№ 278
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110206728 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Г. К. Е., ЕГН **********, чрез
адв. Б., срещу Наказателно постановление № 23-4332-002347/17.02.2023 г.,
издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания "глоба" в размер на 3000 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, както и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за извършено
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Конкретно се поддържа, че констатациите в акта не отговорят на
действителното фактическо положение, тъй като жалбоподателят не е
извършил посочената маневра, а единствено е изпълнил обикновената
маневра – ляв завой, без да усеща загуба на сцепление между гумите на
автомобила и пътната настилка. На следващо място се сочи, че дори и да се
приеме, че процесната маневра е била осъществена, то същата е била
1
вследствие на лоши метеорологични условия на посочените в АУАН и НП
място и час, ведно с наличието на малък шофьорски опит на водача на
автомобила. По изложените съображения се счита, че в конкретния случай
липсва намерение за поднасяне на автомобила, а се касае за съвкупност от
обстоятелства, довели до случайно деяние, изразяващо се в поднасяне на
задницата на автомобила. Оспорва се субективната съставомерност на
вмененото на въззивника нарушение с правна квалификация по чл. 104б, т. 2
от ЗДвП. На последно място се излагат аргументи за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което се явява самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, изразяващо се в
обстоятелството, че административнонаказващият орган е отказал да извърши
разследване на обстоятелството дали пътната настилка е била мокра и не е
събрал служебно доказателства в тази насока, довело до необоснованост на
изводите за осъществено в действителност административно нарушение.
По посочените съображения се релевира молба към съда за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебните заседания жалбоподателят Г. К. Е., редовно призован, се
представлява от адв.Б. и адв.Г., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител адв.Г. моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено по изложените в жалбата съображения. Допълнително се излагат
аргументи, че в процесния АУАН липсва вписване на нарушението с правна
квалификация по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП в нарушение на разпоредбата на чл.
63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, а от друга страна нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е
обективно и субективно недоказано. Сочи се, че в случая информацията в
АУАН и в НП досежно мястото на извършване на нарушението е неясна,
което представлява и самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление. Претендират се сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
2
Жалбата на Г. К. Е. срещу Наказателно постановление № 23-4332-
002347/17.02.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 03.02.2023 г. свидетелят Р. П. М., заемащ длъжността „инспектор“ в
СДВР – ОПП, изпълнявал служебните си задължения като автопатрул –
нощна смяна. Същият около 23:19 часа при обход на маршрута на ул. "Акад.
Николай Стоянов", с посока на движение от ул.“Рашо Рашев“ към
кръстовището с ул. "Акад. Борис Стефанов", забелязал, че водачът на лек
автомобил марка "хххх" с рег. № ххххххххххх, намиращ се непосредствено
пред служебния автомобил на св. М., започнал да изпълнява т. нар. "дрифт" –
на горепосоченото място извършил маневра ляв завой към ул.“Атанас
Манчев“ с рязко подаване на газ и повишаване оборотите на двигателя на
автомобила, с което превъртял задвижващите колела, отклонявайки
движещото се МПС последователно в посока дясно – ляво по надлъжната му
ос. След изпълнение на посочената маневра автомобилът продължил
движението си, след което му бил подаден светлинен и звуков от патрулния
полицейски автомобил. Водачът на лекия автомобил "хххх" с рег. №
ххххххххххх възприел подадения му от полицейския автомобил сигнал за
спиране и преустановил движението си.
В хода на извършената полицейска проверка била установена
самоличността на водача на моторното превозно средство "хххх" с рег. №
ххххххххххх – жалбоподателят Г. К. Е., като бил извикан за съдействие и
екип на ОПП – СДВР.
На място се отзовал свидетелят И. А. И. – заемащ длъжността „младши
автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, който съставил против водача на лекия
автомобил Г. К. Е. АУАН серия GA № 859060/03.02.2023 г., за това, че на
3
03.02.2023 г. в 23:19 ч., в гр.София, по ул.“Акад.Николай Стоянов“, с посока
на движение от ул.“Проф.Рашо Рашев“ към кръстовището с ул.“Акад.Борис
Стефанов“, управлявал личното си МПС "ххххххххххххххх" с рег. №
ххххххххххх, където извършва маневра ляв завой към ул.“Атанас Манчев“
като не използва пътя по предназначение и извършва рискови маневри подава
рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите
колела на автомобила, като го извежда извън контрол, завъртайки го
последователно в дясно и в ляво. Не представя контролен талон към СУМПС.
Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал
със съдържанието му, го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение
срещу констатациите в АУАН GA № 859060/03.02.2023 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление № 23-4332-002347/17.02.2023 г., издадено от
Началник Група към ОПП – СДВР, с което жалбоподателят бил
санкциониран на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП с "глоба" в
размер на 3000 (две хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, както и
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП с „глоба“ в размер на 10,00 лева
за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр. чл. 84 ЗАНН – АУАН GA № 859060/03.02.2023 г., справка – картон
на водача, Заповед № 8121к - 13180/23.10.2019 г., Акт за встъпване в
длъжност 29.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
МВР за определяне на длъжностните лица от МВР за съставяне на АУАН,
справка от централната база на АИС – КАТ за собствеността на лек
автомобил с рег. № ххххххххххх, справки от Национален институт по
метеорология и хидрология, справка от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при
Министерство на вътрешните работи, както и от гласните доказателствени
средства, събрани чрез разпит на свидетеля – актосъставител И. А. И. и
свидетелите Р. П. М. и И. С.К. (частично).
Съдът се довери на изложеното от свидетеля – очевидец Р. П. М., който
4
по времето и на мястото на извършване на нарушението е изпълнявал
служебните си задължения при ОПП - СДВР, присъствал е при установяване
на нарушението и съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля М. се
отличават с последователност, изчерпателност, хармоничност и вътрешна
непротиворечивост. Свидетелят съобщава пред съда добросъвестно
впечатленията си от нарушението, като неговите показания кореспондират с
останалия събран и кредитиран от съда доказателствен материал,
включително и с показанията на свидетеля И.. Съдът не намери основания да
не кредитира показания на този свидетел, който е случаен очевидец на
нарушението, установи се липса на заинтересованост у същия, като
показанията му успешно преминават проверката за достоверност и съдът
изгради фактическите си изводи въз основа на съобщеното от него. Същият
възпроизведе ясно и точно възприетото от датата на нарушението и подробно
описа поведението на водача на автомобила „Ауди“, като подробно съобщава
пред настоящия съдебен състав поведението му, действията, извършвани с
автомобила, а именно – “дрифт“, изразяващ се в поднасяне на задницата на
автомобила наляво и надясно в завой при потегляне със загуба на сцепление.
Възстановената от свидетеля М. конкретика за обстоятелствата по случая,
въпреки рутинността на осъществяваната от него служебна дейност,
свидетелства на непосредствено възприети събития от действителността и
изключва възможност за формалност на изявленията му и стремеж за
поддържане на уличаваща нарушителя версия. Още повече когато изведените
от свидетеля факти не се опровергават от други независими източници на
доказателства. Показанията на св. Р. П. М. са подробни, задълбочени,
вътрешно балансирани и отразяват адекватно личните му възприятия върху
създалата се пътна ситуация. Принадлежността на свидетеля към структурата
на полицейските органи не се явява обстоятелство, което да постави под
съмнение достоверността на заявеното от него или да указва единствено
неговото предназначение да обслужи обвинителната теза без претенции за
истинност. В този смисъл обсъдените гласни доказателствени средства се
явяват обективни и поради това годни доказателствени източници за
обосноваване изводите по съществото на настоящия спор. Именно с оглед
съобщеното от този свидетел съдът направи извод, че жалбоподателят е
действал умишлено, съответно е целял именно чрез боравенето с уредите и
системите за управление на автомобила, подавайки газ и завъртайки го, да
5
постигне ефекта на поднасяне и управление не по предвидения в ЗДвП ред,
използвайки по този начин пътищата не по предназначение – за превоз на
пътници и товари.
С доверие съдът кредитира и показанията на свидетеля –актосъставител
И. А. И., който обясни пред съда, че не е очевидец на извършване на
нарушението, а е бил повикан за оказване на съдействие. За установеното
нарушение е съставил АУАН, който предявил на нарушителя. Св. И. имаше
ясен спомен, че процесното нарушение се е изразявало в т. нар. "дрифт",
както и че пътната настилка в този момент е била суха. Последният факт се
потвърждава и от изисканите от съда и получени справки от Национален
институт по метеорология и хидрология.
