Решение по дело №123/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260059
Дата: 19 февруари 2021 г. (в сила от 31 май 2021 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20215200500123
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                                   Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

 

Номер: ………260059……………. Година 2021г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                               ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На  19. 02.                                                                                 2021 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА   

                                                                                              МАРИАНА ДИМИТРОВА

 

СЕКРЕТАР : ……………………… 

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д . № 123 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 460 и сл. от ГПКизвършване на разпределение от съдебния изпълнител.

По описа на ЧСИ Д.С., рег.№  889 по регистъра на КЧСИ , с район на действие ОС Пазарджик , е образувано изпълнително дело № 20188890401388 по описа на ЧСИ.  

На 02.012. 2020г. ЧСИ Д.С., рег.№  889 по регистъра на КЧСИ , с район на действие ОС Пазарджик е съставила Разпределение на постъпили суми от  публична продан на недвижим имот, проведена за времето от   05. 09. до 05. 10. 2020г. 

 В срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК против разпределението   е подадена жалба  от присъединения взискател М.Б.А. , ЕГН **********, със съдебен адрес *** , офис № 1 , чрез адвокат С.М. ***.    

В жалбата  са изложени съображения за неправилност   и незаконосъобразност на   извършеното разпределение от ЧСИ. В жалбата се прави искане да се отмени изцяло разпределението и делото да се върне на ЧСИ с указания за извършване на ново разпределение.

В срока по чл. 276 а.1 от ГПК във вр. с чл. 463 ал. 1от ГПК  е  постъпило  писмено  възражение  от  взискателя в изпълнителното производство „Колект БГ “АД гр. София, ЕИК *********, чрез  пълномощника на страната.Във възражението  се поддържа становището,че извършеното разпределение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено от съда .     

Постъпили са мотиви по жалбите от ЧСИ Д.С.   ,рег.№  889 по регистъра на КЧСИ , с район на действие ОС Пазарджик. В мотивите са изложени съображения за правилността на   извършеното разпределение.    

Жалбата е  процесуално допустима.

Жалбата  е   подадена в преклузивния тридневен срок по чл. 462  ал. 2 от ГПК( Разпределението е предявено на длъжника и на всички взискатели на 15. 12. 2020г. с протокол от същата дата. Жалбата против разпределението е подадена по пощата на 18. 12. 2020г. ).  

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна.  Според разпоредбата на чл.462 ал. 1 от ГПК разпределението се предявява на  длъжника  и на  всички взискатели . Следователно , легитимирани страни да обжалват разпределението са именно тези правни субекти .

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

►Първото възражение в жалбата е за това ,че в първия ред на привилегировените вземания по чл. 136  ал. 1 т. 1 от ЗЗД  не е включена сумата от 500 лв. , представляваща разноски за  адвокатско възнаграждение на присъединената взискателка М.Б.А.  в изпълнителното производство .

Възражението е  неоснователно.

От приложеното изпълнително дело се установява ,че  присъединената взискателка М.Б.А. действително е направила в изпълнителното производство разноски за  адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. С молба вх. № 24697/ 23. 11. 2020г. взискателката е поискала сумата от   500 лв. да бъде включена в разпределението . В текста на чл. 136 ал. 1 т. 1  от ЗЗД вземанията за разноски в принудителното изпълнение са определени като  привилегировано вземане от първи ред на привилегиите.  От протокола на ЧСИ за извършеното разпределение се   установява ,че това вземане на взискателката не е включено в разпределението , като привилегировано вземане. Това изпълнително действие на ЧСИ е правилно и законосъобразно, тъй като е  съобразено със задължителното  тълкуване ,дадено в т. 6 на ТР № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС по проблемите на принудителното изпълнение. Според разрешенията , дадени в цитираното ТР –цит. „Не се ползват с право на предпочтително   удовлетворение  по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД никакви разноски на присъединените взискатели , освен разноските по исковете по чл. 134и чл. 135 от ГПК , когато са направени от тях“.  Никакво правно значение за законосъобразността на изпълнителното действие няма обстоятелството   дали присъединяването   на взискателя е станало въз основа на представен изпълнителен лист или удостоверение по чл.  456 ал. 3 от ГПК.

Второто възражение  в жалбата е за това ,че   в разпределението нее посочено сумата от 7, 40 лв. , представляваща данък сгради ,за коя точно от сградите се отнася.              

Възражението е неоснователно .

В изпълнителното дело се   съдържа Справка за неплатените задължения  на длъжника   ЕТ „П.Т. – СЕ „  - П.П. *** за 2020г.( том ІІ от изп. дело, стр. 796)  , в която ясно е  посочено че  неплатените задължения са за  имота , като цяло , а не за отделни негови елементи. Този извод следва от обстоятелството ,че задължението  е по партидата на длъжника , която включва всички притежавани недвижими имоти на длъжника.       

►Следващото възражение е за това ,че за  погасяване задължението на  кредитора  „Колект БГ“ ЕАД са определени суми , които били непълни ,неточни и неясни .   

Възражението е неоснователно .

