№ 29395
гр. София, 02.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110155624 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на от Г---------- срещу В. В. Г.. Исковата
молба е редовна и допустима.
Препис от исковата молба и от приложените към нея документи са връчени на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор от ответника.
На основание чл. 140, ал.1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените от
страните доказателствени искания.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането
им е допустимо.
Поради изложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 състав
ОПРЕДЕЛИ:
І. По доказателствените искания
1. ПРИЕМА документите, приложени към исковата молба, като писмени доказателства по
делото.
IІ. СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО
Производството е образувано по искова молба от Г----------, с която е предявен осъдителен
иск срещу В. В. Г. за сумата от 2691.85 лева, представляваща възстановеното от Г----------
обезщетение по щета № 120699/13.12.2016 г., изплатено от Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи на Националното бюро на автомобилистите на Италия, за
имуществени вреди по лек автомобил марка „Ф-“, модел „-“, с peг. № --, причинени при ПТП,
настъпило на 10.08.2015 г. в Италия, от ответника при управление на лек автомобил „С-----“, рег.
№ ---, без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на искова молба – 24.09.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът Г---------- твърди, че на основание чл. 288а, ал.1, т. 1 от КЗ /отм./, чл. 559, ал. 1, т. 1
от КЗ, Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г.
и чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС е възстановил чрез два банкови преводи на
23.12.2016 г. и на 05.06.2017 г. изплатеното от Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи на Националното бюро на автомобилистите на Италия по щета №
120699/13.12.2016 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1376.32 евро, с левова
1
равностойност в размер на 2691.85 лв., за щети на увредения при ПТП, настъпило на 10.08.2015 г.
в Италия, лек автомобил марка „Ф-“, модел „-“, с peг. № --. Твърди, че виновен за настъпването на
инцидента е ответникът В. В. Г., който при управление на лек автомобил марка „С-----“, рег. № ---,
при влизане в паркинга на търговски център, извършвал маневра за включване в дясната лента,
при което отнел предимството на лек автомобил „Ф- -“, ударил го от задната до предната част и
станал причина за настъпване на процесното събитие. Посочва, че в нарушение на чл. 249, във вр.
чл.259 КЗ /отм./, чл. 461, във вр. с чл. 483 от КЗ, ответникът е управлявал увреждащия автомобил
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С регресна покана ищецът
отправил до ответника искане да възстанови платеното от ищеца обезщетение, но не било
извършено плащане. Поддържа, че с възстановяването на заплатеното застрахователно
обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума в общ размер на
2691.85 лева, поради което претендира същото, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 24.09.2021 г., до погасяване на задължението. Прави искане за присъждане на
разноски в производството.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявената искова претенция. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения
относно механизма на процесното ПТП, така и да има вина за настъпване на същото. В тази връзка
твърди, че изключителна вина за инцидента има другият участник, управлявал лек автомобил
марка „Ф-“, модел „-“, с peг. № --, който предприел маневра за навлизане от лява лента в дясна
лента, където се намирал управляваният от ответника автомобил. Релевира довод, че не е разбирал
италиански език към момента на събитието, поради което документите по повод същото са
съставени в негова вреда. При евентуалност е наведено възражение за недължимост на процесната
сума, поради изтичане на петгодишен давностен срок от датата на настъпване на процесното ПТП.
Моли за отхвърляне на предявения иск.
Правната квалификация на предявения иск е: чл. 288, ал. 12, във вр. ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ
/отм./
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните предпоставки: че в причинна връзка с виновното и противоправно поведение
на ответника и при управление на МПС са причинени вреди, че на увреденото от деликта лице
ищецът е изплатил обезщетение в размер на действителните вреди.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се
осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната
давност.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че към датата на ПТП
за управлявания от него автомобил е бил налице сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” /вкл. че е плащал своевременно вноските по премията/ или погасяване
на задължението, за които не навежда твърдения и не сочи доказателства.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и
поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: че
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1376.32 евро, с левова равностойност от 2691.85
лв., е изплатено от ищеца Г---------- на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи по щета № 120699/13.12.2016 г. чрез два банкови преводи на 23.12.2016 г. и на
05.06.2017 г.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството и ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
2
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри, ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
ІII. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2023 г. от
10:30 часа, за която дата да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3