Р Е Ш Е Н И Е №12305
17.02.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12305/2019 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Иск на В.Ж.И. , ЕГН **********,***, против Г.К.К.,
ЕГН **********,***, с правно основание в чл. 45 от Закона за задължениято и
договорите.
Ищецът твърди, че е във фактическо
съпружеско съжителство с Н. Т. Ч. от с. С., като живеят на първия етаж на ул. “М.с.”
№*. На третия етаж във същия вход живеел ответника, който на дата 01.08.2018г
напсувал Ч. и му нанесъл побой – ударил го няколко пъти с юмруци по главата и
тялото; повод за това поведение на ответника била битова свада. Вследствие побоя,
ищцата изпитала страх от ответника и притеснение – отказвала да се прибира в апартамента,
не искала да излиза от него и да стои сама, започнала да сънува кошмари и да се
буди , крещейки от страх. Отишла на няколко пъти „да и леят куршум„, но това не
помогнало , принудила се да потърси психологическа помощ. Оценява така
претърпените неимуществени вреди на сума
от 2000 лева и се иска да се осъди ответника да и ги заплати, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на деликта - 01.08.2018г до
окончателното изплащане на вземането. Моли за присъждане на разноските по
спора.
Ответникът оспорва иска.Отрича противоправно
свое поведение. Моли да се отхвърли като
неоснователен.
Искът е допустим.
По същество, съдът съобрази следното:
В хипотеза на непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, трябва да са налице съвкупно няколко елемента на този
сложен фактически състав: трябва да има противоправно и виновно поведение на
ответника, претърпени от ищеца вреди, както и пряка причинноследствена връзка
между поведението на ответника и претърпените вреди.
Съдът, предвид представеното
съдебномедицинско удостоверение и заключението на медицинския експерт, приема,
че на дата 01.08.2018г., на Ч. е причинен побой; приема също така възоснова
свидетелските показания, които кредитира, че ищеца е претърпял дискомфорт от
причинените на партньора й увреди.
Отсъства обаче причинноследствена връзка между
поведението на ответника и евентуално претърпените от ищеца вреди, тъй като
отсъства пряко насочено против И.
поведение – действие или бездействие на К.. Противоправно такова на ответната
страна се обективира само по отношение
на пострадалия Ч., като по делото е безспорно , че той е единственото лице,
претърпяло травматични увреди. Има в исковата молба твърдения за псувни по
адрес на И. , но доказването им почива единствено на показанията на събраните
по делото свидетелски показания на
пострадалия Ч. Те обаче остават изолирани в частта си , в която се твърди ищеца да е напсувана от К.. Затова, както и с
оглед воденото от Ч. сходно производство и това , че той живее на съпружески
начала с ищеца, съдът на основанието по чл. 172 от ГПК не кредитира показанията
му за напълно достоверни.
Законът ( чл. 51 ал. 1 от ЗЗД) предвижда обезщетение да се дължи за „всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането“; пряката причинноследствена
връзка между поведението на деликвента и вредите би могла да бъде по дефиниция
налице само при вреди, претърпени от лице, което същевременно е било адресат на
поведението на деликвента. В случаите на смърт или тежка телесна повреда или трайна или временна нетрудоспособност, се
признава по изключение право на близките да получат обезщетение за
неимуществени вреди (срв. Постановление
№ 4/23.12.1968 г , Пленум на ВС и
Тълкувателно
решение №88 от 12.09.1962г. на
ОСГК на ВС);
по делото липсва доказана нетрудоспособност на Ч., и за съда няма
основание да приложи предвидените там изключения. По същите причини , не е
приложимо и разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., което касае различна хипотеза.
В случая, поведението на ответника не е самодостатъчно, за да настъпят вредите,
тъй като това поведение, макар противоправно, не е било насочено към ответника
, а към трето на спора лице.
Съответно, иска е неоснователен.
Разноските се възлагат в тежест на ищеца,
предвид изхода на спора.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на В.Ж.И. , ЕГН **********,***
, да се осъди Г.К.К. , ЕГН **********,***,
да й заплати сума от 2000 лева
обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно на дата 01.08.2018г
непозволено увреждане, като неоснователен.
Осъжда В.Ж.И. , ЕГН **********,*** да заплати на Г.К.К. , ЕГН **********,***, сумата от 370
лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