Р Е Ш Е Н И Е
№….........../18.05.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 7255 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, партер – вътрешен двор, срещу З. „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ във вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от
2500 лв. (след допуснато изменение на
иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско на МПС”, сключен между З. „А.“ АД
и А.В.А.-Т. и обективиран в застрахователна полица №
0306Х0289638, за нанесени щети на застрахования лек автомобил „БМВ Х5М“ с рег.
№ ***, изразяващи се в счупен десен фар комплект на превозното средство, в
резултат от реализирано на 31.01.2018 г. застрахователно събитие, за което е
образувана щета под № 13018030100710, което вземане е прехвърлено от А.В.А.-Т. в
полза на ищеца „К.“ ЕООД с договор за цесия от 13.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.06.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 19.04.2017 г. между А.В.А.-Т. и З. „А.“ АД
бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ за
лек автомобил „БМВ Х5М“ с рег. № ***, обективиран в
застрахователна полица № 0306Х0289638 със срок на действие от 20.04.2017 г. до
19.04.2018 г., при застрахователна сума от 60 000 лв. и застрахователната
премия от 3672 лв., която била заплатена. На 31.01.2018 г. настъпило
застрахователно събитие, изразяващо се в злоумишлени действия на неизвестно
лице по отношение на паркирания автомобил, в резултат от които били увредени
следните негови детайли, а именно: десен фар комплект, предна броня, преден ляв
панел и преден ляв калник. На 01.02.2018 г. застрахователят бил уведомен за
събитието, по повод на което била образувана щета под № 13018030100710,
направен бил оглед, изготвен снимков материал и съставен опис на увредените
части. Ремонтът на автомобила бил възложен на автосервиз „Булвария
– Варна“, като във възлагателното писмо изрично било
отразено, че същото не се отнася до десен фар. За уврежданията по въпросния
детайл застрахователят постановил отказ от заплащане на застрахователно
обезщетение, респ. същият не бил ремонтиран или подменен.
С договор за цесия от 13.04.2018 г. вземането на А.В.А.-Т. за
застрахователно обезщетение за увредения комплект десен фар било прехвърлено в
полза на ищеца „К.“ ЕООД, за което застрахователят бил уведомен с писмо от
16.04.2018 г. На 07.01.2020 г. било подадено възражение от ищеца срещу отказа
за отремонтиране на десния фар на автомобила, ведно с
покана за заплащане на дължимото обезщетение в размер на 2500 лв., но отново
последвал отказ на застрахователя.
Ищецът счита отказа за незаконосъобразен с твърдения, че реализираното
събитие попада в покритите от застрахователния договор рискове. Поддържа, че
повредата на процесния десен фар е специфична и същият не подлежи на ремонт при
спукване или счупване, а директно се подменя, като средствата за закупуване на
нов фар и подмяната му възлизат на претендираната сума от 2 500 лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения
частичен иск за сумата от 1000 лв. и присъждане на разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния му представител адв. Ивелин Ганчев,
поддържа исковата молба и предприема изменение на иска чрез увеличаване на
неговия размер до сумата от 2500 лв. Моли за уважаване на увеличената претенция
и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между него и А.В.А.-Т. бил
сключен договор за застраховка на сочения автомобил, че бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие и за договора за цесия, както и че
постановил отказ за заплащане на застрахователно обезщетение за процесния фар.
Счита, че не дължи такова, тъй като уврежданията не са резултат от покрит
застрахователен риск. В тази връзка излага, че не е установен по безспорен
начин декларираният от застрахованото лице механизъм на застрахователното
събитие и не са открити следи от външно въздействие върху този детайл на
автомобила, а съгласно т. 14.17 от ОУ застрахователно обезщетение не се дължи
за увреждания, настъпили в резултат от експлоатационни или естествени причини.
Позовава се и на т. 90.2 от ОУ. Оспорва иска още и по размер. Намира претендираната
сума за завишена в сравнение със стойността на ремонт на увредения детайл.
Отделно твърди, че автомобилът е експлоатиран над 4 години и не е заплатена
допълнителна премия за право на ремонт в оторизиран за марката сервиз и/или
възлагане на оригинални резервни части.