Показанията на св. И. С.К. частично допринасят за изясняване на
обстоятелствата от предмета на делото, като същият изрично е посочил, че е
бил в управлявания от въззивника лек автомобил на светофар на кръстовище
с ул.“Акад.Борис Стефанов“, както и че след направен ляв завой процесният
автомобил е бил спрян за извършване на полицейска проверка. Съдът не
намери основания да изключи от доказателствената съвкупност
свидетелските показания в посочената им част, като счита същите за
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал,
поради което и ги кредитира с доверие. В останалата им част обаче,
свидетелските показания не разкриват каквото и да било съвпадение с
останалите доказателствени източници, поради което съдът намира, че
представляват несигурна доказателствена основа, обрисуваща недостоверно
факти и обстоятелства от предмета на делото и градящи защитна версия на
въззивника, поради което и остават извън доказателствените изводи на
настоящата съдебна инстанция.
От приложените по делото справки от Национален институт по
метеорология и хидрология се установява, че на 03.02.2023 г. за времето от
20:00 часа до 00:00 часа на процесното място температурата на въздуха е
между + 1 и – 2 градуса, относителната влажност на въздуха е между 60 % и
75 %, налице е слаб вятър около 2 м/с, хоризонтална видимост е около 20 км,
без валежи, без наблюдавана и регистрирана мъгла.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
6
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по-горе фактическа
обстановка, установена на първо място от презумптивната доказателствена
сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП,
кредитираните показанията на разпитаните по делото свидетели и
приобщените писмени доказателства, не беше оборена от страна на
жалбоподателя.
С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени
отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите
правила за доказването в административнонаказателния процес, като
доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да
обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за
верни.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, доколкото е
подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок за
обжалване по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
служебна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност. Също така, спазена е предвидената от закона писмена форма
и давностните срокове по смисъла на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е и
редовна процедура по връчване на АУАН и НП на нарушителя.
По отношение нарушението по т. 1 от НП, съдът намира следното:
Вмененото във вина на въззивника Г. К. Е. нарушение е описано ясно и
7
съдържа всички елементи от обективния си състав и съответстващата му
правна квалификация, с което по никакъв начин не се ограничава правото на
защита на нарушителя, респ. възможността му да разбере фактическите и
правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си, което в
действителност е и сторил. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно
основание за отмяна на издадения санкционен акт, поради което и всички
възражения на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат
споделени. От фактическото описание на нарушението безспорно се
установява и мястото на неговото извършване – процесната маневра с
посоченото неправомерно поведение на жалбоподателя е осъществена при
извършването на ляв завой към ул.“Атанас Манчев“, при движение на
управлявания от въззивника автомобил по ул.“Акад.Николай Стоянов“, с
посока на движение от ул.“Проф.Рашо Рашев“ към кръстовището с
ул.“Акад.Борис Стефанов“, респективно и липсва сочената от процесуалния
представител на жалбоподателя неяснота на информацията, касателно
мястото на извършване на нарушението.
Не се споделят и твърденията в жалбата, че в АУАН и НП не е описана
фактическата обстановка пълно. В тази връзка е необходимо да бъде
посочено, че включването на метеорологичните условия и състоянието на
пътната настилка не са задължителни реквизити нито на АУАН, нито на НП,
като тези обстоятелства са вън от обективната и субективна съставомерност
на нарушението, което впрочем е описано достатъчно ясно, за да разбере
жалбоподателят какво нарушение му е вменено в отговорност с всичките
външни прояви на неговото поведение по време на управлението на МПС и
самите външни негови прояви чрез изменение на траекторията на движение
на МПС. Отделно от това и макар в хода на административнонаказателното
производство да не са били събрани съответни доказателства за конкретните
метеорологични условия, последното е сторено в хода на съдебното
производство по делото, с което и правата на жалбоподателя са охранени в
пълна степен.
Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
8
превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач има
задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като
е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно - да
използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали
действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани
извън тези пътища и на обособените за съответната цел места.
Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на
постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението. В
случая е без значение как и по какъв начин е въздействано върху системите за
управление на автомобила, за да се постигне описаният в АУАН и НП ефект
при движение на лекия автомобил. Ноторно известно от гледна точка на
опита и практиката е, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при
определено боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ и
увеличаване оборотите на двигателя на автомобила, с което се превъртат
задвижващите колела, или при извършване на други действия, като например
завъртане на волана, поотделно или в тяхното съчетание, се наблюдава
именно посоченият ефект, при който се демонстрира отклоняване от
траекторията на движение на МПС и други ефекти, известни като
"форсиране", "въртене на гуми" или "дрифт" в разговорния език, като без
съмнение този ефект специално се цели, тъй като той не може да настъпи при
нормално управление на автомобила и е без значение начинът, по който е
постигнат от водача.
Съдът не споделя твърдението в жалбата, че поднасянето на автомобила
се е дължало на неизследваните метеорологични условия и състоянието на
пътната настилка в процесния момент, а не на съзнателните действия на
водача му и възприема същото като опит за изграждане на защитна теза, а и
същата се опроверга от събрания по делото писмен доказателствен материал.
В тази връзка съдът се довери и на изложеното от св. М., който категорично
заяви пред съда, че форсирането на автомобила, което е наблюдавал и
неговото отклонение в ляво и в дясно не може да не се дължат на
преднамерените действия на водача му.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено, с пряк
умисъл. Нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер,
9
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Съзнателното опасно шофиране, посредством занасяне на
автомобила в различни посоки, чрез рязко повишаване на скоростта, в
никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с
основната цел за това – за превоз на хора и товари. Следва да бъде посочено
също така, че визираният в жалбата недостатъчен шофьорски опит на водача
на процесното МПС предполага шофиране със завишено внимание и
съобразителност, а не умишлено пренавИ.е и форсиране на управляваното
МПС, което довежда до загуба на сцепление на гумите му с произтичащата от
това вероятност за загуба на контрол над автомобила. Всяко неовладяване на
автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло
да има фатални последици. Подобно поведение по пътната мрежа, отворена за
движение, застрашава не само живота и здравето на намиращите се в
автомобила лица, но и на останалите участници в движението, поради което
се характеризира с висока степен на обществена опасност.
Санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12
месеца и глоба 3000 лева водач, който oрганизира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване,
или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари.
В случая санкцията на нарушителя правилно е наложена на основание чл.
175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП в посочения в нормата размер на наказанията. В
тази насока следва да се вземат предвид зачестилите нарушения от този вид,
които създават особено голяма опасност за всички участници в движението,
тъй като са абсолютна предпоставка за настъпване на пътнотранспортни
произшествия. Именно от високата степен на обществена опасност на тези
деяния е продиктуван и големият размер на предвиденото в санкционната
норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3000 лева, както и
кумулативно предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок
от 12 месеца, като за съда не съществува възможност да ревизира размера на
тези наказания.
Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен
случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този
10
случай, при който извършеното нарушение, с оглед на смекчаващите
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност с оглед
на обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или
не значение имат способът и начинът, по който е осъществено деянието,
личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
извършването му и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. В
настоящия случай съдът намира, че нарушението не разкрива признаците на
по-ниска обществена опасност в сравнение с други от същия вид. Напротив,
жалбоподателят е абсолютно некритичен към извършеното, застрашил е
пряко живота и здравето на участници в движението, не изразява съжаление
за нарушението, а видно и от справката-картон на водач, същият има
издадени пет наказателни постановления и множество електронни фишове.
Съдът намира, че предвидената санкция, която е една от най-тежките в ЗДвП,
е единственият начин водачът да бъде дисциплиниран и принуден да спазва
правилата за движение по пътищата и да не застрашава живота и здравето на
другите участници в движението с безразсъдно шофиране, като санкцията ще
въздейства и предупредително на другите с цел генерална превенция.
Отделно от това, чл. 189з от ЗДвП, в сила към датата на нарушението,
предвижда, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от
Закона за административните нарушения и наказания.
