020 г. в частта, с която Ж. ИЛ.
Ж., ЕГН **********, ********, е осъден да заплати на ЗК „Бул Инс“ АД
сумата от 186 лв., представляваща съразмерно на отхвърлената част от иска
обезщетение за направени разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260162/14.12.2020 г. в останалата му
част.
ОСЪЖДА ЗК "Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да
заплати на Ж. ИЛ. Ж., ЕГН **********, ********, сумата от 2 428,40 лв.,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, формирана както
следва: 1 368.40 лв., представляваща разликата между присъдените с
8
определение № 260162/14.12.2020 г. разноски в полза на страната за първа
инстанция в размер на 1 064 лв. и дължимите 2 432.40 лв.; както и 1 060 лв. –
за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. Ж. ИЛ., ЕГН **********, ********, да заплати на ЗК
"Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 300 лв.,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за въззивна инстанция
на осн. чл. 78, ал 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС, по реда на
чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9