С тези аргументи по
същество моли за отхвърляне на иска и претендира разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение. Релевира и възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът
не изпраща представител. Предварително депозира писмена молба, с която поддържа
отговора и обективираното в него искане и представя списък на разноските по чл.
80 ГПК.
След като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен
за окончателен доклад по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото обстоятелството, че на 19.04.2017 г.
между А.В.А.-Т. и З. „А.“ АД е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил „БМВ Х5М“ с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0289638 със
срок на действие от 20.04.2017 г. до 19.04.2018 г., застрахователната премия по
който е заплатена. Същото се потвърждава и от съдържанието на представената
комбинирана застрахователна полица (л. 9).
Безспорно е също, че на 01.02.2018 г. ответното дружество
е уведомено за настъпило застрахователно събитие, по повод на което е
образувана застрахователна претенция (щета) под № 13018030100710. В
уведомлението (л. 10) е отразено, че на 31.01.2018 г. застрахованият е открил
автомобила на паркинг с увреждания по предна броня, ляв калник и десен фар,
като е избрал начин на обезщетяване в сервиз, посочен от ЗАД „Армеец“.
От приложения опис на щетите по претенция №
13018030100710 от 01.02.2018 г. (л. 11), съставено от експерт при ответното
дружество, се установява, че е извършен оглед на застрахования автомобил, при
който са констатирани следните увредени негови части и детайли, индивидуализирани чрез отразяване на вида и
начина на възстановяването им, а именно: десен фар комплект – за подмяна,
предна броня – за боядисване, преден ляв панел – за боядисване и преден ляв
калник – за боядисване.
Страните не спорят, а се
установява и от приобщеното възлагателно писмо от
01.02.2018 г. (л. 12) и фактура № 60171/27.02.2018 г. (л. 22), че
застрахователят е възложил ремонта на автомобила на доверен сервиз „Булвария – Варна“, с изключение на уврежданията по десен
фар, доколкото няма следи от застрахователно събитие, покрито по Общите условия
към полицата. За тези щети по преписката е постановен отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение (л. 13). Същият е обоснован с приложението на чл.
14.17 от ОУ, която клауза изключва покритието на застраховката при щети на
застрахованото МПС вследствие от корозия, износване, изхабяване, изтриване,
умора на материала, обезцветяване, напукване и др. подобни повреди в резултат
от експлоатационни или естествени причини (л. 71).
Видно от представения договор
за цесия от 13.04.2018 г. (л. 6), застрахованото лице А.В.А.-Т. е прехвърлила в
полза на ищеца „К.“ ЕООД вземането си към ЗАД „Армеец“ за сумата от 2500 лв.,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за комплект десен фар биксенон на застрахования лек автомобил по процесната щета.
Безспорно е по делото, а се
установява и от приобщеното уведомление с вх. № 100-1356/16.04.2018 г. (л. 8), че
на посочената дата цедентът е уведомил застрахователя
– длъжник по цедираното вземане, за неготово прехвърляне.
От приетото заключение на допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза (л. 90 и сл.) се установява, че описаните от представител на
застрахователя щети по десен фар на процесния автомобил е възможно да настъпят
при описания в исковата молба механизъм на пряк контакт на твърд предмет с
десния фар на превозното средство. Изяснява се, че по фара са налице два вида
увреждания, единият от които се изразява в наранявания на стъклото в средната
част на детайла с малка големина, получени вследствие на съприкосновение с
твърди предмети с малка контактна повърхност, а вторият вид – в спукване на
стъклото на детайла в горната му част, спускащо се надолу, получено при
съприкосновение с твърд предмет. Според вещото лице е възможно тези щети да
настъпят, докато автомобилът е бил в паркирано състояние. Експертът заключава,
че уврежданията по фара не са резултат от естествени причини (стареене на материала,
от който е изработено стъклото), тъй като при подобна хипотеза биха се получили
множество на брой успоредни помежду им пукнатини с обичайна дължина около 1 см,
започващи от ръбовете на стъклото на детайла и насочени към средата му, докато
в случая се касае до едно спукване с начало от горния ръб, спускащо се надолу.