Съвсем ясно и конкретно в разпределението е посочен произхода на сумите , с които се погасява вземането на взискателя . Посочено е ,че са касае за  привилегировано вземане от трети ред на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а именно – вземане , което е обезпечено с договорна ипотека.За вземането на взискателя е отделена сумата 37 214,97лв. , с която сума се погасяват разноски в принудителното изпълнение  в  размер на 4407, 80 лв. ( разноските са в първи ред на привилегиите по чл. 136 ал. 1 от ГПК ) и лихви в размер на 32 807, 17лв.    

►Следващото  възражение в жалбата е за това ,че неправилно ЧСИ е определил, като привилегирован взискател „Колект БГ „ ЕАД , тъй като този взискател не е уведомил  не е  длъжника за извършената цесия  по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД ,поради което прехвърлянето няма действие за длъжника и за третите лица .  

Възражението е неоснователно .

Това възражение няма никакво отношение към законосъобразността на извършеното разпределение , тъй като  касае материалните правоотношения между стария и новия кредитор и длъжника. Ето защо възражението не би следвало да се  разгледа от съда . Въпреки това то е неоснователно и по съществото си, тъй като  в изпълнителното дело се съдържат данни за такова уведомяване ( виж стр. 840-843 на т. ІІ от изп. дело ) .

 Следващото възражение е за това ,че неправилно ЧСИ е приел ,че върху всички сгради съществува договорна ипотека. Твърди се ,че върху сградата с идентификатор 1278.2( сградата , която е преустроена в хлебопекарна ) няма учредена договорна ипотека.   

Възражението е неоснователно .

Възражението има за цел да  отнеме привилегията на взискателя  да се удовлетворява по реда на чл. 136 ал. 1 т. 3 от ГПК  от продажната цена на сградите , които не  са предмет на договорната ипотека. ( по отношение на тези сгради взискателя  би следвало да се удовлетворяла като хирографен кредитор).

От представения препис на нот. акт за учредяване на договорна  ипотека( стр. 11  на т. І от изп. дело )  се установява ,че предмет на договорната ипотека е поземления имот /УПИ/, ведно с построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда. За изясняване на въпроса относно функционалния статут на сградите , които са построени в имота в изпълнителното производство е  прието заключение на СТЕ, като е извършен и допълнителен оглед на имота ( стр. 604- 608 от т. ІІ на изп. дело ) . От  заключението на  техническата експертиза   безспорно е установено ,че  трите сгради , които се намират в  имота с идентификатори 1278.1;1278.2 и 1278.3,независимо от това ,че  са заснети и нанесени в  кадастралната карта от  АГКК с отделни идентификатори , са функционално свързани и не  могат да се ползват и продават самостоятелно . Трите сгради нямат самостоятелен статут,въпреки заснемането им с отделни идентификатори .

Следва да се отбележи също така ,че при публичната продан стойността на сградите и на УПИ са оценени и посочени с отделни стойности( стр. 538 от т. ІІ на изп.дело ). 

►Последното възражение в жалбата е за това ,че  по разпределението купувача на имота е задължен да  заплати  сума , която надхвърля сумата на продажната цена .   

Възражението е неоснователно .

От протокола за обявяване на купувач( стр. 781-785 от т. ІІ-ри на изп. д. ) се установява ,че купувача М.Б.А. е обявена за купувач  на имота за цена 39 621, 33лв.  С протокола за разпределение купувача е задължен да внесе точно тази цена ,а не по – голяма цена . Също от протокола за разпределение се установява ,че в стойността на цената е   включена и сумата 55, 61лв. , която представлява дължимото ДДС към бюджета. В тази връзка е възражението на жалбоподателката , която твърди ,че се продава имот , собственост на  физическо лице, който се ползва за жилище  и не следва продажбата на имота да се облага с ДДС , както и че няма данни  собственика на имота ( длъжника )  да е регистриран по ЗДДС. Това възражение е неоснователно , тъй като след справка в ТД на НАП ЧСИ е установило ,че длъжника е лице , което е регистрирано по ЗДДС, поради което върху   стойността  на  сделката следва да се начисли  и  ДДС. В тази връзка следва да се отбележи ,че ЧСИ не е начислил  ДДС върху цялата стойност на сделката( 39 621, 33лв. x 20% = 7924,27лв. )  ,а само върху  сумата 275, 80 лв. , представляваща стойността на 10 кв.м.   неприлежащ терен от УПИ, предмет на публичната продажба( виж стр. 539 т. ІІ-ри от изп. д. ). Поради това стойността на ДДС е толкова малка – 55,61лв. 

Предвид   на гореизложеното и на основание чл. 463 от ГПК   във вр. с чл. 278 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

 

                                                            Р   Е   Ш   И 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  Протокол за  разпределяне на сума по чл. 460 от ГПК , от  02. 12. 2020г. , на ЧСИ Д.С.  ,рег.№  889 по регистъра на КЧСИ , с район на действие ОС Пазарджик, съставен по изпълнително дело  № 20188890401388, по описа на ЧСИ.  

 

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС Пловдив в  едноседмичен  срок от съобщението на страните за изготвянето му .  

            

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

               ЧЛЕНОВЕ :