Поради гореизложеното съдът намира, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършено от последния нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, поради което и
атакуваното наказателно постановление в съответната му част следва да бъде
потвърдено. Същото е и правилно - законосъобразно и обосновано, издадено
в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила, поради което сочените от жалбоподателя основания
за отмяната му не са налице.
По нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съдът, при извършената служебна проверка, констатира в тази част
допуснати в производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните
11
правила, тъй като не са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН, като и двата документа не съдържат изискуемите законови реквизити.
Следва да се отбележи, че е налице пълна неяснота относно описанието
на нарушението, допуснато от актосъставителя и наказващия орган. Според
актосъставителя и наказващия орган нарушението се е изразило в това, че по
време на извършената проверка жалбоподателят „не представя контролен
талон към СУМПС“. Задължението за „носене“ на определени документи е
предвидено в разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Фактическото
описание на нарушението „не представя“ създава неяснота относно факта
какво действие или бездействие се твърди да е осъществил жалбоподателят,
за да извърши въпросното нарушение, защото от такова описание не би могло
въобще да се установи дали водачът – жалбоподател изобщо има издаден
контролен талон към СУМПС, който не носи и не представя на контролните
органи, съответно дали няма издадени такъв талон и СУМПС, като
употребата на посочения в АУАН и в НП израз „не представя“ създава
неяснота, която при фактическо описание на нарушението не би следвало да
се допуска.
В допълнение, буквалното съдържание на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
гласи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. Видно е, че разпоредбата визира
конкретно задължение за носене на съответните документи (СУМПС и
контролен талон към него), което няма нищо общо с фактическото описание
на нарушението, дадено от наказващия административен орган – "не
представя контролен талон към СУМПС", от което не става ясно дали
жалбоподателят е имал въобще издаден контролен талон към СУМПС и
СУМПС, или не е имал, и ако е имал – носил ли го е, или не го е носел, носел
ли го е и е отказал да го представи. По този начин фактическото описание на
нарушението не съответства изобщо на неговата правна квалификация. Без да
е ясно на какъв конкретен факт почива констатацията, че въззивникът Г. К. Е.
е бил без контролен талон към свидетелството си за управление на МПС -
просто защото не го е носил у себе си и по тази причина не е бил в състояние
да ги представи на контролните органи, или пък го е носил, но е отказал да го
представи, или пък контролният талон е бил отнет на водача, няма как да се
даде еднозначен отговор в крайна сметка какво нарушение е извършил
12
последният, респективно че законосъобразно и правилно е била приложена
административнонаказателната разпоредба, въз онова на която е била
ангажирана отговорността по този пункт, а още по-малко пълноценно да
бъдат реализирани правомощията на съда в рамките на настоящото
производство, както и правата на жалбоподателя.
Ето защо в тази му част атакуваното наказателно постановление
подлежи на отмяна.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща
към АПК, който пък от своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи
препраща към ГПК. Предвид частичната отмяна на наказателното
постановление е уважена частично претенцията на жалбоподателя, като в
същото време е прието, че е налице и основание за ангажиране на неговата
административнонаказателна отговорност. Поради това и при наличието на
частична отмяна на НП, неговите адресати разполагат с процесуална
възможност за обезщетение за претърпени вреди и разноските следва да се
разпределят по съразмерност.
Въззивникът е претендирал разноски в размер на 1000,00 лева за
адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и
съдействие от 14.08.2023 г., видно от който възнаграждението е заплатено
изцяло и в брой при подписване на договора. Сумата от 1000,00 лева
съответства на фактическата и правна сложност по делото, като следва да се
отбележи, че съответства и на материалния интерес, съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като съразмерно с уважената част от жалбата на въззивника
следва да се присъдят разноски в размер на 3,32 лева.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски в производството,
респективно и съдът не дължи произнасяне в този аспект.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-002347/17.02.2023 г.,
издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, В ЧАСТТА МУ , с което на
13
жалбоподателя Г. К. Е., ЕГН ********** е наложено на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева
за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-
002347/17.02.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, В
ЧАСТТА МУ, с което на жалбоподателя Г. К. Е., ЕГН ********** са
наложени на основание чл.175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП административни
наказания "глоба" в размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати
на Г. К. Е., ЕГН **********, сумата в размер на 3,32 (три лева и тридесет и
две стотинки) лева – представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14