Заключението определя стойността на щетите по десен фар комплект към датата на
ПТП и без прилагане на коефициент на овехтяване в размер на 2526,13 лв., от
които 88 лв. за труд (2,2 н.ч. по 40 лв. с ДДС за 1
нормочас) и 2438,13 лв. за резервна част. При изслушването на вещото лице по
реда на чл. 200 ГПК (л. 103) автоекспертът А.В.
пояснява, че леките наранявания на стъклото в средната му част нямат връзка с
по-голямата пукнатина и последната е възникнала независимо от тях.
Предвид предприетото от ответника оспорване правилността на заключението,
по делото е допусната повторна съдебно-автотехническа
експертиза (л. 114 и сл.), от която се потвърждава първоначалното заключение в
частта относно механизма на увреждането и невъзможността спукването на фара да
настъпи вследствие на естествени или експоалатационни
причини. Вещото лице инж. Х.К. определя стойността на щетите по десен фар
комплект в размер на 2143,81 лв., от които 88 лв. за труд (2,2 н.ч. по 40 лв. с ДДС за 1 нормочас) и 2055,81 лв. за
резервна част.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ във вр.
чл. 99 ЗЗД.
Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско
на МПС“ между трето лице и ответното дружество, 2.) настъпване на застрахователно
събитие в периода на покрит риск; 3.) причиняване на щети по застрахования
автомобил, 4.) причинно-следствена връзка между щетите и застрахователното
събитие, както и 5.) прехвърлянето на вземането за застрахователно обезщетение
от застрахованото лице в полза на ищеца и уведомяването на ответника за това. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на
претендираното застрахователно обезщетение. С оглед предприетата от ответника
защита срещу предявения иск, той носи тежестта да установи фактите, на които
основава своите правоизключващи възражения.
Безспорно е сключването на процесния договор за застраховка „Каско на МПС“ между А.В.А.-Т. и З. „А.“ АД, поради което
между тях е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение с предмет
собствения на застрахованото трето лице лек автомобил „БМВ Х5М“ с рег. № *** и
период на застрахователно покритие от 20.04.2017 г. до 19.04.2018 г.
Застрахователното събитие и декларираният от застрахованото лице негов
механизъм също е доказан по делото от двете експертни заключения – първоначално
и повторно такова, идентични в тази им част, която съдът кредитира напълно, при
условията на чл. 202 ГПК, като правилна и обоснована. От експертизите се установява,
че в периода на покрит риск - на 31.01.2018
г. са настъпили увреждания по застрахования автомобил, докато бил в паркирано
състояние, изразяващи се в спукване на стъклото на десния фар в горната му
част, в резултат от пряк контакт на детайла с твърд предмет.
Според заключенията така установените щети по десен фар на МПС,
констатирани и от служители на ответното дружество при извършения оглед, биха
могли да настъпят по вид и степен именно в резултат от събитието, съобразно
установения негов механизъм, поради което е доказана и причинно-следствената
връзка между него и претърпените имуществени вреди.
И двете вещи лица са категорични, че процесните щети не са следствие от
естествени или експлоатационни причини, при които биха се получили друг тип
уреждания на същия детайл. Следователно правоизключващото
възражение на ответника за наличие на изключен риск по смисъла на чл. 14.17 от
ОУ е недоказано, респ. неоснователно, и за ответника е възникнало задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от застрахованото лице
вреди.
От приобщените писмени доказателствени средства се установява, че вземането
за това обезщетение е прехвърлено от застрахования А.В.А.-Т. в полза на ищовото дружество и ответникът е уведомен за това от
предишния кредитор, поради което прехвърлянето
е породило действие и спрямо него, на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Така ищецът,
в качеството му на цесионер по договора, се явява
надлежен кредитор на ответното дружество и материално легитимирана надлежна страна
в процеса.
С оглед наличието на всички юридически
факти, включени във фактическия състав, правопораждащ процесното вземане, предявеният иск е доказан по основание.
По отношение на неговия размер, съдът съобрази следното:
При настъпване на застрахователно събитие в периода на покрит риск за
застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования застрахователно
обезщетение, равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, но не по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) – арг. от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е
настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди
е възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се
определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на
застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна
практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на
ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І
т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о.
и др. (същата е постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при
действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част).
Стойността на щетите по десния фар на застрахования
автомобил е предмет на изследване и в двете заключения на допуснатите съдебно-автотехнически експертизи, като същите определят
еднаква цена за труда (88 лв.), но различна цена за резервна част (2438,13 лв.
по първоначалното заключение и 2055,81 лв. по повторното), откъдето идва и
разликата в общия размер на щетите - 2526,13 лв. според вещото лице Ал. В.,
респ. 2143,81 лв. според инж. Хр. К.. Съдът кредитира повторното заключение в
тази му част, доколкото в първоначалното заключение вещото лице Ал. В. е
ползвало същите пазарни аналози, но един от тях (резервна част от производител
„Magneti Marelli“,
предлагана от „Тарос трейд“) е включен двукратно с
различна стойност според срока на доставка (1616,01 лв. при доставка за 4-6 дни
и 1854,77 лв. за 2 дни), като по този начин изкуствено се завишава средната
пазарна цена на резервната част, която освен това е изчислена и погрешно в
размер на 2438,13 лв. вместо 2220,90 лв., на колкото възлиза средно
аритметичният сбор от ползваните аналози.
Посочената сума по повторното заключение в размер на 2143,81 лв., включваща
стойността на необходимия труд и резервни части, съответства на средните
пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие и
кореспондира с изискването за покриване на стойността, необходима за
възстановяване на вещта във вида, който е имала към момента на увреждането, без
да надвишава застрахователната сума. Затова съобразяването с това заключение и
определянето на дължимата сума според него гарантира обезщетяване на
действително претърпените вреди в рамките на застрахователното покритие.
По изложените мотиви съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен
до сумата от 2143,81 лв., ведно със
законната лихва, считано от считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 30.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението. За разликата
до пълния предявен размер от 2500 лв. претенцията подлежи на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски. Такива се
претендират в общ размер на 655 лв., от които 100 лв. за държавна такса (л. 2 и
ал. 123), 150 лв. за депозит за вещо лице (л. 33) и 405 лв. за адвокатско
възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото
– договор за правна защита и съдействие от 01.02.2021 г. (л. 124), съдържащ
отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съдът намира
направеното от ответника възражение за прекомерност за неоснователно, доколкото
нормативно установеният минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., до който бил могло да бъде
редуцирано възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, възлиза на претендираното
такова от 405 лв.
От посочения общ
размер на разноските от 655 лв. в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 561,68 лв., съразмерно с
уважената част от исковата претенция.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 49,87 лв., съразмерно с
отхвърлената част от иска, при общ размер на разноските от 350 лв., от които
250 лв. за депозити за вещи лица (л. 36 и л. 107) и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, партер – вътрешен двор, сумата от 2143,81 лв. (две хиляди сто
четиридесет и три лева и осемдесет и една стотинки), представляваща застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско на МПС”, сключен между З. „А.“ АД
и А.В.А.-Т. и обективиран в застрахователна полица №
0306Х0289638, за нанесени щети на застрахования лек автомобил „БМВ Х5М“ с рег.
№ ***, изразяващи се в счупен десен фар комплект на превозното средство, в
резултат от реализирано на 31.01.2018 г. застрахователно събитие, за което е
образувана щета под № 13018030100710, което вземане е прехвърлено от А.В.А.-Т. в
полза на ищеца „К.“ ЕООД с договор за цесия от 13.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.06.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 405, ал. 1 КЗ във вр. чл. 99 ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 2143,81 лв. (две хиляди сто четиридесет и три лева и осемдесет и
една стотинки) до пълния предявен размер
от 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева).
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, партер – вътрешен двор, сумата от 561,68 лв. (петстотин
шестдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
партер – вътрешен двор, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 49,87 лв. (четиридесет
и девет лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Присъдените суми в полза на ищеца „К.“ ЕООД могат да
бъдат заплатени по посочената в исковата молба
банкова сметка *** ***, открита в „Централна кооперативна банка“ АД с титуляр адв. Красимир Димов Тодоров.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: